№ 35134
гр. С., 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110165869 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. Д., ЕГН
********** с адрес гр. С., ж.к. *********, чрез пълномощника си адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУДСТАТ под № *********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. С., ж.к.
„Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, представлявано от Д. М. М. –
управител против „Сити кеш" ООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Средец" ул. "Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев Генчев.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от
закона срок последния, е депозирал отговор на исковата молба, с който исковите
претенции се оспорват неоснователни. Твърди, че не е налице неизпълнение на
договора и злоупотреба с прав по изложените аргументи от страна на ищеца .
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да
се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата,
като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги
напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът, в качеството му на заемополучател, сключил Договор за потребителски
кредит №551794 с ответника „Сити Кеш" ООД в качеството му на заемодател, като
1
уговореният размер на кредита бил 1000лв., като съгласно справка ЦКР сумата е
отпусната на 28.07.2021 г. и следва да бъде погасена до 13.04. 2021 г. След подписване
на договора, ищецът е извършил 15 броя плащани, всяко в размер на сумата от по 55
лв. или общо 825 лв. На 28.11. 2022 г. е посетил физически офис на кредитиращото
дружество, като е пожелал дa му бъде предоставено копие от договора и погасителен
план — с посочени извършени и предстоящи плащания .Било му е отказано , но му е
посочено устно, че дължи сумата в размер на още 1397.39лв, т.е.общото задължение
включвайки заплатеното и дължимото е в размер на 2222,39 лв.Ищецът пояснява и
твърди се, че са заплатени 15 вноски по 55 лв., което прави 15х55 лв. = 825 лв.,
платени са 825 лв., претендирани са 1397,39 лв. Сбора от двете /това което е платено и
това което се претендира/ е в размер на 2222,39 лв. Тоест 825 лв. /заплатена сума/ +
1397,39 лв. /претендирана сума от ответника/ - 2222,39 лв. Тоест, според ответното
дружество цялото задължение по договора /лихви, главница и т.н./ е в размер на
ОБЩО 2 222,39 лв.Според ищеца договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът е недействителен, потребителят връща само чистата
сума. Тоест предоставен е кредит в размер на 1 000 лв., заплатени са 825 лв. – то
ищеца счита, че към настоящия момент дължи 175.00 лв. /1000- 825 = 175.00 лв./, а не
както е посочено в исковата молба, ответникът претендира 1397,39 лв. От 1397.39 лв.
/претендираната сума/ следв ада се извадят 175,00 лв. /сумата, която според ищеца се
дължи/ и се получава сумата в размер на 1222,39 лв.Така уточнява ищецът , че е
предявен отрицателно установителен иск.Твърди се още , че Съгласно ОУ, публ. в
сайта на търговеца чл. 23 Страните могат да уговорят изпълнението на договора за
кредит да бъде обезпечено с някое от следните обезпечения: Поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия , имат
осигурителен доход общо в размер на най малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната;в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тяx трябва да е в размер на пoне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели и по сключени и непогасени
договори за кредит ,скл.с кредитора ; нямат кредити към банки или финансови инст с
класификация различна от „редовен“ , както по активни така и по погасени
задължения, съгласно спв ЦКР към БНБ. Също така съг публ. В сайта на търговеца
тарифа на такси за доп, услуги, разходи за събиране на просрочено вземане
25%.Ищецът твърди, че със сключването на договора му била начислена „неустойка" в
размер, надхвърлящ многократно позволения от размер, като същата била включена в
погасителния план. Сочи, че уговорената в договора неустойка противоречала на
множество императивни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД била
нищожна. Твърди, че уговорената неустойка заобикаля предвиденият максимален
размер на Годишен процент на разходите/ГПР/, като договарянето на този разход като
неустойка имало единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над
максимално допустимия размер, поради което па основание чл. 21 от ЗПК тази клауза
била недействителна. Счита, че уговорената неустойка излизала извън присъщите □
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД била нищожна, противоречала на закона и добрите нрави и с нея се нарушавали
2
основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между
потребител и кредитор. Същата била в размер на над 100% от предоставения заем, без
да ставало ясно какви вреди обезщетява.
Ищецът твърди, че било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.
1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза за
неустойка кредиторът уговарял още едно допълнително обезщетение за неизпълнено
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичала подобна
неустойка, което било недопустимо. Уредената неустойка била нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на погребителите /ЗЗП/, като необосновано
висока неустойка и противоречаща на чл. 146 от ЗЗП.
Излага, че били налице основания целият договор за потребителски кредит да
бъде приет за недействителен, заради недействителността на неустоечната клауза,
както и поради неспазване на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да
бъде прието за установено в отношенията между страните , че ищецът не дължи
сумата от 50 лева/частично/ от общо 1222.39 лв по договор за потребителски
кредит№551794/28.07.2021г. представляваща разликата между предоставената на
кредитора главница в размер на 1000лв, заплатена от ищеца сума в размер на 825 лв и
претендираната от ответника сума от 1397.39 лева.Прави се искане за присъждане на
сторените разноски от ищеца в исковото производство.
С отговора на исковата молба се твърди още , че претенциите на ищеца за
недължимост на суми по посочения от него договор за кредит, и за нищожност на
същия са неоснователни и недоказани. Възразява срещу твърденията, че
договорът и отделните му клаузи са недействителни. Евентуално, се позоваваме на чл.
26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор.Оспорват се твърденията за недействителност по
смисъла на ЗПК. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните
му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Неоснователни и необосновани са и аргументите за нарушение на
изискванията за шрифт и форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на
ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът
за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил
искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за
желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с
отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е
могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил
още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без
никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно
чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на
потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно
изгодни за него условия.Оспорва се твърденията за нарушение на принципа на
3
добрите нрави и оспорваме твърденията за неравноправност на клаузи от договора.
Твърдим, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с
това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно
описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на
финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както
преди сключване на договора, така и при подписването му. Предвид това е изключено
ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.В
тази връзка , всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на
предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са
съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП.Изложеното изключва
възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на
чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.Твърди се , че не било налице неизпълнение на изискването
на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като в същия били посочени всички допускания, взети
предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите, който в
конкретния случай ГПР бил в размер на 49.8%, изчислен по формула, съгласно
Приложение № 1, като видно от съдържанието на процесния договор единственият
разход бил посоченият в договора годишен лихвен процент. Нормата на чл. 11, т. 10
ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да
бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Оспорва се твърдението, че в
размера на ГПР следвало да бъде включен и размерът на неустойката, понеже това
противоречало пряко на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съгласно която при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Ответното дружество изтъква, че в договор за потребителски кредит били
всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент
на разходите. Поддържа, че изискването по чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК не било приложимо
към процесния договор за заем, доколкото в него бил уговорен фиксиран лихвен
процент, който остава непроменен за целия период на договора. Сочи, че клаузата на
договорната лихва и ГПР не била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Размерът
на възнаградителната лихва по договора за кредит бил приет в определен процент на
годишна база, като ГЛП бил фиксиран и с ясно изразена стойност към момента на
подписване на договора - 40.05%,Сочи, че в договора за кредит ясно били посочени
параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на дължимата
неустойка и още при сключването на договора потребителят можел да направи
преценка за икономическите последици от сключения договор. Твърди, че
предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависило изцяло от волята и
действията на потребителя, като ако ищецът изначално е бил наясно, че не може да
предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият бил договарял
4
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да
лиши кредитора от обезпечение по кредита.
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 124 ал. 1 вр. с чл. чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП:
4. В тежест на ищеца е да установят следното обстоятелство: наличието на
сключен договор за потребителски кредит , сумите които е заплатил и на какво
основание или главно доказване по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД
съдържанието на договора, вкл. клаузата, която оспорва, респективно, че договорът
и/или уговорката за неустойка е недействителна по изложените в искова молба
твърдения за недействителност на посочената клауза от договора.
5. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства:
съществуване на вземане по валидно възникнало облигационно отношение между
страните, претендирани суми по договора за парични задължения , дължими на
съответното основание и законосъобразност на твърдените неравноправни и нищожни
клаузи.
6. Ищецът и ответника не признават права, претендирани от другата страна.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да
се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има
предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени
дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero
(С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98
до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-
244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31,
дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т.
44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение
очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и
съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл
относно неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към
същия Общи условия – съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 – 147а от
Закона за защита на потребителите.
2. Кои права и кои обстоятелства се признават – признава се, че между Д. И. Д.
и „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за паричен заем № 551794 от 28.07.2021
г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от 1000 лева, както и
обстоятелството, че заемните средства били предоставени от „Сити Кеш“ ООД на
потребителя съобразно посочените в договора условия.
3. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – такива няма.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за задължаване по чл. 190 ГПК
на ответника да представи цялата преписка, включително и договор за паричен заем №
551794 от 28.07.2021 г., както и за назначаване на съдебно-икономическа експертиза,
5
съдът счита, че същите са относими и допустими и ще се произнесе по тях в първото
открито съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно
заседание по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА по чл. 190 ГПК на ответника да представи цялата преписка по
процесния потребителски договор, ведно с договор за паричен заем №551794 от
28.07.2021 година.
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА изготвянето на СИЕ, изпълнима от вещото лице
Ю. Н., който след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
справки да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е общият ГПР по процесния договор с включена неустойка за непредоставяне
на обезпечение?
2. Какъв е максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключване на
договора?
3. Надвишава ли ГПР на договора към момента на сключването на процесния договор
размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти?
4. Има ли погасени суми по кредита, в какъв размер, на кои дати?;
5. За какви задължения е правил съотнасяния ищецът на извършените от ответника
плащания?
6. Какъв е размерът на останалите дължими суми с оглед на горните плащания с
подробна разбивка за главница, договорна лихва, неустойка и други видове
задължения;
7. Какъв е размерът на ГЛП към датата на сключване на процесния договор и колко
пъти уговореният ГЛП надвишава този размер? при депозит от 300 лв., вносим от
ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка по чл. 161 ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за настоящия акт, както и за датата и часа на
6
следващото ОСЗ след представяне на доказателства за внесен депозит от ищеца.
Указва на вещото лице, че следва да представи заключението си не по -късно
една седмица преди следващо съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите
процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след
този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.
159, ал. 1 от ГПК.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност,
които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика –
така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo
Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose
M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява
неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на
процесния договор за потребителски заем. и приложимите към същия Общи условия –
съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 – 147а от Закона за защита на
потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на
съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна
такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните
печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да
използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за
медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му
бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако
страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация
или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо
за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят
електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно,
следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата
на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че
желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите
граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от
15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес:
************@***.*******, след
като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на
интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по
7
електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да
получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да
подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да
получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран
електронен подпис се подава на електронен адрес: ************@***.*******, а в
случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на
съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от
заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши
на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за
електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за
електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август
2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014“. Когато не е избрана
възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е посочила адрес на
електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. Съгласието за връчване
по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не
засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК -
страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в
електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за
удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от
техническата проверка на извършеното действие. При извършване на процесуално
действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни
изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред
съответната инстанция или пред всички инстанции. Лицето, извършило процесуално
действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема
електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в
производството пред съответната съдебна инстанция и
пред всички инстанции. Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по
всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва
по чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване,
8
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че
съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за
връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Когато връчването се
извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в
който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното
връчване се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на
портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време
или с квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от
ГПК; 2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение,
че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
В ЕИСС да се отбележи ел.адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел.адреси, а за
ищеца съдебните книжа да се връчват само по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06 .11.2025
година от 14:10 часа ,за която дата и часа да се призоват страните на посочените по
делото съдебни адреси.
Препис от настоящето да се връчи на страните, като на ищеца, ведно с препис от
отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9