№ 1898
гр. Варна, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500896 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. М. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 611/27.02.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20233110103232 по описа на РС-Варна за 2023
год., с което въззивникът Е. С. М. е осъден да заплати на С. Р. А., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, сумата от 4500 лева (четири хиляди
и петстотин лева) представляваща престирана сума по развален договор от
28.12.2022 г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, peг. № В 1206 ТА, рама WVWZZZ1KZ4P015216, двигател
BKD056469, цвят „черен металик“, свидетелство за регистрация №
*********, ведно със законата лихва върху горната сума, считано от
подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, в резултат на
което решението е и необосновано.
Неправилно е прието, че въззивникът е неизправна страна и не е
изпълнил задълженията си по договора за продажба от 28.12.2022 год. Счита,
че от доказателствата по делото е установено, че при, респ., преди
сключването на договора за продажба, ищецът, настоящ въззиваем, е бил
наясно с техническото състояние на лекия автомобил и е взел решение да го
закупи, поради което и това обстоятелство не може да се вмени във вина на
въззивник – продавач, а оттам и не може да обоснове и извод, че е неизправна
1
страна по договора за продажба. Твърди се също, че според съдържанието на
договора за продажба, при сключването му страните изрично са заявили, че
са прочели внимателно текста на договора и са сверили всички данни,
включително и данните за продавания лек автомобил, сред които данни е и
номерът на двигателя на автомобила, а също и че продавачът е предал на
купувача владението на автомобила. Въз основа на това счита, че от негова
страна (като продавач) няма неизпълнение на задълженията му по договора за
продажба, съответно не е налице и виновно неизпълнение на задълженията
му, поради което и изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е
неправилен и не се подкрепя от доказателствата по делото. Навежда още, че
владението на лекия автомобил е предадено на ищеца – купувач, настоящ
въззиваем, при сключването на договора на дата 281.2.2022 год., а ищецът е
подал заявление за пререгистрация на собствеността върху автомобила едва
на 23.01.2023 год., т. е., за период от 25 дни автомобилът е бил във владение
на ищеца и не е ясно в този период какво е правил ищецът с продадената му
вещ, още повече, се съгласно изслушаното в първата инстанция заключение
на вещите лица, е възможно двигателят на лекия автомобил да е подменен,
както преди продажбата на автомобила на 28.12.2022 год., така и след тази
дата – до 23.01.2023 год., т. е., липсата на съответствие относно номера на
двигателя на автомобила е възможно да се дължи или да произтича от
обстоятелство, което е настъпило след предаване на владението върху вещта
на купувача-ищец на дата 28.12.2022 год.
Поради изложеното въззивникът счита, че липсва основание за
разваляне на договора от купувача поради неизпълнение на задълженията на
насрещната страна, при което и в полза на ищеца – купувач не е възникнало
правото му да го развали, вкл. и правото да претендира последиците от
развалянето – връщане на даденото по договора на отпаднало основание.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала писмен
отговор на жалбата.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Е. С. М. от гр. Варна чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 611/27.02.2024
год., постановено по гр. дело № 20233110103232 по описа на РС-Варна за
2
2023 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
17.06.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3