РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 01.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІІ
състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА адм. дело № 331 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197,
ал. 2 - 4 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Скорпион 79
Игнатов“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Гоце Дечев“ №
18, вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя Искрен Славчев Игнатов чрез
пълномощника адв. Я.П., срещу Мълчаливо потвърждение от Директора на ТД на НАП
– Варна, при условията на чл. 197, ал. 2, изр. 2 ДОПК, на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) № С200018-023-0001763/03.06.2020
г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
В жалбата се съдържат доводи, че мълчаливо
потвърденото ПНПОМ е незаконосъобразно и необосновано, издадено при липса на
ясни мотиви. Жалбоподателят твърди, че е налице несъответствие с фактите и
мотивите на издадения в последствие Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) по
чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, с който са възстановени ревизираните суми. Твърди се
още, че издаденият АПВ, като такъв издаден в хода на възложена ревизия, а не
при извършена проверка, притежава стабилитет, който препятства повторно
установяване на същите публични задължения с ревизия. Посочва се, че
административният орган вече е постановил влязъл в сила акт, в който е приел,
че процесните суми за данъчен кредит следва да бъдат възстановени, т.е.
установил е редовността на извършените доставки, от които произтича данъчния
кредит и противно на тези изводи в ПНПОМ е възприето като мотив становището на
публичния изпълнител, че е налице съмнение относно реалността на същите
доставки. Излагат се разсъждения свързани с разпоредбата на чл. 129 , ал. 3 от ДОПК и относимостта й към хипотезите по чл. 92, ал.
11 от ЗДДС. Счита се, че мотивите на ПНПОМ са изложени подвеждащо и объркващо.
В съдебно заседание, жалбоподателя,
чрез адв. П. моли жабата да бъде уважена по съображения подробно изложени в
нея. Претендира разноски.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП
– Варна, чрез гл.юрк. Г., в хода на делото по
същество, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От „Скорпион 79 Игнатов“ ЕООД е
деклариран ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. За данъчния
период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. дружеството е подало СД по ЗДДС от 13.05.2020
г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 13 313,33 лв., посочен в
кл. 81 на СД, на основание чл. 92, ал. З от ЗДДС. Към
датата на подаване на данъчната декларация по ЗДДС със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-03001820002283-020-001/23.04.2020 г. е възложено извършването
на ревизия на жалбоподателя за задължения за ДДС за периода 01.03.2020 г. –
31.03.2020 г. (по предходна декларация). Във връзка с подадената данъчна
декларация по ЗДДС за м. април 2020 г. със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03001820002283-020-002/21.05.2020 г. обхватът на вече възложената ревизия бил
разширен като бил включен и процесният период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.
Ревизията следвало да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР,
което станало на 04.05.2020 г. С искане за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03001820002283-039-002/01.06.2020 г.
органът по приходите, извършващ ревизията на жалбоподателя, поискал от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК да бъдат
наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в резултат на ревизията. В мотивите на искането е посочено, че в
хода на ревизията у ревизиращите възникнали съмнения относно реалността на
извършената доставка по фактура № **********/26.03.2020 г. с доставчик „Рекавъри инвест“ АД, по която е
формиран данъчния кредит, деклариран от жалбоподателя в СД за месец март 2020
г. и поискан за възстановяване. В тази връзка под съмнение била поставена и
издадената през процесния период фактура № **********/30.04.2020 г. от същия
доставчик за заплатен от жалбоподателя аванс. В искането се посочва, че
размерът на активите на дружеството е по-малък от размера на очакваните
задължения, които ще бъдат установени при ревизията. Цитиран е и текста на чл.
92, ал. 11 от ЗДДС, според който при възложена ревизия данъкът се прихваща или
възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за
ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за
възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски,
които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Посочва се, че
предстои възстановяване на сумата, отразена в кл. 81
на СД по ЗДДС за м. 04.2020 г. по банкова сметка *** запор именно на тези
банкова сметка. ***, които се очаква да бъдат установени с ревизионния акт е
определен на 26 251,99 лв. като за сумата от 12 938,66 лв. вече било
отправено искане за налагане на предварително обезпечение (№ Р-03001820002283-039-001).
Постановление с изх. №
С200018-023-0001763/03.06.2020 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1
от ДОПК е издадено от публичен изпълнител в Дирекция "Събиране''
при ТД па НАП – Варна, във връзка с искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане
на ПОМ № Р-03001820002283-039-002/01.06.2020 г. като е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки на жалбоподателя, както по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управления, находящи се в Райфайзенбанк по
банковата сметка на жалбоподателя за сумата от 13 313,33 лв. Постановлението
е връчено на жалбоподателя по електронен път на 04.06.2020 г.
