№ 792
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А. Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от А. Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно
дело № 20231110204530 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
В. Л. срещу НП № 23-4332-000618 от 23.01.2023 г., издадено от Д.Д.Д., началник сектор в ОПП –
СДВР, с което на жалбоподателката за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (пункт 1 от
постановлението) и на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП (пункт 2 от постановлението) на
основание съответно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева (по пункт 1) и глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец (по пункт 2). От страна на жалбоподателката се
излагат конкретни фактически твърдения, както и конкретни доводи за нарушаване на
процесуалния и материалния закон, като се иска отмяна на НП и присъждане на разноски.
Писмените бележки, депозирани от страна на наказващия орган, са подадени след срока по чл. 322
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, поради което същите не следва да бъдат съобразявани при
постановяване на настоящото решение, т. е. не е налице основание за изключение от принципа на
устното начало съгласно НПК, приложимо по силата на чл. 84 от ЗАНН.
От обясненията на жалбоподателката пред съда, показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, заключенията на назначените в хода на съдебното производство
експертизи и изложеното от вещите лица по тях при разпитите им в съдебно заседание, както и от
писмените и снимковите доказателствени материали (приобщените такива въз основа на
определения съответно с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН, както и въз основа на нарочно определение по приемането и прилагането им като
доказателства) - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП,
респективно оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП по ЗДвП, с
писмена заповед на министъра на вътрешните работи към датите на съставяне/издаване съответно
на процесните АУАН и НП, освен това, че справедливата пазарана цена за възстановяване на
повредите от произшествието извън тези по автомобила на самата въззивничка е общо 970 лева,
както и освен това, че срещу жалбоподателката (родена през 2001 г.) към процесната дата нямало
нито едно влязло в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за
чието спазване се осъществява от органите на МВР - еднозначно се установява фактическата
обстановка по пункт 2 от НП (във връзка с напускането на мястото от страна на жалбоподателката
1
след настъпилото произшествие без съответното уведомяване), с която страните са запознати (по
този начин чрез препращане, избягвайки повтарянето, съдът, бидейки инстанция по фактите, излага
установената от него фактическа обстановка), включително с уточнението, че въззивничката се е
върнала на местопроизшествието едва след няколко проведени телефонни разговора, без да се
установява (въпреки проведеното обективно, всестранно и пълно съдебно следствие) настъпването
на произшествието поради причината, посочена в пункт 1 от обжалваното постановление (с
фактическата обстановка, твърдяна по този пункт от НП, страните също са запознати), имайки
предвид принципа по чл. 16 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, държейки сметка включително за
компетентното, обективно, логично и пълно заключение на назначената САТЕ и изложеното от
съответното вещо лице при разпита му в съдебно заседание, с изричното уточнение, че правилото
относно доказателствената сила по 189, ал. 2 от ЗДвП при всяко положение се отнася до
непосредствено възприети от актосъставителя обстоятелства, а не за негови заключения по
фактите.
Липсват такива нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени по
смисъла на чл. 335, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (включително като липсват такива нарушения,
които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката), съответно – във
връзка със съставянето на АУАН – да не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН специално
що се отнася до втория пункт от обвинението (респективно от НП). В описателната част на НП
(явяваща се препратка към АУАН) ясно е посочено какво конкретно свое задължение не е
изпълнила въззивничката като участник в ПТП, което кореспондира напълно с дадената правна
квалификация, включително с приложената санкционна разпоредба.
Връщането на Л. на мястото на произшествието впоследствие и то едва след няколкото
проведени телефонни разговора не означава липса на административно нарушение, така както то е
квалифицирано по пункт 2 от постановлението. Наложеното наказание по визирания пункт 2 е в
минимално допустимото от закона и е съобразено с връщането на водача на място и отличните
данни за дисциплината му по спазване на правилата на пътното движение като смекчаващи
обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН и с принципа на
пропорционалността.
Независимо от изложеното касателно пункт 1 от постановлението, при всяко положение не
са причинени такива имуществени вреди, че да е изобщо мислима хипотеза по чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН вр. чл. 343, ал. 1, буква „а“ вр. чл. 342, ал. 3, буква „а“ вр. ал. 1 от НК.
В обобщение, при извършената по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна и
служебна проверка съдът не установява основания за отмяна или изменение на НП в частта по
неговия пункт 2, а що се отнася до пункт 1 от постановлението, то е допуснато нарушение на
материалния закон (доколкото не се установява съответната причина за настъпване на ПТП,
посочена в този пункт от НП), респективно на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено в частта по неговия пункт 2 и на
основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено в
частта по неговия пункт 1.
Съобразно чл. 189, ал. 4 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН разноските за експертизи (доколкото
експертизите практически са свързани с обвинението по неговия пункт 1) следва да останат за
сметка на държавата.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на
жалбоподателката за разноски следва да бъде уважена. Уредбата по чл. 78 от ГПК вр. чл. 144 от
АПК не намира приложение. НП е назаконосъобразно в една негова част и единственият начин
наказаното лице да защити правния си интерес в тази връзка е бил предприетото обжалване, във
връзка с което е направен разходът за възнаграждение на един адвокат, удостоверен със самия
служещ и за разписка договор за правна защита и съдействие, като присъждането на такава сумата
с оглед фактическата сложност на делото не се явява в противоречие с принципа на
добросъвестността по чл. 3 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН. При присъждане на съответните разноски следва да се държи сметка и за уредбата по ЗМВР
досежно това кои структури на съответното министерство се явяват юридически лица.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 23-4332-000618 от 23.01.2023 г., издадено от Д.Д.Д.,
началник сектор в ОПП – СДВР, в ЧАСТТА по неговия пункт 1.
ПОТВЪРЖДАВА същото постановление в ЧАСТТА по неговия пункт 2.
Постановява разноските за експертизи да останат за сметка на държавата.
Осъжда СДВР да заплати на жалбоподателката сумата от 500 лева – разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3