РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. гр. Хасково, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200621 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х. Д. Н. от *******, чрез упълномощен
процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 25-1253-‐
000206 от 11.02.2025г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 500 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 8 контролни
точки.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като били допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че
административното нарушение не е извършено. Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка била неясна, непълна, противоречива и невярна.
Наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник - група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково
и да му присъди разноски по делото.
В съдебно заседание пред Районен съд- Хасково жалбоподателят-
редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален
представител, като същият е депозирал писмена молба, с която заявява, че
поддържа жалбата, взема отношение по същество, моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
1
Административно-наказващият орган - Началник група в ОДМВР-
Хасково, Сектор „ПП“- Хасково - редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо към АНП изразява
становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети
предвид и същата да не се уважава. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от
жалбоподателя.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На *********. около 10:04 часа в гр.Хасково, жалбоподателят Х. Д. Н.
управлявал лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. № *********
по бул. *******“ до бензиностанция в близост до регулирано от светофарна
уредба кръстовище, в посока към ********. По същото време свидетелите И.
И. Ч. и Ц. Б. Б.- двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР– Хасково, изпълнявали служебните си задължения.
Движейки се със служебния автомобил, те забелязали движението на
управлявания от жалбоподателя автомобил, който направил обратен завой,
излизайки от района на бензиностанцията, като продължил движението си в
посока изхода на града към *********** С подаване на светлинен и звуков
сигнал, полицейските служители го спрели за извършване на проверка. При
извършване на такава и изискване на документи за самоличност и
правоуправление на водача, контролните органи установили, че водач на
автомобила бил именно жалбоподателя Х. Д. Н., както и че същия миришел на
алкохол. Полицейските служители изпробвали водача за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARВА - 0065. При
извършване на проверката с техническото средство било установено, че при
издишане на въздух от водача, отчетената концентрация на алкохол била 0.64
на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и връчен
Талон за медицинско изследване № 268928, като впоследствие била взета
кръвна проба, след като водачът Н. се явил в съответния център на лечебното
заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за
това. С оглед тези констатации от страна на контролните органи, св.И. Ч.
съставил срещу водача Х. Д. Н., в негово присъствие и в присъствието на св.Ц.
Б., Акт за установяване на административно нарушение, серия AД, бл.№
025768, в който описал извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който
жалбоподателя подписал. В предвидената за възражения графа било вписано,
че няма такива.
Според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол
№6/06.02.2025г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта, в изпратените за изследване проби кръв от лицето Х. Д. Н. се
доказало наличие на етилов алкохол в концентрация 0.56 промила.
При издаване на обжалваното наказателно постановление,
административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, след като изрично по-долу е
2
пояснил, че е била взета кръвна проба от водача и наказанието се налага за
резултата от изследването на кръвната проба.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б. относно обстоятелствата,
свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са
достигнали при установяване на административното нарушение и тези,
свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и
непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на тези
свидетели се приемат за истинни като дадени от длъжностни лица, възприели
описаните обстоятелства в рамките на тяхната компетентност и служебни
задължения. Поради което съдът възприе и кредитира като достоверни
техните показания, включително в частта относно качеството на
жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за
проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, не се
възразява впрочем и като цяло по отношение на осъществената и описана в
акта и в НП фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по
пътищата, изм. - ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр. 77 от 2017г., в
сила от 26.09.2017г., на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По силата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух, с над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Следователно деянието, за което са наложени на жалбоподателя
административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от
категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния
акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати
нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил
съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от
страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по - горе относно
съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган, с
3
направеното уточнение за меродавната стойност на концентрацията на
алкохол в кръвта, допълвайки съдържанието с нови факти, установени след
съставяне на акта. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че действително
изложението на фактическата обстановка от актосъставителя, възприето и от
наказващия орган при издаване на наказателното постановление, съдържа
твърдения за концентрацията на алкохол в кръвта, която е установена с
техническо средство, а след това са въведени от наказващия орган и такива за
последващо установена след проведено химическо изследване стойност. Това
е станало, без съмнение, след повдигане на административно-наказателното
обвинение с действието по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и поради тази причина твърдението е останало
извън акта и извън повдигнатото административно-наказателното обвинение,
като вярно е и това, че защитата на жалбоподателя е срещу фактите. Въпреки
това, в случая не би могло да се приеме, че е налице допуснато процесуално
нарушение, още по - малко такова от категорията на съществените, водещо до
накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице да
узнае за какви факти се цели ангажиране на отговорността му, тъй като ясно в
съставения АУАН е посочено, че е за управление на МПС след употреба на
алкохол над минимално допустимите стойности и попадащи в границите над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително. Дори да се приеме, че е налице
несъобразяване от актосъставителя с последващо установен факт, който е
следвало да намери отражение в акта на административно- наказателното
обвинение, то следва да се приеме, че дейността на наказващия орган е в
рамките на правомощията му по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за
обвинение за по-тежко наказуемо деяние, обусловено от самата стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят Х. Д. Н. от гр.Хасково е управлявал лек
автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ********* след употреба
на алкохол с отчетена първоначално чрез техническо средство концентрация
на алкохол в кръвта 0.64 на хиляда, а според заключението на вещото лице,
обективирано в Протокол №6 от 06.02.2025г. за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв в изпратените за изследване
проби кръв от жалбоподателя - 0.56 промила.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано
от административно-наказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на
просто извършване и за неговото довършване не се изисква настъпването на
допълнителни вредни последици. За да бъде осъществен съставът на това
административно нарушение, е необходимо деецът да управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 до 0,8 на
хиляда включително, установено по надлежния ред. Като елемент от състава
на нарушение в закона е посочена точно определена величина в границата над
минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца - 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително, очертаващи административно наказателната му
отговорност по т.1 на чл.174, ал.1 от ЗДвП, от което следва, че точното й
определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца
4
и тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с
предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение, надлежният
ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0,5 до 0,8 на хиляда, достатъчно за съставомерност по
текста на чл.174, ал.1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, респ. - този по Наредба № 1 от 19 юли
2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло
съобразени. В настоящия случай по делото е доказано по несъмнен начин, че
жалбоподателят е употребил алкохол. Всъщност този факт реално не се отрича
и от жалбоподателя, който сам пред контролните органи е дал обяснение, че
предишната вечер до късно е употребявал алкохол, а това също се
потвърждава недвусмислено и категорично от интерпретацията на отчетените
стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта - 0.64 на хиляда,
установено първоначално чрез субсидиарния подход за определяне
количеството алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в
хипотезите, в които лицето на практика отказва да даде кръвна проба за
изследване или да съдейства за вземането на кръв и извършването на
лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол, каквато
настоящата не е. Правилно, съобразявайки това основно положение,
наказващият орган е следвало да отчете последващо реализирания в
действителността факт, свързан с провеждане на химическо изследване и
определяне на меродавната стойност на концентрацията на алкохол от 0.56 на
хиляда.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
производство, е фактът на употреба от страна на жалбоподателя на алкохол и
то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в кръвта
в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно 0.56 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия
състав в цитираната норма, е необходимо деецът, освен да е употребил
алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.5 до 0.8
на хиляда, също така и да е управлявал моторно превозно средство. Безспорно
към момента на извършване на нарушението жалбоподателят е имал
качеството на „водач“ на МПС по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва
да установи, че деецът управлява МПС. Според дадените разяснения в
Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от
съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер,
понятието „управление“, употребено в чл.342, ал.1 от НК, включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези
действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната
или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване
на понятието „управление“ настоящият съдебен състав счита, че следва да
бъде съответно приложено и по отношение на изпълнителното деяние,
визирано в текста на чл.174, ал.1 от ЗДвП. В случая безспорно по делото се
установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, че именно
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил марка „*****“ на
5
процесната дата, който са възприели в движение и са спрели при извършване
на проверката, откъдето, освен наличието на деяние, се установява безспорно
и неговото авторство. Същото е извършено виновно от дееца при наличието
на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, знаел е, че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но
въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
С оглед така обсъдените доказателства, съдът намира, че безспорно се
доказа по делото жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението по
чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, като правилно деянието е
било квалифицирано както в АУАН, така и от АНО в издаденото наказателно
постановление.
За така извършеното нарушение в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1от
ЗДвП е предвидено кумулативно налагане на наказанията „Лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца и „Глоба“ от
500 лв. Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна
разпоредба като относима, с оглед установената стойност на концентрацията
на алкохол в кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в
предвидените в нормата размери. Размерите на наказанията са фиксирани от
законодателя и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът
счита, че с тях ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Гореизложеното налага извода, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
При този изход на спора, присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя не се следва, а от страна на АНО липсва отправено такова
искане, поради което разноски за въззивното производство не следва да бъдат
присъждани с настоящия съдебен акт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1253-000206 от
11.02.2025г. на Началник група в ОДМВР–Хасково, Сектор „Пътна полиция“ –
Хасково, с което на Х. Д. Н., ЕГН:**********, от **************, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- извършено на **************, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания - „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки - като
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14– дневен срок от съобщаването му на страните.
6
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково:
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Г.
7