След налагане на обезпечителната
мярка е издаден Акт за прихващане или възстановяване по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС №
Р-03001820002283-171-002/17.06.2020 г., с който на дружеството-жалбоподател е
възстановена декларираната за месец април 2020 г. сума за възстановяване, а
именно 13 313,33 лв. Същата сума е обезпечена
с оспорваното ПНПОМ, потвърдено мълчаливо от директора на ТД на НАП – Варна.
На 08.06.2020 г. е подадена жалба с
вх. № 14317/08.06.2020 г. от „Скорпион 79 Игнатов“ ЕООД, срещу Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. № С200018-023-0001763/03.06.2020 г. По делото не се спори, че липсва
изрично произнасяне по тази жалба от Директора на ТД на НАП – Варна.
При тези фактически обстоятелства, от
правна страна съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
В случая е налице хипотезата на чл.
197, ал. 2, изр. ІІ от ДОПК, според която непроизнасянето на решаващия орган в
сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да
се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Срокът, в
който Директорът на ТД на НАП – Варна е следвало да се произнесе изтича на
22.06.2020 г. (14 дни след 08.06.2020 г.) и тъй като в този срок липсва
произнасяне е налице мълчаливо потвърждение, което „Скорпион 79 Игнатов“ ЕООД
оспорва с жалба, депозирана на 29.06.2020 г. , т.е. в рамките на предвидения
14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне на горестоящия орган. Така
жалбата е своевременно подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването,
срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт.
Разгледана по същество, жалбата e неоснователна.
Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК,
предварителните обезпечителни мерки се
налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се
обжалват по реда на чл. 197 ДОПК. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на
съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата
инстанция, е решението на директора на ТД на НАП – Варна, респективно
мълчаливото потвърждаване в условията на чл. 197, ал. 2, изр. ІІ ДОПК, като по
аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на
законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението
си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.
168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и
решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК, когато е издадено
такова, съответно на мълчаливото потвърждение) са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на
материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за
форма и съобразяване с целта на закона (чл. 160, ал. 2 вр.
чл. 144, ал. 2 ДОПК). Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен
орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК.
Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на
ТД на НАП – Варна, като компетентен горестоящ
административен орган, за когото законът е допуснал възможност и да не се
произнесе по подадена до него жалба по реда на чл. 197 от ДОПК, за което
непроизнасяне законът необоримо презюмира, че е изразена воля за потвърждаване
на оспорвания акт, т.е. в случая не може да се счита, че е налице неспазване на
изискването за форма на акта на горестоящия орган.
Съдът не констатира наличието и на
процесуални нарушения, нито пък на нарушения на материални разпоредби в
конкретния казус.
Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК
урежда случаите на налагане на обезпечителни
мерки. Въпросните мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и 5 ДОПК),
като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания на
този етап от ревизионното производство, с оглед предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на
задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при
приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени
публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към
продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в
разпоредбата на чл. 121, ал. 6 ДОПК с налагане на обезпечителни
мерки на основание чл. 195 ДОПК от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените по
основание и размер публични задължения, а в случай че не се стигне до
установяване на очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира
по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.
В рамките на производството по
издаване на постановлението за предварително обезпечаване
чрез налагането на съответните мерки компетентният публичен изпълнител извършва
преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на
публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 ДОПК
той има правомощието да наложи обезпечение.
Преценката за евентуална затрудненост на събирането на задълженията е в рамките
на неговата дискреционнна власт.
Видно от данните по делото, на 23.04.2020
г. с издаването на ЗВР № Р-03001820002283-020-001/23.04.2020 г. е образувано
ревизионно производство по отношение на „Скорпион 79 Игнатов“ ЕООД гр. Русе. В
хода на вече започнало производство и на база искане на орган по приходите е
издадено ПНПОМ изх. № С200018-023-0001763/03.06.2020 г., с което, с цел да се
защитят интересите на държавата, е наложена като предварителна обезпечителна мярка – запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на дружеството – жалбоподател, както и по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, а
също така и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
посочена в ПНПОМ банка за сумата от 13 313,33 лв.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът
отменя обезпечителната мярка, ако: а)
длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; б) не
съществува изпълнително основание; или в) не са спазени изискванията за
налагане предварителните обезпечителни
мерки по чл. 121, ал. 2 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
Първото отменително
основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата,
нито до приключване на устните състезания по делото не са представени
доказателства за учредено обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да
обуславя задължителна съдебна отмяна на наложения съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК
с процесното ПНПОМ запор на вземанията му от посочената банка.
Второто отменително
основание по чл. 197, ал. 3, пр. 2 ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл.
121, ал. 1 ДОПК за обезпечаването на
бъдещо публично вземане към жалбоподателя. За налагането им изпълнително
основание по чл. 209, ал. 2, т. 1–8 ДОПК не се изисква и затова липсата му не
обуславя отмяната им. Общото правило по чл. 195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
вземания важи за окончателните обезпечителни
мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително
изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява
изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалния чл. 121, ал. 1, пр. 1 ДОПК, който
изрично позволява предварителни обезпечителни
мерки да се налагат в хода на ревизията за подлежащите на установяване
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, преди ревизионен акт
за тях да е издаден като изпълнителен титул.
Спорът по същество се свежда до
преценката на третото отменително основание по чл.
197, ал. 3, пр. 3 ДОПК - дали обезпечителни
мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК. Според
последната норма в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Анализът на цитираната норма сочи, че
за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни мерки е
необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство; 2) да се очаква
установяването на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и
3) извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на
данъчно-задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни
събирането на установените с бъдещия ревизионен акт задължения. Изпълнението на
тези изисквания съставлява и мотивиране на ПНПОМ. В настоящия случай съдът
намира, че изискванията са изпълнени като изложените обстоятелства в искането
от 01.06.2020 г. за предварително обезпечаване
на задължения, следва да се възприемат като мотивиране по смисъла на чл. 121,
ал. 1 ДОПК.
В случая, постановлението, мълчаливо
потвърдено от директора на ТД на НАП – Варна, чиято законосъобразност се
оспорва, има за свое фактическо основание предполагаемия размер на задължението
на жалбоподателя, посочен от ревизиращия орган в отправеното искане, като този
размер е обоснован от възникналото у ревизиращите съмнение относно реалността
на сделка по издадена на жалбоподателя фактура през м. април 2020 г., от която
произлиза данъчния кредит, деклариран от жалбоподателя за възстановяване. Съмненията
на ревизиращият орган, свързани с фактурата от процесния ревизиран период (м.
април 2020 г.), са обусловени от наличието на съмнения въобще относно
търговските сделки с конкретния контрагент, доколкото такива съмнения са налице
и по отношение на идентична доставка от предходния данъчен период (м. март 2020
г.). В случая се касае за предварителна обезпечителна мярка, поради което към
момента на налагането й не се изисква публичното вземане, което се очаква да
бъде безспорно установено в хода на ревизията да бъде конкретно доказано. Това
доказване ще се извърши в ревизионното производство.
Тук е мястото да се посочи, че от
издадения АПВ не може да се изведе безспорен извод, оборващ съмненията относно
реалността на сделката. Това е така, на първо място, тъй като основанието за
възстановяване на данъка в хипотезата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС е обвързано с
наличието на формални предпоставки, а именно лицата да отговарят на някое от
условията по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, като проверката съответствието на тези
формални изисквания с реалните фактически обстоятелства е предмет на доказване
в образуваното ревизионно производство. Освен това АПВ е издаден след налагане
на процесните обезпечителни мерки, които касаят евентуалните задължения, които
се очаква да бъдат установени в хода на ревизията.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК
предвижда, че обезпечение се извършва,
ако без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Няма съмнение, че
цел на уредбата е защита на публичния интерес, на фиска
и да гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение
с лихвите до окончателното му погасяване. Определяща е обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни
задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към
датата на изпълнението. В настоящия случай това обстоятелство по отношение на жалбоподателя
е изследвано, като както в искането за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, така и в постановлението за налагането им е посочено, че размерът на
активите/имуществото на жалбоподателя е по-малък от размера на очакваните задължения,
които ще бъдат установени, което не се оспорва от жалбоподателя.
Това безспорно доказва, че действително
ще бъде затруднено и дори невъзможно събирането на бъдещите публичните
вземания.
Подробно развитите в жалбата
съображения по съществото си касаят установяването на процесното публично
вземане за ДДС и са относими към развиващото се ревизионно производство, но не
и към производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Това се
отнася и за възраженията, свързани с правната природа и действието на издадения
АПВ спрямо течащата ревизия. С оглед на това съдът намира, че тези възражения
не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение, поради неотносимостта
им към предмета на оспорване.
По изложените съображения съдът счита,
че жалбата срещу мълчаливо потвърденото ПНПОМ е неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
жалбоподателят дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът определя на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ в размер на 100 лева.
Мотивиран така, Административен съд –
Русе
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Скорпион 79 Игнатов“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Гоце Дечев“ № 18, вх. 2,
ет. 4, представлявано от управителя И. С. И.в, срещу Мълчаливо потвърждение от
Директора на ТД на НАП – Варна, при условията на чл.
197, ал. 2, изр. 2 ДОПК, на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С200018-023-0001763/03.06.2020
г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „Скорпион 79 Игнатов“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Гоце Дечев“ № 18,
вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя И. С. И., ДА ЗАПЛАТИ на Териториална
дирекция на НАП – Варна сумата от 100
лв. (сто) лева, представляващи разноски по делото.
Решението, на основание чл. 197, ал.
4 ДОПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: