Решение по дело №151/2023 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 115
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Полина Пенкова
Дело: 20234200500151
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Габрово, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова

Велемира Д.а
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от «Дипрес-ДХ»ЕООД въззивна жалба срещу
постановеното от Севлиевски районен съд решение № 237 от 23.12.2022 г. по гр. д. №
126/2022 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се,че неправилно съдът е приел, че не е
налице облигационна връзка между страните, както и че не са изпълнявани допълнителни
дейности, извън извършените от жалбоподателя в качеството му на подизпълнител на
„Пътстрой Габрово" АД. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от
които се установява, че жалбоподателят в действителност е извършвал работа по обекта,
собственост на ответника, за което не му е било заплатено. В процесния период 01
септември - 05 октомври 2020 г. дружеството е било ангажирано като подизпълнител на
„Пътстрой Габрово" АД за извършване на дейности на обекта, собственост на „Паралел"
ЕАД, но е извършвало и дейности като самостоятелен изпълнител по възлагане на
„Паралел" ЕАД. Прави се позоваване на установени обстоятелства от приложената по
делото „тетрадка" . За такива се сочат, че лица, които са заети във фирмата на
жалбоподателя са извършвали дейности, както с багер, така и с камион в обекта на
ответника, което било потвърдено и от показанията на свидетеля П., който в проведеното на
13.10.2022 г. съдебно заседание разяснил всеки един от записите, съдържащи се в тетрадката
за периода от 01.09.2020 г. до 05.10.2020 г. Твърди се, че в „тетрадката" се съдържа
информация, че на 30.09.2020 г. работник на жалбоподателя е извършвал дейности на обекта
1
на ответника. В ежедневните рапорти на „Пътстрой Габрово" АД не се съдържа тази дата, от
което следвало, че за работата, извършена на 30.09.2020 г. жалбоподателят отново не е
получил никакво заплащане. За 05.10.2020 г. на същия било заплатено само за 6 часа от
„Пътстрой Габрово" АД. Сочи се, че от тетрадката липсват страници и от дата 03.09.2020 г.
се преминава директно към дата 14.09.2020 г. За този период се установява от свидетелските
показания. Прави се позоваване на приложените по делото Протокол № 3 от 05.10.2020 г. и
Протокол № 4 от 06.11.2020 г. и приложените към тях ежедневни рапорти, от които се
установявало, че за дейността си като подизпълнител на „Пътстрой Габрово" АД, за периода
м. 09 - м. 10. 2020 г. на "ДИПРЕС-ДХ" ЕООД е било заплатено за извършването на работа с
багер - м. 09.2020 г., и багер и мерцедес - м. 10.2020 г. Дейностите с камиона (мерцедес)
обаче са отбелязани за извършвани след 15.10.2020 г. За дейностите, извършвани с камиона
(мерцедес) през процесния период на жалбоподателя не е било изплатено възнаграждение
нито в качеството му на подизпълнител на „Пътстрой Габрово" АД, нито в качеството му на
изпълнител на дейности, възложени му лично от „Паралел" АД. Такива реално са били
извършвани. Оспорва се начинът, по който са ценени показанията на св.П., св.В. и св.С. от
първоинстанционния съд. Твърди се ,че извършването от жалбоподателя на работа не само
като подизпълнител, а и самостоятелно по възлагане от ответника, се установява от
гласните доказателства , за което се сочат показанията на св.М., П. , П., В.. Жалбоподателят
счита, че искът е установен по своето основание и размер, като първоинстанционният съд
неправилно е приел, че дейността е извършена без възлагане от страна на ответника. Дори
да се приеме, че такова в действителност липсва, то следва да се има предвид, че по делото е
установено, че работа реално е извършвана от ищеца в процесния период и на процесния
обект. Като не е кредитирал показанията на свидетелите в тази връзка,
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и
реално е изключил от материала по делото доказателствата, събрани в подкрепа на
твърдението на жалбоподателя. Дори да се приеме, че дейностите не са извършени по
възлагане на ответното дружество, то работата реално е извършена и е следвало съдът да
разгледа останалите евентуално предявени искове и да се произнесе по тях. Несъмнено е
установено, че жалбоподателят е извършвал работа на обекта и това се потвърждава от
лицата, които пряко са следили за изпълнението на работата – св. С. В., И. П., а не от тези,
които са проверявали само документите - Г. Т., С. С.. Предвид това дори и да се приеме, че
искът не е установен по своя размер, то основанието несъмнено е налице и следва да се
приложи нормата на чл. 162 от ГПК и съдът да определи размера по своя преценка.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение по гр. д. №
126/2022 г. по описа на PC- Севлиево и се постанови ново по същество на спора, с което да
се уважи изцяло исковата претенция, заявена при условията на евентуалност на посочените
три основания, за присъждане на сумата от 4020лв. , ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил въззивната жалба като
неоснователна и е изложил доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
решение.
2
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното :
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Севлиево
решение по гр.д.№126/2022г., с което предявените при условията на евентуалност искове са
отхвърлени, както следва :
- Отхвърлен е като неоснователен, предявеният от „Дипрес-ДХ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Габрово, ул. „Люлякова градина” № 1
против „Паралел“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., ул.”С.” ***, главен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 288 ТЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4020 лв., представляваща
дължима сума по фактура № ********* от 06.10.2020 г. и фактура № ********* от
05.10.2020 г. за извозване на земни маси, извършено по възлагане от страна на ответното
дружество в периода от 01.09.2020 г. до 05.10.2020 г.;
- Отхвърлен е като неоснователен, предявеният от „Дипрес-ДХ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Габрово, ул. „Люлякова градина” № 1
против „Паралел“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., ул.”С.” ***, евентуален иск с правно
основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 4020 лв. ,представляваща дължима сума за необходими и полезни разноски за извършване
на дейности по извозване и изкопаване на земна маса в интерес на ответника в периода от
01.09.2020 г. до 05.10.2020 г.;
- Отхвърлен е като неоснователен ,предявеният от „Дипрес-ДХ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Габрово, ул.„Люлякова градина” № 1
против „Паралел“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., ул.”С.” ***, евентуален иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 4020 лв., представляваща сума, с която неоснователно ответникът се е обогатил,
спестявайки разходите за извършените от ищеца дейности по изкопаване и извозване на
земна маса от имот, собственост на ответника, находящ се в гр. С., , ул.“С.“, в периода
01.09.2020 г. до 05.10.2020 г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно наведените в исковата молба твърдения и формулиран петитум, от
ищеца „Дипрес-ДХ” ЕООД са предявени срещу ответника „Паралел“ ЕАД при условията
на евентураност искове : 1.с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата общо от 4020 лв. по фактура №
********* от 05.10.2020 г. и фактура № ********* от 05.10.2020 г. за дължимо по
облигационно правоотношение възнаграждение за изкопаване и извозване на земна маса, по
сключен между ищцовото и ответното дружество неформален договор, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 08.02.2022 г. до окончателното й заплащане; 2. с
правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД- за заплащане на исковата сума като дължими
необходими и полезни разноски, извършени от ищец като гестор и 3. с правно основание
3
чл. 59, ал. 1 ЗЗД- за заплащане на исковата сума , с която ответникът неоснователно се е
обогатил като спестени разходи за извършените от ищеца дейности по изкопаване и
извозване на земна маса от обект на ответника.
По тези искове се е произнесъл пръвоинстанционният съд, като в мотивите на
обжалваното решение съдът е направил обстоен анализ на събраните по делото
доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти , и е изложил подробни
доводи ,с които е обосновал приемането за неоснователен на всеки от трите предявени като
евентуални искове за процесната сума от 4020лв., претендирана като дължима от ответното
дружество „Паралел „ЕАД.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба твърдения за
необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че не е налице облигационно
правотоношение между страните по делото и че не са изпълнявани допълнителни дейности
от ищеца , извън извършените в качеството му на подизпълнител на „Пътрстрой Габрово
„АД, за които са издадени процесните две фактури .
От доказателствата по делото не се установява между страните да е имало
сключен неформален договор , по силата на който ответникът да е възложил на ищеца да
извърши дейности по извозване и изкопаване на земна маса в имот на „Паралел“ЕАД в гр.
Севлиево, където се намира производствената му площадка и халета, ул. „С." ***, Западна
промишлена зона , както и в изпълнение на така възложената работа , да са извършени от
„Дипрес-ДХ“ЕООД дейностите като вид, количество и стойност, за които са издадени
приложените към исковата молба фактури – фактура № ********** от 05.10.2020г. за
извозване на земни маси ,на обща стойност 2100 лева с вкл. ДДС и фактура № **********
от 05.10.2020 г. за изкоп на земни маси, на обща стойност 1920 лева с вкл. ДДС.
Съгласно заявеното от управителя на ищцовото дружество в с.з. на
28.04.2022г. ,за процесния обект дейностите ,които е следвало да бъдат извършвани с багера
и камиона през 2019г., 2020г. и 2021г. , са му съобщавани всеки ден от С. В., който работи
във фирма „Паралел“. Само с него са водени разговори. С него се разбрали извозването на
земни маси да се изчислява в часове и дни, а не обем и количество.
Установено е по делото, че С. В. е бил началник на строителения обект от
2018г. до 2021г., като не е бил упълномощен да преговаря от името на „Паралел“ЕАД. На
същият е било забранено да подписва първични и вторични счетоводни документи по
стротелство ,за което е била издадена заповед от 03.06.2019г., връчена му на 03.06.2019г. От
дадените от него показания като свидетел се установява, че управителят на ищеца Д.Х. му е
казал, че има желание да продължи да изпълнява дейността при същите цени, при които е
актувано към „Пътрстрой“ , но за самата договорка с ръководството на „Паралел“ не знае.
От останалите гласни доказателства съще не се установява между управителя на ищцовото
дружество и представляващ „Паралел“ЕАД да е имало устно договаряне за извършване на
изкоп и извозване на земни маси в обект на ответника в гр.С., ул. „С." ***, Западна
промишлена зона. Липсата на такова се потвърждава и от разменената между страните
4
кореспонденция по повод отправената нотариална покана до ответника за заплащане на
процесните две фактури. В изпратения до „Дипрес-ДХ“ЕООД отговор / л.32 от
първоинстанционното дело/ изрично е посочено, че никой от лицата , имащи право да
представляват „Паралел“ЕАД, не е възлагал или приемал извършена от „Дипрес-ДХ“ЕООД
работа , нито е получавал издадени от това дружество фактури, както и че в счетоводството
не се намират и не са осчетоводени посочените в нотариалната покана фактури . Липсата на
такова осчетоводяване се установява и от приетата по делото ССчЕ , изготвена от вещото
лице Цонева, която след извършената проверка в счетоводството на ответника е
констатирала ,че през месец септември 2020г. и през месец октомври 2020г. няма
осчетоводени дейности по фактури на контрагент „Дипрес-ДХ“ЕООД. Има счетоводен
запис на 04.09.2020г. с основание – СМР-работа с багер, извозване земна маса хале 8, с
посочен контрагент „БЕК-1“ЕООД, както и счетоводни записи от 07.10.2020, 13.10.2020,
29.10.2020 с контрагенти, различни от ищеца. За периода от октомври 2020г. до октомври
2021г. в дневниците на покупки по ЗДДС не е намерен запис за получена доставка от
„Дипрес-ДХ“ЕООД. За този период в счетоводството на „Паралел“ЕАД няма осчетоводени
фактури за извършени дейности по изкопаване и извозване на земна маса на процения имот
, издадени от ищеца ,както и издадени от него фактури за други дейности.
От доказателствата по делото се установява, че и двете фактури са подписани
за получател от лицето С. В. , който не разполага с такива правомощия да представлява
„Паралел“ЕАД, видно от издадената заповед №109/ 03.06.2019г. , като тези негови действия
не са потвърдени от ответника, което изключва приложимостта на хипотезата на чл.301 ТЗ.
При така установените обстоятелства, в случая представените по делото
фактури не доказват съществуващо облигационно правоотношение между страните по
делото, липсва осчетоводяване при ответника и същият се е противопоставил на
дължимостта на фактурираната в тях сума, за което е уведомил ищеца.
При липсата на постигнато между страните съгласие чрез устно договаряне за
възлгане от ответника на ищеца за изпълнение на посочените в двете фактури дейности , то
за „Пралел“ ЕАД не е възникнало по такова правоотношение задължение като възложител
да заплати на ищеца „Дипрес-ДХ“ЕООД като изпълнител по неформален договор
процесната сума от 4020лв. , което обосновава и неоснователността на предявения иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 288 ТЗ.
Не е доказано да е осъществен фактическият състав на предявеният като
евентуален иск по чл.61 ЗЗД. При гестията следва изпълнението да е извършено при липсата
на възлагане от лицето, в чиято полза е престирано. В случая самият управител на
ищцовото дружеството в с.з. на 28.04.2022г. изрично е заявил ,че в случаите ,в които е бил
самостоятелен изпълнител, като процесния, работата, която следва да изпълни, му е
възлагана от С. В. – „само с него сме водили разговори; той ме е извикал, той ми е казвал“.
Следователно това , което се претендира като изпълнено по процесните две фактури, не се
явява водене на чужда работа без пълномощие, за което на основание чл.61 ЗЗД да се дължи
заплащане на исковата сума като необходими или полезни разноски за предприето в интерес
5
на ответника изпълнение от ищеца , без да е натоварен затова. Неоснователността на тази
искова претенция следва и от недоказаността на твърденията на ищеца фактурираните
дейности с процесните две фактури да са реално извършени през периода 01.09.2020г.-
05.10.2020г. ,което е относимо и към основателността на иска по чл.59 ЗЗД , също предявен
като евентуален.
От доказателствата по делото не се установява фактурираните дейности с процесните
две фактури да са реално извършени от ищеца. Такива данни не могат да се изведат от
водената от св.Б. П. тетрадка. От начинът на водене и вписване и показанията на свидетеля
,не може да се приеме за установено ,че ищецът е изпълнил фактурираните дейности .
Записванията не са по фирми. Посочването на работници и техника на ищеца, не води до
извода, че тази фирма е била изпълнител , като се отчете и обстоятелството ,че ищцовото
дружество е било подизпълнител на „Пътстрой Габрово „АД, на когото със сключен с
ответника договор е било възложено да осъществява дейности на обекта. Това се
потвърждава от представените писмени доказателства – двустранно подписани протоколи
между „Пътстрой Габрово“АД и Дипрес ДХ“ЕООД, с КС и ежедневни рапорти и фактури,
част от които касаят и процесния период :м.септември и м.октомври 20202г. Установено е
от ССчЕ, че за м.септември и м.октомври 2020г. за СМР- изкоп и извозване на земна маса,
ответникът е осчетоводил и извършил плащания на фирма БЕК-1 ЕООД и КОТА 2001 ООД,
както е отразено в обстоятелствената част на заключението в табличен вид. Също така
посочените в двете фактури като вид дейности – изкоп на земни маси и извозване на земни
маси, не съответстват на записванията във водената от св.П. тетрадка за исковия период. За
дните през месец септември и тези до 05.10.2020г., за които има вписване за работа със „
зелено камионче на М.“, съгласно показанията на свидетеля П. и отразеното в тетрадката
това е за курсове, с които е докаран материал- фракция, а за 23.09. и 01.10. випсването е
„насип“ помпено и за тротоари. За работата с багер – като дейности се сочи „товари камък
на камион“, „ насипване с камък“. В заключението на вещото лице Ж. също е отразено като
констатация, че в тетрадката не е намерила извършване на изкопи и извозване на земна
маса, а само насипи, трамбоване и др. по съответни оси на изграждащия се обект.
Обясненията на св.П. за записването на 23.09. не съдържат твърдения че камионът е
извозвал земна маса, като вписването е „за насип“ и за същата дата е отразено е ,че
багеристът „Шайката“ „насипва стара фракция“. Отразеното за 30.09. съгласно обясненията
на свидетеля П. е за разстилане на фракция. Такива дейности не са отразени в процесните
две фактури , които са издадени за изкоп и извозване на земни маси. Няма данни ,че за
04.09.-13.09., за които няма записвания в тетрадката, са извършвани от ищеца дейности
извън тези, които са били включени в ежедневния рапорт към КС на „Пътстрой Габрово
„АД за този месец, приложен на л.119-120 от първоинстанционното дело и то от вида, за
който са издадени двете фактури – изкоп и извозване на земни маси в обекта на ответника в
гр.С. ,ул“С.“. Вписванията в тетрадката за периода 01.10.2020-05.10.2020г., показанията на
св.П. и отразеното в ежеднения рапот към КС за този месец /л.124 от първоинстанционното
дело/ също не установяват за тези дни от месец октомври да са извършвани от ищеца изкоп
и извозване на земна маса от обекта на ответника.
6
От свидетелските показания не може да се приеме за установено ,че през исковия
период ищецът е извършвал самостоятелно като изпълнител фактурираните дейности, за
които се претендира плащане. Такива обстоятелства не се установява от показанията на
св.М.. Същият установява ,че като багерист при ищеца, е работил на обекта на ответника и
че отчитането на извършената от него работа е ставало от служител на ответника – Б. П., но
не установява какви са били отношенията между страните по делото и между ищеца и
„Пътстрой Габрово „АД, нито какви конкретно дейности са извършени през процесния
период . От показанията на св.Б. П. не се установява да е отчитал извършена на обекта
дейност от фирма „Дипрес“. Свидетелят В. не твърди да е възлагал такива дейности на
ищеца като самостоятелен изпълнител, както и да знае за договоряне с ръководството на
„Паралел“. Свидетелят не сочи през исковия период конкретно да е възлагал на ищеца като
самостоятелен изпълнител определени видове дейности. Свидетелят твърди ,че не е
упълномощаван да преговаря, не може да договаря и няма правомощие да възлага работа
директно. От показанията му се установява ,че извършената на обекта работа се е
определяла от ръководителя на проекта Г. Т. ,след извършени замервания от геодезист и
представените резултати. Тя е определя извършена ли е работата, какъв обем е извършена и
се издава съответната фактура за плащане. От показанията на св.Т. се установява,че на
обекта не е възлагано извършване на изкопни дейности на фирма „Дипрес“, като всички
договори са минавали като информация през нея. Чувала е ,че работници на „Дипрес“ са
работили като подизпълнител на „Пътстрой Габрово“. Контролирала е работата на
„Пътрстрой Габрово“. Няма основание да не бъдат кредитирани показанита на св.Т., тъй
като тя не е служител във фирма-страна по делото и не е заинтересована от изхода на спора.
Заявеното от св. И. П. ,че отчитането на извършено с техника на ищеца е
започнало да се прави разделно от юли или август 2020г. и часовете, които е работил за
„Паралел“ е трябвало да се платят от това дружество, не се потвърждава от останалите
доказателства по делото . Такова разделно отчитане не се установява да е съществувало от
останалите доказателства и то да е фактурирано с процесните две фактури . Няма данни
св.П. да е отчитал отделно отработени часове за „Пътрстрой Габрово „ и за „Паралел“ от
ищцовото дружество. Свидетелят П. е заявил,че тази фирма / Дипрес / не му е позната.
Начинът, по който е водена тетрадката, също не потвърждава твъдяното от св.П.. В
счетоводството на ответника също няма осчетоводени такива документи. И за двете фактури
няма издадени първични документи, които да потвърждават извършване на фактурираните
дейности от ищеца. Твърдението на св.П., че знае от директора на „Пътстрой“ , че
ответникът е възлагал работа на ищеца, се опровергава от заявеното от св.С. , която е
изпълнителен директор на „Пътстрой Габрово“АД. В показанията си изрично е завила, че за
този случай не знае точно дали е възложено директно от фирма „Паралел“, а е изказано като
предположение от нея ,че смята , че е така ,щом дружеството си търси от тях, а не от
„Пътстрой“, само поради тази причина“ смята така. Обяснила е ,че не знае подробности , не
е изисквала информация от нейния технически ръководител, не го е питала и не й е казвал.
На основание изложеното , от събраните по делото доказателства не е
7
доказано съществуването на имуществено разместване, довело до неоснователно
обогатяване на ответника с исковата сума ,претендирана като дължима за извършени от
ищеца дейности в обект на „Паралел“АД, за които са издадени процесните две фактури –
изкоп и извозване на земни маси , с оглед на което предявения иск по чл.59 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен.
По изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение потвърдено като законосъобразно и обосновано, като на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му.
Ответникът по въззивната жалба не е претендирал и не е представил
доказателства за направени във въззивното производство разноски,предвид на което такива
не следва да се присъждат.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №237 от 23.12.2022г. по гр.д.№126/2022г. на РС-
Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8