Решение по адм. дело №595/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалбата на А. А. К. и Д. Б. К., и двете от гр. Велинград, срещу мълчалив отказ на кмета на община Велинград да се произнесе по тяхно Заявление вх.№ 94-00/4301 от 04.04.2025 г. с искане за отмяна на отчуждаване на имот пл.№ 1151, кв. 139 по обезсилен план на гр. Велинград от 1957 г. на основание § 9 от ПР на ЗУТ. Посочват, че имотът е бил отреден за построяването на ГУМ и през 1964 г. е отчужден, но мероприятието не е извършено. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателките адвокат И. Б. поддържа жалбата и твърди, че поради липса на обезщетяване на доверителките му, следва органът да отмени отчуждаването. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – кметът на община Велинград, чрез процесуални представители адвокат С. М. и адвокат Д. Д., излагат становище за неоснователност на жалбата, подробно развито в представени писмени бележки и претендират присъждане на разноски по приложен списък.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заявление вх.№ 94-00/430/04.04.2025 г. наследниците на Б., И. и К. А. К. са поискали от кмета на община Велинград на основание § 9 от ПР на ЗУТ да издаде заповед, с която да отмени отчуждаването на имот пл.№ 1151 в кв. 139 по обезсилен план на гр. Велинград от 1957 г., понастоящем УПИ XXXIII₆₅₇₁, с идентификатор 10450.502.1409 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 194 кв.м. Представени са удостоверение за наследници и Решение от 26.05.1999 г. по гр. дело № 409/1998 г. на Районен съд-Велинград, с което е прието за установено, че наследодателите на ищците Б. А. К., И. А. К. и К. А. К. към момента на отчуждаването на имот пл.№ 1151 в кв. 139 по плана гр. Велинград от 1957 г., извършено през 1967 г., са били собственици на ¾ ид.ч. от същия. Заявлението е подадено във връзка със съобщение от кмета на община Велинград за изработване на ПУП-частично изменение на плана за регулация за част от кв. 139, включващ и УПИ XXXIII₆₅₇₁ - общинска собственост, за сметка на който се обособява нова улица-тупик и същият се заличава.

По искане на ответника по делото е допуснато и изслушано заключението по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и съответно на представените доказателства. Според вещото лице имот пл.№ 1151 е с лице 7м и площ 199 кв.м. и с тези си параметри не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, които за курортните населени места са най-малко 16м лице и 500 кв.м. повърхност съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Съдът кредитира заключението

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена на 19.05.2025 г., в 14-дневния срок от изтичане на срока, в който административният орган е следвало да извърши поисканата услуга, съгласно чл. 57, ал. 5 АПК. Относно приложимостта на посочената разпоредба са постановените определения по адм. дела №№ 15784/2009 г. и 5841/2010 г. и двете на Върховния административен съд. Ето защо съдът приема жалбата за допустима, като подадена в срок и от лица – наследници на собствениците на процесния имот съгласно представените удостоверение за наследници и решение по гр. дело № 409/1998 г. на РС-Велинград.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

По делото не се спори, че е налице мълчалив отказ, а относно обстоятелство дължи ли се произнасяне по подаденото заявление с искане за отмяна на отчуждението по реда на § 9 от ПР на ЗУТ.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че в случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед.

От приложените по делото доказателства се установява, че с Решение № 15/23.03.1967 г. на изпълнителния комитет при ГОНС-Велинград С. А. К. е обезщетен срещу отчужденото му за обществени нужди (строеж на ГУМ) дворно място от 202 кв.м. от имот пл.№ 1151 с празно дворно място от 430 кв.м., собственост на ГОНС, находящо се в гр. Велинград, съставляващо парцел XIV-293, като му отстъпва правото на строеж върху него.

Видно от протокол от 25.03.1968 г. на комисия по § 85 от ППЗПИНМ (отм.) от имот пл.№ 1151 в кв. 139 на С. А. К. се отчуждава паянтова жилищна сграда застроена на 48 кв.м. и е определено обезщетение в размер на 1704 лв.

С Акт № 1681/19.09.1969 г. на Велинградски народен съвет е обявен за държавен недвижим имот: дворно място с къща (съборена) от 202 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1151 в кв. 139 по плана на гр. Велинград.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и § 42 ЗОбС е съставен акт за частна общинска собственост № 489/07.02.2005 г. за УПИ XXXIII₆₅₇₁ за търговия с площ 194 кв.м. в кв. 139 по плана на гр. Велинград.

От приложените документи се установява, че отчуждителната процедура е започнала и проведена по реда на Закона за плановото изграждане на населените места и Правилника за приложението му и двата отменени през 1973 г. с влизане в сила на Закона за териториално и селищно устройство. Това налага извод за неприложимост на разпоредбите на § 9 от ПР на ЗУТ, тъй като приложното поле на същите е по отношение отчуждителни производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I от ЗТСУ. В този смисъл решения по адм. дела №№ 10530/2003 г. и 4757/2008 г. на ВАС, Второ отделение.

Претенцията за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по ЗПИНМ е могла да бъде заявена в сроковете и при условията на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ДВ бр. 15/92 г.). Такова производство е било проведено от наследодателите на жалбоподателките видно от представените решение по дело № 1666/2001 г. на ОС-Пазарджик, оставено в сила с определение по адм. дело № 5911/2002 г. на ВАС.

Както бе посочено по-горе, в случая не е налице хипотезата на § 9 от ПР на ЗУТ, на която се позовават жалбоподателките в подаденото заявление до кмета на община Велинград за издаване на заповед за отмяна на отчуждаването на имот пл.№ 1151 в кв. 139, и в жалбата до съда. Противно на твърдяното, не е налице хипотезата на тази правна норма, тъй като отчуждаването не е започнало по реда на ЗТСУ (отм.), а по ЗПИНМ (отм.), поради което разпоредбата от ПР на ЗУТ е неприложима в случая, респ. няма основание да бъде отменен оспорения мълчалив отказ.

Освен това разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК, уреждаща тежестта на доказване в административния процес посочва, че когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед изложеното по-горе, твърденията за незаконосъобразност на мълчаливия отказ са неоснователни.

Не се установиха твърдяните пороци на обжалвания мълчалив отказ на кмета на община Велинград, т. е. не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, поради което А. К. и Д. К. следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Община Велинград сумата от общо 1800 лв., представляваща 800 лв. депозит за вещо лице и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.09.2025 г., преводно нареждане и списък по чл. 80 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. К. и Д. Б. К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Велинград да се произнесе по тяхно Заявление вх.№ 94-00/4301 от 04.04.2025 г.

ОСЪЖДА А. А. К., [ЕГН] и Д. Б. К., [ЕГН], и двете от гр. Велинград, да заплатят солидарно на Община Велинград сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.