Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Сливница, 12 юни 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливнишкият
районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 162 по описа на
съда за 2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, т. 6 от ГПК вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от СК.
Ю.Т.М., като законен представител на детето на В.А.Р. с ЕГН: **********, е предявила срещу А.Т.Р., с ЕГН: **********, иск, с който моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника, да заплаща, ежемесечна издръжка в размер на сумата по 150,00лв. за детето, В.А.Р. с ЕГН: **********, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от момента на подаване на исковата молба до отпадане на основанието за това, вместо определената към момента в размер на 80,00лв. Претендира съдебните разноски.
В исковата си молба, твърди, че ответника е баща на В.А.Р. с ЕГН: **********. Твърди, че с решение гр.дело №87/2013 г. на Сливнишки районен съд е определен размер на издръжка, който ответникът следва да заплаща на В.А.Р. с ЕГН: **********, а именно- по 80 лева месечно. Със същото решение упражняването на родителските права върху детето е предоставено на ищеца, като от тогава до сега детето живее с него и тя полага грижите за него и за неговото възпитание, като му осигурява издръжката му, извън определения с гореописаното съдебно решение размер . От постановяване на съдебното решение до момента не е променян размера на определената издръжка, която се твърди че към момента е крайно недостатъчна, предвид нарасналите нужди на детето. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Ответникът, А.Т.Р., с ЕГН: **********, в определеният срок за писмен отговор , по реда на чл.131 от ГПК, е представил такъв, като оспорва претендирания размер на издръжката, като счита че му е непосилен. Не възразява, присъдената издръжка от 100,00лв. да бъде увеличена, но до размера от 130,00лв. Излага съображенията си. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните имат от брака си родено едно дете, което е малолетно- В.А.Р. с ЕГН: **********, видно от представеното доказателство, а именно : удостоверение за раждане № 100415 от 07.04.2010г., издадено, въз основа на акт за раждане №0415 от р-н К.П., гр.София.
С решение №168 от 12.11.2013г., постановено по гр.дело №87/2013 г. на Сливнишки районен съд, е прекратен брака между Ю.Т.Р. и А.Т.Р., като родителските грижи за роденото от брака им дете - В.А.Р. са предоставени на майката, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител, в размер на 100,00лв.
От представените служебни бележки с изх.№ 18 от 09.02.2018г., издадена от ОУ”И.В.„ с.А. е видно, че В.А.Р. с ЕГН: ********** е записана в І-ви клас, за учебната 2016/2017г.
От представеното като доказателство по делото удостоверение изх.№74/05.02.3018г. от „Д.Б.“АД е видно , че ищцата е получила средно месечно трудово възнаграждение за 2017г. в размер на 721,34лв., след приспадане на дължимите данъци и осигуровки.
От представеното като доказателство по делото удостоверение изх.№ІV-Ф-206/03.05.2018г. от военно формирование 28870 е видно, че А.Т.Р. е получил за периода от 01.10.2017г. до 01.03.2018г., средно брутно месечно възнаграждение в размер на 928,08лв.
От представените удостоверения за раждане е видно, че ответникът, А.Т.Р., освен дъщеря си В.А.Р. с ЕГН: ********** има още две деца – Т. А.Р. с ЕГН: ********** и С. А.Р. с ЕГН **********.
Изготвен е и е приет социален доклад изх.№ ПР/Д-СО-СЛ/-27-001/25.05.2018г. , изготвен от ДСП-Сливница, според който ответникът редовно заплаща присъдената издръжка на детето и редовно осъществява режима си на лични отношения с него, като дори имат свободен режим на виждане. Ответникът, има ново съжителство на семейни начала, от което има родено дете. В. поддържа много добри отношения с новото семейство на баща си. Препоръчва се да бъде определен размер на издръжката, съобразен с възрастовите потребности и индивидуални нужди на детето.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с правно основание чл. 143 ал. 1, вр. чл. 142 ал. 1 от СК, с който се претендира да бъде осъден ответникът, А.Т.Р. да заплаща издръжка на детето, В.А.Р., в размер на 150,00лв., вместо плащаната до сега издръжка в размер на 100,00лв. месечно. В.А.Р. е малолетна и съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК нейните родители й дължат заплащане на издръжка. Според разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителите, а според разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК, издръжката не може да е по – ниска от ¼ от минималната работна заплата за страната, която към наС.щия момент е в размер на 510 лева.
По своята същност искът е осъдителен и в тежест на доказване на ищцовата страна е доказването наличието следните предпоставки: Ищецът да е правоимащо лице, в която връзка са представени доказателства. НаС.щият състав намира, че така предявеният иск е частично основателен. Съдът намира, че следва да бъде преценена и материалните възможности на ответника и обС.телството, че детето не живее при него, и че последния неполага поС.нните грижи за отглеждането и възпитанието му. От друга страна , обаче не може да не се отчете, че ответникът има още две деца, за които следва да полага грижи, като не следва да бъде поставян в невъзможност да полага равни грижи за децата си. По делото не са представени доказателства, обосноваващи необходимостта от присъждане на издръжка в претендирания размер. Съдебната практика е категорична че „не следва да се присъжда издръжка в размери стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даваща възможност, сумите да се използуват за цели извън издръжката”/Постановление №5/1970г. на Пленум на ВС/. При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че за малолетното дете - В.А.Р. с ЕГН: ********** с оглед на неговите нужди и възраст е необходима обща месечна издръжка от 260.00 лв., дължима и по равно от двамата родители по 130,00лв. Предвид доходите на ответника, съдът намира, че е във възможностите му да заплаща така определената сума.
Издръжката
следва да се дължи от деня на предявяването на иска – 06.03.2018г. ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обС.телства за изменение или прекратяване
на същата. /Съобразно трайната практика на ВС началният момент на
увеличението или намалението на издръжката е деня на предявяване на иска/ .
Искът до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изхода на делото, и въз основа на направеното изявление от страна на ищеца по производството ,съдът намира, че разноските по делото, представляващи дължима държавна такса, следва да му бъдат възложени, като същия следва да заплати 43,20лв. по сметка на съда. Съобразно направените претенции, от страна на ищеца за заплащане на сторените от него разноски за адвокатския хонорар, то следва да бъде уважена претенцията му съобразно уважената част, представляваща сумата от 216,67лв., която да се възложи на ответника.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Т.Р.,***, с ЕГН ********** да заплаща на В.А.Р. с ЕГН: **********, чрез Ю.Т.Р.,***, с ЕГН **********, нейна майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 130.00 / сто и тридесет / лева, считано от 06.03.2018г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до настъпване на обС.телства за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 150,00лв.
ОСЪЖДА А.Т.Р.,***, с ЕГН ********** да заплати на Ю.Т.Р.,***, с ЕГН **********, сумата от 216,67 /двеста и шестнадесет лева и 67 ст./лв., представляваща направените разноски за производството – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА А.Т.Р.,***, с ЕГН ********** да заплати на държавата по сметка на Районен съд –гр.Сливница, сумата от 43,20 /четиридесет и три лева и 20ст./ лв., представляваща държавна такса за производството и възнаграждение на особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му-12.06.2018г.
Председател: