Р Е Ш Е Н И Е
№ 736
град Бургас ,
25.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти граждански
състав
на единадесети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Станка Добрева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 10153 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на А.Ж.Г., ЕГН * чрез адв. С.К.,*** против ОД
МВР гр. Бургас. Ищецът претендира, че в периода 01.12.2016г. до 02.12.2019г. е
полагал труд като „**“ в РУ МВР Малко
Търново при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесния период Г. работел на 12-
часови работни смени, като полагала и нощен труд. За посоченият период бил
положил общо 800часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143
възлизал на 914часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 114часа ,
който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 684.00лева и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни правни
съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. Златина Кралева, преупълномощена. По реда на чл. 214,
ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на
ответника са сумата 3353.56лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен
в дневен такъв в размер на 470.47часа, ведно със законната лихва , считано от
датата на предявяване на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Ана Димчева. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по
основание и по размер. Сочи се, че А.Ж.Г. за периода 01.12.2016г. до
02.12.2019г. е заемала следните длъжности: „командир на отделение“ в Група
„Охранителна полиция“ в РУ Малко Търново при ОД МВР Бургас. Ответникът сочи, че
приложим към квалификацията на иска ЗМВР. В отговорът си процесуалният
представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен
и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане
на работното време от 22.00часа до 06.00часа, както и че е бил своевременно
заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се , че в
този нормативен акт липсва текст, по който да се прилага претендираното
увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва
да е 1 към 1. Прави се анализ на действалите Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., за да се
мотивира последното виждане. От всичко това, както и от издадените от министъра
на вътрешните работи заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа
да се заплаща допълнително възнаграждение по 0,25лева. Цитира се съдебна
практика. Приложени са писмени доказателства. Ответникът не възразява да се
назначи исканата експертиза. Взема се становище, че исковата молба е
неоснователна, като се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски и
възнаграждение за юрисконсулт. Приложени са писмени доказателства. В съдебно
заседание ответната страна не изпраща представител.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице М.Д. е, че за периода 01.12.2016г. до 02.12.2019г.
ищецът е положил 3290часа нощен труд, който при увеличаване на този труд с
претендирания коефициент 1.143 се равнява на 3760.47часа дневен труд, т.е. е
налице разлика от 470.47часа. Общият размер на на незаплатеното трудово
възнаграждение, според изчисленията на вещото лице, е 3356.65лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищеца А.Ж.Г., ЕГН **********,*** е било
налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „командир на
отделение“ в Група „Охранителна полиция“ в РУ Малко Търново при ОД МВР Бургас
през процесния период.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези
от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията
и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00
и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на
такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.12.2016г. до 02.12.2019г.
ищецът
е положил общо 3290часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 3760.47часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 470.47часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице то е в размер на 3353.65лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 02.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 420.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 .
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице-
дължимата държавна такса е в размер на 134.15лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Ж.Г., ЕГН * със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 3353.65лева/три
хиляди триста петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г.
до 02.12.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 02.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ А.Ж.Г., ЕГН * със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 420.00лева /четиристотин и двадесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева /
за изготвената експертиза и 134.15лева/сто тридесет и четири лева и петнадесет
стотинки/ държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 25.02.2020г.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева