Р Е Ш
Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 26.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на десети март, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря………ПРЕСЛАВА СТИМЕНОВА…...…………...и в присъствието на
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2434 по описа за 2019год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д.С.К., с пост.адрес: ***, чрез адв.С.Л. ***, пл.”Тодор Кирков”№1, комплекс „Драката”, вх.Б, ет.1, ап.4 срещу „АЖД-АГРО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Летница, бул.”България”№19, ет.1, ап.105, представлявано от управителя Димитър Мачуганов.
Ищцата излага в исковата молба, че между нея, в качеството й на наемодател, и „АЖД-АГРО”ЕООД, в качеството му на наемател, е сключен на 30.12.2015 г. договор за наем с предмет временно ползване за срок от една стопанска година, считано от 2016/2017 г. на земеделска земя, находяща се в землището на с.Дренов. Твърди, че уговореният срок е за стопанската 2016/2017 г. с наемно плащане в размер на 32 лева на декар, като дължимата наемна вноска е в размер на 512 лв. и не е платена никаква част. Сочи, че падежът на задължението е настъпил на 31.05.2018 г, като договореният срок за плащане от 01.11. до 31.05.2018 г. / следващата стопанска година/ е изтекъл. Твърди се, че мораторната лихва върху главницата за периода от 31.05.2018 г. до 10.12.2019 г. е в размер на 79.50 лв.
Наведени са твърдения, че на 30.12.2017 г. в гр.Летница между същите страни, в същото им качество и за същия предмет е сключен нов договор за наем за срок от една стопанска година, считано от 2017/2018 г. Уговореният срок е за стопанската 2017/2018 г. с наемно плащане в размер на 32 лева на декар. Ищецът излага, че по силата на така сключения договор дружеството е поело задължение за заплащане на наемна цена в размер на 32 лева на декар със срок на плащане от 01.11.2019 г. – 31.05.2019 г. Твърди, че въпреки ползването на земеделската земя до предявяване на иска дружеството не е заплатило дължимата цена в размер на 512 лева, като договореният срок за плащане е изтекъл и ответникът не е платил никаква част. Твърди, че мораторната лихва върху главницата от 512 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 10.12.2019 г. е в размер на 27,59 лв.
В петитумната част е изведено искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „АЖД – АГРО”, представлявано от управителя Димитър Мачуганов, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, да заплати на ищцата Д.К. сумата от 1024 лева, представляваща неплатена наемна цена за две стопански години – 2016/2017 г. и 2017/2018 г., на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 107.09 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатената наемна цена за периода 31.05.2018 г. до 10.12.2019 г., законната лихва върху сумата от 1024 лева от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен
отговор. Счита исковата претенция за заплащане на сума в размер на 1024 лв. за
неоснователна. Изтъква, че с два броя платежни нареждания дължимата сума е
преведена на дата 11.12.2019 г., преди завеждане на исковата молба и нейното
получаване от ответното дружество. Счита, че не дължи и търсената от ищеца на
основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 107.09 лв. Счита също, че
със своите действия ответното дружество не е станало причина за завеждане на
делото, поради което не се дължат направените по делото разноски и същите
следва да бъдат възложени на ищеца. Моли, съдът да постанови решение, с което
да отхвърли исковата молба, като неоснователна.
Ищцата Д.С.К.
не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. С.Л.. Моли съдът да
уважи исковата претенция така, както е заявена като основателни и доказана,
като й присъди сторените разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Изтъква, че ищцата е получила дължимото плащане на главниците след завеждане на
исковата молба, като сметката й е заверена на 12.12.2019 г. Счита, че е без
значение на коя дата плащането е било наредено от ответника. Позовава се на
текста на разпоредбата на чл.75, ал.3 от ЗЗД, според който, когато плащането
става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване
на сметката на кредитора. Моли съдът да присъди и претендираната мораторна
лихва. Навежда довод, че падежът на задълженията е настъпил в много по-ранен
етап от извършеното плащане. Претендира разноски по делото, като излага
аргументи, че по аргумент за противното
е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2 от ГПК , тъй като ответникът с
поведението си е станал повод за завеждане на делото
Ответникът „АЖД – АГРО”ЕООД, редовно
призован, не изпраща представител в с.з.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно,че на 30.12.2015 г. между ищцата Д.С.К., от една
страна като Наемодател, и ответното дружество „АЖД – АГРО”ЕООД, от друга страна
като Наемател е сключен Договор за наем, по силата на който Наемодателят е предоставил на Наемателя за временно ползване за срок от 1 / една/
стопанска година – 2016/2017 г. земеделска земя, находяща се в с.Дренов,
съставляваща Поземлен имот № 033036 в местността „Грънчарска пръст, с площ
16,000 дка. В Раздел ІІ от Договора – Цена и начин на плащане страните са
уговорили наемно плащане в размер на 32 лв. на декар или дължимата наемна
вноска за целия имот възлиза на сумата от 512 лв. Съгласно чл.2, ал.2 от
Договора, наемното плащане се дължи от 01.11. до 31.05. на следващата година. С
оглед уговореното от страните крайният срок за плащане е изтекъл на 31.05.2018
г.
Страните не спорят, че на 30.12.2017
г. са сключили нов договор за наем със същия предмет, а именно временно
ползване за срок от 1/една/ стопанска година, считано от стопанската 2017/2018
г. на гореописания имот в землището на
с.Дренов, местност”Грънчарска пръст”, с площ 16,000 дка. Договорено е наемно плащане в размер на 32
лева на декар, дължимо от 01.11. до 31.05. на следващата година. Крайният срок
за плащане по този договор е изтекъл на 31.05.2019 г.
С ИМ ищецът поддържа твърдения, че
е изпълнил задълженията си като наемодател и е предоставил за ползване от ответника
земеделския имот – предмет на процесните наемни договори. От своя страна
ответникът не е оспорил, че за процесните стопански години – 2016/2017г. и
2017/2018 г. е ползвал обекта на
договора. Въпреки това, същият не е изпълнил поетите с двата
договора насрещни задължения да извърши наемното плащане в уговорения срок по
чл.2, ал.2. Падежът на задължението по наемния договор от 30.12.2015 г. е
настъпил на 31.05.2018 г., а на договора от 30.12.2017 г. – на 31.05.2019 г.,
но по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е предложил изпълнение до
изтичането на крайния срок за плащане.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът е представил два броя преводни нареждания, които установяват,
че търсената сума в общ размер от 1024 лева е преведена по банковата сметка на
ищцата на 11.12.2019 г. Установява се, че датата на превода съвпада с датата на
подаване на исковата молба, тъй като последната е входирана
в регистратурата на съда с вх.№13819 на 11.12.2019 г., т.е. в деня на превода. В
случая обаче следва да се съобрази, че плащането е извършено по банков път, с
оглед на което приложение следва да намери правилото на чл.75, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба, когато плащането става чрез задължаване и
заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на
кредитора. От представеното по делото извлечение от разплащателната сметка на
ищцата в УниКредит Булбанк е видно, че сметката й е заверена на 12.12.2019 г.,
поради което следва да се приеме, че
чрез извършения банков превод ответникът е погасил вземанията по главниците
след завеждане на делото.
При
тази данни и с оглед извършеното след
завеждане на делото плащане исковата претенция по отношение на главниците
подлежи на отхвърляне, като погасена чрез плащане.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същият не е изпълнил поето с договора парично задължение и тъй като в
конкретния случая задължението е срочно
/съответно с падеж 31.05.2018 г. по договора за наем от 30.12.2015 г. и
с падеж 31.05.2019 . по втория наемен договор от 30.12.2017 г./, то след
изтичането на горния срок, считано от 01.06. на съответната година е изпаднал в
забава. Ето защо, по отношение на наемния договор от 30.12.2015 г. претенцията
за заплащане на мораторна лихва следва да бъде уважена за периода от 01.06.2018
г. до датата на подаване на исковата
молба /11.12.2019 г/, а по отношение на договора от 30.12.2017 г. лихвата
следва да се присъди за периода от 01.06.2019 г. до 11.12.2019 г. От справката,
извършена чрез общодостъпната онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG размера на
дължимото обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД за горните периоди, касателно двата договора е съответно 79.50 лв. и 27.59 лв. или възлиза на сума в
общ размер от 107.09 лв. Следователно, претенцията на ищеца за заплащане на
мораторна лихва следва да бъде уважена в пълния претендиран
размер.
По разноските:
При този изход на процеса, доколкото ответникът е погасил задължението по главницата след подаване на исковата молба и е дал повод за завеждане на настоящото дело, по аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК същият дължи да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, а именно: 100.00 лева-платена държавна такса и 310.00 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.12.2019 г.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.К., с ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л. ***, пл.”Тодор Кирков”№1, комплекс „Драката”, вх.Б, ет.1, ап.4 против „АЖД-АГРО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Летница, бул.”България”№19, ет.1, ап.105, представлявано от управителя Димитър Мачуганов, иск с основание чл.232, ал.2 от ЗЗД – за заплащанена сумата от 1024 лв/ хиляда двадесет и четири лева/, представляваща нелатена наемна цена за две стопански години – 2016/2017 г. и 2017/2018 г, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, „АЖД-АГРО”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Летница, бул.”България”№19,
ет.1, ап.105, представлявано от управителя Димитър Мачуганов,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., с ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л. ***, пл.”Тодор
Кирков”№1, комплекс „Драката”, вх.Б, ет.1, ап.4 сумата от 107.09 лв/
сто и седем лева и 09ст/ - представляваща мораторна лихва върху неплатената
наемна цена за периода от 01.06.2018 г. до 11.12.2019 г.
ОСЪЖДА АЖД-АГРО”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Летница, бул.”България”№19, ет.1, ап.105, представлявано от управителя Димитър Мачуганов, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., с ЕГН **********,***, чрез адв.С.Л. ***, пл.”Тодор Кирков”№1, комплекс „Драката”, вх.Б, ет.1, ап.4 сторените по делото разноски в общ размер на 410.00 / четиристотин и десет лева/, от които: 100.00 лв.- внесена д.т. и 310.00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: