Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година
|
06.08.2020
г. |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|||
На |
|
|
Година |
|
|||
В публичното
заседание на 31.07.2020 г. год. в следния състав:
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
гражданско |
дело
номер |
498 |
по описа за |
2020 |
година |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
С.Г.Н. ЕГН **********, в
качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете В. Н.Н. ЕГН **********, е предявил иск против Н.И. М. ЕГН **********, за увеличаване на
присъдената по гр. дело № 659/2014 г. на МзРС
издръжка, която ответницата е осъдена да заплаща на детето чрез баща му и законен представител,
поради наличие на промяна в обстоятелства, като се увеличи размера на издръжката от 85.00 лв. на 170 лв.
месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното и изплащане, или до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване. Претендират се и разноски.
От ответницата в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, в който иска се оспорва изцяло по размер.
Правното
основание на иска е чл. 150 вр. с чл. 143 ал. 1 СК.
Събрани са писмени и
гласни доказателства.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното
Удостоверение за раждане на л. 3 от делото, детето В. Н.Н. ЕГН **********, е син на страните
по делото.
Видно е от писмените
доказателства по делото, че детето е ученик, и през изминалата учебна година е
бил ученик в 5 клас.
Не е спорно по
делото, че с Решение по гр. д. №659/2014 г. на МзРС,
брака на родителите е прекратен по реда на чл. 50 СК, и родителските права по
отношение детето са предоставени на бащата, а майката със споразумението е
поела задължение да заплаща издръжка в размер на 85 лв. месечно.
Ответницата е
представила документ за доходите си, от който се установява, че средномесечния и доход за последните шест месеца е 757 лв.
Видно от представения
документ за доходите на бащата, средномесечния му
доход за последните шест месеца е 795 лв.
Видно от показанията на св. А., майка на
ищеца, детето от 6 години е при нея, тя го гледа заедно с баща му. Тя помага с
пенсията си. Майката не дава издръжка, за Коледа, Нова година няма подаръци.
Няма подаръци за рожден ден.
Св. Д. твърди, че Н. ѝ е снаха, има дете на 5
години и момиче в 10 клас. За детска градина, за дрехи, тя се грижи. Сина и не
работи никъде, защото е претърпял ПТП, в момента е в неплатен отпуск.
От правна страна:
По отношение на иска по чл. 150 СК за увеличение на издръжка
на детето В., съдът намира, че същият
е частично основателен.
Обстоятелствата
по делото несъмнено сочат, че
малолетното дете В. се нуждае от все повече средства за издръжка и то съществено през периода след
присъждането на издръжката с цитираното по-горе съдебно решение, особено като
се има предвид, че за задоволяване само на най-елементарните потребности от
храна, облекло, учебници, учебни пособия, а също и за извънучилищни занимания,
както и за духовно развитие и изграждането му като личност са необходими
значителни по размер средства (не на последно място и с оглед на инфлационните
процеси в страната, тъй като от присъждане на предишната издръжка са изминали 6
години). Тоест, в сравнение с реалните нужди на детето, размерът на заплащаната
от неговата майка издръжка от 85 лева месечно е занижен и същата е очевидно
недостатъчна. Нещо повече, преценено към настоящия момент посоченият размер
попада значително под границата на законоустановения
минимум от 152.50 лева месечна издръжка съгласно чл. 142 ал. 2 СК.
От
гледище трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето (т. 7 от П 5–70–Пл. ВС). При определяне размера на дължимата издръжка се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват
нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за
присъждане на по-големи по размер издръжки. (т. 1 от П 5 – 81 – Пл. ВС).
Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позовава на
безработица, или ниски доходи, при положение, че е трудоспособен и следователно
би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да
заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 –
70 – Пл. ВС).
Ето
защо, като взе предвид възрастта на детето - навършени 12 години и несъмнената
нужда от повече средства за покриване на увеличените му потребности от
издръжка, а така също като съобрази възможностите и на двамата родители да
дават издръжка, съдът намира, че за задоволяване на въпросните потребности ще
са необходими минимум по 300 лева на месец,
от която сума майката да заплаща
152.50 лв., който размер е минимално гарантирания от закона, а бащата
останалите средства, при положение, че и занапред дължимите грижи по
отглеждането и възпитанието на детето ще се полагат основно от него.
Съдът
намира, че така определения размер на издръжката е балансиран, т. е. общо взето
е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на двамата
родители, и не би поставил под заплаха осигуряването на тяхната собствена
издръжка.
При
това положение размерът на определената по гр. д. № 659/14 г. на МзРС издръжка следва да бъде изменен, като вместо по 85
лева ответницата бъде осъдена да заплаща на ищеца, като баща и законен
представител на детето В. по 152.50 лева ежемесечна издръжка, считано от 11.06.2020
г. - датата на завеждане на настоящия иск, до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на
делото, и на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, ответниата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на МзРС
сумата 97.20 лева държавна такса върху
присъденото увеличение на издръжката.
На
ищеца се следват и направените деловодни разноски по компенсация в размер на 278
лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на
присъдената издръжка по гр. д. № 659/2014 г. по описа на МзРС,
като УВЕЛИЧАВА същата от 85 лв.
месечно на 152.50 лв. месечно, и:
ОСЪЖДА Н.И. М. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАЩА на С.Г.Н. ЕГН **********,
в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете В. Н.Н. ЕГН **********, 152.50 лева месечна
издръжка, считано от 11.06.2020 г. до настъпването на причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането ѝ, като в
останалата част над уважения размер, до пълния предявен – 170 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.И. М. ЕГН **********, да заплати по сметка
на МзРС сумата 97.20 лева държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката.
ОСЪЖДА Н.И. М. ЕГН **********, да заплати на С.Г.Н. с ЕГН ********** направените деловодни
разноски по компенсация в размер на 278 лв.
На основание чл. 242
ал. 1 ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС
в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: