Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 143
гр.
Севлиево, 10.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
на девети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
БОЖИЛОВА гр.д. № 1148 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 37 в,
ал. 4 вр. чл. 37 в, ал. 5 ЗСПЗЗ вр. §
19, ал.
1 ПЗР на ЗИД на АПК.
Образувано
е по жалба, подадена от „ДЕА“ ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. "Седми юли" № 23, представлявано от Т. К. П.,
срещу Заповед № ПО-09-113/30.09.2019 г., издадена от Директора на Областна
дирекция "Земеделие" Габрово.
Жалбоподателя твърди, че с обжалваната заповед на основание чл. 37в, ал. 4
ЗСПЗЗ е определено разпределение на масивите с начин на ползване обработваеми
земи съгласно извършеното служебно разпределение за стопанската 2019/2020
година в землището на село Сенник, Община Севлиево, област Габрово. Според
жалбоподателя оспорената заповед била незаконосъобразна поради противоречие с
материалния закон и следвало да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 АПК.
Издадената заповед нарушавала разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ,
конкретно императивното правило, че правото на ползване на отделния масив се
предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена, арендована или наета земя.
Счита, че административният орган не е дал достатъчно аргументи за
методологията, по която е извършено служебното разпределение, тъй като доклада
на комисията с Peг. № ПО-26-551 от дата 26.09.2019 г., не бил достъпен на
интернет страницата на ОД "Земеделие" Габрово. Действията на
административния орган били в противоречие с дадените задължителни отговори от
Министерството на земеделието и храните, които областните дирекции
"Земеделие", като подчинени на министерството, били задължени да
спазват. И по-конкретно на т. 13 от същите. Жалбоподателят твърди, че бил един
от дребните ползватели в процесното землище, тъй като ползвал 320.985 дка, а
трима от останалите ползватели били декларирали по-голяма площ за обработване. Жалбоподателят
счита, че за да спази стриктно закона, административният орган следвало да
разпредели с приоритет земята, декларирана от дребните ползватели, включително
и тази на жалбоподателя, като следвало да се стреми да формира по-големи по
обем масиви, а едва след това да разпредели ползването на декларираната от
едрите ползватели земеделска земя. На жалбоподателя били разпределени масиви,
които не представлявали комасиране на земеделската земя, а точно обратното -
силното й фрагментиране. В жалбата до съда се излагат възражения за конкретни
масиви.
В заключение жалбоподателят сочи, че намира обжалваната заповед за
незаконосъобразна, поради което моли съдът да я отмени. Претендира и разноските
по делото.
Ответникът по жалбата Директора на ОДЗ - гр. Габрово, в писмено
становище, заявява неоснователност на жалбата. Излага доводи за
законосъобразносттта на оспорената заповед. Претендира разноски.
Заинтересованата страна "ХЕЛИОС-М" ЕООД гр. Севлиево, в
писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Останалите заинтересованите
страни – „Елевьор дьо Шевр“ ЕООД гр. Севлиево; „Ранк България“ ЕООД гр.
Варна; ЕТ "Агро – Светлозар Дичевски"; ЕТ „Гама – Г. Пенков“; ЕТ
„Раван – Николай Кулеков“; ОППК „Дан Колов“ село Сенник, община Севлиево и
Фондация „Биоленд“ гр. Севлиево не взимат становище по жалбата.
Пред
съда жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага в
писмената си защита, представена по делото, подробни съображения във връзка с искането
си за отмяна на заповедта.
Ответникът
по жалбата оспорва същата и
представя писмено становище, в което сочи своите съображения.
Заинтересованата страна "ХЕЛИОС-М" ЕООД гр. Севлиево също
представя подробни писмени бележки с искане да се потвърди обжалваната заповед.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от протокол от 27.08.2019 година
г., че в Общинска служба по земеделие гр. Севлиево е проведено заседание на комисия, назначена
със заповед № ПО-09-7 / 31.07.2019 г., издадена от Директора на Областна
дирекция "Земеделие" Габрово, за ръководене сключването на доброволно
споразумение изготвяне на споразумение за създаване на масиви за ползване и да
съставя проект на служебно разпределение в случаите, когато не е постигнато
доброволно споразумение в землището на с. Сенник, Община Севлиево, за
стопанската 2019/2020 г.. Комисията установила, че са подадени 6 броя декларации
по чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ, от които 3 броя за участие в споразумение и 3 броя за
ползване на имотите в реални граници, 17 броя заявления по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ,
от които 14 броя със заявено желание за участие в споразумение, като в 6 броя
от тях е заявено желание за ползване на имоти в реални граници и 3 броя със
заявено желание за ползване на имотите в реални граници. Подробно са описани
всички декларации и заявления. Комисията е приела, че всички
собственици и ползватели, подали декларации и заявления, отговарят на
изискванията да участват в споразумение за създаване на масиви за ползване на
земеделски земи по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ. Разяснено е на участниците, че в срок
до 30 август, споразумението трябва да бъде сключено, подписано и представено в
ОСЗ – Севлиево.
Установява се от протокол от 16.09.2019 г., че в
Общинска служба по земеделие гр. Севлиево
е проведено заседание на комисия, назначена със Заповед №
ПО-09-7/31.07.2019 г., издадена от Директора на Областна дирекция
"Земеделие" Габрово, на което е констатирано, че споразумение за
землището на с. Сенник, Община Севлиево за стопанската 2019/2020 г. не е
постигнато, поради което е взето решение да се изготви проект на служебно
разпределение на масивите за ползване.
От доклад на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ
до Директора на ОД „Земеделие” –
Габрово, изготвен на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, се установява, че
комисията е описала хронологично и подробно извършените действия, за които са
съставени посочените и обсъдени по – горе документи, площите на имотите,
техните собственици, ползватели и дължимото рентно плащане.
В хода на производството бе разпитана в
качеството на свидетел П.Д., заемаща длъжността „Главен директор“ в Главна
дирекция „Аграрно развитие“ към Областна дирекция „Земеделие“
гр. Габрово. Свидетелката обясни, че е определена със заповед на Директора като
контролиращо лице, което да оказва контрол върху работата на комисиите. Според
показанията на свидетелката съответният масив се разпределя на ползвателя с най
- голям дял правно основание и този принцип е спазен. Счита, че комисията се е
ръководила от правилото при последователността за разпределянето да се започне
от най - малкия към най – големия ползвател. Според свидетелката, ако не би се
спазила тази последователност не би се спазил и принципа за разпределение на
масивите на ползвателите с най – голям дял правно основание в тези масиви,
което означава, че принципът е бил спазен.
По делото бе разпитан и свидетеля П.К.. Същият
заяви, че е управител на „Интерфейс“ ЕООД и собственик на ЕТ „Интерфейс – П.К.“,
които работят в областта на геодезията, проектиране, кадастър и изготвяне на
доброволни споразумения за ползване на земеделски земи. Свидетелят обясни, че
управляваното от него дружество е било ангажирано с изготвяне на споразуменията
за 2019/2020 година за землищата на всички села в Община Севлиево, вкл. и за
землището в село Сенник. П.К. каза пред съда, че си спомня, че в последния ден
от срока за изготвяне на доброволните споразумения управителят на дружеството –
жалбоподател Т. П. поискал да се преработи споразумението, което до този момент
било направено по съгласие на участниците в него на доброволен принцип, като същото
се промени така че белите петна да се разпределят на квотен принцип. Тъй като е
имало несъгласие с предложението на П. за промяна на настаняването, до
сключване на доброволно споразумение не се е стигнало, което е наложило и
служебното разпределение. От показанията на свидетеля се установи, че масивът,
който е „Деа“ ЕООД гр. Велико Търново е искало да обработва, не се е обработвал
предходната година от това дружество, а от „Хелиос – М“ ЕООД гр. Севлиево.
Освен това дружеството – жалбоподател е нямало там преобладаващо правно
основание, за да иска такова настаняване и при условие, че „Хелиос – М“ гр.
Севлиево не се е съгласило с предложението на П., е нямало как това искане да
бъде уважено. Поради това се е стигнало до несключване на доброволно
споразумение. Според свидетеля в случая безспорно е спазен принципа за служебно
разпределение, т.е. ползвателите да се настанят в масиви с най – голям дял на
техни правни основания, тъй като почти във всички случаи при служебното
разпределение в село Сенник, община Севлиево, ползвателите с преобладаваща,
арендована или собствена земя, която е заявена за участие, са били настанени в
съответствие с § 2ж от ПДРЗСПЗЗ, с изключение може би на масиви, които се дават
на ползвателите, за да се достигне квотата, която им се полага пропорционално
на ползваната площ за бели петна. Освен това при служебното разпределение, за
да се спази квотния принцип, според свидетеля е допустимо да се разпределят
масиви само с имоти бели петна.
От заключението на вещото лице се установи, че с обжалваната
заповед № ПО-09-113/30.09.2019 г., издадена на основание чл. 37в, ал.4 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чл. 75а,
ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ППЗСПЗЗ) се създават масиви (чрез служебно разпределение) за
ползване на земеделски земи от собственици/ползватели за землището на село Сенник
за стопанската 2019-2020 година. Одобрява се карта на служебно разпределените
масиви за ползване в землището на село Сенник, ЕКАТТЕ 66216, община Севлиево,
област Габрово, както и регистър към нея, които са окончателни за стопанската
2019-2020 год.
Създаването на масиви за ползване на земеделски
земи между собственици и/или ползватели представлява административна процедура,
която се извършва при определени условия и ред, регламентирани в разпоредбите
на чл.37в от ЗСПЗЗ. Целта на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ е собствениците
и ползвателите на земеделски земи в съответното землище да уредят обработваните
от тях площи, като преразпределят собствените и ползваните на правно основание
имоти, към които прибавят и така наречените „имоти - бели петна", намиращи
се в масивите, разпределени между участниците в споразумението. Между
ползвателите и собствениците на земеделски земи в землището на село Сенник не е
постигнато в определения срок доброволно споразумение за ползване на
земеделските земи за стопанската 2019-2020 год., поради което е изготвен
служебно проект за разпределение на ползването на земите по масиви в землището,
съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 3
от ЗСПЗЗ. Заключението на вещото лице в случая е, че при образуване на масивите
чрез служебно разпределение, описани в обжалваната заповед № ПО-09-113/30.09.2019
г., издадена на основание чл. 37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чл. 75а, ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на
закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), за
ползване на земеделски земи от собственици/ползватели за землището на село Сенник
с ЕКАТТЕ 66216 за стопанската 2019-2020 година са спазени всички нормативни
изисквания, включително принципа на параграф 2ж от ЗСПЗЗ и изискванията на чл.
37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което излага твърдения,
че обжалваният индивидуален административен акт е неблагоприятен за него, като същият подлежи на обжалване пред РС – Севлиево.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При осъществяване контрол за законосъобразност върху
административният акт, съдът следва да извърши преценка дали са спазени всички
установени в чл. 146 АПК условия за
действителност на административните актове: дали актът е издаден от компетентен
административен орган, в установената от закона форма, при спазване на
материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, както
и дали е налице съответствие с целта на закона. Подходът за разграничението
между нищожните и унищожаемите административни актове е конкретен при всеки
отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаването на акта,
което се отразява на съдържанието на акта и засяга волеизявлението на
административния орган. Нищожният административен акт не поражда правни
последици - той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи
правно действие и затова съдебният орган следва да обяви неговата нищожност.
Заповедта, която е предмет на обжалване по настоящото
дело, е издадена от компетентен орган в установената форма, без при издаването
ѝ да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, като същата не противоречи на материалноправни разпоредби и
съответства на целта на закона.
Нормите на чл. 37в, ал. 1
- ал. 5 ЗСПЗЗ регламентират създаване на масиви за ползване на
земеделски земи, които се създават по споразумение между собствениците и/или
ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко
землище на територията на общината. При изготвянето на проекта на разпределение
в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на
земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие
в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ. Споразумението
се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите.
Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от
общата площ на масивите за ползване в съответното землище. Съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато между
ползвателите не се постигне споразумение, както и за земите, които
споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на
ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година по следния
ред: 1. правото за ползване на отделния
масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или
арендована/наета земеделска земя в масива;
2. площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са
подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите
пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената
и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище. Комисията изготвя доклад до директора на
областната дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното
споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал.
3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който
директорът на Областна дирекция "Земеделие" издава заповед за
разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година.
Съгласно § 2ж. ЗСПЗЗ „Масив за ползване" по смисъла на този закон е
непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена трайни
елементи, съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната
карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване. При
необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване от цифровата
орто фото карта.
Обжалваната заповед, е издадена от компетентен орган
съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Мотивите за извършеното
разпределение са посочени в предхождащите обжалваната заповед доклад от
комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ до
Директора на ОД „Земеделие” – Габрово, в протокола от 16.09.2019 г., на
комисията и в протокола от 27.08.2019 г., на комисията, като този начин на
процедиране е в съответствие с трайната практика на ВАС и ТР № 16 от 31.03.1975
г. на ОСГК на ВС, според които е възможно
мотивите за издаване на административен акт да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед издаване на акта или в отделен документ, изготвен
най – късно до изпращането на жалбата срещу акта за разглеждането ѝ от
горестоящия орган или съда. Не намира опора в закона, както и в правилата за тълкуване на
нормативните актове, становището на жалбоподателя, че тъй като в публикувани в
интернет Въпроси и Отговори, се сочи че разпределението следва да почне от най
дребния ползвател, то същото следва да започне именно от него, като същият
следва да получи имоти, каквито му харесват.
Напротив нормативните изисквания са други - чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ: 1.
правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям
дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива; 2. площта на земеделските земи, за които няма
сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б,
се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на
трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в
съответното землище, а съгл. § 2ж. ЗСПЗЗ при необходимост се взема предвид
актуалният начин на трайно ползване от цифровата орто фото карта. Посочените
нормативни изисквания са спазени, което се установява от заключението на вещото
лице и показанията на свидетелите Д. и К..
По отношение на направените в жалбата възражения съдът
намира следното:
Жалбоподателят твърди в жалбата си до съда, че за
ползвателите не било ясно дали са спазени принципите, заложени в закона, при
разпределянето на ползване на земеделска земя съгласно обжалваната заповед, тъй
като докладът на комисията по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, рег.№
ПО-26-551/26.09.2019г. не бил публикуван на интернет страницата на ОД
„Земеделие" Габрово. Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 37в. ал. 5 ЗСПЗЗ само заповедта, издадена по
реда на чл. 37в. ал. 4 ЗСПЗЗ, се обявява в кметството и в сградата на
общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на Общината
и на съответната Областна дирекция "Земеделие" в срок до 10 октомври.
В тази връзка следва да се отбележи, че няма изискване за публикуване или за
обявяване на изготвения доклад, поради което това възражение на жалбоподателя
се явява неоснователно.
Според изложеното в жалбата, жалбоподателят намира, че
действията на административният орган при разпределението са в противоречие с
дадените от Министерство на земеделието указания/отговори по прилагане на
закона, които според жалбоподателя са задължителни за областните дирекции
„Земеделие“ и комисиите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Тези отговори според съда
нямат нормативен характер и съответно задължителен такъв, още повече, че според
съда посочените правила са спазени при служебното разпределение, тъй като ползвателите
са настанени в масиви, в които имат преобладаващо заявени на правно основание
имоти и ползването на белите петна е разпределено пропорционално между
ползвателите, съобразно заявените от тях площи за ползване на правно основание.
Това се установява по несъмнен начин от показанията на свид. Д., потвърдени и
от документите по преписката към обжалваната заповед, която заяви
недвусмислено, че има съответствие на площта на белите петна, която е по баланс
и това което е разпределено на ползвателите по обжалваната заповед, което е и императивното изискване на
закона - чл.37в, ал. 3. т.2 ЗСПЗЗ.
По отношение на следващите възражения на жалбоподателя за
конкретни имоти съдът намира отново, че същите са неоснователни, предвид
следните съображения: Според жалбоподателя при изготвяне на служебното
разпределение на ползване на масив № 517 административният орган не е спазил
принципите за разпределение, предвидени в закона, тъй като в него физически
попада имот, който до сега не е попадал сред обработваемите, и като такъв не е
следвало да се разпределя. От показанията на свидетелката П.Д. и от отговорите
на въпросите, зададени към вещото лице инж. П.Х., става ясно, че процесният
масив попада в допустимия слой към момента на сключване на разпределението - в
него са включени площите, по които земеделските производители кандидатстват
през март месец, в случая март 2020 г. за субсидиране на обработваемите от тях
земи. След като този масив 517 попада в допустимия слой, следва да се приеме,
че той е обработваема земя, с начин на трайно ползване нива. Конкретният имот
представлява бяло петно (обработваема земя, незаявена за ползване на правно
основание от никой от ползвателите) и за да се постигнат целите на закона,
заложени в чл. 37в. ал.З. т.2 ЗСПЗЗ, е бил разпределен за ползване служебно, в
изпълнение на задължението за спазване на баланса по отношение на разпределяне
ползването на бели петна пропорционално между ползвателите, съобразно заявените
от тях площи за ползване на правно основание. Съдът намира, че твърдението на
жалбоподателя, че с разпределяне на масив 517 за ползване от него е нарушена
императивната разпоредба на чл. 37в. ал. 3. т. 1 от 3CПЗЗ е неоснователно и не
се подкрепя от събраните по делото доказателства.
По отношение на следващото възражение на жалбоподателя,
касаещо конкретен, разпределен му за
ползване масив - масив № 353 и по-конкретно формата па последния, която според
него затруднявала обработката му, съдът намира, че не се установи неправилната
форма на масива да възпрепятства възможността на жалбоподателя да го обработва.
В този смисъл са и обясненията на вещото лице, на който процесуалният
представител на жалбоподателя зададе конкретен въпрос в този смисъл в съдебно
заседание.
Следващото възражение на жалбоподателя касае разпределение
за ползване на земя в масив № 516 с площ от 7,790 дка, който жалбоподателят
твърди, че до момента не е бил разпределян за ползване, и който е засят с
лавандула. В тази връзка жалбоподателят твърди, че поради наличието на
дългогодишно растение, каквото е лавандулата, този масив въобще не следва да се
счита за годен за обработка и да се
разпределя между ползвателите. От показанията на свидетелката Д. се установи,
че този масив е определен като нива и е бяло петно и като такъв е разпределен в
изпълнение на принципа за спазване на баланса по отношение на разпределяне
ползването на бели петна пропорционално между ползвателите, съобразно заявените
от тях площи за ползване на правно основание. Безспорно е, че комисията, извършваща
разпределението, не е задължена да посещава всеки имот на терен, за да прави
оглед. Освен това следва да се има предвид, че проектът за служебно разпределение в
законоустановения срок 20 септември е бил качен в сайта на Областна дирекция
„Земеделие" заедно с картата на масивите за ползване и регистъра па
имотите, който включва съответните масиви, и всеки недоволен ползвател е можело
да подадете сигнал до Областна дирекция „Земеделие" с искане проектът на
служебно разпределение да бъде коригиран. В настоящия случай в срока до 25
септември няма входирана жалба нито в Областна дирекция „Земеделие" от
жалбоподателя, нито в Общинска служба „Земеделие" - Севлиево, от която да
става ясно, че жалбоподателят или който и да е било друг от ползвателите не е
съгласен с така отредените му масиви.
Останалите две възражения на жалбоподателя касаят получени
от жалбоподателя баланси за включени в списъците за разпределение площи. От
показанията на свидетелката П.Д. става ясно, че въпросните баланси касаят
единствено доброволните споразумения между ползвателите по чл. 37в, ал. 1
ЗСПЗЗ, като едва след като не е постигнато такова споразумение комисията
„съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15
септември на съответната година", съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ, в който
проект не фигурират всички площи, включени в баланса за доброволно споразумение.
Въпросният баланс не е официален документ и не е залегнал в нормативната уредба
като такъв. Балансът се изготвя от комисията и се дава на съответните ползватели
в деня, в който те се явят в Общинската служба и получат материалите и данните
за изготвянето на споразуменията, но в случая за землището на с. Сенник има
служебно разпределение, тъй като не е било сключено споразумение между
ползвателите. Освен това следва да се отбележи, че балансът може да бъде
променян в процеса на процедурата, в какъвто смисъл бяха и показанията на свид.
Д.. В случая видно от крайния резултат и от цифрите, цитирани и в жалбата,
разминаването касае площ от 1 декар, което е крайно незначително според съда,
за да обоснове порок на цялостната процедура по разпределение.
Предвид гореизложеното, преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът намери, че оспорената заповед на Директора на Областна
дирекция "Земеделие" Габрово е издадена в установената форма
и че при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. В заповедта липсва противоречие с
материалноправни разпоредби и същата съответства на целта на закона, поради
което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция
„Земеделие” – гр. Габрово направените разноски в размер на 150,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят разноски и на
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, конкретно за тези от
тях които са представили доказателства за заплатени такива, като жалбоподателя
ще бъде осъден да им ги заплати.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „ДЕА“ ЕООД
гр. Велико Търново, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Седми
юли" № 23, представлявано
от Т. К. П., срещу заповед № ПО-09-113/30.09.2019 г., издадена от Директора на Областна
дирекция "Земеделие" Габрово за одобряване на служебно разпределение
на масивите за ползване на земеделските земи, за стопанската 2019/2020
година в землището на село Сенник, Община Севлиево, област Габрово.
ОСЪЖДА „ДЕА“ ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Седми юли" № 23, представлявано
от Т. К. П., да заплати на Областна дирекция „Земеделие” – гр. Габрово разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150,00лв. /сто и петдесет/
лева.
ОСЪЖДА „ДЕА“ ЕООД гр. Велико Търново, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Седми юли" № 23, представлявано
от Т. К. П., да заплати на "ХЕЛИОС-М" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. Зелениковец, 9, представлявано
от Н.Д.Б., направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на
сумата 240,00лв. /двеста и четиридесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд - Габрово с касационна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: