№ 16315
гр. С., 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110100534 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от "Т..." ., ЕИК:
*****, срещу В. С. Д., ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
са предявени искове за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумите по издадената на 02.10.2021 г. срещу
длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 55870/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ул.
"Д. Х." №.... в подпокривно пространство, за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед
което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответницата оспорва предявените искове, като счита, че за сумите в
периода 05. 2018 г. - 28.09.2018 г. е изтекла погасителната давност. За периода
след 01.04.2019 г. твърди, че е заплатила и продължава да заплаща всички
задължения. Моли искът за периода от 28.09.2018 г. - 03. 2019 г. да бъде
отхвърлен в цялост, като излага подробни обстоятелства в тази насока.
Основното възражение в отговора на исквоата молба е, че от 2015 г. насам
1
между топлинния счетоводител „Т.“ ЕООД и ЕС на ул. „Д. Х.“ № 33 няма
валидни правоотношения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното: По
подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 55870/2021г. по описа на
СРС, 161 състав, по което на 02.10.2021г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу В. С. Д. за използвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот гр. С., ул. "Д. Х." №.... в подпокривно
пространство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо
него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника
по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1,
13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г.
/, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
2
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Съгласно дадените
задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г.,
постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Видно от приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
75, том IV, рег. № ..., н.д. № ./2008 г. /л. 14 от делото/, ответницата В. С. Д. е
собственик на топлоснабдения имот, находящ се гр. С., ул. "Д. Х." №.... в
подпокривно пространство.
Осното възражение на ответницата е, че отплинният счетоводител няма
договор с етажната собственост и няма право да извършва измервания в
сградата, в която се намира топлоснабдения имот. Представя Протокол от
общото събрание на живущите на ул. „Д. Х.“ 33 от 08.04.2015 г., при което е
взежто решение да се сменят само батериите на топломерите, а не самите
уредите с електронни /л. 74 от делото/. Приложен е и Протокол от общо
събрание, проведено на 03.12.2018 г., в което е взето решение да се изиска
информация от „Т.“ ЕООД относно основанието именно те да са топлинен
3
счетоводител /л. 81 от делото/.
От представените от ответницата писмени доказателства не става ясно
чрез решения на Общото събрание през 2015 г. или 2018 г. да е избран нов
топлинен счетоводител.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „....“ ЕООД, които впоследствие са били
закупени от „Т.“, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 01.02.2002г. /л. 19-21/ и Договор № 736/29.02.2002 г.
/л.18/ между упълномощените лица от Общото събрание и топлинния
счетоводител.
Наред с това Договор № 736/29.02.2002 г. продължава да действа,
доколкото в т. V е посочено, че договорът се продължава автоматично за нов
срок от 1 година в случай, че никоя от страните не извести писмено другата, че
ще го счита за прекратен с изтичане на срока му най-късно 2 месеца преди
крайната му дата.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби
в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на
ответника е имало 9 броя радиатори без ИРРО. Вещото лице дава заключение,
че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. начислената ТЕ за 1
брой потребител при норма на разход 0,140 куб. м. за 1 потребител за 1
денонощие в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяване
№16-334/06.04.2007 г. при условията на липса на надлежно узаконен
индивидуален водомер за топла вода. Изчислените количества на топлата вода
са въвведени в изравнителните сметки на ФДР.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени
при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения
имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни
факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
4
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, според която
общият размер на неплатените от ответницата суми за процесния период е
общо 3620,41 лв. Посочено е, че от представените по делото документи,
единствено плащането от 15.07.2019 г. се отнася за процесния период и то е
отразено от ищцовото дружество, другите плащания се отнасят за периоди
извън процесния. Заключението е обективно изготвено, поради което съдът го
кредитира с пълно доверие.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което се явява
неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.09.2021г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 28.09.2021г., то следва да се приеме, че претенцията на ищеца
за м.05.2018г. – м. 07.2018 г. е погасена, доколкото изискуемостта на същата
настъпва на 15.09.2018г., т.е. преди депозиране на заявлението.
От гореизложеното съдът стига до извод, че от общо дължимата сума,
която е 3620,41 лв., трябва да се извади дължимото за погасените по давност
месеци, а именно 152,37 лв. /таблица по т. 4 от СТЕ/, следователно искът за
главница трябва да бъде уважен до размера на 3468,04 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период от 01.08.2018г. до
30.03.2020г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 09,52 лв., съответно предявеният срещу В.
С. Д. иск за същата сума е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
5
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г. и
2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество претендира разноски в исковото в производство. в общ
размер на 808,33 лв, а следва да му бъдат присъдени 647,19 лв. В заповедното
трябва да се присъдят 109,87 лв.
Видно от приложения договор за осъществена адвокатска защита,
ищцата не е заплатила адвокатско възнаграждение, също така разноски не се
претендират.
6
*Решението е изготвено в срок от една година и три месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. С. Д.,
ЕГН: **********, ДЪЛЖИ НА „...” . ЕИК *****, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: . сумата от 3468,04
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
28.09.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 9,52 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2018г.
до м.03.2020г., ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ
се гр. С., ул. "Д. Х." №.... в подпокривно пространство, аб. № ...., и за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.10.2021г. по
ч.гр.д. № 55870/2021г. по описа на СРС, 182 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за ТЕ за сумата над 3468,04 лева до пълния предявен размер от
3620,41 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., както и за сумата от
711,02 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 17.09.2021г., и
сумата от 2,44 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до
17.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. С. Д., ЕГН: **********. ДА
ЗАПЛАТИ на „...” . ЕИК *****, сумата 647,19 лева, разноски в заповедното
производство, както и сумата 109,87 лева, разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на "Т." ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7