Номер 167427.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 27.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502405 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 17.07.2020 г., подадена по пощата на 16.07.2020 г., на ищеца П.
Д. П. срещу определението от 30.06.2020 г. по гр. д. № 218/2020 г. на Софийския окръжен съд, с
което производството е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Ботевград.
В жалбата се твърди, че неправилно СОС е приел, че е сезиран с няколко иска по чл. 135 ЗЗД,
касаещи няколко недвижими имота, като цената на всеки иск е под 25 000 лв. и са подсъдни на
районен съд. Поддържа се, че искът е един и цената му е равна на сбора от данъчните оценки на
отделните имоти, поради което е подсъден на окръжен съд. Твърди се и, че тъй като единият от
имотите бил в района на Районен съд – гр. Тетевен, то при евентуалност се иска изпращане на
делото на този съд.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Д. П. с исковата молба от 14.04.2020 г. срещу П.
Й. Х. и В. В.В.. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответницата П. Х. за вземане
в размер на 155 000 лв., предмет на изп. дело № 23/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Ботевград,
установен с влязло в сила решение от 17.04.2015 г. по т.д. № 410/2015 г. на САС, което ищецът
придобил с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу прехвърляне на вземане №
103/12.03.2018 г., том І, рег. № 1014, нот. д. № 91/2018 г. на нотариус Д. Г., с рег. № ***.
Ответниците живеели на семейни начала от 2012 г. и имали общо дете, поради което наличието на
този дълг е било известно и на двамата. Твърди се, че на 31.07.2014 г. ответниците сключили
споразумение от 31.07.2014 г. за извънсъдебно уреждане на отношенията им по гр. д. №
11433/2014 г. на СГС, с което ответницата се задължила да прехвърли на втория ответник всички
свои идеални части от съсобствените й с ищеца недвижими имоти срещу несъществуващ дълг на
ответницата към ответника. Вследствие на това между ответниците били сключени договори за
прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на задължение, обективирани в нотариален акт №
35/7.08.2014 г., том І, рег. № 1704, нот. дело № 32/2014 г. на нотариус З. А., с рег. № ***, и
нотариален акт № 37/7.08.2014 г., том ІІ, рег. № 1673, нот. дело № 140/2014 г. на нотариус И. И., с
рег. № ***. Твърди се, че прехвърлителните сделки увреждали ищеца като кредитор, защото това
било цялото имущество на ответницата, поради което се иска обявяване на относителната им
недействителност на основание чл. 135 ЗЗД.
С молба от 26.06.2020 г. ищецът е представил вписаната искова молба, както и 9 бр. данъчни
оценки на процесните имоти.
За да постанови обжалваното определение от 30.06.2020 г. СОС е приел, че предвид данъчните
оценки цената на всеки от отделните искове по чл. 135 ЗЗД е под тази по чл. 104, т. 4 ГПК, което
обуславя родова подсъдност на делото на районен съд, а местно компетентен съобразно чл. 109
ГПК се явява Районен съд – гр. Ботевград.
Определението е неправилно.
Противно на доводите на ищеца предмет на исковата молба са два конститутивни иска по чл.
135 ЗЗД – за обявяване относителната недействителност на всеки от двата договора, обективирани
в нотариален акт № 35/7.08.2014 г. и нотариален акт № 37/7.08.2014 г. Двете сделки касаят
различни недвижими имоти, което е пречка да се квалифицират като „поредица от сделки“ по
смисъла на т. 3 от ТР 2/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК, само в който случай искът би бил един.
Цената на подобен иск се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – цената е стойността на
договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот – размерите по т.
2, т.е. данъчната оценка. Следователно, ако договорът има за предмет няколко недвижими имота,
то цената на иска е сбора от данъчните оценки на всички имоти по договора, тъй като искът за
един договор е един.
В конкретния случай предмет на договора по нотариален акт № 35/7.08.2014 г. са следните
недвижими имоти със следните данъчни оценки: 1) 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор
05815.3.56 – 1 730,20 лв. за идеалната част /л. 78 от делото на СОС/, 2) 1/2 ид. част от поземлен
имот с идентификатор 05815.3.57 и построената в него сграда с идентификатор 05815.3.57.1 –
12 662,10 лв. за идеалната част от двата обекта /л. 72 от делото на СОС/, 3) 1/2 ид. част от поземлен
имот с идентификатор 05815.5.425 – 99,60 лв. за идеалната част /л. 73 от делото на СОС/, 4) 1/2 ид.
част от гараж с идентификатор 05815.304.656.31 – 1 106,40 лв. за идеалната част /л. 76 от делото
на СОС/, 5) 1/2 ид. част от гараж с идентификатор 05815.304.656.30 – 1 106,40 лв. за идеалната
част /л. 77 от делото на СОС/, 6) 1/2 ид. част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
05815.305.284.2 – 17 905,50 лв. за идеалната част /л. 75 от делото на СОС/, 7) 1/2 ид. част от
2000/4501 ид. части от поземлен имот с идентификатор 05815.3.7 – 1 708,42 лв. за идеалната част
/л. 74 от делото на СОС/. Общата данъчна оценка на прехвърлените идеални части от тези имоти е
36 318,62 лв., на колкото възлиза и цената на иска по чл. 135 ЗЗД за този договор. Тази цена е
повече от 25 000 лв., поради което искът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция
– чл. 104, т. 4 ГПК.
Предмет на договора по нотариален акт № 37/7.08.2014 г. е 1/2 ид. част от еднофамилно
двуетажно жилище с идентификатор 62579.129.34.15, заедно със съответното право на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 62579.129.34. Данъчната оценка за прехвърлената идеална
част е 2 408 лв. /л. 80 от делото на СОС/, на колкото възлиза и цената на иска по чл. 135 ЗЗД за
този договор. Тази цена е под 25 000 лв., но въпреки това и този иск е родово подсъден на окръжен
съд на осн. чл. 104, т. 6 ГПК. Според цитираната разпоредба на окръжен съд като първа инстанция
са подсъдни и исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск,
подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. В случая
предвид съединяването на този иск с иска за договора по нотариален акт № 35/7.08.2014 г., който е
подсъден на окръжен съд, то и искът за договора по нотариален акт № 37/7.08.2014 г. също е
подсъден на окръжен съд на осн. чл. 104, т. 6 ГПК.
При това положение компетентен да разгледа исковата молба в нейната цялост е СОС.
С оглед на изложеното обжалваното определение се явява незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определението от 30.06.2020 г. по гр. д. № 218/2020 г. на Софийския окръжен
съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________