Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 21.07.2017 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА
ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.06. 2017 година
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Д. КАЛЧЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 312 по описа за 2016 година,
за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Г.Ф.твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2,
б."а", от КЗ (отм.), сега чл.557, ал.1,
т.2, б."а", от КЗ изплатил по щета №110567/27.06.2011г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 31 286,15 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 14.12.2007г. на главен път І-6
гр. С. - гр. Б., между гр. К. и с. О., обл. С., лек
автомобил „Б." със служебен регистрационен номер ***, собственост на ЕТ “Е.-Е.Н.Г.".
Сочи, че виновен за катастрофата е Н.Д.К., който
управлявайки л.а. „О.К." с ДКН ***, собственост
на А.Ю.П.от гр. К., поради движение с несъобразена и неразрешена с пътните
условия скорост, след употреба на алкохол (3,16%), навлиза в лентата за
насрещно движение и удря челно правомерно движещото се МПС-2,
като така причинява процесното ПТП.
Заявява, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
към датата на ПТП.
В исковата молба ищецът посочва, че с Регресни
покани №№279/09.05.12г. и 278/09.05.12г. поканил Д.Н.К. и Х.Н.К. чрез законния
й представител Д.Н.К., в качеството им на законни наследници на Н.Д.К. да
възстановят изплатеното от Г.Ф., но и до днес лицата не са погасили
задълженията си.
Моли съда, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ
(отм.) сега чл.558, ал.7 от КЗ, да осъди Д.Н.К. и Х.Н.К.,
чрез законния й представител Д.Н.К. да заплатят на Г.Ф.исковата сума от 31
286,15 лв., представляваща изплатеното от Г.Ф.по щета №110567/27.06.2011г.
обезщетение ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
В отговора на
исковата молба ответниците заявяват, че предявеният иск е допустим, като по
отношение на ответницата Д.Н.К. е изцяло неоснователен, а по отношение на
ответницата Х.Н.К. евентуално частично основателен.
Не оспорват, че и двете са законни наследници на Н.Д.К.,
б.ж. на с. О., общ.Павел баня и като такива би следвало да отговарят за
задълженията му.
Заявяват, че видно от представеното Удостоверение изх.№
1122/18.05.2012г. на Районен съд Казанлък Д.Н.К. се е отказала от наследството
на Н.Д.К., като отказът е вписан в книгата за отказ от наследство при съда под
№ 15 от 17.05.2012г., следователно ответницата Д.К. не отговаря за задълженията
на съпруга си.
Посочват, че втората ответница към момента на откриване
на наследството е била малолетна, поради което на основание чл.61, ал.2 от ЗН е
приела наследството под опис, видно от Удостоверение №1881/13.09.2012г. на
Районен съд Казанлък, като приемането е вписано в книгата за отказ и приемане
на наследство под № 26/05.06.2012г., като така на основание чл.60, ал.2 от ЗН
вторият ответник отговаря само до размера на полученото наследство. Сочат, че
видно от протокол за опис на имущество по изп.дело №
222/2012г. на ЧСИ Д.Д., рег.№ *** в КЧСИ, приет с
разпореждане от 12.09.2012г. по гр.дело № 1617/2012г. на Районен съд Казанлък,
стойността на полученото наследство е 423 лева, като считат, че до този размер
евентуално би бил основателен иска на ищеца срещу втория ответник.
С оглед гореизложеното молят съда да отхвърли като
неоснователен предявения срещу ответниците иск. Претендират направените по
делото разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която заявява, че от представените към отговора на исковата
молба копия от Удостоверение с изх.№ 1122/18.05.2012г., издадено от Районен съд
-Казанлък за извършен отказ от наследство от ответницата Д.Н.К., който отказ е
вписан в особената книга на съда под № 15 от 17.05.2012г. и Удостоверение №
1881/13.09.2012г., издадено от Районен съд - Казанлък за прието по опис
наследство от ответницата Х.Н.К. чрез нейната майка и законен представител Д.Н.К.,
което приемане е вписано в особената книга на съда под № 26/05.06.2012г., е
видно, че отказът от наследство, направен от ответницата Д.К. е извършен по
нейно заявление до съда от май 2012 г. - близо 5 години след смъртта на нейния
наследодател Н.Д.К.. Заявява, че поради липсата на данни по делото с какво
имущество е разполагал Н.К.към момента на смъртта си и с оглед посочения
5-годишен период от смъртта му до извършване на отказ от наследството му, то е
възможно през този период от близо 5 години ответницата Д.К. да е приела
наследството на своя наследодател по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН - мълчаливо
чрез конклудентни действия, в резултат на което
направеният през 2012г. отказ от наследство би се явявал нищожен, като прави
доказателствени искания в тази насока.
В законоустановения срок ответниците са депозирали допълнителен отговор, в който заявяват, че поддържат изцяло
първоначално подадения отговор на исковата молба.
