№ 14093
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110108832 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. Н., чрез адв. Р.
Р., против *************, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че *************
няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за сумата 735,66 лв.,
представляваща ½ част от сумата 1471,32 лв. – цена на доставена за периода м.
май.2014 г. – м. април 2016 г. *********, ведно със законната лихва от ****** г. до
окончателното й изплащане, за събирането на която сума е издаден изпълнителен лист
от ******** г. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав и е образувано
изпълнително дело № ****** по описа на *********.
С исковата молба се твърди, че правото на принудително събиране на
посочената сума е погасено по давност на 18.10.2023 г., тъй като в периода 18.10.2018
г. – 03.01.2024 г. не са извършвани изпълнителни действия, които да доведат до
прекъсване на погасителния давностен срок. В тази връзка се излага, че съгласно ТР №
2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исканията на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ, направени с молбата за образуване на
изпълнителното дело, не прекъсват давността. Иска се уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от *************, чрез юрк. ***** Н., са
развити съображения за неоснователност на иска. Излагат се доводи, че погасителният
давностен срок за вземания, установени с влязло в сила решение е винаги петгодишен,
както и че в случая течението на погасителния давностен срок е спряно в периода от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение течението, на основание чл. 3, т. 1
и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИПОНСПП), а на 19.12.2023 г. течението на погасителния
давностен срок е било прекъснато, тъй като с молбата за образуване на
1
изпълнителното дело дружеството е поискало от частния съдебен изпълнител да бъдат
наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на ищцата, да
бъдат извършени опис, оценка и публична продан на притежаваните от ищцата
движими вещи и е възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен
изпълнител да проучи имуществото на ищцата и да определи начина на изпълнението.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От представения от ищцата и съдържащ се в кориците на приложеното към
делото заверено копие на изпълнително дело № ****** по описа на *********, се
установява, че изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО,
40 състав, е издаден въз основа на влязло в сила решение № 513044 от ******. по гр. д.
№ 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, и със същия Б. Г. Н. е осъдена да заплати на
************* сумата 735,66 лв., представляваща ½ част от сумата 1471,32 лв. – цена
на доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г. *********, ведно със
законната лихва от ****** г. до окончателното й изплащане.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото заверено копие от
решение № 513044 от ******. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, същото е
влязло в сила на ******.
От приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело се установява
също, че то е образувано на 19.12.2023 г., по молба на *************, въз основа на
издадения изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40
състав, както и че с молбата от 19.12.2023 г. ************* е поискало от частния
съдебен изпълнител да бъдат наложени запори върху банковите сметки и трудовите
възнаграждения на ищцата, да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на
притежаваните от ищцата движими вещи и е възложил, на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на ищцата и да
определи начина на изпълнението. По изпълнителното дело са предприемани следните
изпълнителни действия по отношение на длъжницата Б. Г. Н.: на 10.01.2024 г. е
наложен на запор върху банковите сметки на длъжницата; на 15.01.2024 г. е наложен
запор върху притежаваното от длъжницата МПС; на ***** г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжницата.
От правна страна:
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
2
по давност.
В случая ищцата Б. Г. Н. доказа твърдението си, че срещу нея има образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесната сума от
*************.
Решението, въз основа на което е издаден изпълнителни лист, е влязло в сила на
******., след която дата е започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече на 22.10.2018 г., не
е изтекъл към предявяване на иска на **** г., тъй като е бил спиран и прекъсван,
поради което и процесното вземане на ответника към ищцата не е погасено по давност.
Съображенията за това са следните:
Петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да
тече на 22.10.2018 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение), като течението
на срока е било спряно в периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). От ***** г.
петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е продължил да тече,
като течението на срока е било прекъсвано на следните дати: на 19.12.2023 г., с
искането на ************* до частния съдебен изпълнител, съдържащо се в молбата
за образуване на изпълнителното дело, да бъдат наложени запори върху банковите
сметки и трудовите възнаграждения на ищцата, да бъдат извършени опис, оценка и
публична продан на притежаваните от ищцата движими вещи и с възлагането, на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото
на ищцата и да определи начина на изпълнението; на 10.01.2024 г. с налагането на
запор върху банковите сметки на длъжницата; на 15.01.2024 г. с налагането запор
върху притежаваното от длъжницата МПС; на ***** г. с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжницата.
От **** г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който давностен
срок не е бил изтекъл към предявяване на иска на **** г.
Неоснователен е доводът на ищцата, че исканията на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ, направени с молбата за образуване на
изпълнителното дело, не са прекъснали течението на погасителния давностен срок.
Както в разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, така и с тези, дадени в т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 по тълк.д. №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в практиката на ВКС (напр. определение №
1910/15.04.2025 г. по гр.д. № 4217/2024 г. на ВКС, IV г.о., определение № 1786 от
26.06.2024 г. по т. д. № 818/2024 г. на ВКС, II т. о., решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр.
д. № 439/2023 г. на ВКС, III г. о, определение № 1036 от 7.03.2024 г. по гр. д. №
3470/2023 г. на ВКС, III г. о., и др.), е прието, че своевременно направеното от
кредитора до съдебния изпълнител искане за прилагане на определен изпълнителен
способ прекъсва течението на погасителния давностен срок, дори искането да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Прекъсването настъпва дори изпълнителното действие
да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок. Това е
така, защото обстоятелствата, водещи до прекъсване на срока не може да са такива,
които не зависят от волята на взискателя. В този смисъл, ако в молбата до ЧСИ за
3
образуване на изпълнително дело е поискано налагане на запор или предприемането
на друго конкретно изпълнително действие и/или е възложено на ЧСИ да проучи
имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнение, давността се
прекъсва.
Предвид изложеното предявеният от Б. Г. Н. против ************* иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на дружеството по настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от предявения от Б. Г. Н., ЕГН **********, против
*************, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ************* няма право на
принудително изпълнение срещу Б. Г. Н. за сумата 735,66 лв., представляваща ½ част
от сумата 1471,32 лв. – цена на доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г.
*********, ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното й изплащане, за
събирането на която сума е издаден изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. №
4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав и е образувано изпълнително дело № ****** по
описа на *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Б. Г. Н., ЕГН **********, да
заплати на *************, ЕИК ******, сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на дружеството по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4