Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 29.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА Т.
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията Т. гр.дело №7145 по описа за 2017
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 11586,95лв.,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 553,45
лева, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска
34,02 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на
иска 120,00 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, със законен представител В.М.С.и Д.Н.Н.срещу
И.Т.Р., ЕГН **********,***4, в която се твърди, че „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на
И.Т.Р. с ЕГН ********** кредит за текущо потребление по силата на Договор за
КТП от 19.07.2013 г. й е педоставила
сума в размер на 15 000 лв. Твърди, че са приети Общи условия за кредит за текущо потребление,
явяващи се неразделна част от Договора за кредит. Твърди, че Кредитът е изцяло
усвоен и погасяван по сметка № 21148086. Срокът на погасяване на кредита е 120
месеца, считано от датата на усвояване. Твърди, че при погасяването на кредита,
са допуснати нередовности в плащането на погасителните вноски по главница и
лихва, което е довело до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на
осн. т. 19.2. от Общите условия- при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни. Твърди, че тази забава е налице по отношение на
дължимите вноските от м. октомври 2016 г. и съгласно т. 19.2. от Общите условия
целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем. Допуснатата забава е
над 90 дни, поради което 19.2. от Договора за кредит кредитът автоматично е
станал предсрочно изискуем. Твърди, че макар с Общите условия да е уговорено,
че предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично, „Б.Д.“ ЕАД е
уведомила съгл. изискванията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Писменото уведомление е
надлежно връчено, видно от представеното писмено уведомление изх. №
08-20-00453/06.04.2017г., получено лично от И.Т.Р. на 20.04.2017г. съгласно
известие за доставяне. Твърди, че след настъпването на предсрочната изискуемост
Банката е пристъпила събирането му по надлежния ред. Твърди, че заявлението по
чл. 417 от ТПК е подадено срещу длъжника на 16.05.2017 г. и е уважено изцяло.
След издаване на заповедта за незабавно изпълнение на 06.06.2017 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ В.С., рег. № 906 под № 574/2017 г. В
законоустановения срок в РС-Плевен е постъпило възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение, за което сме надлежно уведомени на 28.08.2017 г. Твърди,
че от представеното по ч.гр.д. № 3448/2017 г. на РС- Плевен извлечение от
счетоводните книги на Банката е видно, че към 16.05.2017 г. И.Т.Р. не е
погасила задълженията си към банката и дължи: обща сума в размер на 12 294.42
лева, от които: главница 11 586.95 лв.;
553.45 лева договорка лихва за периода от 22.10.2016 г. до 15.05.2017 г., 34.02
лева лихвена надбавка за забава за периода от 29.11.2016 г. до 15.05.2017 г. и
-120 лева заемни такси, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2017
г. до изплащане на вземането. Моли, да бъде признато за установено, че към 16.05.2017 г. - датата
на подаване в РС Плевен на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК, ответникът И.Т.Р. с ЕГН **********,***, дължи на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата 11 586.95 лева - главница
по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 19.07.2013г., сумата
553.45 лева договорна лихва за периода от 22.10.2016 г. до 15.05.2017 г.,
сумата 34.02 лева лихвена надбавка за забава за периода от 29.11.2016 г. до
15.05.2017 г., сумата 120 лева заемни такси, ведно със законната лихва, считано
от 16.05.2017 г. до изплащане на вземането. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
делото. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК. Ответника е направил изявление, че признава иска. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова , с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
предявения си размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 295,89 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски
в настоящото производство за държавна такса в размер на 367,59 лв.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника И.Т.Р., ЕГН **********,***4, че ДЪЛЖИ на “Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.С.-
*** и Д.Н.-***, сумата 11586,95 лева,
представляваща задължение-главница по договор за кредит от 19.07.2013г., в едно със законната лихва от
16.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение № 2218/18.05.2017 по ч.гр.д.3448/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника И.Т.Р., ЕГН **********,***4, че ДЪЛЖИ на “Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.С.-
*** и Д.Н.-***, сумата 553,45 лева,
представляваща задължение-договорна лихва по договор за кредит от 19.07.2013г.
за периода от 22.10.2016г. до 15.05.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение № 2218/18.05.2017
по ч.гр.д.3448/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника И.Т.Р., ЕГН **********,***4, че ДЪЛЖИ на “Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.С.-
*** и Д.Н.-***, сумата 34,02 лева,
представляваща задължение-лихвена надбавка за забава по договор за кредит от 19.07.2013г.
за периода от 29.11.2016г. до 15.05.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение № 2218/18.05.2017
по ч.гр.д.3448/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника И.Т.Р., ЕГН **********,***4, че ДЪЛЖИ на “Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.С.-
*** и Д.Н.-***, сумата 120,00 лева,
представляваща заемни такси по договор за кредит от 19.07.2013г., за която е издадена заповед за
изпълнение № 2218/18.05.2017 по ч.гр.д.3448/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК И.Т.Р., ЕГН **********,***4 ДА
ПЛАТИ на “Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.С.- *** и Д.Н.-***, сумата
от 295,89 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.3448/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Т.Р., ЕГН **********,***4 ДА ПЛАТИ
на “Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от В.С.- *** и Д.Н.-*** сумата от 367,59 лв.
направени по делото разноски за ДТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: