№ 678
гр. Разград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100236 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и Закона за
енергетиката.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Й. К. Й. с ЕГН
********** и адрес: гр. Разград, БУЛ. *********, общ. Разград, обл. Разград, с
която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумата 2044,52 лв. (две
хиляди четиридесет и четири лв. и 52 ст.) главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение“ на топлинна
енергия за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. по партида с аб. №
********* за имот на адрес: гр. Разград, бул. *********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.11.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 230,77 лв.
(двеста и тридесет лв. и 77 ст.) лихва, изчислена за периода от 31.12.2023 г. до
06.11.2024 г., сумата 45.51 лв. (четиридесет и пет лева и 51 ст.) за държавна
такса и 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответника е титуляр на партида с аб. № ********* за имот
на адрес: гр. Разград, бул. *********. Сочи, че Й. Й. не е заплатил
задълженията си за потребена топлинна енергия и такси за услугата „дялово
разпределение“ на топлинна енергия през отоплителен период (отоплителен
сезон) от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. Твърди още, че ответникът е потребител
на топлинна енергия в горепосочения имот, че същият е ползвал такава и не е
заплатил тази сума, поради което ищецът е поискал, а съдът е издал заповед за
изпълнение №1031/11.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 2029/2024 г. Претендира
заплащане на направените и в исковото производство разноски. Към исковата
молба са приложени общи условия, Решение на ДКЕВР № ОУ-
005/23.01.2006г.; Заявление за промяна на партида от 02.11.1982г. с Акт към
него, справка за задълженията, копия на фактури, формуляр за отчет,
индивидуална справка за използвана енергия, дебитно известие. Иска
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза при оспорване на претенцията
1
и прилагане на ч.гр.д.№ 2029/2024г.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда
особен представител депозира отговор с вх. № 7662/04.08.2025 г.. Счита
исковете за допустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че не са налице
доказателства, че ответника е собственик/ползвател на обекта. Счита, че
назначаване на експертиза не е необходимо.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна
енергия.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2029/2024г. е издадена заповед за
изпълнение №1031/11.11.2024 г. срещу ответника в полза на „Топлофикация
Разград“ АД за сумите 2 044,52 лв. (две хиляди четиридесет и четири лв. и 52
ст.) главница за доставена и незаплатена топлинна енергия и такси за услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до
31.03.2024 г. по партида с аб. № ********* за имот на адрес: гр. Разград, бул.
*********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.11.2024 г. до окончателното
изплащане; сумата 230,77 лв. (двеста и тридесет лв. и 77 ст.) лихва, изчислена
за периода от 31.12.2023 г. до 06.11.2024 г. Същата заповед е връчена на
ответника при условията на чл.47 от ГПК.
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация Разград” ЕАД гр. Разград на потребители за битови нужди са
публично оповестени, като същите са одобрени с решение №ОУ-
005/23.01.2006 г. на ДКЕВР. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна
енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е
30 - дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в
общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че
няма такива в тази етажна собственост./
Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на
потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на
купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със
срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този
достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина,
по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп
до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния
специфичен разход на сградата.
За имота, находящ се на адрес гр. Разград, БУЛ. ********* е представено
Молба за присъединяване от 02.11.1982г. /л.8/, с което именно ответника Й. Й.
е заявил желание да бъде присъединен обекта към топлопреносната мрежа,
като посочва, че вътрешната инсталация е изградена. Служебно е установено
2
/след справка в информационния масив „wikimapia.org“/, че посоченият в
заявлението жилищен блок „Родопи“ съответства на административен адрес
бул. „*********.
С оглед разрешението на ВКС в ТР №2/2017г от 17.05.2018г.
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, като писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. От друга страна легалната дефиниция
на „битов клиент“ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди,
като не е необходимо да е налице отделен договор, сключен с дружеството –
доставчик. Волеизявлението на ответника, изразяващо желание за
присъединяване с цел топлоснабдяване на процесния имот, се явява
предложение, което е достигнало до адресата, прието е /искането е уважено/ и
в резултат е налице валидно облигационно отношение. Причините и мотивите
са ирелевантни.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към
настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда с оглед защита на
длъжника, когато същия е получил издадената заповед за изпълнение по реда
на чл. 47 ГПК, заявителят да предяви установителен, а не осъдителен иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество същите се явяват основателни.
Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно
право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и
дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на
партида установява наличието на облигационни отношения между
страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С
Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието,
че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило,
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено
сключването на индивидуални договори между всеки потребител и
топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна
3
енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл.
150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни
за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при
Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото,
за имота има открита партида, налице е облигационно правоотношение с
ищеца, инициирано именно от потребителя –ответник, уредено при
действието на актуалните общи условия, като по делото не са налице
доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на
търговските отношения с ищеца. Видно е от приложените писмени
доказателства, че в блока, където се намира имота на ответника, са
извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер,
намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е установено
обстоятелството Й. Й. да е заявил надлежно възражения срещу начисленията
и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017
от 17.05.2018 г. Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми. Тъй като
потребителя не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху
главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Начина на изчисляване на обезщетението за забава е нормативно
определена – 10 пункта в добавка към основния лихвен процент /ОЛП/.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че връчване на
ежемесечната фактура не е необходимо, с оглед характера и периодичността
на възникване на финансовите задължения и предварително
определен/определяем размер. В подкрепа на тезата на съда е и ТР №3/2011г.
по ТД № 3/2011г., в което, ОСГТК на ВКС, разглеждайки въпроса за
погасителната давност, подробно разглежда характера на задълженията,
свързани с доставка на услуги от топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества. Съгласно цитираната задължителна практика:
„„Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно
единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно
изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в
течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и
същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта
или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният
може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от
структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на
периодичните плащания е предварително определеният и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено... Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
4
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Според чл.155 и чл.156 от Закона за
енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената,
определена предварително и известна на страните по договора, на месечни
вноски. Предвидени са различни системи за плащане на действително
потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания…“
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъдат присъдени в цялост направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12.
Представен е списък по чл. 80 ГПК (л.71). Видно от представените писмени
доказателства по делото, разноските по ГД 236/2025г. възлизат на 378,60 лв.,
от които 75,00 лв. представляват заплатена д.т. за разглеждане на исковете,
3,60 лв. д.т. за препис на депозирана по електронен път искова молба и 300 лв.
са заплатени като депозит за възнаграждение на особения представител на
ответника.
Претендирани по заповедното производство са 45,51 лв. за заплатена д.т., а
търсеното по ЧГД 2029/2024 г. възнаграждение за юрисконсулт от 50 лв. е в
минимален размер, съобразено е с материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото и следва да бъде уважено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Й. К. Й. с ЕГН
********** и адрес: гр. Разград, БУЛ. *********, общ. Разград, обл. Разград,
дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200, Индустриална зона,
ул. „Черна“, представлявано от Михаил Николаев Ковачев, сумата 2044,52 лв.
(две хиляди четиридесет и четири лв. и 52 ст.) главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение“ на
топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. по партида с аб.
№ ********* за имот на адрес: гр. Разград, бул. *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 07.11.2024 г. до окончателното изплащане;
сумата 230,77 лв. (двеста и тридесет лв. и 77 ст.) лихва, изчислена за периода
от 31.12.2023 г. до 06.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 1031/11.11.2024г. по ч.гр.д.№ 2029/2024 г. по описа на РС –
Разград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й. К. Й. с ЕГН ********** и
адрес: гр. Разград, БУЛ. *********, общ. Разград, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ
5
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от Михаил Николаев Ковачев сторените разноски: 95,51 лв.
(деветдесет и пет лева и 51 ст.) – разноски по заповедното производство,
както и 378,60 лв. (триста седемдесет и осем лева и 60 ст.) - сторените по
исковото производство разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи по
ЧГД № 2029/2024 г. на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6