ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... 31.07.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 31.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 419/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки
процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на
допустимостта на въззивната жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към
МВР гр.София, подадена от юриск. Т.С., против решение № 265/11.06.2020г. на Ямболския
районен съд, постановено по гр.д.№ 4537/2019г. по описа на ЯРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съдът, на основание чл.268, ал.1 от ГПК следва да
насрочи делото в о.с.з. при неприложение на разпоредбата на чл.312, ал.1, т.1 ГПК, тъй
като предмет на делото са обективно съединени искове и на основание чл.310,
ал.2 и ал.3 ГПК делото не подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета от
ГПК - Бързо производство.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск. Т.С., се обжалва решение № 265/11.06.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 4537/2019г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд осъжда Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да заплати на В.И.С., ЕГН **********, сумата от 1269,81 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 27.12.2016 г.-27.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от общо 202, 72 лв. – лихва за забава за периода от падежа на всяко плащане до 27.12.2019 год. и направените по делото разноски в размер на 229 лв. като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 100.80 лв. и 150 лв. разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.
Въззивникът обжалва решението като неправилно и
необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която смята за
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР.
Излага, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет
на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на
нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с
наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът излага, че
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният
през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както
е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни
съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане
на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и
коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано
изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника,
в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал
съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с
исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три
категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над
месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене,
неотложни спасителни операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови
ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението
на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.
- 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време
е била приложима нормата на чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, тъй като не е налице фактическа и правна сложност по делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден
писмен отговор от въззиваемия В.И.С..
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 06.10.2020г. от 09.30ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.