РЕШЕНИЕ
№ 1480
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора А.И.М. (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120103729 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на З. К. З., за осъждане на
Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 2000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнатото срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК в хода на ДП № 261/2020 година по описа на
Първо РУ МВР-Бургас, както и сумата от 100 лв. – имуществени вреди за заплащане на
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба.
Ищецът поддържа, че с постановление от 08.06.2020 год. по горното досъдебно
производство е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, внесен
е бил обвинителен акт на 15.07.2020 г. и с присъда от 08.09.2020 г. по НОХД № 2696/2020г.
на РС Бургас е признат за виновен в това, че след като е бил осъден с решение №
1406/07.04.2014г. по гр.д. № 4118/2014г. по описа на РС Бургас да издържа свой низходящ –
непълнолетната М.З.З., съзнателно не изпълнил това свое задължение. Присъдата на РС
Бургас е била обжалвана пред Окръжен съд Бургас и с присъда от 15.01.2021г. бил признат
за невиновен. Счита, че за репариране на неимуществени вреди е нужно обезщетение в
претендирания размер, поради което моли за уважаване на иска и присъждане на
разноските. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република
България, с който предявените искове са оспорени като неоснователни и недоказани. Сочи,
1
че ищецът не е конкретизирал и не е посочил в какво се изразяват претърпените от него
неимуществени вреди, както и че липсват доказателства за техния размер. Излага се, че
липсва причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата. Оспорва
претенцията по размер. Наред с това се твърди, че претенцията за неимуществени вреди в
размер на 2000 лева е прекомерна и не е съобразена с продължителността на производството
/малко над шест месеца/, като от привличането на обвиняем до внасянето на делото в съда с
обвинителен акт са изминали само 14 дни. Оспорва претенцията от 100 лева имуществени
вреди, тъй като не са представени доказателства за тях.
Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
С постановление от 08.06.2020 год. по ДП № 431 ЗМ-261/2020 по описа на Първо РУ
на МВР-Бургас, вх. № 3860/2020г., пор. № 827/2020г. по описа на Районна прокуратура -
гр.Бургас, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1, т.1 от НК –
след като е бил осъден с решение № 1406/07.04.2014г. по гр.д. № 4118/2014г. по описа на РС
Бургас да издържа свой низходящ – непълнолетната М.З.З., съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 54 месечни вноски за
периода от месец юли 2014г. до месец декември 2018г. вкл. в общ размер на 4590 лева.
На 15.07.2020г. е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД 2696/2020 по описа
на БРС. На 08.09.2020г. е постановена присъда по посоченото дело, с което ищецът е
признат за виновен. Присъдата на РС Бургас е била обжалвана пред Окръжен съд Бургас и с
присъда от 15.01.2021г. ищецът бил признат за невиновен.
Според показанията на свидетеля Ф.С. (*** и *** на ищеца) З. работи на *** Бургас
като ***. След осъдителната присъда работодателят отказал да му издаде пропуск за влизане
в сградата на летището, затова ищецът чистил само пред сградата. Работата отпред била по
– малко, затова работодателят му намалил трудовото възнаграждение и работното време на
4 часа. Според свидетеля, когато са започнали делата на ищеца, той е станал неадекватен,
вдигал е кръвното налягане и това му се е отразило на здравето.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския
районен съд намира иска за неимуществени вреди за основателен.
Както предвижда чл.1 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази
законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна,
обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно наличие на
оправдаване по повдигнато обвинение. В настоящото производство се установиха
предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи
отговорността на Държавата за обезвреда – ищецът е привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление, след което е признат за невиновен с присъда на БОС.
2
Справедливостта не е абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е
свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно
овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. За установяване на
характера и интензитета на неудобствата, претърпени от незаконното обвинение са
ангажирани гласни доказателства. Съгласно свидетелските показания вън от всякакво
съмнение е, че З. е изпитвал негативни преживявания от воденото срещу него наказателно
производство, за времето от привличането му като обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение – подписка на 08.06.2020 год. до постановяването на оправдателната присъда
на 15.01.2021г. Като съобрази продължителността на производството – около седем месеца,
през които спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение - подписка,
обстоятелството, че е признат за невиновен едва на въззивната инстанция, както и
негативното отражение на наказателното преследване върху здравето и начина му на живот,
намаляване обема на изпълняваните от З. трудови задължения и съответното намаляване на
получаваното от него трудово възнаграждение, съдът счита, че справедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на 2000 лева, в който размер искът за
неимуществени вреди следва да се уважи.
Неоснователно е възражението на ответника, че не са представени доказателства за
претенцията за имуществени вреди в размер на 100 лева. На лист 47 от приложеното по
настоящото дело досъдебно производство № 431 ЗМ 261/2020г. по описа на Първо РУ–
Бургас е приложен договор за правна помощ и пълномощно на адв. К.. От него е видно, че
ищецът е сторил разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред органите на досъдебното производство във връзка с
предявяване на постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем, поради
което искът за имуществени вреди в претендирания размер следва да се уважи.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете за имуществени и
неимуществени вреди да се уважат в претендирания размер, като на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер на 410 лева за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на З. К. З., ЕГН ********** от гр. Б., ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 100 лева /сто лева/ – обезщетение за имуществени вреди – за
заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред органите
на досъдебното производство във връзка с предявяване на постановление за привличане на
обвиняем и разпит на обвиняем, сумата от 2000 лева /две хиляда лева/ – обезщетение за
неимуществени вреди – влошаване на качеството и начина на живот и здравето му,
3
претърпени в резултат на повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление
по чл. 183, ал.1 от НК в хода на ДП № 261/2020 година по описа на Първо РУ МВР-Бургас,
приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху посочените
обезщетения, начиная от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З. К. З., ЕГН
********** от гр. Б., *** деловодни разноски в размер на 410 лева /етиристотин и десет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: _____________/п/__________
4