ПРОТОКОЛ
№ 237
гр. Ямбол, 16.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Д. Василев
при участието на секретаря М.
Сложи за разглеждане докладваното от Г. Д. Василев Наказателно дело
частен характер № 20222330200916 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Тъжителят по първоначалната тъжба и подсъдим по насрещната Ц. П.,
редовно призована – налице, заедно с адв. С. Е. от АК-Я., редовно
упълномощена по делото.
Подсъдимият по първоначалната тъжба и тъжител по насрещната М. М.,
редовно призован - налице и с адв. Б. ВА.-А. от АК-Я.л, редовно
упълномощена.
Съдът предложи на страните сключването на спогодба, но същите
заявиха, че към настоящия момент такава не може да бъде постигната.
Адв. Е.: Моля да се даде ход на делото. Получили сме препис от
насрещната тъжба. Г-н Председател, водим и молим да бъдат допуснати до
разпит като свидетели Т., Г. С. С. и Т.С.а.
Частен тъжител и подсъдим Ц. П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Получила съм препис от насрещната тъжба преди повече от 7 дни.
Адв. ВА.-А.: Моля да се даде ход на делото. Ние също сме получили
препис от първоначалната тъжба. Ние също молим да бъдат допуснати до
разпит като свидетели Й. Х. Е., М. Д. К., М. А. Т..
1
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Получил съм препис от първоначалната тъжба и гражданския иск преди
повече от 7 дни.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, като
направените искания от страна на двамата тъжители и подсъдими и техните
повереници и защитници, са допустими и основателни, поради което
горепосочените лица следва да бъдат допуснати до разпит в качеството на
свидетели и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Т. К.П., Г. С. С., Т. Г.
С.а, Й. Х. Е., М. Д. К. и М. А. Т..
Сне се самоличността на частния тъжител и подсъдим по
първоначалната тъжба:
М. Д. М. – роден на 01.02.1978 г. в гр. Я.... българин, български
гражданин, начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН
**********.
Сне се самоличността тъжителят по първоначалната тъжба и подсъдим
по насрещната:
Ц. Д. П. – родена на 18.10.1962 г. в гр. С.... неосъждана, ЕГН
**********.
Сне се самоличността на свидетелите по първоначалната тъжба:
Т. - 38г., неосъждана, дъщеря на частния тъжител и подсъдим Ц. П.;
Г.С. С. - 44г., неосъждан, без родство със страните;
Т.С.А – 66г., неосъждана, без родство със страните;
Сне се самоличността на свидетелите по насрещната тъжба:
2
Й. Х. Е. – 86г., неосъждана, без родство със страните;
М. Д. К. – 84г., неосъждана;
М. К.: Дядовците или прадядовците на моя съпруг са родственици с
прадядото или дядото на Ц. П..
М. А. Т.- 44г., неосъждана, живее на съпружески начала с подсъдимия
М. М.;
Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290,
ал.1 от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.
На основание чл. 274 и чл. 275 от НПК съдът, разясни на страните
правата им, по повод на което искания, бележки, възражения и отводи, не се
направиха.
На основание чл.276, ал.1 и ал.2 от НПК, се ДОКЛАДВА
първоначалната тъжба и предявения граждански иск от частния тъжител Ц. П.
срещу подсъдимия М. М.. ДОКЛАДВА се и насрещната тъжба от тъжителя
М. М. срещу подсъдимата Ц. П..
Съдът предостави възможност на страните да направят уточнения във
връзка с предявените тъжби, както и предявения граждански иск по
първоначалната тъжба.
Адв. Е.: Поддържаме първоначалната тъжбата и гражданския иск.
Частен тъжител и подсъдим Ц. П.: Поддържам казаното от адвоката си.
Адв. ВА.-А.: Поддържаме насрещната тъжбата.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Поддържам казаното от адвоката си.
3
Съдът разясни на двамата подсъдими по първоначалната и насрещната
тъжба, всички права, които имат съгласно НПК.
Частен тъжител и подсъдим Ц. П.: Разбирам какви права имам.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Разбирам какви права имам.
Адв. ВА.-А.: Ние правим предложение за сключване на спогодба.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Поддържам казаното от адвоката си.
Адв. Е.: Обсъждането на споразумение означава да признаем, че сме
нанесли побой над подсъдимия М., което моята доверителка отрича. Няма как
да се признае за виновна. Може да е имало стари истории, но в момента е
имало физическо насилие и тук спорът е кой кого е набил. Старите
отношения са ескалирали до физическо насилие. Споразумение означава за
моята доверителка да признае, че е набита, а не че тя е извършила насилие.
Трябва да има изявление, в което да се види това. Ескалацията си е вървяла,
но в конкретния случай е имало един насилник.
Частен тъжител и подсъдим Ц. П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв. ВА.-А.: Не сме съгласни със сключването на спогодба по този
начин, защото ще значи, че моят доверител е извършил побой.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Поддържам казаното от адвоката
ми.
Адв. Е.: Ще дадем обяснения в края на съдебното следствие.
4
Частен тъжител и подсъдим Ц. П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Разбирам какви права имам. Не се признавам за виновна. Ще да дам
обяснения в края на съдебното следствие.
Адв. ВА.-А.: Желаем да дадем обяснения в края на съдебното
следствие.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Разбирам обвинението. Разбирам
какви права имам. Не се признавам за виновен. Желая да дам обяснения в
края на съдебното следствие.
Свид. Т.: Дъщеря съм на частния тъжител и подсъдим Ц. П..
Съдът разясни разпоредбата на чл.119 и чл.121 от НПК, на
свидетелката, която е дъщеря на подсъдимата Ц. П..
Свид. Т.: Разяснени са ми правата, които имам като дъщеря на Ц. П..
Желая да дам показания.
Живея в гр. С...№ 5.
Адв. Е.: За улеснение, представям схема на улицата, на която живеят
двамата подсъдими, извадена от кадастъра, включително с отбелязване на
адресите, на които живеят страните. Моля да бъде приета и приложена по
делото, като своевременно предавам схема и на колегата ВА. и подсъдимия
М..
Частен тъжител и подсъдим Ц. П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв. ВА.-А.: Моля да се приеме.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Да се приеме.
Съдът счита, че искането е допустимо и основателно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представената схема на улица „И. К...,
с адресите, на които живеят страните.
Свид. Т...: Аз живея с майка ми, приятеля ми и двете ми деца в гр. С....“
№ 5. Децата ми са на 9 години и на 1 година. Не сме имали проблеми със
съседите си М.и. Даже като разбрахме, че ще идват млади хора в квартала
много се зарадвахме. Но понеже М. има кучета, от които едното е белгийска
овчарка, а другото е пинчер – мелез, и ги пуска навън на улицата да вършат
физиологични си нужди имаме проблеми. Няколко пъти майка ми им е
правила забележка да не го прави. Отправяла е молба кучетата да не се пускат
на улицата без намордник и повод, защото все пак от там минават и децата.
Те имат дворно място, където могат да си ги пускат. Малкото куче се пуска
произволно без намордник и без нашийник, както и голямото се разхожда
така. Чисто от съображение за децата ние си поддържаме тротоарната площ
чиста и не желаем там да има изпражнения на кучета. Има тревиста площ на
улицата пред къщата ни, която си косим с косачка. Майка ми като им направи
забележка започват да се карат. Само за кучетата сме се карали. Даже къщата
им не фигурира на кадастралната скица.
Приехме ги добре, когато дойдоха в квартала, но не се получиха нещата.
Те имат една съседка М. К., която е също наша съседка и която не ни
харесва и успя да повлияе и на тях. Имали сме междусъседски конфликт с нея
за имотни проблеми. Тя живее на ул. „И. ..... Другата им свидетелка Й. Е.
живее на ул. „И...и нищо не е видяла.
На 18.07.2022 г., между 14:30 ч. и 15:30 ч. слизах от втория етаж на
нашата къща и видях как съседът M. минава до оградата ни с колелото си и
отправяше обидни реплики към майка ми: „Да ти се изредят всички цигани от
махалата!“. После тръгна в посока към края на улицата. Майка ми беше до
входната врата на дворното ни място. Метална ни е вратата, не е плътна.
Вижда се отвън и навътре към двора. Оградата ни е плътна на около 60 см
има циментов пояс, но нагоре не е плътна. Вижда се през нея. От двете страни
на вратата също се вижда. Аз го видях да ги казва тези неща. Отидох при
майка ми и я питах какво става и защо я обижда M.. Тя ми каза: „Остави го, не
му обръщай внимание!“. Той тръгна към края на улицата на юг, а аз излязох и
го видях как обърна колелото и се отправи към мен. Както караше срещу мен,
6
скочи в движение от колелото и го хвърли върху мен. Аз в опит да се
предпазя посрещнах колелото с ръка и имах рана на ръката после. Ритна ме с
крак в корема и ми нанесе удари с юмрук в лицето. Майка ми дойде и се
опита да го хване отзад и да го издърпа от мен и я чух да го пита: „Защо я
удряш?“. Той също на нея й нанесе ритник в корема и я удари в носа, като й
потече кръв. Беше изцапана с кръв цялата отпред. На улицата бяха съседите
ни Г. и майка му Т.. Те живеят на „И. К.“ № 4. Затичаха се към нас. Г. го
хвана, но M. успя да си вземе колелото и си тръгна. Аз подадох сигнал на
Спешния телефон 112. В 15:30 ч. подадох сигнал и поисках полиция и
линейка, тъй като носът на майка ми кървеше. Обадих се на телефон 112 от
собствения ми телефон – 0898 99 86 63. Съобщих за нападение над две жени.
M. удари майка ми веднъж в лицето и веднъж в корема. После стана
голям хематом на корема й. Той се прибра в тях с колелото си. Съседите ни Г.
С. и Т. Г. си прибираха дървата отпред на улицата пред тяхната къща и
дойдоха при нас като стана инцидента. Къщите ни са на около 20 метра
разстояние една от друга. В началото на конфликта те бяха отвън и го
възприеха.
Полицаите дойдоха от северната част на ул. „И. К.“, а линейката дойде
от южната част. Полицаите спряха между нашата къща и къща на M.. Той се
беше прибрал в къщата си с колелото си. Аз след като се обадих на спешния
телефон 112 отидох до тяхната ограда и казах, че съм се обадила на 112 и ще
дойде полиция. Жена му беше на двора и започна да отправя обидни реплики
към мен. Аз й отвърнах, че това, което казва от нейната уста в нейната пазва
ще отиде. Тя хвърли, мисля, че зелен домат по мен. М. излезе отново на
улицата. Аз бях на тротоара и той се засили към мен и каза: „Прибирай се! Ти
какво искаш, жена ми да умре ли?“. Пак ме удари в лявата част на лицето с
юмрук. Този втори удар е преди да дойдат полицаите при нас. После двама
полицаи дойдоха. Познавам ги - И. И. и Т. Й.. Т. Й. дойде при мен и пред него
прегледаха майка ми медиците. Почистиха й лицето. Измериха й кръвното и
й сложиха инжекция „хлофазолин“ за понижаване на кръвното. У нас, на
пейката вкъщи, ни оказаха медицинска помощ. Линейката не ни е взимала до
Спешния център с майка ми.
Което казах на съда, съм разказала и на полицаите.
По време на самия инцидент, свидетелите на подсъдимия не бяха там.
7
Й. Е. и М. К. излязоха от двора на М., който е срещу двора на М.. На самите
удари присъствахме само аз, майка ми, М., Т. Г. и Г. С.. Жена му на М. – М.,
беше в техния двор и гледаше какво става. Тя се била „страхувала“ да излезе.
На същия ден ходихме в гр. Сливен при съдебен лекар за освидетелстване с
майка ми.
Пред дворното място на подсъдимия има някакви засадени дръвчета. Не
сме чупили клони от тези дървета. Това не е вярно категорично! На
30.09.2022 г. ни асфалтираха улицата и на много съседи им подрязаха
дръвчетата. Защо той не се заяждаше със служителите тогава?!
Майка ми се възстанови някъде за около седмица или 10 дни. Аз й
давах болкоуспокояващи по препоръката на съдебния лекар. Той каза да
слагаме лед на мястото на нараняването на лицето и на корема. При личната
си лекарка майка ми е ходила веднага след инцидента, но отиде някъде
седмица след това.
Аз лично не съм ходила на лекар, освен при съдебния лекар.
Искам да кажа, че много скоро след като бях родила, бях ритана от
господина в корема.
Това е второ нападение срещу майка ми. За първото нападение имаме
подадена жалба в РУ-С.. Районният ги привика М. и М.. Докато се движат с
колелата й нанасят на майка ми удар в главата. После не е правена
полицейска проверка. Не сме давали сведения в полицията. Само жалба
подадохме и медицинско свидетелство си изкара майка ми. Полицаите казаха,
че нямат правомощия по случая. РУ-С. не е правило проверка по нашия
случай. Ние не задействахме дело, защото бях бременна в края на 8-мия
месец и искахме да се съсредоточим върху щастливото събитие. Но ето, че
последва второ нападение.
Понеже се чувстваме застрашени, си закупихме шест камери, две, от
които следят периметъра на улицата.
Преди да се случи инцидента, имаше доста провокативни действия от
страна на М.. Аз бях на улицата с двете си деца, като малкото беше в
количката, и стояхме на тротоара. М. излезе с голямото куче, седна на
тротоара на 10 метра от мен с чаша кафе в ръка, а кучето беше без намордник.
Минаваха хора с колела, кучето се дразнеше и настървяваше, но той си го
8
държеше с другата ръка. Чувствах се застрашена. И други съседи имат деца и
се страхуват от кучетата на М..
Ние с майка ми не сме удряли М..
За мен не е обидно да кажа, че съм удряна от мъж. Мен в живота ми
никой друг не ме е удрял, нито мъжът ми, нито баща ми.
Не сме нанасяли удари на М.. Майка ми дойде да го издърпа, за да спре
да ме удря.
Не сме казвали обиди по негов адрес.
По него нямаше белези и синини след нападението.
Вечерта на инцидента още, той започна да събира подписка от съседи
срещу мен и майка ми, като конфликтни, но са му отказали всички съседи да
се разпишат.
Г. и майка му, в момента на самия бой, тръгнаха към нас да ни
разтърват, но М. вече ни беше ударил. Г. извика: „Какво правиш? Защо ги
удряш?“. Благодарение на него този конфликт приключи.
М. вечерта пак си пусна малкото куче без повод и намордник.
Няма жалби срещу нас с майка ми от съседите. С тях сме в добри
отношения, поне с по-голямата част.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Защо ми чупиш дръвчетата? Защо
започна грозни думи да говориш и започна да ме удряш?
Свид. Т. П.: Това не е вярно. Нито съм го удряла, нито съм го обиждала.
Майка ми пък въобще. Той буквално можеше да ме убие. Ако той има
наранявания от нас, моля да ги докаже. Дръвчетата му са там, не са пипнати.
Страните нямат други въпроси към свидетеля.
Свид. Г. С.: Познавам и двете страни. Съседи сме. В добри съседски
отношения сме. Не сме се карали. Живея в гр. С. на ул. „И. К.“ № 4.
Датата не помня, но беше лятото, юли месец, след обед. Прибирах си
9
дървата, които бяха на тротоара пред моята къща. Леля Ц. беше при мене и
викаше да си направила едно кафе да пие. Аз продължих да си прибирам
дървата. M. дойде и на вратичката се срещнаха, ако са си казали нещо
тихичко, аз не съм ги чул, но чух M. как й каза: „Ако ме обиждаш на циганин,
да те ебът всички цигани!“. После Т. излезе и каза на майка си: „Какво
стана?“. Ц. каза „Нищо!“. Аз си прибирам дървата, те си се карат.
Той се върна M. с колелото. Т. се караше с M.. M. живее на ул. „И. К.“,
но не знам кой номер.
Т. и жената на М. - М. почнаха да си говорят на висок глас – „Ти си
такава, ти си онакава!“. Имаше обиди между тях.
М. спря човека с колелото, гледа ги и се върна. Т. беше вънка на
улицата пред неговата входна врата. Той се върна и с колелото я блъсна. Тя се
предпази с ръце. По лицето имаше синини от удара с колелото. После леля Ц.
излезе и взе да ги разтървава. М. я удари с юмрук в лицето и я ритна с крак. Ц.
застана зад Т. и я дръпна от М.. М. удари леля Ц. с юмрук в дясната част на
лицето. Счупи й носа. Тя не падна на земята. М. ритна Т. в корема. Ц. не съм
видял да я рита. Само й счупи носа. Видях само да рита Т.. Аз оставих
количката и хукнах към тях, но докато отида то всичко свърши. M. беше
ударил Ц. в носа, но не съм го видял да я рита. Той си взе колелото и се
прибра в тях. Аз и майка ми бяхме на улицата.. Майка ми дойде след мен и тя
при тях. Другите свидетели на М. ги нямаше там на пътя. После като свърши
боя и М. се прибра у тях, излезе цялата махала. Тогава вече видях свидетелите
на М..
Т. се обади на Бърза помощ и полиция и аз се прибрах вкъщи.
Преди M. пак е нападал леля Ц.. За друг човек да я е нападал не знам. На
баничките й беше ударил 2 шамара.
Нямат причина да се карат, не знам да имат стара вражда.
Видях полицаите и се прибрах у нас и после дойде линейката. След това
не съм излизал от нас.
Моята майка помогна на Ц. за кръвта. Взе памук и искаше да й почисти
лицето. Ц. не е падала на земята след удара. Не съм видял Ц. и Т. да нанасят
удари на М.. По време на кавгата се караха, обиждаха се – те казваха: „Ти си
циганин!“ и той казваше: „Ти си курва!“ и така. Леля Ц. викаше: „Ти си
10
циганин!“ като се караха. След като я удари, Ц. му каза „циганин“.
Преди М. да удари Т. и да удари Ц., те двете не са го обиждали.
Обидите от тяхна страна бяха след като той ги удари. Никой не съм хващал
да разтървавам. М. като си тръгваше не е казвал нищо на Ц..
Не е имал синини М.. Не ми се е оплаквал, че нещо го боли.
На следящия ден аз косях тревата пред двора ми и той дойде и каза на
майка ми: „Каквото си видяла, няма да казваш, защото полицаят ще ти удари
два шамара“. Да не свидетелства искаше, каза й „Лельо Таньо, внимавай
какво ще говориш, защото ще ти удари полицаят два шамара!“. На мен не ми
е казвал нищо. Майка ми не е пуснала жалба за този случай.
Една седмица и нагоре мина, докато и мине на Ц. носът.
Леля Ц. си стоеше пред тях, а М. й каза: „Да те ебът всички цигани!“.
Той си тръгна с колелото и Т. излезе и пита майка си „Майко, какво става?“.
Т. отиде пред дворната врата на M.ви, а М. си беше в нейния двор и я
мереше с картофи или нещо такова. M. тогава се върна. Чух ги да се обиждат
взаимно. М. каза: „Ууу, дотегна ми да се занимавам с вас!“ и Т. вика: „Какво
искаш, мършо?“ някакви такива неща си говореха. И М. я замери с домати ли,
картофи ли и M. тогава се върна и стана това, което стана.
Аз съм израснал с M., приятел съм с брат му и с него. Нямам кавги с
него. Не съм чул да се е карал с него. Ц. не се е карала с нас. Не съм чул тя да
се кара с други комшии.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Г., ти като излезе на пътя на
следващия ден – 19.07.2022 г., ти каза ли „Който ми даде 1000 лв. ще му стана
свидетел, да мога да си купя дърва.“?.
Свид. Г. С.: Казах го на шега. Ц. П. не ми е дала 1000 лв.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Кой ми начупи дръвчетата?
Свид. Г. С.: Не съм видял кой ги начупи. Не съм видял Т. или Ц. да
чупят дръвчетата на М.. Не съм чул М. да им казва: „Защо ми чупихте
дръвчетата“. Чух го да казва на Ц.: „Тебе да те ебът всички цигани“. Така
викаше.
11
Свид. Т. С.а: Познавам Ц.. В добри съседски отношения съм с нея.
Познавам и М.. Той живееше на ул. „Ч...“ в гр. С., но дойде да живее на ул.
„И. К.“ № 6. В добри съседски отношения съм и с него.
На 18.07.2022 г., ние със сина ми Г., бяхме пред нас, защото бяхме
купили дърва и ги пренасяхме вътре вкъщи. Дървата бяха навън пред нашата
порта и Ц. беше при нас. Към 15:00 ч. часа каза, че отива да си направи да пие
едно кафе. Тогава видях M. да минава, но аз носех дървата вътре към вкъщи.
M. минавайки край нея нещо й каза. Каза й: „Да те ебът всичките цигани!“ и
тръгна по нашата улица надолу, но и Т. го чу и се ядоса и взе да вика. Излезе
от техния двор и взе да вика, но M. я чу и се върна с колелото. Хвърли
колелото отгоре й. Колелото я удари по лявата ръка, а той с юмрук я удари в
лицето и я ритна в корема. Ц. дойде да ги разтървава. Ц. хвана Т. и я дръпна, а
M. ритна Ц. в корема и с юмрук я удари в носа и потече кръв.
Не съм чула Т. и Ц. да са обиждали M. преди да ги удари. След като ги
удари пак не съм чула да го обиждат. Бях на 2-3 метра от тях. Аз тръгнах да
видя какво правят. Синът ми прибираше дървата и като видя какво стана,
каза: „Чакай да отида да видя да ги разтървавам“. Аз тръгнах първа, той
тръгна след мен. Той дойде 2-3 минути след мен.
М. остана на място, а Т. отиде в тях да се обади на телефон 112. После
M. си взе колелото и си тръгна. Жената на M. беше в двора им. Не съм чула
М. и Т. да са си казали нещо, защото аз носех дърва. После видях всички
неща, които разказах.
На петата минута дойде полиция и линейката заедно. На Ц. носът й
кървеше, пукнат беше. Ходих да взема памук да я почистя. Тя ми каза:
„Недей, нека видят, че съм ударена!“.
Т. беше ударена по-малко. Исках да я превържа по ръката, но тя каза, че
ще ходи на съдебен лекар.
На М. свидетелите в момента като стана „патакламата“ ги нямаше. Само
двамата със сина ми бяхме на улицата, после като свърши работата, тогава ги
видяхме тях да излизат.
Вечерта го видях M. да ходи да търси комшиите и да иска да му стават
свидетели.
При мен идва след два дни. Синът ми косеше тревата пред вкъщи и М.
12
дойде при мене. Каза: „Няма да свидетелстваш за Ц., защото полицаят ще ти
удари два шамара“. Аз отидох и подадох жалба в полицията.
Вечерта на инцидента го видях М. от двора ми. Има осветление на
улицата и не съм видяла да е имал синини. Не ми се е оплаквал, че има рани и
че е ударен.
Чух, че й каза на Ц.: „Да те ебът всички цигани!“.
Внасях си дървата с количката, затова някои неща не съм ги чула. Като
стана „патакламата“ отидох там да видя какво става и да помогна нещо.
Съдът дава 5 минути почивка.
В 11:00 ч. съдебното заседание продължи.
Свид. Й. Е.: Познавам Ц., комшийка ми е. От две години Ц. ме гони,
приказва след мене като минавам. Аз не дочувам, но я чувам да ме обижда. От
две години не сме в добри отношения.
Познавам М.. В добри съседски отношения съм с него и семейството му.
Нямам роднински връзки с никого от двамата.
Бях тръгнала да си отивам и си вървях по улицата. Т. седеше зад
пътната врата на тяхната къща, а M. минаваше от там. Тя на всяка негова
крачка „мангал“ му казваше. M. задмина с колело и отиде на юг. Той не й се
обажда хич. После излезе от портата Т., отиде до M.ви и счупи дръвчето и го
остави. M. на долния край на улицата видя, че тя чупи дръвчето.
Аз живея на ул. „И.“ № 4. Бях на ъгъла между ул. „И.“ и ул. „И. К.“. А,
къщата на Ц. е срещу нашата улица „И.“.
Т. отиде и почна да чупи дръвчето и пуска счупеното долу на земята, аз
съм там и я виждам. M. през това време на долната улица я вижда, че чупи
дръвчето и се връща и я пита: „Защо чупиш дръвчето?“ и тя казва: „Защото
искам!“. Те почнаха да се бият на M. пред портата. Тя започна да го удря с
юмруци и почнаха двамата да се бият. Той удря и тя удря. Ц. стои пред
тяхната си врата и като „изрева“ и като „търти“ да отива, удари се в
портичката. Вместо да разтървава дъщеря си да не бие M., тя се хвърли да го
бие. С юмруци, с всичко го биха. М. падна малко на земята. Те като се биха аз
13
минах край тях. Те го ритаха, биха го с ритници. В главата повечето го
удряха. Кръв не видях да му е текнала. Аз отидох настрани. Когато свърши
всичко излязоха много хора. Като се биеха, Т. и Г. бяха на тяхната си порта.
Те не са отишли хич край биещите се. Имаше много хора отвънка на улицата.
Събраха се и видяха как го бият. Той удряше, ама той рече да удари едната,
тя другата го удря. После обратно. Тръгна да удря втората, първата го удряше
и тя. С юмруци и ритници го удряха. Не видях кръв на М.. На Ц. имаше малко
кръв.
На Т. и нямаше нищо. Той като падна на земята, те се прибраха. Казах й
на Ц. кой ги кара да се бият с М., а тя каза: „Мълчи, дърта курво!“.
Комшийчето М. ми вика да не се занимавам с тях. Това е друг човек, а не
подсъдимият М..
Те, Т., извикаха полиция. Аз линейка вече не видях дали дойде,
прибрах се вкъщи. Дойдоха да ме питат полицаите. Бяха до портата на М.
полицаите.
М. и М. живеят порта срещу порта.
На следващия ден не съм виждала М.. Не знам след колко дни го видях.
През деня съм го видяла и му казах: „Те те убиха, все в главата те удряха!“.
Той нямаше рани и синини. По лицето имаше тук там одраскано. Нямаше
лепенки по лицето.
Аз не съм видяла ни дърва да имат Г. и майка му, камоли да ги
прибират. Не съм видяла дърва да имат - клетва давам! Г. и майка му седяха
до тяхната порта през цялото време. Тя, Т. дойде да говори при полицаите.
Ц. се удари в портата им, може от портата да й е потекла кръв. Тя като
„изрева“ и като „търти“ и се удари самичка с вратата на излизане.
Аз рева от Ц. и дъщеря й. Стана една година ме тормози Ц.. Аз без да й
се обаждам. Излезе на двора и с метлата през мрежата посяга. Тя да ме чака
половин час с метлата и като излезе насреща ми и като ме грабна, какво не ме
нарече. Децата ми са в Англия, че нямали да ме гледат „оставили ме на
съдбата“. Казват ми, че ще умра като куче. Цялата махала реве от тях.
Майката Ц. е по-лоша.
Аз не съм се карала с Ц.. Сигурно защо ходя в комшийката М., затова
ме намрази тя. Тя всичките захваща. Физически не ми е посегнала.
14
Сама живея. Страх ме е много от тях. След делото излезе с метлата.
Преди делото само приказваше.
M. има кучета. За кучето е направено с мрежа, вързано е със синджир.
Другото го изкарват на улицата.
Кротък е M.. Дума не знам за него. За мен са кротки деца със
семейството му.
Ж. не можа да дойде да свидетелства, защото не може да остави децата
в детската градина, иначе и тя щеше да свидетелства. Казват й „курва“ и на
нея.
Може и пет пъти да мина днес покрай Ц.. Вечерно време се виждаме.
Само един път й казах, че не съм лесна. Тя говори след мен.
Отивах в комшийката М.. Тя на ул. „И. К.“ № 7 живее. Изчаквах на
ъгъла през цялото време, защото с Т. не ща да се срещам. На портата на M.
стана боя. От мястото, където стоях виждах портата на Т. и Г.. Нямаше ги тях,
нямаше и дърва. Като взеха да се бият и аз тръгнах. Те вече бяха излезли
хората. Като стана боя, като спряха, аз отидох. Питах защо се бият. М. беше
до нейната порта. Тя си седи до портата. Ако не ме беше дръпнало
комшийчето, Т. щеше да ме бие.
Ц. имаше кръв на носа. M. беше паднал по едно време. Не знам защо M.
не е извикал полиция.
Свид. М. К.: Познавам Ц.. Ако позволите искам да разкажа малко
предистория.
Аз съм чужда в този град. Не можах да пасна и да се разбера с тези хора
там, защото аз съм от друга България и тъй като мъжът ми има наследствен
имот в гр. С. дойдохме 2000 г. Цял живот съм работила и те ми завиждат, че и
градинската работа умея и къщната.
Аз съм нападана и не мога да вървя спокойно. Ц. даже ме нападна
миналия месец. И преди имаме случки, където ме е нападала. Ц. се движи с
колело и с крак ме рита. Обиждана съм по най-различен начин, казва ми:
„мършо“. Излизам от моята врата и тя ме дебне с колелото и където ме
настигне, започва да ме обижда с цинизми. Това е от 2008-2010 г. даже аз
имам документ от полицията. Живея на ул. „И. К.“ № 7.
15
Дълги години съм работила в завод и от там имам навика леко да се
прокашлям от време на време. Само да се покажа от вратата и поздравът им е
този, кашлят след мен по улицата. Подиграват ми се. Изляза ли, покажа ли се
на вратата, Ц. казва: „Дъртата курва излиза!“. Аз не им отговарям. Съпругът
ми е на легло, възрастни сме. Често се налага да идва линейка у дома. А тя
казва: „Ооо, линейката идва, да дойде катафалката!“. Тормозят ни. И към
другите хора са така. Прави забележка на другите хора, че разговарят с мен.
Крия от децата си, че съм тормозена, как да им кажа, че майка им я наричат
„курва“?!
Преди години стоях на мрежата, която дели двата ни двора с Ц. и съм се
хванала за мрежата. Т. е от другата страна. Хванаха ме за ръката и като ме
разтърсиха Ц. и дъщеря й Т.. Дърпаха ме напред-назад, цялата ми ръка беше в
кръв и в бодли. Подадох жалба в РУ-С.. Полицаите им обърнаха внимание.
Ние получихме писмо с отговор.
В добри отношения съм с M.ви.
На 18.07.2022 г. бях изкарала съпругът ми с инвалидната му количката
навън на слънчице. Влязох в градината и чувам по едно време, някъде на
около 3 метра от мен, от пътечката, където стоят Ц. и Т., аз съм в моето
дворно място, дъщеря й казва: „Аз излизам, аз излизам!“. Каза още нещо, но
не я разбрах какво и Т. излезе. Излезе през вратата, затвори я и отиде на
тротоара на M. и почна да чупи нещо. Аз го чувам само, не го виждам, но
чупеше нещо. Тяхната врата на Ц., като я отворят изскърцва и аз я чувам ясно.
Майка й Ц. е в двора. Майката отива, хваща вратата и чувам, че се отваря
тяхната врата и видях, че тя „изревава“, хваща се тука /свидетелката посочи
лицето си в областта на носа/, блъска вратата и излиза навън. Хвана се за носа
и се стисна и „ръмжи“. Вратата остава отворена. Обръщам се и бегом до
моята вратата. Пътната ми врата е на 5-6 метра от там. Виждам, че Баба Д.
беше там, M. на земята и две големи силни ръце го налагат. Чувам Баба Д. да
казва: „Спрете бе, какво правите?!“. Видях, че M. е на земята и Т. и Ц. го
удрят. На улицата никакви хора нямаше. Нося очила, но видях.
Г. и Т. още по-нагоре по улицата живеят. Аз не познавам и много хората
поименно, в гр. Сливен съм живяла. Нямаше други хора. Излизам пак и
някакви хора взеха да идват. Един полицай дойде пред нашата врата, явиха се
всякакви хора съседи. И като дойде полицая аз вече не мога да проумея. Баба
16
Д. съседката явно тя е казвала: „Ще го убиете, бе!“.
Страхувам се! На всяка крачка ме обиждат с „мършо“.
Т. и Ц. го удряха с ръце. В слабините го ритаха. С крака го ритаха.
Силно го удряха. M. на другия ден не можа и на работа да иде, а госпожата
/свидетелката посочи подсъдимата/ бе на работа. На другия ден видях M..
През деня го видях. Той не можеше да върви, корема му, краката му дето са
го ритали, главата… виждам, че е подпухнал. До вечерта беше подпухнал,
лицето му беше надуто. По главата имаше „шикалки“ /цицини/. Дадох му
хапче да пийне. Мисля, че го пипнах по главата и се усещаха твърди буци.
Той вече се вдърви, на другия ден не можеше да върви. Това е, което видях.
Не можеше да върви.
Г. и майка му нямат купени дърва, а от къде ще ги събират - не знам!
Г., майка му и другите съседи, когато дойдоха линейка и полицаи, се
явиха. Г. не е идвал да ги разтървава.
Един срещу друг живеем с M.. От моята врата до вратата на M. са 4
метра.
На улицата съм била през цялото време.
Дърветата бяха начупени пред къщата на М.. Аз тия дървета съм ги
поливала. Двете големи отпред бяха начупени. Може би около три дървета са.
Най-едрите и най-силните бяха начупени. Не мога да кажа колко са дърветата
пред M.ви точно.
Видях Ц. да се удря сама с вратата, аз бях на няколко метра от нея.
Всичко, което съм видяла, го видях през мрежата, аз бях на нея. А, когато
почна боя, аз бях излязла на улицата.
Ж. е на работното си място, тъй като ръководителите й не са й
осигурили да дойде и да свидетелства днес. Ж. е предупредена по някакъв
начин … има тормоз.
Знам, че Ц. работи в училището. Чистачка ли е, служителка ли е не знам.
Има си работно време. Но аз като изляза и като съм имала тези случаи, тя ме е
дебнела. Оградата ни с Ц. е обща мрежа. Има и камъш, но той е паднал върху
мрежата. Отпред имам бръшлян на оградата. Всяка година си слагат камъши
на оградата, за да не ги виждаме. Камъшът е някъде около метър, метър и
половина. Между моята портата и тяхната порта не мога да кажа колко е
17
разстоянието.
Видях и чух Ц., че се удари с вратата, като излизаше и „изрева“. Не мога
да видя на пет метра кръв имаше ли по нея.
Баба Д. беше до тях и им казваше да спрат. Не съм я видяла от къде
идва.
Подала съм жалба срещу Ц.. Получила съм документ от полицията с
отговор. Не съм подавала повече жалби защото се страхувам и се срамувам.
M. се връща и около къщата на съседката К... която е по-надолу по
улицата, чува, че чупят дърветата. Аз прибирам съпруга ми и чувам шума на
M., Ц. и Т..
M. с колелото мисля, че беше, защото от К..да се върне… Аз го видях
като тръгна на работа.
Разбрах, че в Ц. има полиция и линейка, повече не знам.
Свид. М. Т.: Живея на съпружески начала с подсъдимия М. М..
Съдът разясни разпоредбата на чл.119 и чл.121 от НПК на свидетелката,
която живее на съпружески начала с подсъдимия М. М..
Сдвид. М. Т.: Разяснени са ми правата, които имам. Разбрах, че мога да
откажа да дам показания, тъй като М. е мой мъж, но желая да свидетелствам.
Моя съпруг си дойде от работа. Обядвахме и към следобед каза, че
тръгва на работа. Чакаше си колегата, но той закъсня, затова взе колелото и
тръгна.
Имаме две кучета. Едното куче е на синджир, а другото в клетка. Чух
кучетата много да лаят. Близо до нас има училище и децата дразнят кучетата
през оградата често, затова първо не обърнах внимание. После излязох и
видях Т. как ми чупи дръвчетата спокойно. Чупи и хвърля в двора ми. Аз я
питах какво прави. През това време видях мъжа ми да идва. По средата на
улицата, почти пред нас, се срещнаха двамата. „Защо чупиш?“ й казва той,
„Аз обидих ли те, нагрубих ли те?“. Тя се обърна и каза: „Ти ли ще ми кажеш,
магнал!“. Силно, яростно го каза. Аз видях дето приказва и виждам майка й
бяга силно, яростно от двора им. Отваря тяхната порта, много трудно се
отваря и като се отваря портата и си държи носа с едната ръка с другата го
18
бие. M. беше долу на земята. Баба Д. беше там през цялото време. Баба Д.
отиваше на гости при Баба М.. Аз не можах да отида да ги разтърва. Баба Д.
се намеси и дори тя й вика: „Защо, Ц.? Ц., защо така правите? Защото няма
защита това момче ли, затова ли го правите така? Не те ли е страх от Господ?“
и Т. казва: „И от Господ не ме е страх!“. И майка и дъщеря започнаха да бият
мъжа ми. С юмруци по главата, с ритници. Продължи боят, докато се намеси
Баба Д.. Дори тези думи ги каза на нея. Никой нямаше вънка, освен Баба Д. и
Баба М.. Мъжът ми не ги е удрял Ц. и Т.. После дойде полицията, защото те
викат полиция, викат линейки. Дойде полицията. Единият полицай отиде у
тях, другият у нас. Полицаят вика: „M., какво направихте?“. M. вика: „Нищо
не съм им казал, тя дойде да ми чупи дръвчетата“. През това време тя пак
дойде да се бие с М.. Казах на полицая: „Виждаш ли какво става?“. Полицаят
каза: „Ела, подай една жалба“. И. Лазаров беше полицаят. Другият полицай не
го познавам.
На другия ден Т. била синя, не знам си какво. Майката не отишла на
работа, а Т. била много синя, а си разкарва детето. А, M. една седмица вкъщи
лежи, не може да работи. Не е ходил на лекар. По главата имаше наранявания,
имаше световъртеж. Нямаше наранявания по лицето. Зашамаден беше.
Цицини имаше, една ли, две ли?! По тялото имаше болки, боляха го страните
/свидетелката показва торса си в областта на ребрата/ и това беше. По Ц.
имаше кръв като се удари във вратата. Лично видях как се удари.
Баба М. излезе до портата, когато събориха M., вече тогава излезе. Баба
Д. отиде тогава и им каза: „Какво искате?“.
От тези жени има голямо оплакване в махалата. Всички реват от тях.
Където да ме види Ц. „курва“ и „мастия“ ми вика. Взима колелото, тръгва
подир мен и „курво“, „мастийо“. Където да ни види и ни обижда.
Мъжът ми е сирак, няма защита от никого. Само двама чичовци има. Аз
съм касиерка на нашата църква и чичо му идва там. Един път мъжът ми си
идва от работа, а Ц. да спре мъжа ми и да каже: „Ти знаеш ли, че жена ти ходи
с чичо ти, аз ги видях, че ходи с чичо ти!“. Това е чичо му! Той няма други
роднини. Из цялата махала разпространи, че ходя с чичо му. Имам две
дъщери, излага ме. Подадох жалба в полицията за тия обиди. Полицаите
казват: „Ние вече я познаваме“. Знаят за нея. На църквата отиваме, тя почва
да се подиграва. Имаме психически тормоз от нея.
19
Ние живеем отсреща. Тя ме вижда да излизам, да влизам и казва: „Ето,
курвата излиза! Облича се за центъра!“. Където да ме види, ме обижда, храчи,
плюе.
Намразиха ни заради Баба М.. Имат някакви имоти конфликти с нея, но
просто M. помага на Баба М. и съпруга й. И аз не знам за какво ни намразиха
тези хора.
От както тръгнаха делата, те се спряха. Сега е тихо и мирно, все едно не
ни познават.
Подиграват ми се, че ходя на църква. Аз вече нямам думи. Цяло лято
нищо хубаво от тях не видяхме. Мразят циганите. А, има едно циганско
семейство, ако има чалъм у тях ще спи Ц.. Постоянно обижда M. на
„циганин“.
Полицаят не ни каза M. да си извади медицинско след боя. Каза ни
жалба да пуснем. M. го е срам, че две жени го бият, затова не отиде за
медицинско. Решихме да се лекува с хапчета и толкоз. През 2022 г. пуснах
жалба срещу тях. Преди да започне делото я дадох.
Стари, млади на всичките казва „курви“ Ц.. Където да ме види плюе,
храчи, срещу мен. Тя с едно колело ме следи къде отивам и да ме нарече
„курва“. Вървя си спокойно, не я избягвам. Тя на стари жени казва „курво“, а
на мене ли няма да казва…
Баба Д. ги разтърва. Баба М. и аз бяхме вънка, друг нямаше вънка. А, Г.
свидетелят каза: „Който ми даде 1000 лв. ще му стана свидетел“. Не знам кой
му е дал хиляда лева, за да свидетелства днес.
Адв. Е.: Г-н Председател, представяме, заповед за разрешение отпуск на
доверителката ми, от която се вижда, че от 14.07.2022 г. до 16.08.2022 г. тя не
работи и ползва платен годишен отпуск.
Тъжителят по първоначалната тъжба и подсъдим по насрещната Ц. П.:
Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв. ВА.-А.: Не възразяваме да се приеме.
Подсъдимият по първоначалната тъжба и тъжител по насрещната М. М.:
Поддържам казаното от адвоката ми.
20
Съдът счита, че искането е допустимо и основателно и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото заверено копие на Заповед № .... г.
на директора на СУ „П. К. Я...“ – гр. С..
Адв. Е.: Моля да бъдат изискани докладните за посещението и от РУ-С..
Искаме да се разпитат полицейските служители, които са обслужили сигнала
Т. Й. и И. Ст. И.. Моля също така да бъде изискана от РУ-С. справка за
депозираните жалби от доверителката ми и срещу нея, за период от три
години назад.
Частен тъжител и подсъдим Ц. П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв. ВА.-А.: Съгласна съм с колегата. Моля да бъдат призовани като
свидетели полицаите, които са пристигнали на подадения сигнал в деня на
инцидента. Противопоставям се да бъдат изискани жалби подавани между
страните, тъй като каквито и жалби да има подадени, с каквото и съдържание
да са, не смятам, че тези жалби имат общо с инцидента и биха спомогнали за
правилното решаване на делото.
Частен тъжител и подсъдим М. М.: Поддържам казаното от адвоката си.
Съдът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна и за
изясняване на обективната истина по делото е необходимо да бъдат
допуснати до разпит в качеството на свидетели полицейските служители от
РУ-С. И. С. И. и Т. Й. Й.. Следва от Спешния телефон /ЕЕНСП/ 112 да бъде
изискана справка за подаден сигнал във връзка с инцидент от телефонен
номер на Т. П. – ..., като бъде представен аудиозапис и съответната справка
кога на 18.07.2022 г. е бил подаден този сигнал от този телефонен номер.
От РУ-С. да бъде приложена преписката или копие от преписката, в
четлив вид, касаеща станалия инцидент между страните на 18.07.2022 г., за
извършена проверка от РУ-С., като се посочи името на полицая от РУ-С.,
който е извършил тази проверка.
Да се изиска справка за подадените жалби от Ц. Д. П., ЕГН **********
и Т. П., ЕГН **********, както и жалбите подадени от и срещу М. Д. М., ЕГН
**********, за времето от 2021 г. до 2023 г.
21
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА НЧХД № 916/2022 г. по описа на ЯРС за
11.04.2023 г. от 13:30 ч., като на страните бе съобщено.
Да се призоват в качеството на свидетели, полицаите И. С. И. и Т. Й. Й.
от РУ-С., като в призовките да бъде вписано, че явяването им е задължително.
Да бъдат изискани горепосочените справки от РУ-С., както и справка от
Спешния телефон 112, с приложен аудиозапис на подадения сигнал от Т. П..
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 12:25 ч.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
22