Решение по дело №2409/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 431
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 22 януари 2022 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20212330102409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Ямбол, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330102409 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на „Топлофикация С.“
ЕАД, с която желае да се приеме за установено по отношение на Д. П. В., че
дължи на „Топлофикация С." ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 1336,66лв., от които 1139,22лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.09.2017г. до м.04.2019г., както и суми по изравнителни сметки
с №***г. за период м.07.2017г. до м.04.2018г., №***г. за период м.05.2017г.
до м.06.2017г., №***г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г., №***г. за
период м.10.2018г. до м.04.2019г., №***г. за период м.()7.2018г. до
м.09.2018г., №***г. за период м.07.2018г. до м.09.2018г., №***г. за период
м.05.2018г. до м.06.2018г., №***г. за период м.()5.2018г. до м,06.2018г.,
№***г. за период м.10.2018г. до м.04.2019г., №***г. за период м.07.2018г.
до м.09.2018г., №***г. за период м.10.2018г. до м.04.2019г. и №***г. за
период м.05.2018г. до м.06.2018г., 158,84лв. - законна лихва за забава от
31.10.2017г. до 09.06.2020г., както и 32,92лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до
м.04.2019г. и 5,68лв. - законна лихва за забава за периода от 31.10.2017г.
до 09.06.2020г., ведно със законната лихва от 25.06.2020г. датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК вх. №***до окончателното изплащане на сумите.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 25.06.2020г. дружеството е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №*** срещу Д. П.
1
В. за сумата 1336,66лв., от които 1139,22лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.09.2017г. до
м.04.2019г., както и суми по изравнителни сметки с №***г. за период
м.07.2017г. до м.04.2018г., №***г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г.,
№***г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г., №***г. за период м.10.2018г. до
м.04.2019г., №***г. за период м.07.2018г. до м.09.2018г., №***г. за период
м.07.2018г. до м.09.2018г., №***г. за период м.05.2018г. до м.06.2018г.,
№***г. за период м.05.2018г. до м.06.2018г., №***г. за период м.10.2018г. до
м.04.2019г., № ***г. за период м.07.2018г. до м.09.2018г., № ***г. за период
м.10.2018г. до м.04.2019г. и № ***г. за период м.05.2018г. до м.06.2018г.,
158,84лв. -законна лихва за забава от 31.10.2017г. до 09.06.2020г., както и
32,92лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и 5,68лв. - законна лихва за забава за
периода от 31.10.2017г. до 09.06.2020г., като претендират и законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта
за изпълнение, с оглед на което, въз основа на разпореждане на съда с
указания за предявяване на установителен иск, ищецът е депозирал
настоящата искова молба.
С последваща молба ищецът е посочил, че ответницата е заплатила на
21.09.2021г. сума в размер на 1510.88лв., с която е погасила: 1172,14 лв.-
главница, 164.52лв. – мораторна лихва, 26.73лв. – държавна такса по
заповедното производство и 147.49лв. – законна лихва. Останало е неплатено
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и държавна
такса в исковото производство. Молят да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство на осн.чл.78 от ГПК, т.к.
ответницата с поведението се е дала повод от завеждане на делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответницата. Същата, чрез пълномощника си е подала молба, с която
представя доказателства във връзка с извършеното плащане на дълга. В
съдебно заседание процесуалният й представител моли за отхвърляне на
исковете, поради извършеното плащане, като моли искането за разноски да
бъде оставено без уважение или да бъде уважено за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, а по отношение на държавната таса да
се вземе предвид, че такава е заплатена от ответницата в размер на 23.73лв.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2020г. се
установява, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г. против
длъжника Д. П. В. за сумата от 1334.66лв. , за главница в размер на
1139.22лв., 158.84лв. лихва от 31.10.2017г. до 09.06.2020г. със законната
лихва от 25.06.2020г. до изплащане на вземането, 5.68лв. лихва от
31.10.2017г. до 09.06.2020г., както и 26.73лв. – държавна такса и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение. Т.к. заповедта е била връчена на длъжника
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК с разпореждане № ***г. съдът е указал на
заявителя да предяви установителния си иск в едномесечен срок. За това
разпореждане заявителят е уведомен на 28.07.2021г., като на 02.08.2021г.
същият е предявил иска си в съда в законоустановения едномесечен срок. В
подкрепа на иска си ищецът е представил писмени доказателства за
установяване на фактите изложени в обстоятелствената част на исковата
молба.
С молба вх.№ ***г. ищецът е посочил, че ответницата му е заплатила
сумата от 1510.88лв. на 21.09.2021г., с която сума е погасил: 1172.14лв. –
главница, 164,52лв. – мораторна лихва, 26.73лв. – държавна такса в
заповедното производство и 147,49лв. – законна лихва, като е останало
незаплатено: юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
държавна такса за исковото и молят да им бъде присъдено юрисконсулстко
възнаграждение в настоящото исково производство на основание чл.78 от
ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съдът намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в
настоящото производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от
ГПК и предявяването на иска в дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
основа на документ сума се дължи. В настоящият случай ищецът признава и
от представения от ответницата фискален бон се установява, че тя е заплатила
3
присъдените в заповедта суми на 21.09.2021г., поради което искът за тяхното
установяване следва да се отхвърли поради плащане. Т.к. това плащане е
станало след предявяването на иска в съда, ответницата дължи на ищеца и
направените както в исковото, така и в заповедното производство разноски,
т.к. с неплащане на задължението си към ищеца е изпаднала в забава и е
станала причина за предприемане на действия по събиране на вземанията,
каквото се явява подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и последвалото го предявяване на настоящият иск, по арг. от
чл.72, ал.2 от ГПК.
Ищецът сам признава, че с извършеното плащане освен дължимите
суми по издадената заповед за изпълнение ответницата е заплатила и
внесената от него държавна такса от 26.73лв., поради което по заповедното
производството е останала задължена за присъденото юрисконсултско
възнаграждание, което е в размер на 50лв..
По настоящото исково производство ответницата следва да заплати на
ищеца разноски за внесена държавна такса от 26,73лв. и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на осн.чл.78,ал.8 от ГПК определяна на
минимума от 100лв. на осн.чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правна
помощ, приета с ПМС №*** от 06.01.2006г.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК *** с
адрес: гр.С., ул.“***, представлявано от А. С. А. – *** по чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите против Д. П. В.,
ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** за установяване дължимостта на следните
суми: сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1336,66лв.,
от които 1139,22лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.09.2017г. до
м.04.2019г., както и суми по изравнителни сметки с №***г. за период
м.07.2017г. до м.04.2018г., №***г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г.,
№***г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г., №***г. за период м.10.2018г.
до м.04.2019г., №***г. за период м.()7.2018г. до м.09.2018г., №***г. за
период м.07.2018г. до м.09.2018г., №***г. за период м.05.2018г. до
м.06.2018г., №***г. за период м.()5.2018г. до м,06.2018г., №***г. за период
м.10.2018г. до м.04.2019г., №***г. за период м.07.2018г. до м.09.2018г.,
4
№***г. за период м.10.2018г. до м.04.2019г. и №***г. за период м.05.2018г.
до м.06.2018г., 158,84лв. - законна лихва за забава от 31.10.2017г. до
09.06.2020г., както и 32,92лв.- представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и 5,68лв. -
законна лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 09.06.2020г., ведно
със законната лихва от 25.06.2020г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, поради
плащане.
ОСЪЖДА Д. П. В. да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД направените
разноски по настоящото дело в размер общо на 126,73лв., както и
направените в заповедното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

5