Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.09.2019
година гр.Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 24 септември
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАН ИВАНОВ
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар И. З.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
въззивно гражданско дело № 198 по описа на
2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК
*********, чрез пълномощника юрк. Р.И. против Решение №272/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№3627/2019 г. по
описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд отхвърлил частично
като неоснователен предявеният от
ищцовото дружество против А.Ж.А. иск за установяване съществуването на
вземания, предмет на заповед за изпълнение №1441/11.06.2018 г., изд. на осн.
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2381/2018 г., за следните суми: главница в
размер от 436,03 лв. (разликата между уважената част от сумата от 1 576 лв. до
предявената от 2012, 10 лв.), ведно със законната лихва за забава върху
отхвърлената част; договорно възнаграждение в размер от 844, 11 лв.; възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 434, 93 лв.
Решението, в частта с която искът
е уважен за сумата от 1 576, 07 лв.
главница по договор за потребителски кредит, както и в частта, с която
производството е прекратено и е обезсилена Заповед за изпълнение от 11.06.2018
г., изд. на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№2381/2018 г. на ЯРС не е обжалвано,
поради което в тази част спорът не е пренесен пред въззивната инстанция.
С въззивната
жалба решението на ЯРС се атакува само в отхвърлителната част като
необосновано и неправилно,
постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място въззивника
възразява срещу заключението на ЯРС, че
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно
на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради заобикаляне на законовите норми
на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Сочи се, че ответникът А.Ж.А. предварително е
посочил параметрите на желания от него кредит и е бил запознат с опциите, които
предоставя дружеството. Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги и Общите условия били подписани на всяка една страница от длъжника,
което означавало, че длъжникът е приел по свое усмотрение сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги. Сключването на
същото е предоставено на личната преценка на кредитополучателя, доколкото за
него е налице интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Въззивникът допълва още, че на длъжника е дадена възможност, по
силата на чл.7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже от него,
без да дължи неустойка, което А.Ж.А. не е направил. Допълнителни съображения се
излагат и в подкрепа на това, че клаузите от предоставения пакет от
допълнителни услуги не са недействителни и не противоречат на добрите нрави.
Със закупуването им ответникът е гарантирал, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да
бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен
брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че
ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски с
до 75%. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е
удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя ред документи. Изтъква се още, че споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит,
тъй като такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни
услуги; последното е резултат на свободната воля и индивидуално желание на
длъжника и сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит,
поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива
допълнителни услуги от общите разходи по кредита. Въззивникът обръща внимание на това, че длъжникът се е възползвал, както
от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане, така и от
възможността при затруднение да отложи определен брой погасителни вноски. Предоставянето
на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално
уредено в разпоредбата на чл.10а, ЗПК, като ал.4 на същата предвижда, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Ал.2 и ал.3
на чл.10а ЗПК изрично постановяват, че кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и
също действие. В
обхвата на общите разходи по кредита (ГПР) попадат разходи за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит. В
процесния договор за потребителски кредит обаче изрично било посочено, че изборът
и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите
условия. Предвид това следвало, че разходите на потребителя за въпросните
допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита,
съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което изключва
твърдяното противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място във въззивната жалба се
възразява срещу заключението на ЯРС, че
Договор за потребителски кредит №********** не отговаря на изисквания на чл.11
от ЗПК. В тази връзка се сочи, че параметрите на кредита са посочени
в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е
предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди
подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Съгласно чл.3, т.1 и т.2
от ОУ към договора на длъжника не само е предоставена възможност, но е вменено
като задължение да провери всички клаузи и данни на договора, като едва след
попълването им собственоръчно го подписва, както и приложенията към него.
Следователно на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие
или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е
демонстрирал одобрението им. Следователно въззивникът намира, че е налице
индивидуално договаряне на конкретните условия по кредита, подкрепено и с
получения стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация.
Допълва, че договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на същия са представени с еднакъв по вид,
форма и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра, придружени от
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, връчен на кредитополучателя, за което той е
положил подпис и е неразделна част от процесния договор. С договора е установен
фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо, да съдържа методика за
изчисляване на референтен процент, съгласно чл.33а от ЗПК. Предвид гореизложеното се иска да бъде
отменено като неправилно обжалваното решение, като се постанови ново, с което
на ищеца да бъде присъдена разликата от уважената част от ЯРС до пълната претендирана сума в исковата молба
в размер на 4290.31 лв.
Въззиваемата
страна, чрез особения й представител, в срока по чл.263 ГПК е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорила основателността й. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от
пороците посочени в същата. По отношение възраженията за материална
незаконосъобразност на правните изводи на първоинстанционния съд, излага
собствен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като
счита, че решението е правилно, поради което иска потвърждаването му. Прави и искане
за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззивникът не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от юрисконсулт Р. И. заявява, че
поддържа жалбата си. Претендира направените по делото разноски.
В о.с.з. въззиваемият не се явява,
но чрез особения си представител, поддържа доводите, изложени в писмения
отговор и иска потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
ЯРС е бил сезиран с иск от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София
против А.Ж.А., с който се претендира установяване съществуването на паричното
задължение на ответника в размер на 4290,31 лв. по Договор за потребителски
кредит №**********/20.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2381/2018г. по описа на ЯРС. Ищецът
е посочил, че между страните е
бил сключен процесния договор за сумата от 2200 лева, при срок на
кредита – 24 месеца, размер на вноската – 136,01 лева, годишен процент на
разходите – 49.90%; годишен лихвен процент – 41.17% или общото задължение
възлиза на 3264,24 лв. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, за който
дължи възнаграждение от 1650 лв. и размерът на вноската по този пакет е 68,75 лв.,
като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги става 4914,24
лв., с общ размер на вноската – 204,76 лв. Кредиторът е превел на 21.03.2017 г.
сумата от 2200 лв. по банкова сметка ***. Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си
и е направил само 3 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от
които с дата 31.08.2017 г., като съгласно т.12.3 от Общите условия към договора
за потребителски кредит на 23.01.2018 г. договорът е бил
прекратен автоматично от страна на кредитора и е била обявена неговата
предсрочна изискуемост. За това на 26.01.2018 г. на А.А. било изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството. При прекратяването на
договора предсрочно изискуеми са непогасените вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, лихви
за забава и такси. Погасеното от ответника задължение било общо 665 лв., включващо
част от номинала - 623,93 лв., а със сумата от 11,07 лв. е погасена лихва за
забава на основание т.12.1 от ОУ и 30 лв. - такси. Общо
дължимата сума е 4290,31 лв.
С допълнителна молба
вх.№16051/27.09.2018 г., в изпълнение на указанията на ЯРС, е направено
уточнение на претенцията, че исковата сума от 4290,31 лв. включва:
неизплатена част от главницата в размер на 2012,10 лв., неизплатено договорно
възнаграждение в размер на 844,11 лв. и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1434,10 лв.
По делото не се спори
относно сключения между страните Договор за потребителски кредит №**********/20.03.2017
г. за сумата от 2200 лева, със срок на погасяване 24 месеца, при годишен
процент на разходите – 49.90%; годишен лихвен процент 41,17%, с общ размер на
кредита - 3264,24 лв. На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне
на пакет допълнителни услуги, касаещо право на длъжника да поиска отлагане,
намаляване на месечни вноски, като се дължи пълният първоначално договорен
размер в края на срока на договора, а също така може да поиска промяна на
датата на падежа на неизискуемите вноски. В договора за кредит е посочено
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги - 1650 лв., размера
на месечната вноска по този пакет - 58,75 лв., общото задължение по кредита и
пакета за допълнителни услуги - 4914,24 лв., при месечна вноска от 204,76
лв. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, в
случай, че длъжникът просрочи плащането на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост, без кредиторът да изпраща уведомление. В
чл. 13.3 е прието, всички документи, изпратени на адреса на длъжника, посочен в
договора, да се считат получени от него.
Безспорно е също, че
на 21.03.2017 г. кредиторът е превел сумата от 2200 лв. по банкова сметка ***. От
представеното Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №**********
е видно, че платената сума по договора е 665 лева - 3 пълни погасителни вноски
и една непълна с падеж 12.11.2017 г. Остатъчното задължение по кредита е в
размер на 4290,31 лв.
Представено е
Уведомително писмо от 26.01.2018 г. до длъжника, с което кредиторът
заявява едностранно прекратяване на договора поради
неизпълнение на задълженията по него, считано от 23.01.2018 г.
и обявяването му за предсрочно изискуем. Няма данни същото да е било
връчено на длъжника.
Установено
е по делото и издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа
на подадено от ищеца заявление срещу ответника за вземане в общ размер на 4320,31
лв., от които главница - 4290,31 лв.; такси - 30 лв. и законна лихва - 27,53
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, видно от приложеното ч.гр.д.№2381/2018
г. по описа на ЯРС. Тъй като длъжника А. е уведомен за издадената заповед по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, на осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указано
да предяви установителен иск за вземането си, което последния е сторил.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния срок по чл.259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна
по следните съображения:
Атакуваното решение
е валидно. При проверката на неговата допустимост ЯОС установи следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 240 от ЗЗД.
В заповедното
производство е претендирана главница в размер на 4290,31 лв., докато в
исковата молба се сочи, че предоставеният по договора кредит е 2200 лв. и
неплатената главница е 2012,10 лв. Ищецът допълнително е пояснил, едва след
обездвижване на ИМ, как е формирана исковата претенция: сумата от 4290,31 лв.
включва неизплатена главница в размер на 2012,10 лв., неизплатено договорно
възнаграждение в размер на 844,11 лв. и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1434,10 лв.
В решението си ЯРС,
след като е направил извод за недействителност на ДПК, е приел, че претенцията
за главница е основателна и я е уважил до размера на 1576,07 лв.
(представляваща разликата между отпуснатата в заем сума и платената от
длъжника), като за горницата на
главницата над 1576,07 лв. до размера на 2012,10 лв., за претендираното
договорно възнаграждение от 844,11 лв. и за вземането по Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 1434,93 лв. -
претенцията е отхвърлена.
В заявлението в
заповедното производство обаче не е посочено задължение за възнаградителна
лихва - в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец на заявлението липсва
такъв запис, нито са изложени обстоятелства относно сключването на споразумение
за пакет от допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е
заявена нито в т.12 /„обстоятелства, от които произтича вземането”/, нито в
„допълнителните изявления” /т.14/ претенция за такава лихва и възнаграждение.
Т.е. от изявленията на заявителя в заповедното производство може да се направи
единствено изводът, че претенцията за 4290,31 лв. е за главница /такъв извод
е направил и заповедният съд/. Недопустимо е въвеждането в исковото
производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 2012,10
лв. до 4290,31 лв. Исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа
същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска
/виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното,
ЯОС счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземанията, които
не са посочени в заявлението пред заповедния съд - за възнаградителни лихви и
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Ищецът би могъл да ги
претендира с осъдителен иск в отделно производство. Ето защо претенцията за
лихви и възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима. Тъй като районният съд се е произнесъл по
недопустима претенция, решението му в тази част се явява недопустимо и на осн.
чл.270 ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част -
прекратено.
Тъй като за вземането
за главница, претендирано със заявлението, за разликата над 2012,10 лв. до
4290,31 лв. не е бил предявен иск по чл.422 от ГПК с оглед изричната
конкретизация в този смисъл, направена от ищеца-въззивник, следва заповедта в
тази й част да бъде обезсилена от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
В допустимата му част, относно претенцията за
главница до размера от 2012,10 лв., решението се явява частично неправилно.
Правилно
ЯРС е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора
за кредит. Страните по договора за заем за
потребление по ЗЗД могат съгл. чл.9 ЗЗД уреждаща договорната свобода,
да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за
връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при
неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става
предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на
характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора,
което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва
с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в
закона /виж. Реш.№3/17.04.2019г. по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о./. С оглед изложеното, ЯОС счита, че уговорената между
страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е
налице такова изявление, но липсват доказателства то да е било получено от
насрещната страна. При липсата на данни за изпращане на уведомлението, не може
да се фингира получаването му съобразно клаузата на чл.13.3 от ОУ. Поради това
не са настъпили последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил
преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Същевременно
обаче е настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно задължителната съдебна
практика /ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. ВКС излага в
мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано,
че претендираното вземане е изцяло изискуемо, поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото
това вземане по отношение на вече падежиралите вноски. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда
на чл.422,
ал.1 от ГПК. Правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на
предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. В тълкувателното решение
се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само
спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с
настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението,
предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото
производство по чл.422,
ал.1 ГПК не може да се разглежда
като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Следователно,
след като всички вноски по процесния договор са падежирали - някои преди
подаване на заявлението, а останалите – след това, ответникът дължи връщане на
заетата сума. Претенцията за неплатена главница се явява основателна и следва
да бъде уважена. Както се посочи, неплатената част от това вземане е 2012,10
лв., за която сума искът за главница следва да бъде уважен.
За
основателни прецени въззивния съд оплакванията в жалбата за неправилност на
изводите на първостепенния съд, че процесния договор за
потребителски кредит не отговаря на изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй
като в него само е посочен ГПР, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран
- изрично е уговорено само годишен лихвен процент 41,17 %, както и че са
посочени броя, размера и падежа на погасителната вноска, но липсва
разпределение на отделните суми във вноските, поради което липсвала яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски, с оглед на което не можело да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че параметрите
на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от ответника -
кредитоискател и който му е предоставен, посочени са и в договора за
потребителски кредит - също подписан от него и от кредитора. Отделно от това,
от приобщеното като доказателство Извлечение по сметка към процесния договор за
потребителски кредит е видно платената сума по договора от 665 лева за погасяване
на какви задължения е отнесена. Приложения по делото погасителен
план (двустранно подписан) също съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
По
изложените съображения въззивния съд не сподели изводите на ЯРС за
недействителност на процесния договор за кредит, която да доведе но приложение
на чл.23 ЗПК. Ето защо и атакуваното решение, в частта с която иска за главница
е отхвърлен за горницата над 1576,07 лв. до размера на 2012,10 лв. е неправилно
и следва да бъде отменено, като се присъди допълнително сума в размер на
436,03.
При този
изход на производството следва първоинстанционното решение да бъде ревизирано и
в частта за разноските.
Искането на въззивника
за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да
бъде уважено, като се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска.
Пред първата и въззивната инстанция са му дължими разноски в размер общо на 715,12
лв. Съгласно ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В
заповедното производство са дължими разноски, съразмерно на уважената част от
искането в размер на 87,07 лв.
По делото липсват
доказателства за направени разноски по делото от въззиваемата страна, поради
което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от горното,
ЯОС
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №272/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№3627/2019 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният
от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София,
с ЕИК-********* против А.Ж.А. иск по чл.422 ГПК да бъде прието за
установено, че ответника дължи на ищеца горницата над 2012,10 лв. до 4290,31
лв., включваща вземания за договорно възнаграждение в размер от 844,11
лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 434,
93 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ Решение №272/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№3627/2019 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният
от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София,
с ЕИК-********* против А.Ж.А. иск по чл.422 ГПК да бъде прието за
установено, че ответника дължи на ищеца горницата над 1576,07 лв. до 2012,10
лв. или за сумата от 436,03 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №**********/20.03.2017 г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ж.А., ЕГН ********** *** дължи на
„Профи Кредит България” ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В допълнително сумата от 436,03 лв. -
главница по сключен между страните договор за потребителски кредит №3018128428/20.03.2017 г., ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 08.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №1441/11.06.2018 г. по
ч.гр.д.№2381/2018 г. по описа
на ЯРС.
ОСЪЖДА А.Ж.А., ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД
София, ЕИК ********* направените по делото разноски за първата и въззивната инстанции в
размер общо на 715,12 лв., както и направените
по заповедното производство разноски в размер на 87,07 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.