Решение по адм. дело №1262/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. С. В., чрез адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0340-000097 от 06.10.2025 г., издадена от ВПД началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Релевирани са доводи за липса на фактически и правни основания, както и за липса на мотиви. Упреци са насочени в частност към упражняването на дискреционна власт от административния орган и нарушаването принципа на съразмерност.

Ответникът – ВПД началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 05.10.2025 г. около 09:50 в с. Лозен, общ. Септември, обл. Пазарджик, В. С. В. управлявал нерегистрирано МПС – колесен трактор Т25А, собственост на С. Б. В.. За установеното нарушение, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, против водача бил съставен от Акт за установяване на административно нарушение от мл. автоконтрольор към ОД МВР Пазарджик, РУ Септември. Въз основа на съставения акт е издадена процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в която е описано извършеното от В. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управление на нерегистриран по надлежния ред, за което на осн. чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. з)гг) на водача е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

С мотивирана резолюция от 07.10.2025 г. на ВПД началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и във връзка с образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия GA № 459037 от 05.10.2025 г. против В. В..

С определение по настоящото дело съдът се е произнесъл по искане на В. с правно основание чл. 166 от АПК за спиране на допуснатото по силата на ЗДвП предварително изпълнение на оспорената заповед, като е оставил без уважение същото.

При така установените факти съдът, намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Принудителните административни мерки са вид държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът приложението им, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В този смисъл съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Видно от приложената по административната преписка Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1. 2. Директорът на ОДМВР - Пазарджик е възложил правомощия за издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на издателя на процесния ИАА – началниците на РУ към ОДМВР – Пазарджик.

Предвид горната установеност, съдът намира обжалваният ИАА за издаден от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган видно и от Заповед № 8121к-9521/15.07.2025 г. на главния секретар на МВР с която Т. е преназначен на длъжност началник на РУ Септември при ОДМВР - Пазарджик. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа реквизитите визирани в чл. 59 от АПК. В производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят от отмяната на акта.

Между страните по делото е безспорно, че колесният трактор не е бил регистриран по надлежния ред, спорът се концентрира в това дали са налице фактически и правни основания за издаване на процесната заповед и е ли тя мотивирана и правилно ли е приложен принципът за съразмерност.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалноправна норма – чл. 171, т. 1 б. з)гг), предвиждаща временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на такова е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В този смисъл възраженията, че административният орган не е изложил мотиви защо е приложил ПАМ и е определил точно този срок, а не по-кратък, са неоснователни. Прилагайки принудителната административна мярка в случая, издателят й действа в условията на обвързана компетентност и в изпълнение на изрична правна норма, т. е. в изпълнение целта на закона. Нормативно установен е и нейният срок – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, поради което административният орган не просто няма задължение – той няма компетентност да прилага дискреция и да обосновава същия. В конкретния казус и с оглед необходимостта от точно прилагане на нормата, той не дължи мотивиране нито защо е приложил конкретно тази ПАМ, нито каква е нейната цел, нито защо е избрал точно този срок – всички тези условия са законоустановени. Поради това липсата на такива мотиви – противно на поддържаното от жалбоподателя – не води до отмяна на оспорената заповед.

За вида и продължителността на ПАМ в този случай са ирелевантни обстоятелствата, че управляваният нерегистриран колесен трактор не е собственост на субекта, спрямо който е наложена мярката, това че живее в населено място с ограничен обществен транспорт, както и това, че същият е единствения правоспособен шофьор в семейството.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в изискуемата за действителността й форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна, при правилно приложение на материалния закон и в изпълнение на целта му, поради което е законосъобразна. Така мотивиран съдът дължи отхвърляне на жалбата като неоснователна.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а поради липсата на процесуална активност от ответната страна, разноски не се следват и на нея.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0340-000097 от 06.10.2025 г., издадена от ВПД началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 изр. 2 от АПК.