Решение по дело №622/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260154
Дата: 25 август 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20201450100622
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

25.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

 

 

Година

 

 

В публичното заседание на 28.01.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

622

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор, чрез пълномощник Елена Божидарова Рангелова - юрисконсулт, е предявил иск против Н.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 196/2020 г. на МзРС, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 78/19.02.2020 г., за сумата от 271.64 лв. /двеста седемдесет и един лева и 64 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 115.04 лв. /сто и петнадесет лева и 04 ст./ обезщетение за забава за периода от 11.07.2017 г. до 18.02.2020 г. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника ответника оспорва иска. Твърди, че не дължи нищо.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 196/2020 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 196/2019 г. на МзРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 78/19.02.2020 г., за сумата от 271.64 лв. /двеста седемдесет и един лева и 64 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 115.04 лв. /сто и петнадесет лева и 04 ст./ обезщетение за забава за периода от 11.07.2017 г. до 18.02.2020 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото Н.П.Й., който е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед, след което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.04.2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като „Кредитор“ и Н.П.Й., ЕГН ********** като „Кредитополучател“ е сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 462754, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Твърди, че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finanee/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.

Договора за револвиращ потребителски кредит е с неопределен срок, а валидността на издадената кредитна карта е две години.

С подписването на договора предоставеният кредитен лимит е 400 лв.

Ответника е усвоил сумата от 400 лв., като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящият момент главница е 271.64 лв.

Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.

Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно в размер на 0,12% /чл. 4 ал. 1 т. 2, чл. 8 и чл. 22 ал. 2 от договора/. Така за периода от 11.07.2017 г. до 18.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда) на длъжника е начислена договорна лихва в размер на 115.04 лв.

Горните обстоятелства не се оспорват от страните.

Твърди се още в молбата, че кредитополучателят е усвоил суми по дати, както следва: 400 лв. на 21.04.2016 г. и 30 лв. на 27.12.2016 г., или обща сума в размер на 430 лв. поради това, че длъжникът не е изплатил изцяло задължението си, ищецът претендира исковите суми, посочени по-горе.

Междувременно на 09.11.2017 год. е подписано приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. сключен между „Аксес Файнанс" ООД, и „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по силата на което вземането произтичащо от процесния договор за кредит „Бяла карта“ е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и лихви. От своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, прехвърля процесното вземане в полза на „АСВ“ ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. съгласно чл. 4.5 от договора за цесия от 03.05.2019 г. ищеца се задължава от името на цедента за своя сметка да изпрати уведомление до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество е упълномощено за горното. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, чрез ищцовото дружество. Също така е изпратено до ответника и уведомително писмо от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Видно от известие на лист 48 от делото и двете писма уведомления съответно на лист 46 и 47 от делото са получени от ответника на 20.05.2019 г. лично. Независимо че няма възражения в тази насока от ответника, съдът следва да отбележи, че е налице уведомяване на ответника за извършените цесии.

С оглед оспорването на задължението по издадената заповед от ответника е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза в заключението на която неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че договорената по процесния договор сума от 400 лв. е постъпила по сметка на кредитополучателя и ответника на 20.04.2016 г. и на следващия ден същата сума е изтеглена в пълния и размер от ответника. Извършени са плащания от кредитополучателя на 08.07., 08.09, 10.10 и 08.12.2016 г., както и на 10.04. и 10.07.2017 г. по 60 лв. всяка вноска, или обща сума в размер на 360 лв. Остатъка от неизплатената главница е в размер на 271.64 лв., която и се претендира в настоящото производство. За тази сума иска за главница следва да бъде уважен така както е предявен.

След 10.07.2017 г. няма извършени плащания по предоставения кредит на ответника. Посочена е още че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в РС Мездра, което е подадено на 18.02.2020 г.,  лихвата за забавено плащане по предоставения кредит е в размер на 117.34 лв., но тъй като тази лихва се претендира в размер на 115.04 лв., за същия размер иска следва да бъде уважен, тъй като съдът не може да се произнася свръхпетитум.  

Ответника дължи и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в РС Мездра – 18.02.2020 г. до окончателното изплащане.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 175.00 лв., от които: 25.00 лева внесена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, и разноски в исковото производство в общ размер от 575.00 лв., от които: 75.00 лв. внесена държавна такса, 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150.00 лв. внесен депозит за вещо лице по ССчЕ, съгласно приложените платежни документи и списъка по чл. 80 от ГПК.

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на  чл. 78 ал. 8 от ГПК - в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50.00 лв. до 150.00 лв.

Разпоредбата на  чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ визира, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 50.00 лв. за заповедното производство (чл.410 от ГПК) и сумата от 100.00 лв. платима за първата инстанция в исковото производство, съдът счита за справедлива, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че същия дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, по издадената по ч. гр. дело № 196/2020 г. на МзРС, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 78/19.02.2020 г., за сумата от 271.64 лв. /двеста седемдесет и един лева и 64 ст./ главница, сумата от 115.04 лв. /сто и петнадесет лева и 04 ст./ обезщетение за забава за периода от 11.07.2017 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Н.П.Й., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.П.Й., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 75.00 лв. за внесена държавна такса, 150 лв. внесен депозит за вещо лице, както и сумата от 100.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: