№ 3611
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Р.Г.Н.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110158997 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Р.Г.Н.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 58997 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „...............” ЕАД, с ЕИК
...................., със седалище и адрес на управление: гр. ..............., ул.”.............” № 6,
представлявано от изпълнителния директор В.К., исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против
Р. А. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „К.С.“ № .......... Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата от общо 1 320,34 лв., от
която: сумата от 1 118,99 лв. - главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 4510, за периода от месец ноември
2018 г. до месец юли 2021 г., сумата от 201,35 лв. - лихва за забава за периода от 01.01.2019 г.
до 17.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата
искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр. ..............., ул. „.................“
№ ......... с абонатен № 4510, за периода от месец ноември 2018 г. до месец юли 2021 г., но не
е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 1
320,34 лв. Излага подробни твърдения относно начина на формулиране на начислената
топлинна енергия за процесния период. Моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на Р. А. К., че същата дължи на „...............” ЕАД – гр. ...............
сума в общ размер на 1 320,34 лв., от която: сумата от 1 118,99 лв. - главница за неизплатени
суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен №
4510, за периода от месец ноември 2018 г. до месец юли 2021 г., сумата от 201,35 лв. - лихва
за забава за периода от 01.01.2019 г. до 17.01.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е постъпило становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата Р. А. К..
В съдебно заседание ответницата, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален
представител, оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Прави
възражение за погасителна давност по отношение на претендираните главници и лихви за
периода от месец ноември 2018 г. до 16.12.2019 г. Оспорва наличието на облигационна
връзка между страните. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите
претенции.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
2
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 8127/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
14.03.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Р. А. К. е осъдена да заплати на „................-...............” ЕАД сумата от
1 118,99 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот с абонатен № 4510 за периода от месец ноември 2018 г. до
месец юли 2021 г., сумата от 201,35 лв. - лихва за забава за периода от 01.01.2019 г. до
17.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 24.01.2022 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 376,41 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 26,41 лв. – платена държавна такса и сумата от 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “................-...............” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “................-...............” ЕАД на потребители в гр. ..............., приети
с Протокол от 12.09.2007 г. от директорите на „................-...............” ЕАД на основание чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и публикувани във в. „............... днес“ от 04.04.2008 г., както и два броя
лицензии, издадени от КИВР за производство на електрическа и топлинна енергия и за
пренос на топлинна енергия.
От представения заверен препис от справка от Агенция по вписванията се
установява, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда, представляващ
апартамент № 10, находящ се на адрес: гр. ..............., ул. „.................“ № ......... вх. А, ет. 4, а от
представените и приети като доказателства по делото фактури за процесния период се
установява, че същите са издадени от ищеца с получател ответницата за отопляван имот на
посочения по-горе адрес, за който е открита партида за абонатен № 4510.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като размерът на сумите за потребена
топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 118,99 лв., от които:
сумата от 1 115,59 лв. – парична равностойност на разпределената топлинна енергия и
сумата от 3,40 лв. – такса инкасо. Вещото лице също така установява, че за процесния имот
3
и за процесния период „................-...............“ ЕАД извършва дялово разпределение, като
размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот
възлиза на 1 085,59 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 023,40 лв.,
сума за доплащане за изравнителните периоди – 62,19 лв. Вещото лице също така
установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и
последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 4510, за периода от месец ноември 2018 г. до месец юли 2021 г. са в размер на
1 115,59 лв. – за главница и начислена такса инкасо в размер на 3,40 лв., и сумата от 201,35
лв. – лихва за забава. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени
плащания на сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “................-...............” ЕАД е дружество,
регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик
на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 10, находящ се на адрес: гр.
..............., ул. „.................“ № ......... вх. А, ет. 4, на който адрес е открита партида на абонатен
№ 4510. По делото не се спори, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот.
Спори се за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в ..........дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
4
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 085,59 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 023,40 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 62,19 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 1 085,59 лв., като за разликата над тази сума до първоначално
претендирани размер от 1 118,99 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в ..........дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
5
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 24.01.2022 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец октомври 2018 г.
включително, като вземането за месец ноември 2018 г., което е станало изискуемо в края на
месец януари 2019 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. С
исковата молба се претендират задължения с начален момент месец ноември 2018 г.
Направеното от процесуалния представител на ответницата възражение за погасителна
давност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец октомври 2018 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 01.01.2019 г. до 17.01.2022 г.,
то същата е неоснователна за периода от 01.01.2019 г. до 17.01.2019 г. Съобразно със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението лихвата за
забава върху главницата за месец ноември, за периода от 01.01.2019 г. до 17.01.2019 г.
възлиза на 9,59 лв., с която сума следва да се намали размера на претендираната лихва, или
претенцията за лихва за забава се явява основателна и доказана за сумата от 191,76 лв. За
разликата над сумата от 191,76 лв. до първоначално претендирания размер от 201,35 лв. и за
периода от 01.01.2019 г. до 24.01.2019 г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
364,15 лв. от общо направените разноски в размер на 376,41 лв., от които: сумата от 26,41
лв. – платена държавна такса и сумата от 350 лв. –платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 038,63 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 073,59 лв., от които: сумата от 73,59 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 400 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
6
На основание чл. 77 от ГПК в тежест на ответницата следва да беда възложена и
сумата от 100 лв., представляваща дължимо възнаграждение за вещи лица, платими от
бюджета на съда.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „...............” ЕАД, с
ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. ..............., ул.”.............” № 6,
представлявано от изпълнителния директор В.К., против Р. А. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „К.С.“ № .......... с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. А. К. дължи на „................-
...............” ЕАД сумата от 1 085,59 лв. /хиляда осемдесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки/ – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот с абонатен № 4510 за периода от месец ноември 2018 г. до
месец юли 2021 г., сумата от 191,76 лв. /сто деветдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки/ - лихва за забава за периода от 25.01.2019 г. до 17.01.2022 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за сумата над 1 085,59 лв. до първоначално
претендирания размер от 1 118,99 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки/, като неоснователна, и за лихва за забава за сумата над 191,76 лв. до първоначално
претендирания размер от 201,35 лв. /двеста и един лева и тридесет и пет стотинки/ и за
периода от 01.01.2019 г. до 24.01.2022 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Р. А. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „К.С.“ № .......... ДА
ЗАПЛАТИ на „...............” ЕАД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр.
..............., ул.”.............” № 6, представлявано от изпълнителния директор В.К., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 038,63 лв. /хиляда тридесет и осем лева и шестдесет
и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. А. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „К.С.“ № .......... ДА
ЗАПЛАТИ на „...............” ЕАД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр.
..............., ул.”.............” № 6, представлявано от изпълнителния директор В.К., на основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 364,15 лв. /триста шестдесет и
четири лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 7424 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 8127/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Р. А. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „К.С.“ № .......... ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на Софийския районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от
100 лв. /сто лева/, представляваща дължимо възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
7
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8