РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Пловдив, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000096 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260266 от 15.07.2021г., постановено по т.д. №
11 по описа за 2020г. на Окръжен съд С. З., с което е уважен предявеният от
«Ю. Б.» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
О. п. № *** против Д. С. Е. ЕГН ********** с адрес гр. С. З., ул. **-** п. п. №
*, вх. *, ет. *, ап. ** иск и е осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата
от 55 133.13 щвейцарски франка, представляваща част от дължима главница
по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № ** *****
от ********г. за периода от 17.01.2015г. до 07.01.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане;
сумата от 612.29 лв. банкови такси, дължими за периода от 17.01.2017г. до
07.01.2020г. и е отхвърлен иска, предявен от «Ю. Б.» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. О. п. № *** против Д. С. Е. ЕГН
********** с адрес гр. С. З., ул. **-** п. п. № *, вх. *, ет. *, ап. ** да бъде
осъдена ответницата да му заплати сума в размер на 8 363.72 щвейцарски
франка, представляваща част от дължимата възнаградителна лихва за периода
1
от 17.01.2017г. до 10.12.2019г. и сума в размер на 3875.11 щвейцарски франка,
представляваща част от дължимата наказателна лихва за периода от
17.01.2017г. до 07.01.2020г. и сумата от 609.70 лв., представляваща част от
дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г. до 07.01.2020г..
Решението е обжалвано в осъдителната му част от Д. С. Е.,
представлявана от адв. Д. Д. с твърдения за недопустимост, поради
произнасяне на свръхпетитум и по непредявен иск, евентуално като
неправилно, поради противоречие със влязлото в законна сила решение от
********г., постановено по в.гр.д. № 4269/2018г. по описа на СГС и със
закона, поради необоснованост и като постановено при допуснати от съда
съществени процесуални нарушения, а искането е в атакуваната част да бъде
отменено и предявените искове отхвърлени.
Ответникът – „Ю. Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. О. п. № ***, чрез адв. М. С. счита жалбата за
неоснователна, а оспорения съдебен акт в неговата осъдителна част като
допустим, правилен, мотивиран и обоснован настоява да бъде потвърден.
Решението в отхвърлителните части е обжалвано от „Ю. Б.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. О. п. № *** чрез адв.
Д. М. с твърдения за неговата неправилност, а искането отправено до
въззивния съд е същото да бъде отменено в тези части и постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът – Д. С. Е., представлявана от адв. Д. Д. счита жалбата на
ищеца за неоснователна и настоява оспореното решение в неговите
отхвърлителни части да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на „Ю. Б.“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. О. п.
№ *** против Д. С. Е. ЕГН ********** с адрес гр. С. З., ул. **-** пешеходен
полк № *, вх. *, ет. *, ап. ** с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430,
ал.1 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 15.04.2008г.
между „Ю. и Е. Д. Б.“ АД /сега „Ю. Б.“ АД/ е сключен договор за кредит, по
който страните са се съгласили кредиторът да предостави на
2
кредитополучателя кредит в размер на равностойността на щвейцарски
франкове на 74 000 лв. по курс „купува“ за щвейцарски франк към лева на Б. в
деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски
франкове на 67 460 лв. по курс „купува“ за щвейцарски франк към лева на
„Ю. и Е. Д. Б.“ АД за покупка на недвижим имот в гр. С. З. и равностойността
на 6540 лв. по курс „купува“ за швейцарски фрак към лева на Б. в деня на
усвояване на кредита за довършване на закупения с кредита имот, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Ищецът твърди,
че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Б. годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта,
като към момента на сключване на договора БЛП на Б. за жилищни кредити в
щвейцарски франкове е в размер на 4.5 %, а дължимите лихви се начисляват
от датата на първото усвояване на суми по кредита. Сочи, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди, че
кредотополучателя дължи и такси, както следва:
такса за управление на кредита – 1.5 % върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита;
комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита в законоустановената
последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска в
размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата;
административна такса за обработване на документи в размер на 20 лв.,
еднократно платима при подаване на молба за кредит.
Ищецът сочи, че срокът за погасяване на кредита е 324 месеца, считано от
датата на откриване на заемна сметка по кредита, както и че погасяването се
извършва във валутата, в която е разрешен. Твърди, че в чл.18 от договора
страните са уговорили при непогасяване на която и да е вноска, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по договора Б. да има право да
направи изцяло или частично изискуемо задължението по него. Сочи, че с
приложение от ********г. страните са констатирали, че заемната сметка по
договора е открита на посочената дата, както и че към датата на усвояване на
3
кредита приложимия курс „купува“ за щвейцарски франк на Б. е в размер на
1.173800, а определения съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в щвейцарски франкове е в
размер на 60 815 щв.франка, съответно с приложение от 21.05.2008г. страните
са констатирали и че заемната сметка е открита на същата дата и като
предоставения и усвоен кредитен лимит в щвейцарски франкове е 2229 щв.
франка. Ищецът твърди, че с допълнително споразумение от 10.06.2010г.
страните, след като са констатирали, че задълженията на кредитополучателите
са в размер на 61 321.81 щв. франка – редовна главница и са се съгласили
плащанията по кредита да се преоформят служебно от Б. чрез натрупване на
редовната усвоена и непогасена част от главницата, като кредитополучателя
ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, през
който се начислява годишна лихва, съгласно уговореното в договора, но
кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 322
щв.ф.. С допълнително споразумение от 26.05.2011г. страните, след като
констатират, че задължението на кредитополучателя е в размер на 61 842.37
щв. франка, представляваща редовна главница са се съгласили плащанията по
кредита да се преоформят служебно от Б. към датата на сключването му чрез
натрупване на редовната усвоена и непогасена част от главницата, като
кредитополучателя ползва дванадесет месечен период на облекчено
погасяване на дълга, през който период се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 6.89 % като кредитополучателят заплаща намалени равни
месечни вноски в размер на 355 щв. франка, а след изтичане периода на
облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена
през този период лихва, съгласно чл.5 от споразумението като се начислява
годишна лихва в размер на действащия БЛП за жилищни кредити в
съответната валута, намален с 0.02 пункта, като след изтичане на периода на
облекчено погасяване на дълга до окончателното му погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски.
Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 12.06.2008г. Б. е
прехвърлила на „Б. Р. С.“ АД вземанията по договора за кредит № ** ***** от
********г., а с договор за цесия от ********г. цесионера „Б. Р. С.“ АД е
прехвърлил обратно на Б. вземанията по същия договора за кредит. Сочи, че
по иск на длъжника срещу Б. с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е
постановено влязло в сила съдебно решение, с което съдът е констатирал, че
4
клаузите за превалутиране от договора водят до значително неравновесие
между правата и задълженията по договора, както и че основния предмет на
кредитиране се съхранява в съдържанието на договора без счетените за
неравноправни клаузи в него, доколкото е ясен размера на главницата – 74 000
лв., крайния срок на ползване и първоначално уговорения размер на
възнаградителната лихва. Въз основа на влязлото в сила решение Б.
превалутирала задължението по договора за банков кредит от щвейцарски
франкове в лева и с нотариална покана от 10.12.2019г. на ЧСИ И. С. с рег. №
*** в Камарата на ЧСИ И. С. е уведомила длъжника, че поради неплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем. В указания седмодневен срок от уведомлението
длъжника не е погасил задълженията си, поради което и ищеца настоява съда
да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от
64 715.27 лева, представляваща част от общо дължимата главница за периода
17.01.2015г. до 07.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, сумата от 9817.34 лв.,
представляваща част от общо дължимата възнаградителна лихва за периода от
17.01.2017г. до 10.12.2019г., сумата от 4548.61 лв., част от общо дължимата
наказателна лихва за просрочие за периода от 17.01.2017г. до 07.01.2020г.,
сумата от 612.29 лв., представляваща част от общо дължимите банкови такси
за периода от 17.01.2017г. до 07.01.2020г. и сумата от 609.70 лв.,
представляваща част от дължимите нотариални такси за периода от
04.04.2018г. до 07.01.2020г.. Претендира разноски.
Ответникът – Д. С. Е., представлявана от адв. Д. Д. със съдебен адрес гр.
С., пк ****, бул. О. К. № ** * е депозирала писмен отговор, с които оспорва
исковете, като твърди, че нито е искала, нито е давала съгласието си Б. да
превалутира кредита. Твърди, че няма открита банкова сметка в лева, както и
че е погасявала кредита в щвейцарски франкове по увеличен курс на франка
към датата на плащането. Заявява, че договора за кредит е прекратен
едностранно от Б. на 19.01.2016г., когато й е връчена нотариална покана за
обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Признава, че с влязло
в сила съдебно решение, постановено по в.гр.д. № 4269/2018г. по описа на
СГС на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД Б. е осъдена да й заплати суми за валутни
разлики и лихви от увеличението на курса на щвейцарски франк и на лихвата
като съдът е приел за неравноправни клаузите на чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 от
5
договора, в които е предвидено задължение на кредитополучателя в
щвейцарски франкове, както и клаузите на чл.3, ал.1 /частично/ и чл. 3, ал.5,
които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва. Оспорва наличието на задължение в лева, като
твърди, че същото е в щвейцарски франкове и заявява, че предсрочната
изискуемост на вземането е настъпила на 19.01.2016г., поради което и суми за
лихви и такси не се дължат. Оспорва вземането и по размер и навежда
възражение за нищожност на целия договор за кредит, тъй като същия не
може да се прилага без неравноправните клаузи.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора
на ответницата възражения като счита същите за неоснователни. Сочи, че Б. се
е съобразила с влязлото в сила решение и именно затова претендира връщане
на усвоената сума в лева. Твърди, че възражението за нищожност на договора
за кредит е преклудирано от формираната по влязлото в сила решение сила на
пресъдено нещо, както и всяко друго възражение досежно недействителност
на клаузите по договора за кредит, извън тези, които са прогласени за
нищожни с това решение.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от ответницата, представлявана от адв. Д. Д., с който подържа
възраженията, наведени с отговора.
От представения и приет като неоспорен договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот ** ***** от ********г. е видно, че между „Ю.
и Е. Д. Б.“ АД, в качеството на Б. и Д. С. Е. като кредитополучател е сключен
договор за кредит, по който страните са се съгласили кредиторът да
предостави на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски фракове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 74 000 лв. по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на Б. в деня на усвояване на кредита,
както следва: равностойността в швейцарски франкове на 67 460 лв. по курс
„купува“ за щвейцарски франк към лева на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД за покупка на
недвижим имот в гр. С. З. и равностойността на 6540 лв. по курс „купува“ за
швейцарски фрак към лева на Б. в деня на усвояване на кредита за довършване
на закупения с кредита имот.
В чл. 2 от договора страните са уговорили конкретните условия за
реалното усвояване на кредита, като е предвидено, че разрешеният кредит се
6
усвоява по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя Д. Е., след представяне от кредитополучателя на подробно
описаните в чл. 2, ал.1 и ал. 2 от Договора документи, включително и молба за
превалутиране /по образец на Б./ и е уговорено едва тогава усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 да се превалутира служебно
от Б. в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на Б.
за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Б.
сметка на кредитополучателя в лева - чл. 2, ал. 5 от договора.
С чл. 3 от сключения договор страните са уредили дължимите договорни
лихви, като в ал. 1 е предвидено, че годишната лихва е в размер на сбора от
БЛП на Б. за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта и е
уточнено, че към момента на сключване на договора БЛП на Б. за жилищни
кредити в швейцарски франкове е 4,5%. Съгласно ал. 5 на чл. 3 от договора
действащият БЛП на Б. не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни незабавно за страните, като промените в размера му и
началната дата, от който той е в сила се обявяват на видно място в банковите
салони. В ал. 3 на чл. 3 от договора е уредена лихвата при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, а именно редовната лихва по ал. 1 плюс 10 пункта надбавка. С чл. 4
от договора страните са уговорили задължението на кредитополучателя да
заплаща на Б. такса за управление на кредита – 1.5 % върху размера на
разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита;
комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита в законоустановената
последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска в
размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата и
административна такса за обработване на документи в размер на 20 лв.,
еднократно платима при подаване на молба за кредит.
Съгласно с чл. 5, ал. 1 от Договора, крайният срок за погасяване на
кредита е 324 месеца, считано от датата на усвояването му, която се
установява с подписване на Приложение № 1 от ********г., като неразделна
част от договора.
В клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора страните са предвидили, че
7
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно представляващ
неразделна част от договора погасителен план, а в ал. 2 на чл.6 от договора за
кредит е предвидено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата,
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в Б.,
погасяването на кредита може да се извърши от Б. с тези средства след
служебно изкупуване от Б. на швейцарски франкове по курс „продава” на Б.
за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и
оправомощава Б..
В чл.12 е уговорено, че Б. запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви
по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното им превалутиране по реда на чл.21. Измененията на Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентния банков орган и са задължителни са за страните, като
кредитополучателя се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата на Б..
Уговорената е и възможността Б. да обяви кредита частично или изцяло
за предсрочно изискуем, когато не се погаси, която и да е вноска – чл. 18 ал. 1,
а съгласно ал. 2 на чл. 18 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично целият остатък от
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска автоматично, без да е необходимо волеизявление
на страните.
В чл. 20 от договора за кредит са предвидени възможности
кредитополучателят да поиска от Б. превалутиране на кредита от швейцарски
франкове в лева или евро, като във връзка с това е постигнато съгласие да се
заплати комисионна съгласно действаща към момента на искането Тарифа на
Б.. В ал. 2 на чл. 20 е изразено съгласие превалутирането да стане по
8
действащия курс купува на Б. за швейцарски франкове, както и да прилага
лихвени проценти обявени от Б. по реда на чл. 12, ал.2 от договора за
съответната валута и вид на кредита. В чл. 21 е дадено определение на
операцията превалутиране-промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи лихвен процент
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
В чл. 22 от договора е вписано изявление на кредитополучателя за
знание и съгласие с обстоятелството, че промяната на обявения от Б. курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и че
превалутирането на договора, може да има като последица вкл. и за случаите
на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро. Посочено е съответно, че кредитополучателят
приема да носи за своя сметка риска от тези промени и повишаване и че е
съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Ал. 2 на чл.22 съдържа
декларация, че кредитополучателят е запознат с икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора и
че е съгласен с настъпването им.
В чл. 27 е обективирано съгласие на страните по договора, че във всеки
един момент от действието му Б. има право едностранно да прехвърли
вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата
на E. E** G. (* Е* Д* Ю.), включително и на „Б. Р. С.“ АД, гр. С. или на
други финансови или нефинансови институции или дружества, вкл. такива,
чиято дейност включва секюритизация. Предвидено е и, че в случай на
прехвърляне на кредита Б. следва да уведоми длъжника за новия кредитор,
като прехвърлянето ще има действие спрямо него при уведомяването му. В ал.
2 на този член се говори за възможност при прехвърляне на вземанията на „Б.
Р. С.“ АД страните по цесията да се договорят длъжниците да продължат да
осигуряват средства за погасяване на дължимите вноски по сметката им в Б.,
по която това е правено и до момента и респективно същата да превежда
вноските на съответния падеж по открита при нея сметка на цесионера.
Според приетото по делото Приложение № 1 от ******** г. към
договора датата на усвояване на кредита е ******** г., при приложим курс
„купува“ за швейцарския франк на Б. към лева към датата на усвояване на
9
кредита 1,173800 за 1 шв. франк. В приложението е посочено, че
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 60 815 швейцарски франка. Съответно с приложение № 1 от към
договора от 21.05.2008г. като дата на усвояване на кредита е посочена
21.05.2008г. при приложим курс „купува“ за швейцарския франк на Б. към
лева към датата на усвояване на кредита 1,173800 за 1 шв. франк, а
предоставения кредитен лимит в швейцарски франкове е 2229 шв. франка.
Видно от приетия като писмено доказателство договор за цесия от
12.06.2008г. и въз основа на предварително дадено от кредитополучателя
съгласие, съдържащо се в чл. 28 от договора, Б. е прехвърлила вземанията си
по кредита на „Б. Р. С.“ АД.
С допълнително споразумение от 10.06.2010г. страните по договора за
банков кредит, след като са констатирали, че задължението по него е в размер
на 61 321.81 щв. франка са постигнали съгласие всички плащания да се
преоформят служебно от кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит;
предвидили са облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж –
чл.4, след което върху дълга се натрупва начислената и непогасена в този
период лихва и се начислява годишна лихва, съгласно договора, а
кредитополучателя погасява дълга на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от допълнителното споразумение. В чл. 11
от допълнителното споразумение страните са предвидили, че дължимите от
кредитополучателя такси и комисионни, уговорени с договора остават
непроменени.
С допълнително споразумение от 26.05.2011г. страните са констатирали,
че задължението по договора за банков кредит е в размер на 61 842.37 щв.
франка – редовна главница и са уговорили нов дванадесет месечен период на
облекчено погасяване на дълга, през който фиксираната годишна лихва е в
размер на 6.89 %, а размера на погасителната вноска е фиксиран на 355 щв.
франка, съгласно погасителен план, неразделна част от допълнителното
споразумение. В чл.6 страните са уговорили след изтичане на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга, след натрупване на лихвата се
начислява и годишна лихва в размер на БЛП, намален с 0.02 пункта, а
10
дължимите такси и комисионни от кредитополучателя остават непроменени.
С договор за прехвърляне на вземания от ********г. „Б. Р. С.“ АД е
прехвърлил придобитите от него вземания в полза на „Ю. Б.“ АД вземанията
си по договора за кредит ** ***** от ******** г., придобити с договор аз
цесия от 12.06.2008г., като няма спор, че прехвърлянето е редовно съобщено
на длъжника, с което активната материална легитимация на „Ю. Б.“ АД е
установена.
При извършената от въззивния съд служебна проверка досежно
допустимостта на обжалваното решение, съгласно чл. 269 ГПК и при
съобразяване наведените доводи за това във въззивната жалба на ответника в
първоинстанционното производство, съдът констатира, че постановеното
решение е валидно и допустимо.
Вярно е, че иска е предявен за вземания в лева, но твърденията на ищеца
са, че същите вземания са с произход договор за кредит ** ***** от ********
г., кредитополучател, по който е Д. Е., като в исковата молба подробно са
посочени параметрите на учреденото облигационно правоотношение. При
съобразяване разясненията дадени с ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, че при
предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в
чужда валута, съдът не може да присъди левовата равностойност, освен в
изрично предвидените случаи, следва да се изследва предмета на договора, за
да се прецени налице ли е недопустимо произнасяне. С разпоредбата по чл. 1,
ал. 1, от договора за кредит ** ***** от ******** г. страните са се съгласили,
че „Б. предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 74 000 лева, по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД в деня на усвояване на
кредита“, като ясно е била посочена и цел на кредита – за „покупка“ на
подробно описания в същата разпоредба недвижим имот и за довършване на
закупения имот. При подписването на договора очевидно страните не са
знаели, кой ще е точния ден на „усвояване“ на кредита и след като валутните
курсове се променят всекидневно, в ал. 3 на чл. 1 е било уточнено, че „В деня
на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към настоящия
договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на „Ю. и
11
Е. Д. Б.“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове“.
Документално установено е, а и не е спорно между страните, че на
******** г. и на 21.05.2008г. страните са подписали въпросните приложение
№ 1 - л.48 и л.49, с които е уточнено, че към тази дата „приложимия курс
„купува“ за швейцарския франк на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД е 1.173800, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 60 815 шв. франкове, съответно 2229 шв. франка.
Въз основа на казаното до тук съдът приема, че Б. е предоставила кредит
в размер на сумата общо от 63 044 швейцарски франка, който е бил изцяло
усвоен от кредитополучателя, както следва на датата ******** г. в размер на
60 815 шв. франка и на 21.05.2008г. в размер на 2229 шв. франка, като
страните са уговорили - чл. 2, ал. 1 „усвояването“ на кредита да стане чрез
превод на сумите по конкретно посочена „блокирана сметка в швейцарски
франкове на кредитополучателя Д. С. Е.“ и че тази сума може да бъде усвоена
(ползвана) при наличие на точно посочените в чл. 2, ал. 2 условия, касаещи
предоставеното от кредитополучателя обезпечение на вземанията на Б. по
кредита – ипотека върху имота, който е трябвало да бъде закупен със сумата
от кредита. Във връзка с целта на кредита – закупуване на недвижим имот в
„груб вид“ и неговото довършване и с обещаното от кредитополучателите
обезпечение, в разпоредбата по чл. 2, ал. 5 от договора е посочено, че
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 „се превалутира
служебно от Б. в лева по търговски курс „купува“ на Б. за съответната валута в
деня на усвояването“ и получената сума в лева се превежда по конкретно
посочена сметка на кредитополучателя.
Приетото означава, че в конкретният случай макар и сезиран с иск за
заплащане на парично вземане в лева, съдът е бил длъжен да се произнесе по
иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума, което е и
сторил. С това произнасяне не се нарушава диспозитивното начало в
гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/, защото не се променя предмета на
делото, който е очертан от твърденията в исковата молба, а те са именно тези –
сключен договор за банков кредит, по който ищеца има неудовлетворено
вземане. Без никакво практическо значение за решаването на спора е
12
извършеното от Б. превалутиране на дълга в лева, тъй като подобна
възможност не е съществувала за кредитодателя и извършеното не обвързва
длъжника.
Не е налице и произнасяне свръх петитум, тъй като макар и да не е
посочено изрично в диспозитива съдът се е произнесъл в рамките на заявената
за присъждане главница от 64 715.27 лв., като е присъдил равностойността на
64 715.27 лв. в щвейцарски франкове, което произнасяне е съобразено и с
диспозитивното начало в гражданския процес.
Установимо е, че предназначението на сумата, с която е кредитирана
ответницата е било да се плати цената на закупуван с тази сума недвижим
имот и да се извърши „довършване на закупения с банков кредит имот“ от
длъжника, а цената е дължима в лева, съответно другите разплащания също.
Изводът е, че предвиденото в чл. 2, ал. 3 от договора „служебно
превалутиране“ на отпуснатата от Б. и усвоена от кредитополучателя сума –
от швейцарски франкове в лева, е било пряко свързано с придобиването на
предназначения за обезпечение на кредита недвижим имот и извършване на
други разплащания от кредитополучателя и в този смисъл е оправдано с оглед
целта, посочената в чл. 1, чл. 2, ал. 2 и ал. 5 от договора.
По отношение на валутата на процесния кредит съдът, съобразявайки
клаузите на договора, приема, че сключения договор е за кредит в
чуждестранна валута – швейцарски франкове и задължението за погасяването
му е в същата валута, макар цялата сума фактически да е предоставена на
кредитополучателя в националната валута – лева, а не в уговорената с
договора чуждестранна валута. Валутата, в която е сключен договора, има
функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление. За този
договор съгласно приетото в т. 20 от определение по дело С-119/17 на СЕС
при преценката за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 3, §1 и
чл. 4, § 2 от Директива 93/13, транспонирани в чл. 145 ал. 1 ал. 2 от ЗЗД се
прилагат критериите, възприети с решение по дело С -186/2016 година на
СЕС. Съобразно тези критерий и предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЗП
преценката за неравноправния характер на клаузи от потребителски договор
не се свързва с основния му предмет, нито със съответствието на цената и
възнаграждението от една страна и по отношение на доставените стоки и
предоставените услуги от друга, при условие, че те са изразени на ясен и
13
разбираем език.
Следва да се има предвид и че разрешението дадено в определение от
18.10.2023г. по дело С-117/23 не се различава съществено от цитираната по –
горе практика, тъй като с него е дадена възможност на съда да извърши
преценка дали учреденото договорно отношение може да бъде запазено и без
приложението на неравноправните клаузи. В конкретният случай основния
предмет на договора е кредитиране с ясно дефиниран размер на
предоставената сума, първоначално уговорения лихвен процент и срока за
ползване на сумата, поради което и същия би могъл да бъде запазен без
неравноправните клаузи, без да се налага прогласяването му за нищожен и
евентуално да се обсъжда заместването му с диспозитивни норми от
вътрешното право.
Изводът е, че разпоредбите по чл. 1 и чл. 2 на договора са ясни и
разбираеми, а възраженията, че не е уговорен размера на кредита в
швейцарски франкове и договорът за кредит бил нищожен, поради това, че
предмета му е уговорен с нищожни клаузи и се касае за кредит в неопределена
стойност без да е предоставена сума в швейцарски франкове и поради
формулирането на тези клаузи „на ясен и разбираем език“, са несъстоятелни.
Кредитът е бил предоставен и усвоен в швейцарски франкове и кредитната
сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, е трябвало да бъде върната
също в швейцарски франкове.
По отношение на оспорените клаузи от договора, с които валутният риск
се прехвърля изцяло върху кредитополучателя, следва да бъде съобразено
влязлото в законна сила решение от ********г., постановено по в.гр.д. №
4269/2018г. по описа на СГС, ІІ-А, с което е потвърдено решение от
16.08.2017г. с което е извършена преценка за тяхната неравноправност, респ.
нищожност съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, освен ако не са уговорени
индивидуално, каквито доводи и доказателства от страна на Б. липсват.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна е клауза в
договор, сключен с потребител, съдържаща уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съответно законодателя в разпоредбата на чл. 145, ал.1 на ЗЗП е
14
предвидил, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребител се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи.
По делото не се твърди, а подобно възражение би било преклудирано от
формираната сила на пресъдено нещо по влязлото в сила решение от
********г., при сключване на процесния договор за кредит в съответната
чуждестранна валута, в случая в швейцарски франкове, Б. да е предоставила
на потребителя пълна и подробна информация за последиците от процесната
сделка, която да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план на
икономическите последици от валутния риск за поетите финансови
задължения при описаните по-горе договорни клаузи и за опасността да не
може да заплаща вноските при значително обезценяване на валутата, в която
получава доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс
към лева.
Липсата на такава информация лишава кредитополучателя от
възможността да прецени последиците от поетия от него риск, сключвайки
договора с клаузите по чл. 6, ал. 2 и чл. 22, които следва да бъдат приети за
нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ТЗ, което е сторено и от решаващия състав
постановил решение от ********г. по в.гр.д. № 4269/2018г. по описа на СГС,
ІІ-А . Тези клаузи от договора не отговарят на изискването за
добросъвестност и създават неравновесие в отношенията между Б. и
потребителя, с тях се постигна пълно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя.
Приемайки нищожност на клаузите от договора, с които валутният риск
е прехвърлен изцяло върху кредитополучателя, без той да може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност,
съдът счита, че тези нищожни клаузи не създават задължение на потребителя.
Той не следва да носи риска от тяхното прилагане, свързано с промяната в
курса на швейцарския франк към лева и увеличаването на левовата
равностойност на дължимите вноски в швейцарски франкове. Поради това
съдът приема, че неговото задължение се ограничава до заплащане на
15
усвоената сума по кредита по курса на швейцарския франк към лева, посочен
при усвояването , а именно 1,173800 лева за един швейцарски франк.
Общият размер на усвоената сума е както следва на ******** година сума
съгласно приложения № 1 в размер на 60815 швейцарски франка, съответно
на 21.05.2008г. е в размер на 2229 швейцарски франка.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора, крайният срок за погасяване
на кредита, включително дължимите лихви, е 324 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, която каза се съгласно Приложение № 1. Според
уговореното от страните в чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 1, кредитът е трябвало
да бъде връщан „на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на
всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към настоящия
договор, представляващ неразделна част от него“. Погасяването на кредита е
трябвало да става „във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове“ - чл. 6, ал. 2, а разпоредбата по чл. 7 е следната:
„Погасителните вноски се изплащат ежемесечно. Падежът на всяка
погасителна вноска е всяко ….. число на месеца, следващ датата на усвояване
на кредита“. Казаното означава, че при дата на усвояване на кредита ********
г., падежът на всяка месечна вноска е бил на 17-то число от следващите
месеци, до м.06.2011г., когато с допълнително споразумение от 26.05.2011г. е
уговорен нов падеж за погасяване – 10 число. Дължимата лихва,
представляваща цената на кредита се е формирала, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал.2
или при сключването на договора дължимата от кредитополучателя
възнаградителна лихва е била 5.65 %, формирана от сбора на 4.5% БЛП и
надбавка от 1.15 пункта.
Съгласно чл. 3, ал. 5: „Действащият БЛП на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Б. уведомява Кредитопо-лучателя за
новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила,
чрез обявяването им на видно място в банковите салони.“
Коментираната разпоредбата по чл. 3, ал. 5 от договора е по смисъла на
чл. 143, т. 3 ЗЗП неравноправна, тъй като позволява на Б. едностранно, без
обяснения и без фиксирана периодичност, да определя собствения си базов
лихвен процент, който обаче, е елемент, структурно образуващ размера на
договорената с кредитополучателите възнаградителна лихва. Уговорката по
16
чл. 3, ал. 5, не съдържа никакви предвидими основания или поне някаква
обоснована външна причина за извършване на възможните изменения на
договора, не съдържа дори и задължение за персонално уведомяване на
кредитополучателите за толкова съществени промени в задълженията им по
подписания от тях договор, както и за правото им, евентуално да възразят
срещу тези нови, едностранно променени от другата страна, включително и
увеличени по размер, техни задължения и съответно – да не се съгласят с тях
и да прекратят договора. Затова и при липса на каквито и да било ангажирани
от ищеца доказателства (чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 4 ЗЗП), за
наличие на изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, оспорените от ответницата
клаузи, като неравноправни, следва бъдат приети за нищожни, на основанието
по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради наличие на предпоставките по чл. 143, т. 3 и т. 10
ЗЗП. Изводът е, че възнаградителната лихва по процесния договор, за целия
период на действието му, е била дължима така, както е уговорена в
първоначалната разпоредба по чл. 3, ал. 1 от договора: 5.65 % годишна лихва
за периода до издължаване на кредита, а месечните вноски, включващи
главница и дължима лихва, без прилагане на нищожната клауза за възможност
за изменяне на лихвата по чл. 3, ал. 5, е трябвало да продължат да са същите,
както са уговорени в договора, в който смисъл е и произнасянето с влязлото в
сила решение от 10.12. 12.2018г. по в.гр.д. № 4269/2018г. по описа на СГС, ІІ-
А и при зачитане на формираната със същото сила на пресъдено нещо.
Или при преценка за размера на дължимата главница, съдът съобрази
първоначално отпуснатата и усвоена сума от една страна, а от друга
извършените погашения по кредита. Данните се съдържат в приетата по
делото допълнителна съдебно-икономически експертизи, изготвена от в.л.
инж. П. Т.. Според данните по приетата допълнителна ССчЕ с внесената от Д.
Е. сума за обслужване на сключения договор за кредит при прилагане на
първоначално уговорения лихвен процент от 5.65 % биха се погасили
главниците по вноски до № 69, вкл. с падеж 17.02.2014г. и частично вноската
за лихва № 70 в размер на 3.50 лв..
Изводът е, че след погашението на вноска № 69 от 17.02.2014г. са
настъпили условията на чл. 18, ал.2 от договора и цялата непогасена част от
кредита е станала автоматично предсрочно и незабавно изискуема.
Коментираната уговорка представлява по същността си уговорено
17
правоизменящо условие, при настъпване, на което разсроченото главно
лихвоносно задължение се превръща в предсрочно изискуемо, настъпването
на която предсрочна изискуемост е обявена на длъжника с връчената му лично
нотариална покана на 19.01.2016г..
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – ищец, че
предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 10.12.2019г. при
съобразяване на решението по гр.д. № 27363/16г. по описа на СРС, 29 с.. След
като кредитора веднъж е упражнил потестативното си право да обяви кредита
за предсрочно изискуем с изпратената през 2016г. нотариална покана и тя е
достигнала до знанието на адресата – длъжник, без да е налично изпълнение
след това, то последващи негови действия са без значение за момента, в който
е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и това е с връчената на
19.01.2016г. нотариална покана. Веднъж упражнено потестативното право е
реализирано и не подлежи на „отмяна“, както твърди жалбоподателя.
Предвид приетото, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
с изтичане на едноседмичния срок от получаване на нотариалната покана,
адресирана до длъжника или на 26.01.2016г. и при отчитане на приетата за
нищожна разпоредба на чл.3, ал.5 от договора, съдът счита, че иска е
основателен до размера от 56 303.93 щвейцарски фанка с левова
равностойност на сумата от 66 089.55 лв. по курс купува 1.173800 лв. за
швейцарски фрак към датата на усвояване на кредита – ********г.,
аналогичен и към 21.05.2008г.. При отчитане на диспозитивното начало в
гражданския процес иска е основателен до претендирания размер от сумата от
64 715лв., която е левовата равностойност на 55 133.13 шв. франка. До този
размер иска е уважен от решаващия първоинстанционен съд, поради което и
неговото решение в тази обжалване част ще бъде потвърдено.
Неоснователен е искът за присъждане на банкови такси в размер на
612.29 лв., дължими за периода от 17.01.2017г. до 07.01.2020г.. Този извод
следва от приетата за обявена предсрочна изискуемост на кредита и
отпадналата необходимост от събиране на комисионни за управление на
кредита на падежа на всяка погасителна вноска, тъй като такива не се дължат.
Не до този правен извод е стигнал и първоинстанционния съд, поради което и
оспореното негово решение в тази част следва да бъде отменено, а иска
отхвълен.
18
Предвид приетото, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
с връчване на нотариалната покана на длъжника на 19.01.2016г. въззивният
съд, счита че предявените искове за заплащане на възнаградителна лихва,
наказателна лихва и нотариални такси са неоснователни в заявените размери
и за периода, за който се претендират, тъй като същите следват обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Коментираното е съобразено с разясненията,
дадени с ТР № 3/2017г., постановено по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, и
конкретно това, че размерът на вземането на кредитора при настъпила и
обявена предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи
като се зачете само непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
До същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и неговото решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на адв. Д. Д. се дължи адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Размера на същото
съдът определи като съобрази интереса, за който е уважена жалбата й - 612.29
лв. и разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗА за справедливост и обоснованост на
същия. Въз основа на изложеното,съдът счете, че сума в размер на 300 лв. е
достатъчна да възмезди положения труд от адв. Д. по осъщественото от нея
безплатно процесуално представителство, за заплащане, на която следва да се
ангажира отговорността на „Ю. Б.“ АД.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260266 от 15.07.2021г., постановено по т.д. №
11/2020г. по описа на Окръжен съд С. З. САМО в частта, с която е осъдена Д.
С. Е. ЕГН ********** с адрес: гр. С. З., ул. „** - ти“ п. п.“ № *, вх. *, ет. *, ап.
** да заплати на "Ю. Б." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "О. п." № *** сума в размер на 612.29 лв.,
представляваща част от банкови такси за периода 17.01.2017г. до 07.01.2020г.
19
по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № **
*****/********г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020г. до
окончателното й заплащане КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "Ю. Б." АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "О. п." № *** да бъде осъдена Д.
С. Е. ЕГН ********** с адрес: гр. С. З., ул. „12 - ** п. п.“ № *, вх. *, ет. *, ап.
** да й заплати сума в размер на 612.29 лв., представляваща част от банкови
такси за периода 17.01.2017г. до 07.01.2020г. по Договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот № ** *****/********г., ведно със законната
лихва, считано от 09.01.2020г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260266 от 15.07.2021г., постановено по т.д.
№ 11/2020г. по описа на Окръжен съд С. З. в частта, с която е осъдена Д. С. Е.
ЕГН ********** с адрес: гр. С. З., ул. "**-** п. п." № *, вх. *, ет. *, ап. ** да
заплати на "Ю. Б." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "О. п." № *** сума в размер на 55 113.13 швейцарски
франка с левова равностойност по курс купува 1.173800 лв. за швейцарски
франк към датата на усвояване на кредита ********г. от 64 715.27 лв.,
съставляваща част от общо дължима главница за периода от 17.01.2015г. до
07.01.2020г. по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот
№ ** *****/********г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020г. до
окончателното й заплащане, както и в частта, която са отхвърлени
предявените от „Ю. Б." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. "О. п." № *** против Д. С. Е. ЕГН ********** с адрес:
гр. С. З., ул. "**-** п. п." № *, вх. *, ет. *, ап. ** искове, както следва:
претенция за възнаградителна лихва в размер на 8 363, 72 швейцарски франка,
с левова равностойност по курс купува 1.173800 лв. за швейцарски франк към
датата на усвояване на кредита ********г. от 9817.34 лв., представляваща част
от общо дължимата възнаградителна лихва за периода от 17.01.2017г. до
10.12.2019г., претенция за наказателна лихва в размер на 3 875, 11 швейцарски
франка, с левова равностойност по курс купува 1.173800 лв. за швейцарски
франк към датата на усвояване на кредита ********г. от 4548.61 лв., част от
общо дължимата наказателна лихва за просрочие за периода от 17.01.2017г. до
07.01.2020г., претенция за нотариална такса в размер на 609,70 лв., част от
общо дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г. до 07.01.2020г..
20
ОСЪЖДА «Ю. Б.» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Х. А. № **, офис * да заплати на адв. Д. Д., *АК, личен
№ ********** с адрес гр. С., ПК ****, бул. О. К. № **-* сума в размер на 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38,
ал.2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21