Твърдят, че Д.Н.К. се е отказала от наследството на Н.Д.К.,
като отказът е вписан в книгата за отказ от наследство при Районен съд - Казанлък
под № 15 от 17.05.2012г. и тя не отговаря за задълженията на починалия си
съпруг, като не е извършила действия, чрез които конклудентно
да е приела наследството на Н.Д.К..
Заявяват, че втората ответница към момента на
откриване на наследството е била малолетна, поради което на основание чл.61
ал.2 от ЗН е приела наследството под опис, поради което на основание чл.60 ал.2
от ЗН отговаря само до размера на полученото наследство.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По делото не се спори, че на 14.12.2007г. на главен път
І-6 гр. С. - гр. Б., между гр. К. и с. О., обл. С. е
настъпило ПТП между л. а. „Б." със служебен регистрационен номер ***, собственост на ЕТ “Е.-Е.Н.Г."
и л. а. “О.К.” с ДКН ***, собственост на А.Ю.П.от гр.
К., управляван от Н.Д.К.. Не се спори, че виновен за катастрофата е Н.Д.К.,
който управлявайки л.а. „О.К." с ДКН ***, поради
движение с несъобразена и неразрешена с пътните условия скорост, след употреба
на алкохол (3,16%), навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно
правомерно движещото се л. а. „Б." със служебен регистрационен номер *** и така причинява
процесното ПТП.
Безспорно се установява, че Н.Д.К. е управлявал автомобила
без действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност” към датата на
ПТП.
От препис – извлечение от акт за смърт се установява, че Н.Д.К.
е починал на 14.12.2007 г. От удостоверение за наследници № 20/02.05.2012 г. се
установява, че наследници на Н.Д.К. са Д.Н.К. -
съпруга и Х.Н.К. – дъщеря.
От представеното Удостоверение изх. №
1122/18.05.2012г. на Районен съд – Казанлък се установява, че Д.Н.К. се е отказала от наследството на Н.Д.К.,
като отказът е вписан в книгата за отказ от наследство при съда под № 15 от
17.05.2012 г.,
Видно от протокол за опис на имущество по изп.дело № 222/2012г. на ЧСИ Д.Д., рег.№
*** в КЧСИ, приет с разпореждане от 12.09.2012г. по гр.дело № 1617/2012г. на
Районен съд Казанлък, стойността на полученото наследство е 423 лв.
От представеното Удостоверение № 1881/13.09.2012 г. на
Районен съд – Казанлък се установява, че Х.Н.К. е приела наследството на баща
си Н.Д.К. по опис вписан в книгата да отказ и приемане на наследство под №
26/05.06.2012г.
Пред Г.Ф.е заведена щета № 110567/27.06.2011 г., като от
заключителната техническа експертиза по същата за лек автомобил „Б." със
служебен регистрационен номер ***, собственост на ЕТ “Е.-Е.Н.Г." е определена щета в
размер на 31 286, 15 лв.
С преводно нареждане от 12.01.2012 г. Г.Ф.е изплатил на Е.
Н. по щета № 11 – 0567/2011 г. сума в размер на 31 286, 15 лв.
С Регресни покани №№279/09.05.2012
г. и 278/09.05.2012 г. Г.Ф.поканил Д.Н.К. и Х.Н.К. чрез законния й представител
Д.Н.К., в качеството им на законни наследници на Н.Д.К. да възстановят изплатеното
от Г.Ф..
От представеното по
делото удостоверение от О.П.Б.за наличие или липса на задължения изх. №
**********/11.05.2017 г., издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК се
установява, че наследодателя на ответниците Н.Д.К. няма задължения за местни
данъци и такса битови отпадъци.
Представена
е справка от О.П.Б.за неплатени задължения, от която се установява, че наследодателят
на ответниците Н.Д.К. има неплатени задължения за недвижим имот в с. О. за
2017г.
От
представената по делото справка от ОД на МВР, сектор “Пътна полиция” се
установява, че наследодателят на ответниците Н.Д.К. няма регистрирани МПС бивша и настояща
собственост и няма извършени разпоредителни сделки до 07.06.2017 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./,
Гаранционният фонд изплаща по застраховката "Гражданска отговорност"
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
вследствие телесни увреждания, ако причинителят не е имал сключена застраховка
"Гражданска отговорност". На основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението, гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8.
В настоящия случай е безспорно установено, че наследодателят на ответниците е
управлявал л.а. „О.К." с ДКН ***, без сключена застраховка
"гражданска отговорност", която би покрила причинените от него вреди
на трети лица. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. "а" КЗ /отм./ От представеното по
делото преводно
нареждане от 12.01.2012 г. се установява, че Г.Ф.е изплатил на Е. Н.,
представляваща увреденото юридическо лице по щета № 11 – 0567/2011 г. сума в
размер на 31 286, 15 лв. Ето
защо, след като е изплатил обезщетението ищецът има право да предяви регресен иск срещу виновния водач, респективно срещу
неговите наследници по силата на разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./.
По отношение на възражението на
ищеца, че направените откази от наследство са недействителни, съдът намира следното
:
За да бъде ангажирана отговорността
на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо
последните да са приели наследството по предвидения в чл. 49 и чл. 51 от ЗН ред или
мълчаливо, чрез извършване на действия, които несъмнено предполагат намерението
им да приемат наследството. Съобразно ППВС № 4/30.10.1964 г. на ВС мълчаливо
приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото
му намерение да приеме наследството, които обстоятелства следва да са безспорно
установени по делото.Приложението на чл. 49, ал.2 ЗН
изисква тези действия несъмнено и безспорно да изразяват непоколебимото
намерение на наследника да приеме наследството и да са такива, каквито той не
би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Това означава,
действията да са недвусмислени, т. е. да не допускат възможност за други изводи
и да изключват всякакво съмнение, че с тях наследникът приема наследството.
Като конкретни примери по приемане на наследство съдебната практика приема
подаването на молба за издаване на констативен нотариален акт за наследствен
имот, подаването на декларация за облагане с данък върху наследството,
заплащането на такъв данък и предявяването на иск, преместването на наследника
да живее в жилище, принадлежало на наследодателя, изпълнение на негово задължение
и други. Същевременно, не се считат за такива действия снабдяването с
удостоверение за наследници на наследодателя и ползването на обикновената
покъщнина.
С доклада по настоящото дело, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата за евентуален нищожен отказ от
наследство от страна на Д.Н.К.. Въпреки дадените указания по
делото от страна на ищеца не са представени
доказателства, че Д.Н.К. е приела мълчаливо наследството на наследодателя си
преди да се откаже от него. Поради това направения от нея отказ е валиден и е
породил целените последици, изключвайки я от кръга наследници на Н.Д.К..
Предвид гореизложеното съдът
намира, че предявения иск от Г.Ф.против Д.Н.К. за заплащане на сумата от 31 286, 15
лв., представляваща изплатеното от Г.Ф.по щета №110567/27.06.2011 г.
обезщетение ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно е установено, че Х.Н.К. е
приела наследството от баща си Н.Д.К. по опис. Видно от протокол за опис на
имущество от 05.09.2012 г. по изп.дело № 222/2012г.
на ЧСИ Д.Д., рег.№ *** в КЧСИ, приет с разпореждане
от 12.09.2012г. по гр.дело № 1617/2012г. на Районен съд Казанлък, стойността на
полученото наследство е 423 лв. Приемането на наследството по опис е вписано в
особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН под № 26 от 05.06.2012 г. /видно от
представеното и прието като доказателство Удостоверение на Районен съд -
Казанлък от 13.09.2012 г./. Ето защо съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗН отговорността на наследниците приели наследство по опис е само до размера на
полученото наследство, което в настоящия случай е на стойност 423 лв. видно от
протокол от 05.09.2012 г., с който е извършен опис на наследството на Н.Д.К. по
изп.дело № 222/2012г. на ЧСИ Д.Д., рег.№ *** в КЧСИ.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че Х.Н.К. действаща със съгласие на майка си Д.Н.К. в качеството й на
наследник на Н.Д.К. следва да заплати на Г.Ф.до размера на приетото по опис
наследство от наследодателя Н.Д.К., починал на 14.12.2007г. сумата от 423 лева по претендираното обезщетение изплатено от Г.Ф.по щета
№110567/27.06.2011г., ведно със законната лихва от 19.12.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до претендирания размер от 31 286, 15 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответницата Х.Н.К. чрез законния й представител Д.Н.К.
следва да заплати на Г.Ф.направените пред настоящата съдебна инстанция разноски
в размер на 17, 06 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Ф.със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***със съдебен адрес:***
адвокатско дружество “*** Н.” против Д.Н.К. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 31
286,15 лв., представляваща изплатеното от Г.Ф.по щета №110567/27.06.2011 г.
обезщетение ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Н.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, действаща
със съгласие на майка си Д.Н.К., в качеството й на наследник на Н.Д.К. да
заплати на Г.Ф.със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***със съдебен адрес:***
адвокатско дружество “*** Н.” до размера на приетото по опис наследство от
наследодателя Н.Д.К., починал на 14.12.2007г. сумата от 423 лева по претендираното
обезщетение изплатено от Г.Ф.по щета №110567/27.06.2011г., ведно със законната
лихва от 19.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
иска в останалата му част до претендирания размер от
31 286, 15 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Н.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, действаща със съгласие на
майка си Д.Н.К. да заплати на Г.Ф.със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***със съдебен адрес:***
адвокатско дружество “*** Н.” направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в
размер на 17, 06 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: