Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 36
гр. Русе, 20.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав, в открито заседание на 13 юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
административно дело № 294 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Постъпила е жалба от В.Н.К. *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2918
от 17.03.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
(ДФ) „Земеделие“.
С оспорения АУПДВ,
на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква “а“, във връзка с чл. 20, ал. 2
и ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във вр. с чл. 165
и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е установено публично държавно
вземане, представляващо изплатена субсидия по Мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020 г., Направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания
2015 във връзка с подадено от К. Заявление за подпомагане с УИН 18/110615/70482
в размер на 57 402.42 лева.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е нищожен, поради издаването му от некомпетентен орган и
допуснати особено съществени нарушения .
Претендира се обжалваният
АУПДВ да бъде прогласен за нищожен.
Ответникът по
жалбата - Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт Л. Ж., в депозирани по делото писмени
бележки и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представен списък на разноските
(л. 47 от делото).
Административен съд
– Русе, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
По фактите
От Зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка
10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2014-2020 г. за кампания 2016 г., регистриран от Държавен фонд „Земеделие“ изх.
№ 01-6500/2918 от 11.05.2017 г. Със същото ДФЗ – РА отказва финансова помощ и
прекратява агроекологичния ангажимент на В.К. по Направление „Контрол на
почвената ерозия“, поради това, че
при
извършени административни проверки, включващи автоматично географско сравнение
на одобрените/референтните парцели по Мярка 10 и тези, които са заявени по
направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране
и контрол, е констатирано 87,93% припокриване на площта от пресичане на
заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по Направление
„Контрол на почвената ерозия“, което е нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020 г. (л. л. 12 и 13 от преписката).
Същият акт е
обжалван от К. с искане за прогласяване нищожността му пред Административен съд
– Русе. Образувано било адм. дело № 303 по описа на съда за 2018 г. С Решение №
39 от 13.12.2018 г., постановено по адм. дело № 303/2018 г., Административен
съд – Русе отхвърля жалбата на К. против Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка
10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2014-2020 г. за кампания 2016 г., регистриран от Държавен фонд „Земеделие“ изх.
№ 01-6500/2918 от 11.05.2017 г. Съдебното решение е оставено в сила с
окончателно Решение № 3244 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело №
1337/2019 г. на Върховен административен съд. (л. л. 26 – 28 от преписката).
До К. е изпратено Писмо
изх. № 01-6500/2918#9 от 20.07.2020 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което на основание чл.26, ал. 1 от АПК адресатът се
уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ,
на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 01-6500/2918 от
11.05.2017 г. Посочени са резултатите от извършена административна проверка на
основание чл.
37, ал. 2 от ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва
да се възстановят (л. л. 7 и 8 от преписката). Писмото е получено от адресата
на 02.09.2020 г., видно от ръкописно вписания текст от надлежно упълномощено
лице на л. л. 8 - 10 от преписката.
Процесният Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6300/2918 от 17.03.2021 г. е
издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 27,
ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т.8 и т. 9 от ДОПК.
С него, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква “а“, във връзка с чл. 20,
ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК и
във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и влязъл в сила Акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-6500/2918 от 11.05.2017
г., се установява по отношение на В.К. публично държавно
вземане, представляващо изплатена субсидия по Мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020 г., Направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания
2015 във връзка с подадено от К. Заявление за подпомагане с УИН 18/110615/70482
в размер на 57 402.42 лева.
В акта е посочено, че
В.Н.К. е регистрирана с УРН 583780 в
ИСАК, одобрена е за участие по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 г., с Направление „Контрол на почвената ерозия“ през кампания 2015 и
по нейно заявление са били изплатени следните суми по мярката: през първата
година от ангажимента – за кампания 2015 – АК 7 – 57 402.42 лева.
Посочено е, че с
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 01-6500/2918 от 11.05.2017
г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния
ангажимент на жалбоподателката.
Вписано е, че общата
изплатена сума по Направление „Контрол на почвената ерозия“, представляваща
сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините,
предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на
57 402.42 лева и в съответствие с чл. 18, ал. 4, буква “а“ от Наредба № 7
от 24.02.2015 г. В.К. следва да възстанови 100% от тази сума, което се равнява
на 57 402.42 лева.
Визирано е и
задължение за лихва, която се начислява върху сумата след посочения срок за
доброволно плащане и датата или на плащане от страна на ползвателя на помощта
или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.
Видно от ръкописно
вписания текст от надлежно упълномощено лице на л. 3 от преписката, АУПДВ е получен от адресата на 29.04.2021
г.
Жалба срещу АУПДВ е депозирана на 13.05.2021 г., видно
от поставения щемпел с входящ номер и дата от Деловодството на АдмС – Русе (л.
2 от делото).
Единственият довод в
подадената пред съда жалба касае липсва на компетентност на органа-издател на
акта, като липсвали доказателства за делегиране на правомощия от страна на
изпълнителния директор на ДФЗ на неговия заместник П.С. за издаване на актове
от вида на процесния.
В случай, че съдът
приеме, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, жалбоподателката оспорва
положения в него подпис да е на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ П.С.. Във
връзка с така направеното оспорване, на основание чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144
от АПК съдът е открил производство по оспорване на подписа, положен в оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/2918 от 17.03.2021 г. на Зам.-изпълнителния директор
на ДФЗ П.С. (л. л. 32 и 33 от делото).
От приетото по делото, неоспорено
от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-графологична
експертиза се установява по несъмнен начин, че подписът, положен в оспорения
АУПДВ е на Петя Димитрова Славчева, заемаща длъжността Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. л. 39 – 41 от делото).
В приобщената към
делото административна преписка се съдържа Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019
г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3
и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11,
ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира
на Петя Димитрова Славчева – Заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия,
включително посоченото в т. 3 от заповедта – да издава и подписва актове за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания (л. л. 23 - 25 от преписката).
По правото
Според чл. 162, ал. 2, т. 8
от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ редакция (изм. ДВ, бр.96 от 2019г.,
в сила от 01.01.2020 г.),
за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9
от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите за вземанията по т. 8.
Съгласно чл. 165 от ДОПК,
събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
В чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
Според чл. 27, ал. 5
от ЗПЗП (изм.
ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019г.) вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс,
а според чл.27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.),
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
Според чл. 166, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Според чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на
съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК
означава, че
оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна
възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда
за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се
обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред.
Жалбата е депозирана
от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е
процесуално допустима за
разглеждане.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, счита жалбата с искане за прогласяване
нищожността на оспорения акт за неоснователна.
Оспорваният акт е
обективиран в писмена форма и е издаден от Заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ П.С..
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/2891 от
23.07.2019 г. (л. л. 23 – 25 от преписката), с т. 3 от която Изпълнителният
директор на ДФЗ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор на фонда – Петя
Димитрова Славчева правомощията да издава и подписва Актове за установяване на
публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба №
5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания, сред които под т. 27 е и разглежданата в случая Мярка
10 „Агроекология и климат“.
В случая от
приетото по делото, неоспорено от страните заключение на вещото лице по
назначената съдебно-графологична експертиза се установява по несъмнен начин, че
подписът, положен в оспорения АУПДВ, е на Петя Димитрова Славчева (л. л. 39 –
41 от делото), като от фактическа страна по делото не е спорно, че към
датата на издаването му – 17.03.2021 г., тя е заемала длъжността
„Заместник-изпълнителен директор“ на Държавен фонд „Земеделие“.
Доколкото в
съответния (по смисъла на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК) закон – ЗПЗП, не е
определен органът, компетентен да издава АУПДВ,
в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като
ръководител на съответната администрация и Зам.-изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния.
Обжалваният АУПДВ е издаден в писмена форма, като съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити, вкл. фактическите и правни основания за
издаването му, които кореспондират помежду си.
Съдът намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават
наличието на толкова съществен порок, обуславящ нищожност на оспорения акт.
Спазени са изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК за уведомяване на
адресата за започване на административното производство и предоставяне на
възможност за участие в него.
Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния
закон, поради което претендираното особено съществено нарушение не е налице.
С разпоредбата на чл.
27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове
и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл.
18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските
стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление,
съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите
агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по
чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за
одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със
съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5.
В чл.
18, ал. 4 от същата наредба е предвиден конкретният размер
на подлежащата за възстановяване сума, която в случаите, когато
преустановяването на агроекологичния ангажимент е до края на третата година –
т. 4 на ал. 4, т. е. след изтичане на първите две години, е в размер на 100% от
получената до момента финансова помощ по съответното направление.
В случая е налице: 1. извършването на плащане в полза на земеделски
стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за 2014-2020 г. и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент
следствие от влязъл в сила административен акт, т.е наличието и на двете
релевантни материалноправни предпоставки.
Постановеният акт за
установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила Подадената срещу него жалба с искане за
прогласяване нищожността му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 300 лева, съгласно чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Н.К.
*** с искане за прогласяване нищожността на акта против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/2918 от 17.03.2021 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 300 (триста) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: