О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №647
18.02.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 502 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,
представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно, със съдебен
адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3480 от 10.12.2019 г. по
гр. д. № 6985/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да
заплати на А.И.И., ЕГН **********, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 1078,
23 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 148.72 часа, за периода от 01.09.2017 г. до
31.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, както и сумата от 100,
11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2016 г. до
20.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът
неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на
видовете допълнителни
възнаграждения и размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава
се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Сочи съдебна практика. Позовава
се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на
писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков, която представя по делото.
Поддържа, че съдът не е мотивирал извода,
на който основава
решението си, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се
дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването
на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения относно
правилността на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза. Посочено е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения
отговор становище.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода
от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия чрез
адвокат З.Б. – с пълномощно от първата инстанция (л. 5), с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на изводите
на първоинстанционното решение.
Въззиваемият
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение
№ 3480 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 6985/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.