Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 12.08.2020.., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На тридесети юли две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1013
по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
искова молба, подадена от М.В.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против К.Б.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***»********» №*******.Предявени са за разглеждане обективно-кумулативно съединени искове по
чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на имот с идентификатор №41112.10.93 и на имот с
идентификатор №41112.10.157 по КККР на гр.Кюстендил.
Твърди се, че ищецът е собственик на
посочените имоти, като ги е придобил през време на брака си с Е.Б.Г. чрез
упражняване на спокойно, непрекъснато и явно владение в продължение на повече
от 10 години.Ответникът от своя страна, придобила тези два имота с два договора
за покупко-продажба от С.Г. С..
Твърди се по исковата молба, че
праводателят на ответника-С. С. никога не е имал права
върху посочените имоти, поради което и ответника не е придобила и няма права
върху тези имоти.От друга страна, ищецът, заедно със съпругата си, владеел
спокойно, непрекъснато и явно имотите повече от 15 години, като изрично се
твърди, че през периода 19.09.2007г.-19.09.2017г. е придобил правото на
собственост.
Като начало на придобививната давност е
посочена дата 19.09.2007г., на която дата в
ОДЗГ Кюстендил постъпила жалба, съдържаща признание за упражнявано от М.Г.
владение.Жалбата била подадена от С.Г. С., И. Г. С. и Г. С. Г..От това е изведе извод, че към тази дата, ищецът заедно със съпругата си
е бил установил владение и ясно е демонстрирал това пред всечки, включително и
пред посочените податели на жалбата.
На 19.10.2012г. С. С. подал нова жалба,
този път до кмета на община Кюстендил.В тази жалба отново се съдържало
признание, че ищецът владее имотите.Със заповед на кмета на община Кюстендил
жалбата била отхвърлена, като заповедта била потвърдена с решение №456 от
02.11.2015г. по адм.д.№2029/2014г. на Районен съд гр.Кюстендил.
На 01.02.2016г. С. С. подал нова жалба, в която за трети път признал, че
ищците владеят имотите.Жалбата отново била оставена без уважение с мълчалив
отказ на кмета на община Кюстендил.По жалба против това, било образувано
административно дело №432/2016г. на КРС, прекратено с определение от
19.01.2018г.
През целия период от 19.09.2007г. до
19.09.2017г. включително, ищецът поддържал и облагородявал имотите.Засадил и
поддържал овощни дръвчета и зеленчукова градина, възложили изработване на
планове за ландшафно оформление.В същото дворно място, в което били включени и
процесните имоти, построили еднофамилна къща.Оградили имотите от всички страни
с метални колове и поцинкована мрежа.Ангажирали охранители и СОТ
Твърди се, че още преди 2007г. ищецът е
владеел тези имоти.Те били възстановени на насл. на Г. С. С..През 2000г. ищецът
започнал преговори с възстановените собственици и постигнарли съгласие за
продажба.Ищецът и съпругата му заплатили цената, но отложили сключването на
договор във формата на НА, тъй като собствениците не притежавали всички
необходими документи.През 2001г. на ищеца било предадено владението върху
имотите.През 2005г. била подменена оградата на имотите и ангажирали
охранители.През 2005г. и 2006г., доколкото собствениците все още не притежавали
необходимите документи, между тях и ищеца били подписани предварителни договори.През
2006г. засадил в имотите овощни дървета, ангажирал охранители и СОТ.Владението
му било спокойно и явно, несмущавано от никого от 2001г. и до настоящия момент.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени
предявените искове.Твърди се, че с решение по гр.д.№1755/2001г., потвърдено с
решение №288/15.04.2004г. по гр.д.№929/2003г. на ВКС са огречени правата на
праводателя на ищеца.С НА за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ
с №18, т.9, д.№2429/1997г. на нотариус при КРС , С.Г. П. и л. С. Г. били признати на основание влязло в сила решение на
ПК Кюстендил за собственици на нива в м.“Могилата“ с площ от 2.114 дка,
съставляваща имот с №010093. С НА за дарение №127, т.3, д.№559/1999г. на
нотариус с рег.№325, С. П. дарил на внуците си С.
и И. Г. П., при равни права, собствената си ½
ид.част от горния имот.Този имот бил
разделен с картата на възстановената собственост, като крайните точки на
имотните граници съвпадали със заснетите от кадастъра два самостоятелни имота с
идентификатори 41112.10.93 и №41112.10.157.С договор за доброволна делба във
формата на НА №4, т.1, рег.№93, д.№3 от 2016г. на нотариус рег.№325 с. С. и И. С. получили в дял посочените имот с идентификатор
№41112.10.93.
На 19.10.2012г. С. С. подал жалба до кмета на община Кюстендил, в която
посочил, че двамата с брат му са собственици на имоти 93 и 157 и не могат да ги
ползват, тъй като са заградени от фирма „Ем БГ“ ООД и поискали да бъдат иззети
от това лице.Описани са последващи жалби и съдебни производства изключващи
давностно владение на ищеца.
По делото са представени и приети като
доказателства писменни такива, свързани с твърденията и възраженията на
страните, описани по-горе.Като доказателство по делото е приета съдебно-техническа
експертиза и са разпитани свидетели.
При очертания с исковата молба правен
спор, а именно придобиване право на собственост върху гореописаните два имота с
оригинерния способ придобивна давност през периода 19.09.2007г. до
19.09.2017г., при въведените твърдения и възражения и от събраните по делото
доказателства, съдът установи следната релевантна на спора фактическа
обстанвока:
С предварителен договор от 08.07.2005г. Т.С.
и Л. В. са се задължили на
продадат на Е.Б.Г. недвижим имот –нива с площ от 1.350 дка в гр.Кюстендил,
местност „Могилата“, собствеността върху който е възстановена с решение №1-13
от 07.09.1994г.На 29.04.2006г. е сключен друг такъв договор, по който В. С., Г. С., Р.., М. С., М. С., Е. С., Б. С., Т.С., Л. В., Г. Х., Л. С. и В. С. са се задължили да
продата на „ЕМ БГ“ ООД, представлявано от управителя Д. Б., действаща чрез пълномощник Е.Г. недвижим имот с площ
от 1.300 дка-нива м местност „Могилата“при граници: от две страни имоти на
братя Г. и две страни път.В производство по иск по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ, с влязло в сила на 15.04.2004г. решение на КРС по гр.д.№1755/2001г. в
спор за материално право, са отречени правата на В.Г. С. по отношение на имот –нива с площ от
1.350 дка, находяща се в м.“Могилата“, в землището на гр.Кюстендил, при съседи:
П. Г. С., С. Г. С., от две страни шосе за с.Горна Брестница и черен път.
Ответникът от своя страна се легитимира
като собственик на имотите с два договора за покупко-продажба от 26.07.2017г.С
НА №106, т.2, рег.№2309, н.д.№239 от 2017г. на нотариус с рег.№566 С.Г. С. и М. Й. С. са продали на К.Б.Г.
имот с идентификатор №41112.10.157, а с НА№107, т.2, рег.№2310, н.д.№240 от
същата и на същия нотариус С. С. е продал на К.Г. поземлен имот с
идентификатор №41112.10.93.Праводателите на ответника се твърди, че са
придобили правото си на собственост в административно производство по
земеделска реституция.Като край на това производство е съставен НА за
собственост от 1997г. под №18, т.9, д.№2429/97г.С поредица от сделки
собствеността е концентрина при праводателите на ответника.
От писмо с изх.№1441/19.09.2007г., по
делото се установи, че С. С., И. С. и Г. Г. *** срещу М.В.Г., че ползва без
основание имот с №010093 в м.“Могилата“.На 19.10.2012г. С.Г. С.и И..о Г. С. са подали до кмета на община Кюстендил жалба по чл.34
ЗСПЗЗ за изземване на земеделска земя м в.“могилата“ –имоги с №№41112.10.93 и
41112.10.157.Със заповед №РД-00-1299 от 10.10.2014т. на това искане е
отказано.По жалба на С. С. и и. С. е било образувано
адм.д.№2029/2014г., като с решение от 02.11.2015г. жалбата им е отхвърлена.С
нова жалба по чл.34 ЗСПЗЗ С. С., Д. Т. И. и г. Д. И. са поискали изземване на имоти с
идентификатори 41112.10..93 и 41112.10.157.По адм.д.№432/2016г. на КРС срещу
мълчалив отказ по тази жалба, производството по делото е прекратено, поради
прехвърляне на имотите на трето лице-ответника в настоящето.
По жалба, подадена от Г. Г. С., С.Г. С. и И. Г. С. била образувана преписка №94-00-581/2013г., като със
заповед №РД-00-89 от 23.01.2015г. е наредено премахване на незаконен строеж
„ограда“, изградена в имоти с идентификатори №№ 41112.10.157, 41112.10.93,
41112.10.39, 41112.515.2, изградена от Е.Б.Г., В. М.Г. и Б. М.Г...
По гр.д.№528/2016г. на КРС, с решение от
10.02.2017г., са отхвърлени предявени от Е.Б.Г. против И. Г. с., С.Г. С., Д. Т. И. и Г. Д. И. отрицателни установителни искове, че ответниците не са собственици на
имоти с идентификатори 41112.10.93 и 41112.10.157.В решаващите си мотиви, съдът
е приел, че ответниците са собственици на процесните имоти.Решението е
потвърдено от ОС гр.Кюстендил и не е допуснато до касационно обжалване.
От поаказанията на свидетелите К. и Т.,
работили при ищеца като охрана и поддръжка, се установи, че от 2007г. първия
бил охранител, а втория поддържал имота.Имота бил заграден, като по
разпореждане на ищеца в него не бил допускан никой освен посочени от него
рабоници.През 2009г. на място имало телевизионен екип, който снимал.Като през
този период целия имот-спорните два имота и няколко други се обработвали и
облагородявали.
От показанията на свидетелите С., И. и Г.
по делото се установи, че С. С. е разчистил имотите и ги е поддържал до
2007г.През тази година установили, че имотите им се заграждат, имало жива
охрана и кучета и не било допускани.
При така установената фактическа
обстанвока, за съда се налагат следните правни изводи:
Легалното определение на владение се
съдържа в чл.68 ЗС-„Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя“.Очертаните признаци на
владението са обективен-външен-упражняването на фактическа власт-корпус и
субективен-намерението да се държи вещта като своя.С оглед практическите нужди,
последиците и други условия е прието, че владението следва да има още 5
признака.То трябва да е постоянно-да се изразява трайна воля да се държи вещта
за себе си.Владението трябва да е непрекъснато.Трябва да е несъмнено-ясно да се
установяват неговите признаци, че се упражнява фактическа власт с намерение за своене.Трябва също така да е
спокойно.Владението е спокойно, когато не е установено по насилствен
начин.Насилието опорочава владението по отношение на лицето срещу което се упражнява.Владението
трябва да е явно-да не е установено по скрит начин и всеки да може да разбере,
че се упражнява фактическа власт с намерение за своене.
При горната фактическа обстановка, за съда
следва извод, че ищецът в производството е установил фактическа власт върху
имота през 2007г., като е направил това без да има основание-заградил имотите и
поставил охрана с изрични указания да не допускат никого в имота без негово
разрешение.От събраните доказателства-показания на описаните свидетели и
писменни такива следва извод, че ищецът е „завладял“ имота без да има основание
за това.Свидетелят Г. твърди, че е направил забележка на работниците, при което
му било отговорено да не се занимава, тъй като ищецат е „лош човек и може да го
застреля“.Свидетелят С. от своя страна твърди, че узнавайки, че имотите се
ограждат веднага е отишъл на място и се противопоставил.Твърди, че многократно
е ходил след това в опити да влезе в имота, но не бил допускан, а в последствие
не е влизал, тъй като имота е бил заключен и вътре имало куче.
От описаната по-горе фактическа
обстанвока, независимо от липсата на действия прекъсващи давността, е видно, че
през целия исков период 2007г.-2017г. собствениците на имотите, праводатели на
ответника са извършвали различни действия противопоставящи се на поведението на
ищеца.Подавали са жалби по чл.34 ЗСПЗЗ, ходили са на място в опит да влязат в
имотите си, водили са телевизионни екипи и геодезисти за трасиране на
имотите.На място винаги е имало охрана, заключена врата, а в последствие СОТ и
куче.При това съдът счита, че от една страна действията на собствениците,
сочищи на противопоставяне за продължителен период от време изключват признака
спокойно упражнявано владение.От друга страна, при начина на установяване на
владението-завладял и започнал да загражда имота, то следва извод, че това
владение е установено по скрит начин.Действително след отпадане на това
обстоятелство-узнаването на собствениците следва да започне да тече давност, но
по делото се установи, че това положение е поддържано с охрана-първоначално
жива, а в последствие СОТ и кучета.Описаното, съпоставено с посоченото
противопоставяне на собствениците, продължило през целия исков период, води
съда до извод, че не е налице елемента спокойно“ владение, което от своя страна
обуславя извод на съда за неоснователност на предявените искове.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 559.50 лв.,
съобразно представен списък по чрл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от М.В.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** против К.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес ***»******* обективно-кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот с
идентификатор №41112.10.93 и на имот с идентификатор №41112.10.157 по КККР на
гр.Кюстендил.
Осъжда М.В.Г. да заплати на К.Б.Г.
деловодни разноски в размер на 559.50 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен съдия: