Мотиви към
присъда по НОХД № 665
по описа за 2014г. на ШРС
На 08.04.14 от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС
- гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 29/2014г., по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу М.Ж.С. с ЕГН **********, роден на *** за извършени от него престъпления от общ характер наказуеми по чл.195
ал.1 т.3 вр. чл. 194 от НК вр.
чл. 26 ал.1 ; по чл. 346 ал.2 т.1 алт.2 вр
. чл. 346 ал.1 от НК и по по чл. 216 ал.1 от НК
В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че в периода 20.06.2013г.- 16.12.2013г. в гр.Шумен при условията на продължавано
престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, отнел чужди движими
вещи – 50 лева от владението на
Т.Д.Й. *** собственост на ЕТ „Дикси-С.С.”, мобилен телефон „Самсунг ГТ-Е 1081 Т” на стойност 55лв. и сумата от 24 лв.
от владението
на С.Ж.С. *** собственост на
ЕТ „Дикси-С.С.”, сумата от 30лв. от владението на
Д.И.Т. *** собственост на ЕТ „Д.-Д.Т.”, моторен трион „Хускварна”, модел 570 на стойност
600лв. и 5 литрова пластмасова туба 3
литра омаслен бензин на обща стойност 8.94 лева от владението на С.Д.С. *** собственост на фирма „С.С. 72” ЕООД, панел за авто
CD марка „Сони”, модел „СDX-GT20”
на стойност 30лв. и сумата от
100лв. от владението на К.П.К. *** собственост на „Мулти фрут”
ООД,
кафе машина „Бразилия Клуб” на стойност 290лв., мобилен телефон „Самсунг Галакси Ейс” на стойност
165лв., 5бр. кутии „Нескафе 3 в 1” на обща стойност 42лв., 15бр. пакетчета с фибри марка „Белфибра” на обща стойност 6.75лв. и 10бр. Газирани безалкохолни напитки по 0,5л. /продукти на „Кока кола” на обща стойност 12 лв./
от владението на Л.Х.А. *** собственост на
ЕТ „ ХЮСО - Л.Х.”, мобилен телефон „Нокия 6234” на стойност 30лв., мобилен телефон „Нокия 101” на стойност
45лв., мобилен телефон „Нокия Е 52” на стойност 60лв., 2бр. сим карти
на обща стойност
19.20 лв. и сумата от 176 лева
от владението на Н.Ш. *** собственост на „Дъга 2000”
ООД,
всичко на обща стойност 1743.89 лв., без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои
– престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от
НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК;
и че в периода 12.08.2013г. - 13.08.2013г.
в гр.Шумен противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Ивеко 35Ц13” с рег.№ Н 3353 АХ, собственост на фирма „Рина”
ЕООД гр.Шумен на стойност 9500лв. от
владението на Б.К.П. *** без негово съгласие
с намерение да го ползва, като
превозното средство е изоставено без надзор - престъпление по чл.346, ал.2, т.1, алт.2 от НК
във вр.с чл.346, ал.1 от НК;
и че в периода
17.08.2013г. - 18.08.2013г. в
гр. Шумен унищожил
противозаконно чужди движими вещи: 4бр. гуми за автомобил „Форд Транзит”, марка „Ханкоок”, с размери 195/70/15, собственост на „С.С. *** , всичко на обща
стойност 380лв. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Преди началото на съдебното следствие
подсъдимия заявяви,
че на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства
за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 12.06.14. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянията описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение за всяко от деянията на подсъдимия и предлага на съда да наложи за
деянието по чл.195 от НК наказание “лишаване
от свобода” при условията на чл.58а от НК- 2
години;
за деянието по чл. 346 от НК
наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК -2 годинии ;
за деянието по чл. 216 от НК
наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК -1 година, както и да бъде определено общо
наказание между определените наказания на подсъдимия, в размер на 2 години
лишаване от свобода като бъде приложена разпоредбата на чл. 66 от НК с 5
годишен изпитатетлен срок.
Служебният защитник на
подсъдимия, моли алтернативно за
приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК или
чл. 58 а, като бъде определно общо условно наказание
и бъде зачетено задърженото на подсъдимия .
Подсъдимият моли за общо
условно наказание заявявайки, че определената
му по делото мярка “задържане под стража “ му е повлияла достатъчно в силна
степен.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли
да му бъде определено общо условно наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдмия към датата на деянията не е осъждан .
Подс.
М.Ж.С. ***. Преслав. Поради липса на финансови средства решил да извършва кражби от складове находящи
се на ул.Калиакра №2 в Шумен.
* В изпълнение на
плана си в тъмната част на денонощието на 20.06.2013г. - 21.06.2013г. счупил
прозорец на склад за полиетиленови материали собственост на ЕТ „Дикси-С.С.” с управител св. С. Ж. С.,***. Подсъдимият проникнал в склада през счупения прозорец и
влязъл в дървената кабинка намираща се вътре. От чекмеджето на бюрото в
кабинката взел сумата от 50 лева. На
21.06.2013г. сутринта св. Т.Д.Й., който работел като продавач -консултант в
склада установил случилото се и уведомил органите на реда.
* В периода 03.08.2013г.-05.08.2013г. подсъдимият отново проникнал в същият склад , след като счупил прозорец и
отнел сумата от 24 лева и служебен
мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „ГТ-Е 1081 Т”
с имей номер 356149040276433 /на стойност 55 лева/.
Мобилният телефон продал по късно на св.
Е.С.Е. .
*В началото на месец юли 2013г. подсъдимият отново решил да
проникне в склад находящ се на ул.”Калиакра” 2 в гр. Шумен. Насочил се към склад за търговия с фуражи стопанисван от
ЕТ „Дамира-Д.Т.” с управител св. Д.И.Т.. Счупил
прозореца на склада и през него влязъл вътре и от касата взел сумата от 30 лева на монети. На
08.07.2013г. св. Т. установила, че в склада е прониквано
и сигнализирала органите на реда .
*На 08.08.2013 подсъдимият С.
решил да извърши кражба от открит склад
за дърва стопанисван от фирма „С.С. 72” ЕООД с
управител св.С.Д.С. и за целта проникнал на територията му, като счупил прозореца на един от намиращите се в
района на склада фургони. От там взел моторен трион марка „Хускварна
570” /на стойност 600 лева/ и пет литрова пластмасова
туба пълна с 3 литра омаслен бензин/ на стойност общо 8.94 лева/. Моторният
трион подсъдимия продал на св. С.Ю.Ю. от гр.В.Преслав
за сумата от 300 лева и мобилен телефон марка „Блекбери”.
*В периода вечерта
на 17.08.2013г.до сутринта на 18.08.2013г. подсъдимият влязъл в района на зеленчуковата борса/стоково тържище в гр.Шумен, на ул.”Калиакра” 2, където отново, чрез счупване на прозорец проникнал в
склад за зеленчуци на фирма „Мулти фрут” ООД с управител св. К.П.К.. От офиса в склада отнел сумата от 100 лева на монети. След това отворил отключения и намиращ се в страни на
паркинга микробус „Форд Транзит” с рег.номер Н 9521 АР и от там взел панел на
авто-СД плеър марка „Сони” модел „СDX-GT20”
/на стойност 30
лева/. На другия ден управителят на склада подал сигнал за изваршената кражба .
* Същата вечер на
18.08.2013г подсъдимият счупил и прозореца на склад находящ се на същата борса и
стопанисван от ЕТ „ ХЮСО - Л.Х.” с управител св.Л.Х.А.. Проникнал в склада и
отнел следните вещи: кафе машина „Бразилия
Клуб” /на стойност 290 лева/; мобилен телефон „Самсунг
Галакси Ейс” с имей номер 357496040434499 /на стойност 165 лева/; 5 бр.
кутии „Нескафе 3 в 1” /с по 28 пакетчета във всяка кутия на стойност общо 42
лева/; 15 бр. пакетчета с фибри марка ”Белфибра” /на
стойност 6.75 лева и 10 бр.газирани безалкохолни напитки продукти на „Кока
кола” /с вместимост по 0,5 литра на обща стойност 12 лева/.
След деянието подсъдимият продал телефона на св.Н.Х.А..
*Подсъдимият решил
да отнеме противозаконно МПС за да го използва. За времето от 16.00 часа до
20.00 часа на 12.08.2013г. влязъл в двора на зеленчуковата борса находяща се в
гр.Шумен, ул.”Калиакра” 2, където бил паркиран бял товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „
35Ц13 с рег.номер Н 3353 АХ /на стойност
9500 лева/, собственост на фирма „Рина” ЕООД гр.Шумен с управител св. Б.К.П..
Товарният автомобил бил оставен в двора на стоковото тържище и не бил заключен,
а контактните му ключове били на арматурното табло. Подсъдимият влязъл в
автомобила, и го привел в движение, като с него отишъл до гр.Велики Преслав. По-късно вечерта на
12.08.2013г. - сутринта на 13.08.2013гизоставил товарния автомобил до гр.Шумен, с поставен
контактен ключ на бул.”Мадара” в близост до завод „Мадара” в индустриалната
зона на града.
*Късно вечерта на 17.08.2013г. до 18.08.2013г. обв.С. проникнал отново в откритият склад за дърва
стопанисван от фирма „С.С. *** 9. Подсъдимият нарязал
с остър предмет четирите гуми марка „Ханкок” с размери 195/70/15 / на обща стойност 380 лева/ на
служебния товарен автомобил марка „Форд транзит” с рег. номер Н 1420 АР.
*В периода 14.12.2013г. –16.12.2013г. подсъдимият отново посетил района на борсата находящ се в
гр.Шумен ул.”Калиакра” 2. Чрез поставане на дървен
палет под един от прозорците на склад за
захарни изделия стопанисван от фирма „Дъга 2000” ООД с управител свидетеля Н.Ш.
Шефкет и след натиск върху затворения
прозорец, металния ограничител на отваряемата част на
прозореца се изкъртил ,прозореца се отворили подсъдимият С. проникнал в
помещението. От там отнел сумата от 176 лева на монети и 3 броя мобилни телефони
– марка „Нокия”, модел „6234” с имей
номер 354544012023338 /на стойност 30 лева/ със сим
карта с тел. номер ********** /на стойност 9.60 лева/, марка „Нокия”, модел „101” с имей номера
359073049315629 и 359073049315637 /на стойност 45 лева/, и марка „Нокия” модел „Е 52” /на стойност 60 лева/ със сим карта с тел.номер ********** /на стойност 9.60 лева/.
На 16.12.2013г. подарил първия телефон на св.Б.Е.Е.. Управителя на фирма „Дъга 2000” ООД
сигнализирал органите на РПУ .
По повод сигналите
подадени от управители на складовете в които подсъдимият прониквал ,
служители на ОД МВР извършили
разследване в хода на което било установено, че извършител на деянията е
подсъдимият С. .
На 17.12.13 подсъдимият
бил задържан за 72 часа с постановление на ШРП и на 20.12.13 му била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража” с определение на ШРС потвърдено от ШОС с
определение от 02.01.14г.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в
съдебното заседание, на основание чл.371
т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези
факти чрез разпит.
Освен това съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК- свидетелски показания на св.С.С., С. С., Д.Т. , К.С., Л.А., Н.Ш., Б.К., Т.Й., Б.Е., Г.Г., Н.А., И.А., Е.Е., Д.И., С.Ю.,
М.Д., И.И., С.Д., Д.Д., Г.Т.
, от заключението по изтготвените
по делото дактилоскопни
експертизи и справки, съдебно икономически експертизи, от протоколи за доброволно предаване , опротоколи за оглед на
местопризшествие ,
протокол за разпознаване на лица.
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
За престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194
ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК.
Съдът, като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия
чрез своите действия е отнел чужди
движими вещи от владението на различни лица: в периода 20.06.2013г.- 16.12.2013г. в гр.Шумен при условията на продължавано
престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, отнел чужди движими
вещи – 50 лева от владението на
Т.Д.Й. *** собственост на ЕТ „Дикси-С.С.”, мобилен телефон „Самсунг ГТ-Е 1081 Т” на стойност 55лв. и сумата от 24 лв.
от владението
на С.Ж.С. *** собственост на
ЕТ „Дикси-С.С.”, сумата от 30лв. от владението на
Д.И.Т. *** собственост на ЕТ „Д.-Д.Т.”, моторен трион „Хускварна”, модел 570 на стойност
600лв. и 5 литрова пластмасова туба 3
литра омаслен бензин на обща стойност 8.94 лева от владението на С.Д.С. *** собственост на фирма „С.С. 72” ЕООД, панел за авто
CD марка „Сони”, модел „СDX-GT20”
на стойност 30лв. и сумата от
100лв. от владението на К.П.К. *** собственост на „Мулти фрут”
ООД,
кафе машина „Бразилия Клуб” на стойност 290лв., мобилен телефон „Самсунг Галакси Ейс” на стойност
165лв., 5бр. кутии „Нескафе 3 в 1” на обща стойност 42лв., 15бр. пакетчета с фибри марка „Белфибра” на обща стойност 6.75лв. и 10бр. Газирани безалкохолни напитки по 0,5л. /продукти на „Кока кола” на обща стойност 12 лв./
от владението на Л.Х.А. *** собственост на
ЕТ „ ХЮСО - Л.Х.”, мобилен телефон „Нокия 6234” на стойност 30лв., мобилен телефон „Нокия 101” на стойност
45лв., мобилен телефон „Нокия Е 52” на стойност 60лв., 2бр. сим карти
на обща стойност
19.20 лв. и сумата от 176 лева
от владението на Н.Ш. *** собственост на „Дъга 2000”
ООД,
всичко на обща стойност 1743.89 лв., като с действията си е прекратил фактическата власт върху
вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответните владелци и е установил своя фактическа
власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което
владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно
субектът да установи фактическа власт върху предмета;
* субект на престъплението - пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт върху движимите вещи – предмет на престъплението и не е бил техен
собственик;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той
е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелците на чуждите движими вещи, предвиждал са
преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал са
намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
-
квалификацията по т.3 на чл. 195 от НК е налице, тъй като за осъществяване на някои от деянията подсъдимия е разрушил преграда здраво направена за защита
на имот – чрез счупване на стъкло ;
Квалификацията на
престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като деянията
е извършени в периода 20.06.2013г.- 16.12.2013г в
гр. Шумен, по отношение на различни собственици, осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при идентична обстановка и
еднородност на вината, при което следващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
За престъплението по чл.346, ал.2, т.1, алт.2 от НК във вр.с чл.346, ал.1 от НК;
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо чл.346,
ал.2, т.1, алт.2 от НК във вр.с чл.346, ал.1 от НК. За да прецени тези квалификации, съдът взе предвид
следните правни съображения:
* от обективна чрез
своите действия подсъдимия противозаконно е отнел чуждо МПС - товарен автомобил марка „Ивеко 35Ц13” с рег.№ Н 3353 АХ, собственост на фирма „Рина” ЕООД гр.Шумен на стойност
9500лв. от владението на Б.К.П. *** и е прекратил фактическата власт върху това МПС, която до момента
на деянието се е упражнявала от владалеца и
го използувал, без съгласието на собственика;
подсъдимия е овладял МПС
с влизането в него, извършил е фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд
е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му , като е имал намерение да използва
МПС;
- квалификацията
по ал.2 т.1 на чл. 346 от НК е налице, тъй като
впоследствие МПС то е
оставено без надзор край гр. Шумен, до завод
Мадара в индустриалната зона на гр. Шумен .
* субект
на престъплението пълнолетно лице – подсъдимия не е имал
фактическа власт върху МПС - предмет на престъплението и не е бил негов собственик или владелец;
* от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –съзнавал е, че лишава от
фактическа власт владелеца или
собственика на чуждото МПС, предвиждал е преминаването му в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението и да го използува (имал е намерение противозаконно да го ползува) - т.е.
съзнавал е
обществено опасния характер на деянието
и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Причините за извършване на престъплението
се свеждат до грубо незачитане
правото на владение и ползване върху МПС другиму от страна на
подсъдимия.
За престъплението по чл.216 ал.1 от
НК.
Съдът, като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. чл.216 ал.1 от НК защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, в рамките на които се упражнява
правото на собственост върху движима вещ – в конкретния случай 4бр.
гуми за
автомобил „Форд Транзит”, марка „Ханкоок”, с размери 195/70/15, собственост на „С.С. *** ;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите
действия е въздействал пряко върху чуждата движима вещ- 4бр.
гуми за
автомобил „Форд Транзит”, марка „Ханкоок”, с размери 195/70/15, собственост на „С.С. ***, вследствие на което са унищожени ; с деянието си подсъдимият
противозаконно е унищожил 4бр. гуми за автомобил
„Форд Транзит”, марка „Ханкоок”, с размери 195/70/15, собственост на „С.С. *** тъй като същите
са станали негодни за използване по предназначение;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил
техен собственик;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той е съзнавал, че въздейства върху
чужда вещ гумите , предвиждал е
унищожаването им като последица от това въздействие, като във волево отношение
извършителят пряко е целял този резултат - т.е. съзнавал е обществено- опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму.
Съдът не споделя становището
на защитата на подсъдимия относно наличието на предпоставки за приложение на
чл. 55 от НК, тъй като намира, че с оглед деятелността на подсъдимия за всяко едно от обвиненията
му, демонстрираната престъпна нагласа, категорично липсват изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват извод, че и най лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.
Съдът намира, че за подсъдимия адекватно и съотвено
на извършените престъпни посегателства
ще бъде определяне на наказание
“лишаване от свобода” .
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 26
ал.1 от НК съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност
на подсъдимия – която съдът преценява като висока предвид данните за
личността му, свидетелството му за съдимост, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия: Съдът преценява, че за подс. е налице смекчаващи отговорността обстоятелства –
единствено направеното самопризнание. Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.,
като наказанието за престъплението по чл.195 от НК бъде определено при
условията на чл.58а от НК, доколкото е налице липса на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
а именно: За престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до десет години. Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" в размер 36 месеца , което след редукцията на
чл. 58 а от НК ,с намалението на една трета остава 24 месеца или две години .
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.346,
ал.2, т.1, алт.2 от НК във вр.с чл.346, ал.1 от НК съдът прецени: степента на
обществената опасност на деянието ,
която съдът преценява като много
висока, степента на обществена опасност на подсъдимия – която съдът преценява като висока предвид данните
за личността му, свидетелството му за съдимост, както и подбудите за извършване
на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия: Съдът преценява, че за подс.
е налице смекчаващи отговорността
обстоятелства – единствено направеното
самопризнание. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подс., като наказанието за престъплението по по чл.346, ал.2,
т.1, алт.2 от НК във вр.с чл.346, ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.58а от НК, доколкото е налице липса на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.346, ал.2, т.1, алт.2 от НК във вр.с чл.346, ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода"от една до десет години. Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" в размер 36
месеца , което след редукцията на чл. 58 а от НК ,с намалението на една
трета остава 24 месеца или две години .
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по 216
ал.1 от НК съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието , която съдът преценява като много висока, степента на обществена
опасност на подсъдимия – която съдът
преценява като висока предвид данните за личността му,
свидетелството му за съдимост, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия: Съдът преценява, че за подс. е
налице смекчаващи отговорността
обстоятелства – единствено направеното
самопризнание. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подс., като наказанието за престъплението по по чл.216 ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.58а от НК, доколкото е налице липса на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: За престъплението по по чл.216 , ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до
пет години. Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" в размер 18
месеца , което след редукцията на чл. 58 а от НК , с намалението на една
трета остава 12 месеца или една година .
На основание чл. 23 от НК съдът определи общо наказание между наложените му с настоящата присъда, до размера
на най- тежкото , а именно 2 /две /
години “лишаване от свобода”
На основание чл. 25 ал.1 от НК вр.
чл. 23 ал.1 от НК определи общо
наказание между определеното общо наказание по настоящата присъда и
наказанието по НОХД №1654/2013г на ШРС взс.
на 20.02.14г , до размера на най тежкото
от тях, а именно 2 /две / години “лишаване от свобода” .
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия. Съгласно разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за
срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения
към момента на извършване на процесните деяния, същият е неосъждан, и
определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е
допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен
това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на
обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на
наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички
случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация,
че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия
случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно
постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани
в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок
в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 5 години. В този смисъл е и константната
практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС,
Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.
На основание чл.66 от НК отложи изтърпявана на наказанието за срок от 5
години.
На основание чл. 59 ал.1 от НК
зачете времето през което спрямо
подсъдимият е била взета мярка за неотклонение
“ задържане под стража “ от 17.12.13г по настоящото дело .
Определеният такъв размер на наказанието за подсъдимия , съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъпленията извършени
от подсъдимият и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения , а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с тези наказания съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер 258,77лв като сумата от 44 лв, които да се внесе по сметка на ШРС , а сумата 213,77 по сметка на ОД на МВР Шумен .
Веществени доказателства -4бр. стъкла с неправилна форма, иззети с протокол за оглед
на местопроизшествие от 21.06.2013г., 2бр. дактилоскопни
следи / том 1, лист 9/, 2 бр. дактилоскопни
следи / том 4, лист 19 следва да останал приложени по делото
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: