Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 203
гр.Свищов, 18.09.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 11.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№162 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна
квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван от Т.Я.К.
– управител твърди, че на
12.04.2017г. П.Х.М. е сключил Договор за паричен заем №
2870639 с „П.Ф.Б.“ООД, по силата на който е отпуснат потребителски кредит в размер на 1450,00 лева за срок от 60
седмици. Подписвайки договора за заем, кредитополучателят
удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, описващ
вида на кредита, както и му
е предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация ,относно условията на договора и стойността
на всички разходи по
кредита, с които клиентът
се е съгласил с факта на подписване
на договора. Сумата по договора е преведена
по банкова сметка ***. Съгласно
договора, заемателят има
право да прехвърли вземането
си по договора за паричен заем на трето
лице. На 01.07.2017г. е сключен Договор за продажба на вземания между „П.Ф.Б.“ООД, с ново име „Ф.Б.“ЕООД
и „И.А.М.“АД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. На 3.07.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. сключен между „И.А.М.“АД и „А.з.к.н.п.з.“ООД,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ООД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Длъжникът
бил уведомен за продажбата
на вземането. На длъжника е
начислена договорна лихва в размер на 286,02
лева. С подписване
на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени и такси и комисионни за допълнителни
услуги. Длъжникът
се задължил да върне отпуснатата сума, ведно с договорна лихва и такси, в сроковете
указани в договора, посредством заплащането
на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 52,09 лева, последната от които с падеж
08.06.2018г.. Длъжникът дължал
и мораторна лихва в размер на 120,15 лева, считано от
09.06.2018г. до 17.10.2018г. По
договора длъжникът извършил
плащания в общ размер на 156,27 лева, като след приспадане на същата дължал общо сумата
3088,98 лева.
За посочената сума, включително
главница, неустойка и лихва ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по
ч.гр.д. 1042/2018г. на СвРС е издадена Заповед за
изпълнение № 611/24.10.2018г. Длъжникът е получил съобщение за издадената
Заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са
изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит,
поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск. Моли съда да признае в отношенията между страните, че „А.з.к.н.п.з.“ЕООД има вземания срещу П.Х.М. за сумата в размер
на 1 389,36 лева (хиляда
триста осемдесет и девет
лева и тридесет и шест стотинки) -главница, договорна
лихва в размер на 259,84 лева (двеста петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) за
периода от 21.04.2017 г. до 08.06.2018г. , такси и комисионни
за допълнителни услуги – 1319,63
лева (хиляда триста и деветнадесет
лева и шестдесет и три стотинки), мораторна лихва в
размер на 120,15 лева (сто и двадесет лева и петнадесет стотинки) за периода от 09.06.2018 г. до
17.10.2018 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.10.2018г. до изплащане на вземането. Претендира разноски както в заповедното,
такава и в исковото производство.
Ответникът, чрез процесуалния
представител в отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК счита, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Прави възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем № 2870639 от 12.04.2017г., поради
противоречие с добрите нрави. Счита, че искът следва да се отхвърли. В
проведеното съдебно заседание, ищецът се представлява от особен представител адв.Ц.Д.,поддържа същото становище и в писмена защита.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 22.10.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1042/2018г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 611/24.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – П.Х.М. да заплати
на кредитора сумата от 1 389,36 лева (хиляда триста осемдесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки) -главница, договорна
лихва в размер на 259,84 лева (двеста петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) за
периода от 21.04.2017 г. до 08.06.2018г. , такси и комисионни
за допълнителни услуги – 1319,63
лева (хиляда триста и деветнадесет
лева и шестдесет и три стотинки), мораторна лихва в
размер на 120,15 лева (сто и двадесет лева и петнадесет стотинки) за периода от 09.06.2018 г. до
17.10.2018 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.10.2018г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Представен е Договор за потребителски
кредит от 12.04.2017г. с № *********,видно от който на същата дата между „П.Ф.Б.“ООД /Заемодател/ и ответника П.Х.М. /Заемател/
е сключен Договор, съгласно който страните договорили заемодателя да предостави
на заемателя в заем сумата от 1450лв. Договорът е подписан при уговорен годишен лихвен процент по заема –
31,82%,равняващ се на 48,0% ГПР. Начислени са
такса за оценка на досие 72,50 лева,
фиксирана лихва 286,02 лева, такса за допълнителни услуги „Кредит у дома“ - 1316,58 лева. Общият размер на
задълженията по договора е 3125,10 лева.Заемателят се
е задължил да върне кредита на 60 равни седмични погасителни вноски, в размер
на 52,09 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 21.04.2017 г.
, а последната на 8.06.2018г. Видно от чл.25 и следващите от договора, при избрана
услуга „Кредит у дома“, клиентът получава пълният размер на кредита при
подписване на договора, като впоследствие кредитен консултант посещава дома на
кредитополучателя ежеседмично за събиране на погасителните вноски.
В самата искова молба се признава,
че ответникът М. е извършил плащания в общ размер на 156,27 лева.
В исковата молба ищецът твърди,
че на 1.07.2017г.
е сключен Договор за продажба
на вземания между „П.Ф.Б.“ООД, с ново име „Ф.Б.“ЕООД
и „И.А.М.“АД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Този договор не е приложен по
делото.
Представен е Договор , видно от
който на 3.07.2018 г. между И.А.М. АД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ООД в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че продавачът ще
прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №
1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. /. Уговорено е за целите на рамковия договор
всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително
споразумение към него, изменящо го съответно. В
рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на
съответното Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да
предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно
императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Купувачът е упълномощен да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в
рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното
Приложение №1 от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия,
издадено на основание чл. 4.4 от рамковия договор, прието като доказателство по
делото, продавачът – цедент е потвърдил, че кредит, описан под 2779 в Приложение№ 1 от 1.06.2018г. с длъжник – ответника в качеството си на
кредитополучател по Договор за паричен заем № 2870639 от 12.04.2017г.е цедиран от продавача „И.А.М.“ АД на ищцовото
дружество, съгласно договора за прехвърляне на вземания.
По делото е приложено изготвено
от цедента уведомление до ответника за сключения
договор за цесия, без доказателства изпратено ли е въобще и дали е получено.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следваше да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и
изправността на цедента – наличието на сключен
договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и
усвоена твърдяната парична сума, като докаже, че е настъпил падежа за връщане
на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът
следва да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като
следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за
забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват
или унищожават спорното право.
В случая не е доказано, че на
дружеството ищец е прехвърлено точно вземането по Договор за потребителски
кредит от 12.04.2017г. с № *********,сключен между „П.Ф.Б.“ООД
и ответника П.Х.М. .Както се посочи по горе, липсват
доказателства, че това задължение е прехвърлено на И.А.М. АД, за да го прехвърли то от своя
страна на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ООД. Действително под 2779 в Приложение№ 1 от 1.06.2018г. е описан
длъжник – ответника П.Х.М. в качеството си на кредитополучател по
Договор за паричен заем № 2870639 от 12.04.2017г. със задължение 3048,31 лева.
Възможно е да става въпрос за друг договор за кредит от същата дата.
Приложеният по делото Договор за потребителски кредит от 12.04.2017г., сключен
между „П.Ф.Б.“ООД
и П.Х.М., от който ищецът черпи права е с
№ *********. При положение, че по делото не е представен Договор за продажба
на вземания, сключен на 1.07.2017г. между „П.Ф.Б.“ООД-кредитодател и „И.А.М.“АД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД не може да се приеме, че „П.Ф.Б.“ООД-кредитодател е прехвърлил вземането си срещу П.Х.М. по Договор
за потребителски кредит от 12.04.2017г. с № ********* на „И.А.М.“АД , а те съответно н. „А.з.к.н.п.з.“ООД.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният установителен иск, с който се иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№1042/2018г. е неоснователен и
недоказан изцяло.
По разноските-ищецът е претендирал
разноски, като при този изход на делото , същите остават за негова сметка и не
следва да се присъждат. Ответникът не е направил разноски.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление ***, представляван
от Т.Я.К. – управител
против П.Х.М. с ЕГН **********
*** , ап.1 иск за признаване за установено,
че същият им дължи сумата 1 389,36 лева (хиляда триста осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) -главница, договорна
лихва в размер на 259,84 лева (двеста петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) за
периода от 21.04.2017 г. до 08.06.2018г. , такси и комисионни
за допълнителни услуги – 1319,63
лева (хиляда триста и деветнадесет
лева и шестдесет и три стотинки), мораторна лихва в
размер на 120,15 лева (сто и двадесет лева и петнадесет стотинки) за периода от 09.06.2018 г. до
17.10.2018 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.10.2018г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за
изпълнение № 611/24.10.2018г. по ч.гр.д.1042/2018г. на СвРС,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: