М О
Т И В
И към Н Ч Х Д 32/2019 г.
по описа на Свищовския районен
съд
==================================================
Тъжбата срещу подсъдимия Г.А.Х. е по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това че на 24.07.2018 г. към 21:00 часа в
гр. Свищов, област Велико Търново на детска площадка зад блоковото пространство
на *****напълно безпричинно със саблен удар с ръка нанесъл на малолетното дете О.З.К.
с ЕГН ********** силен удар в лявата част на главата, засягайки частта от
главата от ухото до края на челюстта, като в резултат на упражненото физическо
насилие на малолетното дете, са нанесени следните увреждания: в областта на
долночелюстния ъгъл в ляво пред лявата ушна мида има спонтанно и палпаторно
болезнен добре изразен оток с размер 5/6 см, спускащ се и към горната област на
шията, болезнени ограничения и движения при отварянето на устата, като
описаните травматични увреждания са в резултат на тъпа травма и са причинили на
пострадалото малолетно дете болки и страдания,
както и по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 146, ал. 1 от НК,за това, че на 24.07.2018 г. към 21:00
часа в гр. Свищов, на детска площадка зад блоковото пространство на *****, на
публично място е обидил малолетното дете О.З.К. с ЕГН **********, като е казал унизително за честта
и достойнството му „ще ти еба майката“.
Граждански
иск е предявен от З.А.К. и Д.Л.К., като
родители и законни представители на малолетното дете О. З.К. с ЕГН ********** против Г.А.Х. за сумата 3000,00 лева (три хиляди
лева 00 ст.) , представляваща
обезщетение за претърпени от твърдяното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
2-ро, вр чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени
вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на
увреждането 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева 00 ст.) ,
представляваща обезщетение за претърпени
от твърдяното деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 24.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият
Г.А.Х. не се признава за виновен в извършването на престъплението.
Заявява, че ситуацията не се е развила по описания от тъжителите начин. Не
оспорва, че въпросния ден е правил забележка на децата от компанията на О.К.,
но по причина че те са били друго дете.Категорично отрича да е гонил, удрял или
псувал децата, в частност детето О.К..
От събраните по делото доказателства съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителите З.А.К.
и Д.Л.К. са родители на малолетното дете О. З.К., роден на ***г., видно от удостоверение за раждане , въз
основа на акт за раждане №125/26.07.2007г. на Община Свищов. Семейството живее
в Германия от няколко години, като през
лятото си идват в гр.Свищов и отсядат при свои роднини на ул.“*****“ . През
месец юли 2018г. също са били в България. На 24.07.2018г. , около 21,00часа в
гр.Свищов , на площадка зад блоковото пространство на ул.“*****“, бл.3 е
възникнал инцидент, в резултат на който детето О. З.К. е получило лека телесна повреда.
Видно от Съдебно медицинско удостоверение №Г-68/25.07.2018г. при прегледа е
установен болезнен добре изразен оток с размер 5/6 см, спускащ се и към горната
област на шията, болезнени ограничения и движения при отварянето на устата. По
данни от майката и детето, О. е бил ударен от непознат за него мъж със
страничната част на дланта в областта на лявата половина на долната челюст и
лява ушна мида. Описаните травматични увреждания са в резултат от тъпа травма и
е възможно да са получени по начин и време, описани от детето и майката. В този
смисъл е и заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза/л.224-225/. Според
нея е причинено болка и страдание за срок между 10 и 15 дни.
По
делото е приета и комплексна психилого-психиатрична експертиза, според
заключението на която психичният статус на О.К.
съответства на състояние „Остра стресова реакция“ А към момента на
психологическото изследване -18.04.2019г. е съответен на „Смесено
тревожно-депресивно разстройство“, което се дължи и до особености в характера
на О..
Безспорно
по делото е ,че при детето О.К. е налице травматично увреждане, което се
определя като лека телесна повреда и е в резултат на инцидент от 24.07.2018г.,
като от същия инцидент детето е
претърпяло силна уплаха, обида и унижение, за което се прави извод от психилого-психиатричната
експертиза.
В същия
квартал, на улица “*****“
*****живее и подсъдимият Г.А.Х., роден на *** година, заедно със съпругата си
св.П. Х.. Към този период в дома им били отседнали св.М.Г. и св.К.Ц., техни
роднини, който живеят в Чехия и всяко лято им гостуват за по две седмици. На
24.07.2018г. св.П. Х. и св.К.Ц. , които са братовчедки ходили при свои роднини
в Силистренско и около 19,00-19,30 часа се прибрали в гр.Свищов с лек
автомобил, който паркирали пред гараж срещу блока. Имало да се пренася багаж и
за него слезли от апартамента подсъдимият Г.А.Х. и св.М.Г.. Първо всички пренесли част от
багажа, а после мъжете се върнали до колата да за вземат останалия.
По същото време около гаражите и
междублоковото пространство групи деца на различни възрасти играели-на топка, с
пръчки и т.н. В едно от групите бил пострадалият О.К., малолетните свидетели Т.Х.
и В.Д., както и други малолетни братовчеди на О.К.-Г. и Д.. Децата са играли на
топка или с пръчки, като е имало момент в който подс.Г.Х. им е правил
забележка.
Около 21,00 часа О.К. се прибрал плачейки в апартамента на
леля си св.А.Х., следван от малките си братовчеди, като преди това се бил
прибрал Т.Х. и казал, че е ударен от някакъв ..век.
В 21,05 часа свидетелката А.Х. се
е обадила на телефон 112 и е уведомила, че едно от децата и много реве и е
наплашено, защото някакъв мъж ги гонил и псувал.
Около 21,30 часа на място дошъл
полицейски патрул в състав св.К.К. и св.С.Й., които по информация от децата ,
посетили апартамента на подсъдимия Г.А.Х.. Същата вечер снели обяснения от него и св.М.Г., в които те
категорично отказват да е имало физическо съприкосновение с детето О..
Образуваната полицейска проверка
/преписка №780/2018г./ е приключила Постановление от 3.09.2018г. за отказ да се
образува наказателно производство.
Като механизъм на деянието в
тъжбата е описано,че на посочената дата 24.07.2018г. към 21,00часа се е развила
следната ситуация: по големи деца са ритали топка, а по малки деца играели с
пръчки като със саби, като се гонели и дуелирали. В близост до играещите деца
имало паркиран таксиметров автомобил, който бил засегнат от ритната по него
топка.Това явно е предизвикало гнева на възрастен ..век, седящ с други мъже на
пейка пред намиращ се до площадката гараж, мъж
около 55-60 годишен, с ръст до среден, леко пълен, с лека плешивост, с
прошарена коса с дължина до раменете. Мъжът се затичал към по-малките деца ,
опитал се да удари едно от тях Т., което успяло да избегне удара, след което последвала гласна закана. В
непосредствена близост до Т., било детето О., което приемало всичко на шега и
се смеело.Явно силно ядосан от това детско поведение, напълно безпричинно
гореописаният възрастен ..век насочил агресията си върху това дете, като със саблен удар с ръка му нанесъл силен удар в лявата част на главата,
засягайки частта от главата от ухото до края на челюстта и го напсувал на майка.
Твърдения
в тъжбата, като механизъм на деянието и авторството му останаха недоказани.
По делото бяха събрани многобройни
гласни доказателства , като условно може
да се разграничат няколко групи свидетели, в зависимост от това кой коя версия
подкрепя, както и дали е пряк очевидец на твърдяното деяние. На практика
единствените очевидци , които говорят за нанесен удар на О.К. от възрастен ..век
са малолетните свидетели Т.Х.-братовчед на О.К., което е бил на 13 години и В.Д.-дете
от квартала, който тогава е бил на 11 години. Останалите свидетели, които са
пълнолетни лица не са преки очевидци на твърдяното деяние, или говорят за
случай , който по време и механизъм не
отговаря на твърденията в тъжбата, както и споменават за забележка, отправена
към децата от подсъдимия Г.А., но не и за гонене, или нанасяне на удар.
По делото по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗД беше
изслушано и малолетното дете О.К.. Според неговия разказ пред съда, не се дава
описание на ..века, който го е ударил-„Спомням си случката. Аз и моите приятели и братовчеди
си играехме с пръчки. Едни батковци ритаха топка, тя литна нагоре и му удари
таксито на ..века. Аз се обърнах и започнах да се смея,
защото ми стана смешно. Тръгнах си, но после пак се върнах. ..векът беше много
близо до мен, дойде близо до мен. Този ..век не го познавам. Настигна ме и ме
удари по главата (посочва с ръка областта на лявата буза под ухото). Удари ме
един път. После братовчед ми Д. излезе отнякъде и ме заведе вкъщи. Това беше.
Като ме заведе вкъщи леля ми ми даде вода. Викнаха полицаите и после линейка.
На мен ми стана лошо и виждах черно. Полицаите веднага викнаха линейка. Бях
надут под ухото. Стоях в болница, но не помня колко време. След тази случка не
си спомням кога си тръгнахме за Германия. Като се приближи този ..век да ме
удари, ме напсува на майка. Другите деца бяха избягали. Аз не съм направил нищо
и затова не избягах. Батковците, които му удариха колата, не избягаха, а се
скриха. Друг път не съм чувал псувни през живота си.“ При клиничното изследване по
приетата съдебно-психологично-психиатрична експертиза, детето е разказало
подобна ситуация с леки разминавания, допълвайки че е припаднал и братовчед му Д. /Т.Х./ го е влачил до вкъщи, а после леля му извикала полиция. Дава
описание на извършителя, който излязъл от таксито- с една дълга бяла коса, сега
май не е дълга и вика „кой го направи“. Според вещите лица –д-р Д.-психиатър и В.Д.-психолог-
Детето говори за преживяванията си. Възможно е
преживяванията в неговата глава да са много по-ярки и по-интензивни, отколкото
в действителност.Възможно е първоначалните му възприятия впоследствие да се
допълнени от коментари по случая в семейството. Друг е въпросът , че детето има
някои психологични особености- по тихо е, затворено, с ниска норма на памет и
интелект,с ниска самооценка, трудно извежда причина в определени социални
ситуации.
Неговият разказ се подкрепя
донякъде от показанията на Т.Х.- „ О.К.
ми е братовчед. Бяхме много деца и си играехме с пръчките. Аз бях на една
страна. Бяхме отстрани на един гараж. Там имаше една пейка. Както се обръщам,
гледам, че някакъв ..век гони братовчед ми. Видях, че го удря /свидетелят
показва с опакото на дланта/. Аз се изплаших и отидох у дома. Избягах по-точно.
Не отидох да спася братовчед ми, защото аз бях тогава малък. Аз тогава бях на
13 години. Този ..век, който гонеше братовчед ми, беше горе-долу колкото мен
висок, малко по-възрастен, тук отгоре /свидетелят сочи върха на главата/ малко
нямаше коса, с бели коси. По-възрастен значи около 60 годишен. Не си спомням
по-точно какво му каза този ..век. Това беше около 8, 8 и половина часа
вечерта. Освен братовчед ми наоколо имаше това момче, което е отвън – В. и
малките ми братя - Г. и Д.. После се прибрах вкъщи и видях братовчед ми на един
ъгъл да реве. Тогава майка ми се намеси, като го взе и се обади на техните,
защото те бяха на рожден ден, а той беше вкъщи. Те дойдоха. Дойде полиция.
Полицаите ме питаха какво стана и такива. Аз им обясних същото. Обясних им, че
сме си играли с пръчките. Обърнах се и видях този ..век да гони братовчед ми.
Този ..век го познавам. Знам входа, в който живее, но не знам на кой етаж и
по-точно в кой апартамент. Не знам как се казва. Знам само сина му как се
казва. Той се казва М..
Този свидетел, малолетен към
датата на инцидента е единственият , който сочи подсъдимият Г.Х., като
възрастният нанесъл удар на О./И., определяйки го като бащата на М..
Най-вероятно той е насочил пристигналите по сигнал на 112 полицаи към жилището
, където живее подсъдимият и впоследствие са снети обяснения от него и
гостенина му св.М.Г..
Според малолетния свидетел В.Д.- „ Там има площадка и ние ритахме топка.
Бяхме много деца се събрали. Това момче, където онзи ..век му е посегнал, се
казва И. К.. Ритахме топка. Топката отиде към колата на този ..век. Ние
отидохме да я вземем. Като отидохме да я вземем, ние взехме топката, той почна
да ни се кара и да ни вика. Ние се паникьосахме. Тръгнахме да бягаме. Обаче
този И. отиде да вземе топката и този ..век му посегна. Аз като видях, че го
удря, аз бях надалече вече, защото се паникьосах и се уплаших. Не знам точно
как го удари – с шамар ли, не знам точно как го удари. Не помня много хубаво.
Само видях, че го удари с шамар и И. залитна. Този ..век, не съм много сигурен,
но мисля, че излизаше от входа. Май се качваше в колата си. Този ..век е
възрастен, с дълга коса, не много дълга. Не мога да съм точен, но възрастен ..век
беше. Само това помня, че беше с дълга коса. Беше нисък, малко дебел, пълничък
такъв. Излизаше от входа. Не го знам къде живее този ..век. Знам, че на „*.”
живее, но кой вход и кой етаж не знам. В нашия квартал живее, виждал съм го.
Този ..век удари И.. Аз се обърнах само да видя какво стана, видях, че той го
удря. Този ..век си тръгна и виждам, че И. тръгва към мен. Той ревеше, много
беше уплашен. Аз му викам: „Защо ревеш?” Той вика, че оня ..век го е ударил.
Ние отидохме пред нашия вход и те ме накараха да му налея вода да се успокои.“
Този свидетел не индивидуализира
подсъдимия в лицето на Г.Х., а описва възрастен ..век с дълга коса. Говори за
шамар, след който И./О. се разплакал и отишли пред входа, където той му донесъл
вода. Дори и да приемем , че разминаванията в показанията на двамата малолетни
свидетели се дължат на ниската им възраст и изминалият продължителен период от
време от инцидента до даване на показания-почти 3 години, склонността към
хиперболизации на тази възраст, от тях не може да се направи извод, че
подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние.
Същия ден, в късния следобед
около блока са били и свидетелите П.П. ,Т.Б. и В.В., които нямат отношения с никоя от страните и
съдът приема техните показания за обективни. Според св. П.П., същия ден тя била навън заедно с
приятелката си Т..-„ Чухме, че деца си играят. Там има една площадка.
Моето дете също беше там. Тогава беше на 10 години. Играха на топка. Едните се
гонеха с някакви пръчки. Въпросния ..век - чи.. Г., познавам го от дете, беше
там седнал на една пейка до гаражите с един техен гост, който живее в Чехия.
Една топка хвръкна към таксито, към колата. Той нищо първия път. Чи.. Г. не е
таксиметров шофьор, а таксито е на сина му. После децата тръгнаха да вземат
топката, която беше до таксито и се подгониха с някакви пръчки. Съответно и
моето дете подгониха. Аз се приближих към тях, за да видя какво става. Тогава
чи.. Г. им каза „Защо се биете? Защо се карате?“ Въпросното дете го знам.
Виждала съм го. То си е проблемно дете. Ние миналата година, лично аз имах спор
с майката, защото пак беше удрял моето дете и му казвам: „Защо правите така?“
То нещо се развика там: „Защото така си искам!“ Показа среден пръст и това
беше. Нито съм видяла да удря, нито да го гони, такива неща. Просто ..векът го
попита защо се карат. Доста деца бяха, т. е. 5-6 деца. Малки са, горе-долу
около на моето дете възрастта. Моето дете беше с едно дете специално на
неговата възраст. Другите на колко да са били? Предполагам на 10-11 години.
Виждала съм ги децата от квартала, но не ги познавам всичките“.В същия смисъл
са и показанията на св. Т.Б. –„Доколкото си спомням за инцидент, те
хвърлиха една топка. Удари колата, едно такси, спряно пред гаража. Този ..век
чи.. Гошо беше си седнал на пейката. Стана и каза, но аз не си спомням много
добре точно. Каза, че хвърлят топката. Децата се скараха за нещо и той им
направи забележка, но някакви такива, както казват, че е имало бой, това,
онова, аз не съм видяла!“
Свидетелят В.В., също е възприел
подс.Х. , докато си е говорел пред гаража със св.М.Г. – „След малко излязох,
защото се чуха нали, в смисъл то не е скандал, силно казано скандал, гълчане
по-скоро. Като излязох, чи.. Гошо им
разправяше нещо / на децата/, ръкомахаше им и гълчеше…. За повода идея си
нямам. Те си играеха, нали ви казвам, дърпаха се там с топки, с какво. Чи..
Гошо по принцип да тича трудна работа. Той като върви и се поклатушква. Не знам
как може да тича.“
Съдът кредитира изцяло показанията на тези трима свидетели
като обективни и последователни. Действително същите не са възприели изцяло
ситуацията, но свидетелстват за съставомерни обстоятелства. Техните показания
са в унисон с изложеното от св.П. Х.-съпруга на подсъдимия и св.Г. и св.Ц., за
които съдът може да приеме че са заинтересувани да оневинят подсъдимия Х.
предвид близките им отношения. Относно тази ситуация е разпитан и свидетелят В.Д.,
но съдът изключва неговите показания. Той е баща на малолетния свидетел В.Д.,
не е свидетел очевидец, преразказва чуто от сина си и от жена си, на която
синът му споделил, като неговите показания като вземе, място и фактология не
кореспондират с никакви други доказателства, дори и с това, което даде като
показания синът му В.Д..
От всички свидетелски показания на лицата , присъствали на
мястото на инцидента не може да се направи категоричен извод за механизма на причиняване на телесната повреда
на малолетното дете О., и най вече за авторството на подсъдимия Г.Х..
Описанието, което дават децата за нападателя е някаква компилация между
външността на подс.Х. и св.М.Г., а е възможно да е и всяко неизвестно лице. Най
малкото подс.Х., към 24.07.2018г. е бил на 72 години, пенсионер, по описание на
св. В.В. като върви се поклатучква, едва ли може да тича. Късо подстриган е и не е имал
дълга коса, с каквато коса е св.М.Г. /до раменете/, но пък той е на възраст около
40 години. Свидетелите В.Д. , П.П., св.П. Х. описват Г.Х. като затворен , не много
комуникативен ..век, но и не е конфликтен и агресивен, още повече към деца. Още
повече , както се посочи по горе няма пълнолетен очевидец, който да посочва
лицето Г.Х. като ..века нанесъл удар на малолетното дете О.К., който е
съпроводен с псувня на майка.
Останалите
разпитани свидетели А.Х.-леля на О. и
служителите на полицията К., Й. и П. не са възприели случилото се лично, нито
са установили с категоричност извършител по подадения сигнал и извършеното
събеседване веднага след инцидента.
Св.Х.
свидетелства за състоянието на О. след случката- „Те/ родителите на О. /
заминаха на рожден ден и оставиха детето с мен. Това беше към 8 и половина, 9
часа. По едно време аз гледам някой хуква отвънка да влезе вътре. Гледам И... –
О.. Отваря вратата, прибягва това и той пада на ъгъла на земята. След него
бягат моите двете малките деца. Преди това беше Т. да влиза и той…. Аз викам:
„Какво става?“ Той ми каза: „Удариха ме!“ Викам: „Кой те удари?“ Той вика: „Не
го познавам.“, обаче имаха пръчки и са си играели на саби или на каквото там ми
казаха. Аз взех и го изкарах навънка. Изкарах навън И.... Той е у дома и аз го извеждам навънка. През
това време дори му измих лицето, викам да не му е станало нещо лошо през това
време. Излизаме ние навънка. Гледам децата се събраха пред блока през това
време. Децата ми казват, че някакъв човек го е ударил, но аз не съм видяла кой
го е ударил през това време.“
Видно
от приложената преписка № 352р-11054/2018г. на РУ Свищов, по получен сигнал за
ударено дете, автопатрул в състав св.К.К. и св.С.Й. на 24.07.2018г. е посетил ул.“*****“...
Непосредствено след сигнала са снели обяснения от лицата , разпитани и сега
като свидетели- М.Г., П.П., Т.Б. и подсъдимия Г.Х..От проведената беседа не са
установили кое лице е ударило О.К.. В справката е записано, че на място са присъствали
и бащата на О. –З.К., като той и сина му не са могли да посочат „кой го е
ударил с топката“. Разпитани в съдебно заседание служителите на полицията К., Й.
и П. не могат и не може да се очаква от тях да изнесат повече информация от
записаното от тях непосредствено след инцидента.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното:
По обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК, за това че на
24.07.2018 г. към 21:00 часа в гр. Свищов, на детска площадка зад блоковото
пространство на *****подсъдимият Г.Х. на нанесъл на малолетното дете О.З.К. с
ЕГН ********** лека телесна повреда, без разстройство на здравето , изразяваща
се в палпаторно болезнен добре изразен оток с размер 5/6 см, спускащ се и към
горната област на шията, болезнени ограничения и движения при отварянето на
устата, като описаните травматични увреждания са в резултат на тъпа травма и са
причинили на пострадалото малолетно дете болки и страдания,съдът постанови оправдателна присъда.
Както и по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК,за това, че на 24.07.2018 г. към 21:00
часа в гр. Свищов, на детска площадка зад блоковото пространство на *****, на
публично място Г.Х. е
обидил малолетното дете О.З.К. с ЕГН **********, като е казал унизително за честта
и достойнството му „ще ти еба майката“, съдът
постанови оправдателна присъда.
Съдът намира и двете обвинения за недоказани по безспорен и
категоричен начин. Единствено свидетеля Т. Х.-13 г. заявява, че Г.Х. /
определяйки го като бащата на М./ е ударил детето О.. По отношение на изказаната псувня няма
никакви доказателства, освен заявеното от детето О.. Както се посочи по горе
показанията на свидетелите са противоречиви, нелогични и от техния анализ и
съпоставка не може да се обоснове описаната в тъжбата фактическа обстановка и
да се направи извод, че подсъдимият е извършител на престъпленията, за които е
повдигнато обвинение в тъжбата. Въпросната телесна травма би могла да бъде
получена и по друг начин, освен описания от тъжителите, както е могло да бъде
нанесена от друго лице, различно от посочения подсъдим.
Предвид гореизложеното, съдът счита че липсват категорични доказателства
за механизма на причиняване на телесната повреда на малолетното дете О., както
и за авторството на подсъдимия Г.Х. , поради което същият беше оправдан по това обвинение. След
като бе оправдан по обвинението, бе
отхвърлен като неоснователен и
предявеният граждански иск за сумата от 3000,00 лева , представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно
със законната лихва върху главницата от 24.07.2018
г. до окончателното изплащане.
По отношение на обвинението по по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 146, ал. 1 от НК , също не се събраха доказателства, а наличните
такива са противоречиви. Основният свидетел Т.Х. не говори за псувня , а и е бил
надалеко, т.е. избягал. Св.В.Д. говори /
т.е. говорил пред майка си, според показанията на баща му-В.Д./ , че самият той
е бил напсуван, не и О.. Пълнолетните свидетели въобще не споменава за псувни. Предвид
гореизложеното, съдът счита че липсват категорични доказателства за нанесена
обида на малолетното дете О., както и за авторството на подсъдимия Г.Х. , поради което същият беше оправдан
и по това обвинение. След като бе оправдан по обвинението, бе отхвърлен като неоснователен и предявеният граждански иск за сумата от 2000,00
лева , представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат
на деянието, ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане.
При този изход на
делото на тъжителя не следва да се
присъждат разноски. В полза на подсъдимия бяха присъдени направените от него
разноски в размер на 500,00лева-адвокатско възнаграждение.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: