Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…………09.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на шести август две хиляди и
двадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мая Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 1818 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 1818/2019г. по описа на ВОС е образувано по
искове, предявени от “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д., срещу 1. М.М.М. с ЕГН ********** и
2. М.А.М. с ЕГН **********,***,
р-н Одесос, *** като обективно
съединени претенции на заявител за установяване по отношение на длъжник
оспорени изискуеми вземания по
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 18929/2018г. по описа на РС
- Варна, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница по Договор за б. кредит №
94КР-АА-0128/15.05.2006г. и Анекс №1/14.07.2009г. в размер на 49 795.36 евро
2. за плащане на сборно вземане от 16 025.48 евро за просрочени договорни
лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно
възнаграждение за ползване на кредита с падежи от 25.08.2015г. до 08.11.2018г.
3. за плащане на сборно вземане от 4 421.53 евро, представляващо наказателна лихва за периода от 25.03.2015 г.
до 25.11.2018 г.
4. за плащане на сборно вземане за разноски и
такси по т.25 от раздел Х на договора от 61.36
евро, ведно с акцесорни последици от провеждане на заповедно производство.
Настоява се присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство съдебни разноски.
Твърди се в исковата молба, че по силата на
сключен Договор за б. кредит № 94КР-АА-0128/15.05.2006г. и Анекс
№1/14.07.2009г. “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София е предоставила на ответниците като
кредитополучатели сума в размер на 60 000 евро. Предоставеният кредит е
под формата на овърдрафт като срокът за ползването му е до 03.06.2011г., след
което правото да се ползва овърдрафт се погасява. На основание раздел VII т.16 от договора, непогасените задължения на
разрешения овърдрафт към датата на закриването му, които са в размер на
60 000 евро, се преоформят в кредит с краен срок за погасяване –
25.06.2024г., съгласно погасителен план Приложение 1 към договора. Ищецът излага, че поради неплащане в срок на
задълженията, на основание Раздел XI, т.31 и т.31.2
б.а от договора, на 06.08.2018г. банката чрез ЧСИ рег. № 892 е връчила лично
срещу подпис на кредитополучателите покани за доброволно изпълнение, съдържаща изявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Твърди се , че в дадения му от банката срок длъжникът
не е изпълнил задължението си, поради което за банката се е породило правото да
претендира предсрочно изискуемите суми, при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, считано от 09.11.2018г. Сочи, че за дължимите вземания е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съответно образувано
изп.д № 20197180400149 по описа на ЧСИ № 718. Излага, че по делото е издадена
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника,
обуславящо правния му интерес да предяви установителен иск за вземането си.
Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока за отговор ответниците изразяват
становище, в което не оспорват, че са страна по сключен Договор за б. кредит №
94КР-АА-0128/15.05.2006г. с ищцовото дружество. Считат, че претендираната сума
по главницата е неправилно изчислена, съответно и начислените и претендирани
лихви, такси и неустойки. Настояват за отхвърляне на заявената исковата
претенция.
След преценка на събраните
писмени доказателства, заключенията на вещите лица и доводите на
страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с
представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№ 2132/2018г. по описа на Районен съд Търговище, изпратено по подсъдност на осн.чл.118, ал.2 във
вр.чл.411, ал.1 от ГПК във вр.§5, т.1 изр.второ от ЗИД ГПК, на Районен съд
Варна, пред който е образувано ч.гр.д. № 18929/2018г., по което съдът е издал заповед № 9423/17.12.2018г. за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист.
Длъжниците М.М.М. с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят
солидарно на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София, следните суми, произтичащи от Договор за б. кредит № 94КР-АА-0128/15.05.2006г. и Анекс
№1/14.07.2009г., както следва : главница в размер на 49 795.36 евро; 16 025.48 евро просрочени договорни
лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение
за ползване на кредита с падежи от 25.08.2015г. до 08.11.2018г.; 4 421.53 евро, наказателна лихва за периода от 25.03.2015 г. до 25.11.2018
г.. разноски и такси по т.25 от раздел Х на договора от 61.36 евро.
Въз основа на
издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№711 с район на действие ОС Варна е образувано
изп.д.№ 20197180400149 срещу длъжниците.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК, считано от
датата на връчване на ПДИ ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт (14.05.2019г.) всеки един от длъжниците подава на
28.05.2019г. /с писмо по пощата/ пред ВРС възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на съда, ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си.
С оглед
установяване основанието, от което произтича вземането на банката-кредитор,
ищецът представя по делото Договор за б. инвестиционен кредит №
94КР-АА-0128/15.05.2006г., обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на кредитополучателите и находящ се в гр.Варна, ул.В.
Априлов 12 ет.4.
Съгласно договора банката приема да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка на кредитополучателите при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 60 000 евро за закупуване на имот /т.4/.
„Разплащателна сметка", съгласно
т.2, буква „ж" от договора е сметка №********** /нова сметка - IBAN:***/ , водена от „ПИБ" АД клон
Шумен, офис Търговище с б. код №15080284 с титуляр кредитополучателя, по която
се превеждат служебно сумите по овърдрафта и от която се погасяват служебно от
Банката главницата, лихвите и другите разноски дължими от кредитополучателите.
Срокът за ползване
на овърдрафта по т.4 е до 03.06.2011 г. След изтичането на този срок правото на
кредитополучателите да ползват овърдрафт по разплащателната сметка се погасява
/чл.6/.
За ползвана сума кредитополучателите
заплащат на Банката годишна лихва в размер на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4,7 %. Лихви се
начисляват само за дните на фактическо ползване на овърдрафта /чл.7/.
След закриване на
овърдрафта дължимата от кредитополучателите лихва се заплаща периодично в
размер и на падежи, описани в погасителен план - Приложение №1 /т.7.2/.
Размерът на лихвените плащания в погасителния план е изчислен върху размера на
разрешения овърдрафт, съгласно т.4, на база годишния EURIBOR при сключване на Договора и не
отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има
ориентировъчен характер. Съгласно т.7.3. от договора - точният размер на
дължимата от кредитополучателите лихва се изчислява от Банката за всеки лихвен
период на падежа на съответното лихвено плащане, посочен в погасителния план.
Банката събира комисионна за управление на
овърдрафта в размер на 1 % от разрешения овърдрафт в деня на подписване на
договора /т.11/.
При наличие на
непогасени задължения по разрешения овърдрафт
на датата на
закриването му, те
се издължават от кредитополучателите съгласно погасителен
план, като крайния срок за погасяването им е 25.06.2024г. /т.16/.
Ако в първия
работен ден след закриване на овърдрафта дебитното салдо е по-малко от
максимално допустимия размер съгласно т.4, погасителният план се преизчислява
за размера на кредитното задължение, за което страните сключват Анекс към
Договора /т.17/.
Когато извършеното от кредитополучателите
плащане не е достатъчно да покрие задълженията им по настоящия договор в пълен
размер, същите се погасяват по следния ред:
1. такси и разноски; 2. наказателна лихва; 3. просрочена лихва; 4. главница
/т.20/
Минималната сума на
всяко предсрочно погашение след закриване на овърдрафта, е в размер на
съответната месечна погасителна вноска по овърдрафта, но не по-малко от 500
евро във валутата на овърдрафта по курса на Банката в деня на плащането /т.21.1/.
С
т.2 от Анекс №1 от 14.07.2009г. е променен срокът за ползване на овърдрафта по
т.4 от Договора до 15.07.2009 г., като след изтичането на този срок правото на
кредитополучателите да ползват овърдрафт по разплащателната сметка се погасява.
Договорено е, че считано
от датата на сключване на анекса, дължимата годишна лихва за ползвания
овърдрафт се променя от годишен EURIBOR, увеличен с надбавка 4,7% на Базов
лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 3% /т.3/. Базовият
лихвен процент за лева към датата на сключване на Анекса е в размер на 7,29 %
годишно /т.4/. Размерът на дължимата от кредитополучателите лихва се изчислява
от Банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане,
посочен в погасителния план, неразделна част от анекса /т.6/.
Вещото лице
докладва, че от отчет по сметка с IB AN BG48
FINV 9150 10EU ROGL CI в евро c титуляр М.М.М. за периода 01.05.2006г.
- 23.06.2020 г. – сметката, по която са постъпвали парични средства, и от която
са се погасявали задълженията по Договор №94КР-АА-0128/15.05.2006 г. и Анекс №1
към него от 14.07.2009г. е налице непогасена главница в размер на
59 981.39 евро.
Съгласно Анекс №1
от 14.07.2009 г. към Договора за б. кредит - срокът на ползване на овърдрафта
се променя на 15.07.2009 г. и с дата 15.07.2009 г., референция 076LRAM091960001 и основание - усвояване на
кредит №94КР-АА-0128 по разплащателната сметка М.М.М. е осчетоводена като
кредит сума в размер на 60 000 евро за погасяване на задълженията по
овърдрафта, като, съгласно чл.16 от договора, при наличие на непогасени
задължения по разрешения овърдрафт на датата на закриване му, същите се
издължават по погасителен план с краен падеж 25.06.2024г.
За периода от
15.07.2009г. до 09.11.2018г. главницата е олихвявана от Банката с БЛП в размер
на 7.29 %, който е бил увеличаван на 7.74%, 7.89% и 7.99%, плюс постоянна
надбавка в размер на 3 %.
При извършената
справка в счетоводството на банката е установено, че е начисляваната месечната
погасителна вноска /включваща главница и лихва/ е в размер на 657.28 евро и е в
съответствие с погасителния план по Анекс №1.
Установено е, че
последната погасителна вноска е направена на дата 01.06.2017г. със сума в
размер на 510.59 евро, с която са погасени плащания за редовна лихва в размер на 135.36 евро и 375.23 евро –
наказателна лихва. Последното плащане по главницата е направено на 24.03.2015г.
със сума в размер на 84.92 евро.
Общият размер на
направените плащания от длъжниците е в размер на 66 667,47 евро, постъпили по сметка с IBAN *** М.М.М. за периода от 01.05.2006г. до
23.06.2020г., сметката по която са постъпвали парични средства и от която са се
погасявали задълженията по кредита.
Вещото лице
изчислява, че дължимите към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
задължения по кредита възлизат на 49 795.36 евро – главница, просрочена
договорна лихва за периода от 25.08.2015г. до 08.11.2018г. – 16 025.48
евро и наказателна лихва от 25.08.2015г. до 25.11.2018г. – 4421.53 евро.
В съответствие
със заключението на вещото лице и съгласно писмо изх.№ 13308 от 08.07.2020г. на
ЧСИ рег. № 718 на КЧСИ по изп.д. № 149/2019г. след извършените разпределения на
постъпилите от длъжниците суми за погасяване на вземането на банката са осчетоводени
погашения за лихви, такси и юрк възнаграждение в общ размер от 902.29 евро.
Постъпилата сума от публичната продан в размер на 112 000.82 лева не е
разпределена, т.к. е депозирана жалба от трето за изпълнението лице, която е
изпратена за разглеждане във ВОС.
Приет по делото е
нот.акт за учредяване на договорна ипотека №131 том III рег. № 7024 дело № 458 от 17.05.2006г., вписан в СВп Варна като акт №6
том 8 дело №8330, вх.рег.№ 11466 от 18.05.2006г., в който е обективиран
договор, по силата на който М.М.М.
и М.А.М., като длъжници и ипотекарни гаранти учредяват в полза на ПИБ АД договорна ипотека върху имот, тяхна собственост
на дружеството, находящ се в гр.Варна, ул.В. Априлов 12, като обезпечение на
вземането на банката в размер на 60 000 лева по сключен с длъжниците Договор №94КР-АА-0128/15.05.2006г. В т.1 от
договорната ипотека подробно и в пълнота са възпроизведени съществените клаузи
по основните елементи на договора за б. кредит.
Представена е
молба от ПИБ АД за подновяване
на вписването на договорната ипотека с нот.заверка на подписа на
представляващия дружеството, вписана на 13.05.2016г.
Представени са със заявлението по чл.417 от ГПК /л.31-36 от ч.гр.д. №2132/2018г. по описа на РС Търговище/ 2 броя покани от
банката до длъжниците, с които последните са уведомени, че при неплащане на
дължимите суми в седемдневен срок от съобщаването, кредиторът обявява кредита
за предсрочно изискуем, поради настъпване на условията по т.31.2, б.а от
договора. Поканите са връчени лично на адресатите на 06.08.2018г., на
осн.чл.18, ал.5 от ЗЧСИ.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка
на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на
страните приема за установено следното:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Установи се
допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение
от длъжниците в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска
в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в
процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно отношение между страните, предоставяне на сумата по револвиращия
кредит за от 15.05.2006г., настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч.
редовното уведомяване на длъжника за нея, както и размерът на претендираните
вземания по отделни пера.
В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и др./, както и
въведените правоизключващи възражения.
Не се спори по
делото, и видно от ангажираните писмени доказателства, че страните са обвързани от действието на валидно срочно облигационно
правоотношение, произтичащо от Договор №94КР-АА-0128/15.05.2006 г. и
Анекс №1 към него от 14.07.2009г. с
предмет предоставяне на парична сума срещу задължение за
връщането й и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните средства.
Предвид заключението на експерта по приетата и неоспорена от страните
счетоводна експертиза, сумата по кредита в размер на 60 000 евро е изцяло усвоена,
като доколкото към изтичане на срока за ползване на овърдрафта – 15.07.2009г.,
в съответствие с Анекс №1, са били налице непогасени задължения по него, сумата
от 60 000 евро е осчетоводена като кредит по сметката на длъжника М.М. със
задължение за погасяване до 25.06.2024г., съгласно погасителен план /т.16 от
договора/.
Не се спори, че
длъжникът е усвоил изцяло кредитния лимит. Заверяването на сметката на длъжника
М. със сумата, предмет на договора за кредит, е доказателство за изпълненото
задължение на банката да предостави договорената сума (в този смисъл
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №125 от 12.07.2013г. по
т.д.№910/2012г., ВКС, ІІ т.о.)
Установява се от заключението на вещото
лице, че последна погасителна вноска е направена на дата 01.06.2017г. със сума в
размер на 510.59 евро, с която са погасени плащания за редовна лихва в размер на 135.36 евро и 375.23 евро –
наказателна лихва. Последното плащане по главницата е направено на 24.03.2015г.
със сума в размер на 84.92 евро.
В съгласие с т.31.2 б.а от договора и поради
непращане по договора за срок повече от 5 дни след датата, на която плащането е
станало изискуемо са възникнали условията ползвания кредит ведно с всички
произтичащи вземания да бъде обявен за предсрочно изискуем, основание, на което
банката се позовава в депозираното заявление по реда на чл.417 от ГПК.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, което произтича от договор за б. кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискумост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния
случай се установява, на първо място, че са налице обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, съгласно констатациите на
вещото лице. На следващо място, банката е изпълнила задължението да съобщи на
кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с връчване на поканата до всеки един от кредитополучателите на дата –
06.08.2018г., по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Доколкото не се твърди и липсват
доказателства за доброволно плащане в предоставения седемдневен срок, то към
14.08.2018г. цялото задължение по кредита е предсрочно изискуемо.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по
т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване
за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
По своя характер уговорката по т.9 от договора за
дължимост на наказателна лихва, определена по размер от годишната лихва в
размер на договорения лихвен процент в раздел V, т.7, увеличен с наказателна надбавка от 20 пункта, има
характер на неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД, състояща се от два
компонента. Доколкото страните не са уговорили крайния срок, при който се
прилага действието на това съглашение и при съобразяване с условията при които
се начислява тази неустойка – недостиг на авоар по разплащателната сметка и
като се вземе предвид, че договорът за кредит с обявяването му за предсрочно
изискуем е по същество развален от кредитодателя и не може да се очаква
изпълнение от страна на длъжника чрез служебно усвояване от наличности по
разплащателната сметка на длъжника, то се налага извода, че наказателната лихва
върху просрочени плащания се дължи до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на целия кредит, в конкретния случай – 14.08.2018г.
Следователно изцяло дължима е сумата по главницата в
размер на 49 795.36 лева; договорната лихва за периода от 25.08.2015г. до
14.08.2018г. в размер на 14972.02 евро и наказателна лихва за периода от
25.03.2015г. до 14.08.2018г. в размер на
2 934.06 евро, чийто размер съдът определя като се съобразява с
изчисленията на вещото лице, извършени в хода на поставените задачи и таблици
по т.3 и т.6 от ССчЕ.
Ищецът претендира дължимост на разноски и такси от
длъжниците, дължими на основание раздел Х, т.25 от договора в размер на 61.36
евро. Съгласно т.25 от договора всички разходи по оценката, учредяването,
подновяването и заличаването на ипотеката, учредена като обезпечение на
изпълнението задълженията на кредитополучателите по договора са за сметка на
длъжника. Доказателства за извършени от банката конкретни действия от
предвидените в сочената клауза, и заплатени от нея в заявения размер и
непогасени от длъжниците разноски не са ангажирани, въпреки указаната
доказателствена тежест. Вещото лице не докладва за осчетоводено вземане на
соченото от ищеца основание. Поради липса на основание за присъждане искът за
сумата от 61.36 евро следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответниците не ангажират доказателства за
извършено погасяване на процесните задължения, поради което като основателен и
доказан искът следва да бъде уважен поради установена дължимост на главницата в
размер на 49 795.36 лева; договорната лихва за периода от 25.08.2015г. до
14.08.2018г. в размер на 14972.02 евро и наказателна лихва за периода от
25.03.2015г. до 14.08.2018г. в размер на
2 934.06 евро. По отношение на договорната лихва искът следва да бъде
отхвърлен за разликата над 14 972.02 евро до първоначалния предявения размер от
16 025.48 евро, начислена на периода от 14.08.2018г. до 08.11.2018г. По отношение на наказателната лихва искът следва да бъде отхвърлен за разликата
над 2 934.06 евро до първоначалния предявения размер от 4 421.53 евро,
начислена на периода от 14.08.2018г. до 25.11.2018г.
Предвид резултата от спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и по аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответниците
следва да бъде осъдени да заплати на ищеца направените съдебно–деловодни
разноски в исково производство в размер на 3 300.03 лева, от които за ДТ,
юрквъзнаграждение и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ. Не са предмет на
разглеждане в исковото производство разноски в заповедното производство, които
не се присъдени със заповедта за изпълнение.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* гр.
София иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ответниците 1. М.М.М. с ЕГН ********** и 2. М.А.М. с ЕГН **********,***, р-н
Одесос, *** дължат в условията на
солидарност, качеството си на кредитополучатели, следните вземания по заповед
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 18929/2018г. по описа на РС -
Варна, както следва:
1. сумата 49 795.36
евро, представляваща главница по
Договор за б. кредит № 94КР-АА-0128/15.05.2006г. и Анекс №1/14.07.2009г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда на 26.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението
2. сумата от 14 972.02 евро, представляваща договорни лихви, претендирани като
начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на
кредита с падежи от 25.08.2015г. до 14.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 14 972.02 евро до първоначално
предявения размер от 16 025.48 евро, начислена за периода от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до 08.11.2018г.
3. сумата от 2 934.06 евро, представляващо наказателна лихва за периода от
25.03.2015 г. до 14.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2 934.06 евро до първоначално предявения размер от
4 421.53 евро, начислена за периода от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост до 25.11.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване дължимостта на
разноски и такси по т.25 от
раздел Х на договора от 61.36 евро.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН **********,***, р-н Одесос, ***
да заплатят солидарно на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* гр.
София направените
съдебно–деловодни разноски в исково производство в размер на 3 300.03 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: