Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от
младши съдия Станчева в.гр.дело № 2792 по описа
за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 20273025 от 10.12.2020 г., постановено по гр. д. № 45682
по описа за 2019 г. на СРС, 63 състав,
е
признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ от „Т.С.“
ЕАД, че Е.П.П. дължи следните суми: сумата от 1 798,66 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Изгрев, ул. „*************,
ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от
51,16 лева – цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 21.03.2019 г. до
изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 270,68 лв. – обезщетение за забава за
периода от 14.09.2016 г. до 12.03.2019 г. и за сумата от 9,20 лв. – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2016 г.
до 12.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16316/2019 г. по описа на СРС, 63
състав.
С
решението и събразно изхода от делото съдът разпределил отговорността за
разноски по делото, като осъдил ответника да заплати на ищеца следните суми:
36,99 лева – ДТ в заповедното производство, 43,42 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 73,99 лева – ДТ за исковото производство и 86, 84 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 390, 86 лева – разноски
за експертизи, а ищецът е осъден да заплти на адв. В. от САК на основание чл.
38 ЗАдв сумата от 49,81 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която предяевените положителни
установителни искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
В
жалбата си ответникът Е.П. поддържа, че между страните не е налице облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия на
адреса на процесния имот. Акцентира, че решението на съда е базирано единствено
на експертизите на двете вещи лица, поради което е налице необоснованост на
решението и непълнота на доказателствата. Отправя искане до въззивния съд да
отхвърли изцяло претенциите на ищеца. Претендират се разноски за въззивното
производство.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата „Т.С.“
ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на същата.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски градски съд, IV-Д
въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния
закон.
По
същество въззивният съд намира, че решението на СРС в обжалваната част е правилно
и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
С
оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
При
извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира,
че по делото не е спорно и се установява от приетите като писмени доказателства
по делото документи, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот /нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 135, том 6-ти, дело № 1088 от 28.01.1997 г./.
Ето защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по
делото, като именно ответникът е длъжник по договорното правоотношение за
цената на топлинната енергия за процесния период.
Не
е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на
ответника, е с непрекъснато топлоподаване през процесния период.
Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се
измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило, че през целия исков
период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото лице е приело,
че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на
топлинната енергия. Експертът е посочил, че в процесния топлоснабден имот има 4
броя ИРРО /радиатори с индивидуален разпределител за отопление/ и 1 брой
щранг-лира в банята без ИРРО, а стойността за топлинна енергия за битово горещо
виодоснабдяване се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода. В
резултат от направените проверки и изчисления, експертът е посочил, че
задължението за главница за топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата
от 1 798,66 лв.
С
оглед изложеното съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че за
процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Във
връзка с доводите на въззивника - ответник за недължимост на цената на
топлинната енергия:
Неоснователни
са релевираните във въззивната жалба твърденията, че изслушаната
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи не следва да бъдат ценени.
Експертизите са допуснати в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК,
поради необходимост на специални знания в съответните области на науката, в
т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са
заложени технически показатели, като същите не са изготвени само по документи,
едностранно издадени от ищеца, както се поддържа от жалбоподателя, а въз основа
на документите за главния отчет и отчет за индивидуалното разпределение,
установяващи действителното количество потребена енергия, съгласно снетите
показания по уредите за разпределение за процесния период.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя за недоказано по делото на количество и стойност
на доставената топлинна енергия, основано на твърдението, че те не се
установяват с приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ, доколкото
констатациите на вещите лица са основани на документи /3 броя съобщения към
фактури, които са посочени, но не са представени към ИМ/, предвид което
ответникът не е могъл да се запознае с тях, респективно да ги оспори. На първо
място погрешно жалбоподателят сочи, че горепосочените документи не са приложени
към исковата молба, доколкото те се намират в кориците на първоинстанционното
дело на л. 24-26. Действително същите не са подписани от ответника, но настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде съобразена обичайната практика тези
документи да се изпращат единствено за сведение до потребителите. Следва да се
посочи също така, че по делото са представени изготвените въз основа на тези
индивидуални отчети , изравнителни сметки за процесния период от време /л.27 от
делото на СРС/, за които ответникът не твърди и не установява по делото, да се
е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил същите в
установения срок по чл.32 ал.З от Общите условия, които имат силата на закон за
страните – в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.70 ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на
тези документи и по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта по СТЕ начин в съответствие с
нормативната уредба.
Следва
да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което
се дължи заплащане на цена.
Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на задължението за топлинна
енергия за процесния период възлиза на сумата от 1798,66 лева, предвид което и искът
за главница е изцяло основателен. Ето защо, доколкото изводите на първия съд
изцяло съответстват на изложените от въззивната инстанция съображения,
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Решението
следва да бъде потвърдено и в частта, с която СРС е приел за основателен иска
за дължимост на главницата за цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия. Според новелата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 36 от Общите условия на ищеца услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. При анализа на разпоредбата става ясно, че
доказателства в посока, установяване на задължението за престиране на услугата
не са необходими, тъй като потребителите се считат обвързани с изпълнение на
задълженията си по същата чрез сключените ОУ. Поради това и неоснователно е
възражението на ответника, че основателността на иска за главница за неплатена
услуга за дялово разпределение за исковия период е компрометирана от липсата на
приложени доказателства. Отделно, в отговор на въпрос номер 2 от СТЕ вещото
лице констатира, че за процесния период услугата действително е извършвана от
страна на ФДР „Т.С.“ ЕООД, като при
липсата на други доводи, въззивният съд препраща в тази част по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първиинстанционното решение.
Предвид
изложеното, подадената от ответника въззивна жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в оспорената част.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявените от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумата от 270,68
лева – мораторна лихва, начислена върху задължението за цена за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 12.03.2019 г. и за сумата от 9,20
лева – мораторна лихва, начислена върху задължението за цена за предоставена
услуга дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. – 12.03.2019 г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16316/2019
г. по описа на СРС,63 състав, поради необжалването им от страните, е влязло в
сила.
По разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските,
присъдени на ищеца. Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на
въззиваемата страна – ищец да претендира присъждането на разноски за
производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 273 ГПК. Искане в
тази връзка е своевременно заявено, като във въззивното производство е
депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена. От страна на
въззиваемия е подадена и молба във връзка с провеждането на открито съдебно
заседание пред въззивния съд. Ето защо и доколкото участието на страните в
гражданските производства не е задължително, въззивният съд намира, че
ответникът по жалбата има право на разноски, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя юрисконсулстко възнаграждение за настоящото производство в размер
на 50 лева. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на
въззивника-ответник.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20273025 от 10.12.2020
г., постановено по гр. д. № 45682 по описа за 2019 г. на СРС, 63 състав, в
частта, с която е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ от „Т.С.“
ЕАД, че Е.П.П. дължи следните: сумата от 1 798,66 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Изгрев, ул. „*************,
ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до изплащане на вземането и сумата
от 51,16 лева – цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 21.03.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16316/2019 г. по описа на СРС,
63 състав, включително в частта на разноските, присъдени на ищеца.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** Б –
офис/магазин /приземен етаж/ да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
273 ГПК сумата от 50 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявените от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумата от 270,68 лева
– мораторна лихва, начислена върху задължението за цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 12.03.2019 г. и за сумата
от 9,20 лева – мораторна лихва, начислена върху задължението за цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. – 12.03.2019
г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16316/2019 г. по описа на СРС,63 състав, е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението
е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.