Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Б.С. 16.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III Наказателен състав, в публичното си заседание на 03 юни, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД № 136/2021г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе взе предвид следното:
М.И.А., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, партер, офис № 2, чрез адв.С.К., е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 2598857 на ОД на МВР Враца, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният електронен фиш /ЕФ/ и се прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна ОДМВР-Враца не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата. /становище изразено от РУ - Б.С., но те не са страна по делото/
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. и не изпраща процесуален представител. Същият изпраща в с.з. писмено становище, с което поддържа жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакувания ЕФ, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 28.02.2019 год., около 10.41 часа, служителят на РУ - Б.С. – свидетелят Г.И.Х., бил изпратен за извършване на контрол по безопасност на движението за разрешена скорост в гр.Б.С., обл.Враца, на ул.”Т.”, до завод „Гарант“, при общо ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч. Той позиционирал служебния си автомобил, който бил оборудван с техническо средство за видео - заснемане, марка TFR1-M № 549. По пътя с посока на движение - с.Търнава, към него /служебен автомобил/ се задало превозно средство, лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ Х 9785 ВР. Автоматизираното техническо средство № TFR1- М 549, с което бил оборудван служебният автомобил, засякло превишение на скоростта от движещия се автомобил. Максималната разрешена скорост за населеното място, където е извършен контрола, е 50 км./ч., а автомобилът, който бил засечен, се движил с 84 км/ч или бил превишил максимално разрешената скорост за това място с 34 км./ч. На собственика на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ Х 9785 ВР, бил издаден електронен фиш, в който е описано, че на гореспоменатата дата е превишил разрешената допустима скорост с 31 км./ч. Собственикът от своя страна в 14- дневен срок не е подал декларация с данни за лице, извършило нарушението. До жалбоподателя е изпратено писмо от 15.11.2018г. на ОДМВР Враца, РУ Б.С. по повод депозирана от него декларация във връзка с издадени други 2 бр. ел.фиша от 06.07.2018г. и 12.06.2017г., с което го уведомяват, че от направена справка в ИИС лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ Х 9785 ВР, е собственост на В.Х.В. от гр.Хасково, но с предстояща собственост от 10.10.2014г. на М.И.А.. Поради тази причина цитираните от него ел.фиша са издадени на негово име. Констатираните в тях нарушения са след изготвяне на договора за покупко-продажба. Предишния собственик г-жа Вълкова е представила копие от договора в сектор „ПП“ – Хасково.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – писмена декларация от М.И.А. с дата 06.11.2018г. без данни за лице, извършило нарушение, Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/, фотоснимка на автомобила с установена скорост и място, Заповед № 8121-з-172/29.02.2016г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо на ГД“НП“, протокол за метрологична проверка на техническо средство, протокол за извършена сервизно-ремонтна дейност, разпечатка от паметта на същото, скица от мястото на нарушението, справка за собственост на автомобила, протокол за използвано техническо средство, справка за нарушител/водач, разписка за получаване на ел.фиш, писмо от 15.11.2018г. на ОДМВР Враца, РУ Б.С., писмо на Застрахователна компания „Бул инс” с приложени заверени копия от 2 бр. досие на застрахователна полица „Гражданска отговорност”, писмо от 29.04.2021г. на РУ Б.С. с приложени декларация от М.И.А. с дата 06.11.2018г. и 2 бр. ел.фиша от 06.07.2018г. и 12.06.2017г., показание на служителя на МВР.
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото изискване посочено в чл.189 ал.4 ЗДвП е при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения твърдяни в жалбата. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС практически загуби своето значение, поради което съображенията на жалбоподателя, основаващи се на мотиви от това решението не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното под № 549. Според показанията на свидетеля Г.И.Х. автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като тяхната задача като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията, и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 549, било одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г., който срок е продължен. В ЕФНГ е посочен само индивидуалният номер на техническото средство, което съобразно данните в протокола за последващата метрологична проверка съответства на типът одобрение средство за измерване. От този протокол с дата 26.02.2019г. се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективната страна.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
От представените и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 28.02.2019 год. в 10.41 часа, в гр.Б.С., обл.Враца, на ул.”Т.”, до завод „Гарант“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ Х 9785 ВР, лична собственост, като при разрешената максимална скорост за населеното място от 50 км/час се движил със скорост от 84 км/час, при което е налице превишена стойност на скоростта от 34 км/час, като нарушението е установено с техническо средство № 549. Приспаднати са три км.толеранс или жалбоподателят е управлявал с 31 км/ч превишена скорост.
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението – гр.Б.С., както и посоката на движение, като същите са в резултат на правомерно използване на техническо средство № 549 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП. Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 84 км/час, но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост от 81 км/час, след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата е в границите на 3км/ч., което се установява от отразеното в протокола за последващата метрологична проверка.
Установено било, а и не се оспорва от страните, че
процесният автомобил бил собственост на жалбоподателя. Съобразно чл.
188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и
не се събраха доказателства, жалбоподателят да е посочил пред компетентните
органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този
автомобил към дата и часа на констатираното нарушение. Представената по делото от жалбоподателя декларация
е във връзка с издадени други 2 бр. ел.фиша от
06.07.2018г. и 12.06.2017г., но не е по обжалвания по настоящето дело
ел.фиш. В тази връзка относно
твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила и незнае кое лице е
управлявало същия, следва да се отбележи, че нормите
на чл.189 ал.4 и ал.5 от ЗДвП уреждат процесния случай и са граматично ясни. Както
се посочи по-горе, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при
нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Цитираните разпоредби не се нуждаят от друго тълкуване, освен за да
се даде отговор на наведените в жалбата и молба до съда л.64-65 от делото
доводи относно задължението да се разследва и установи кое е лицето управлявало
МПС преди да се издаде електронния фиш. Видно е от чл.189 ал.5 от ЗДвП, че
контролните органи нямат това задължение, а то е изключено по нормативен път от
чл.189 ал.4 от същия закон вр. с чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Без да се дерогира
личния характер на административно наказателната отговорност, но за да се
осигури приложение на особения ред за установяване и санкциониране на
нарушенията, определени в чл.189 ал.4 от ЗДвП, законодателят е предоставил на
субектите по чл. 188 ал.1 и ал.2 от същия закон, процесуалната възможност да
декларират в 7-дневен срок от връчването на кое лице са предоставили
управлението на собствения си автомобил. Логично декларирането на това
обстоятелство е предоставено на собственика. Декларирането се извършва след
връчване на електронния фиш, тоест първо се издава електронен фиш на лицето,
посочено в чл.188 от ЗДвП и това лице има възможността да възрази, чрез
декларация, която задължава ответната ОД на МВР да анулира фиша и да издаде
друг срещу посоченото в декларацията лице. Собственикът на моторното превозно
средство, също така и неговия законен представители имат възможността в
14-дневен срок, считано от връчването да обжалват пред съда наложеното им
административно наказание. След като жалбоподателят като собственик на МПС не
се е възползвал от предоставената му възможност да бъде анулиран ЕФ по почин на
негова декларация, придружена с копие от СУМПС на лицето, управлявало процесния
автомобил, то всички негови възражения, че не е извършено разследване на
лицето, управлявало автомобила са правно несъстоятелни по аргумент от цитираните
разпоредби. Собственика на МПС се установява от съответните регистри и без спор
в случая това е жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП при прехвърляне
на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета
с товароносимост над 10 тона, на
регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен
обем на двигателя над 350 cm3 подписите на страните трябва да бъдат нотариално
заверени. По делото няма спор, че прехвърлянето на собствеността съобразно
закона е станало на 10.10.2014 г. Касае се за формално нарушение, при което
законодателят е обвързал наказауемостта с активни действия на лицето,
спрямо което е издаден ЕФ, а не на АНО. Доказателствената тежест е изцяло на
лицето, собственик на МПС, с което е извършено нарушението, за което е издаден
ЕФ. При пасивно поведение на лицето, носител
на административноказателната отговорност по смисъла на чл. 188, ал.1
и ал.2 ЗДвП, последното търпи неблагоприятните последици от своето поведение.
След като към датата на нарушението – 28.02.2019 г. собственик е бил
жалбоподателя, за което спор няма, а и по преписката са приложени справки, то
собственикът е този, който следва да
понесе административнонаказателната отговорност, ако в предоставения
от закона срок не изпълни задължението си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, както е в
случая. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на
електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне
на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Съгласно чл. 189, ал. 6
от ЗДвП издаденият електронен фиш се анулира и в следните случаи, а
именно, ако от събраните доказателства е установено, че моторното превозно
средство е било обявено за издирване или нарушението е извършено с моторно
превозно средство със специален режим на движение. В конкретния случай не са
налице тези предпоставки. В този смисъл АНО не е имал
правото да анулира издадения електронен фиш. В тази връзка направените
възражения от жалбоподателя са неоснователни.
Административното
нарушение е квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като при
избиране на скоростта на движение на водача е забранено да превишава стойност
на скоростта за управление на моторни превозни средства в населено място. При определяне на административното
наказание, което жалбоподателят е следвало да понесе за осъществения от него
състав на административно нарушение в ел.фиш е посочена разпоредбата
на 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП. В цитираната законова разпоредба е
посочен размерът на санкцията, която водачът на моторно превозно средство
следва да понесе при управление на такова, превишавайки разрешената максимална
скорост в населено място. Поради това, правилно била
ангажирана административнонаказателната отговорност за това нарушение на
жалбоподателя, в качеството му на
собственик на л.а. „Фолксваген Голф”, с рег.№ Х 9785 ВР. Правилно бил определен
и размера на административното наказание, съобразно санкционната норма на чл.
182, ал.1, т.4 ЗДвП, относно размерът на превишената скорост. В случая нормата
сочи фиксиран размер от 400.00 лв. глоба при превишение от 31 до 40 км/час.
По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
При този изход на делото съдът намира, че не следва да присъжда на жалбоподателя направени разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 2598857/28.02.2019г. на ОД МВР Враца, с който на М.И.А., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, партер, офис № 2, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за заплащане на направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: