№ 1226
гр. Варна, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20253100601280 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЖАЛБ.-ПОДС. Т. А. Д. – редовно призована, явява се лично и с адв.С.
Н., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Ч.ТЪЖИТЕЛ И. С. К. - редовно призован, явява се лично и с адв.К. К.,
редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
АДВ.Н. - Да се даде ход на делото.
АДВ.К. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от
СЪДИЯ ДАНИЕЛА МИХАЙЛОВА
АДВ.Н. – Поддържам жалбата, както и допълнението към нея. Няма да
1
соча нови доказателства. Представям доказателства за направени разноски от
моята доверителка.
АДВ.К. - Запознат съм с допълнението към въззивната жалба.
Оспорвам същата. Няма да соча доказателства, освен договор за правна
защита и съдействие.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава
ход
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н. – Поддържам изцяло така депозираната жалба, като съм
развила подробни съображения в представеното от мен допълнение към
въззивната жалба. Днес ще маркирам най-важните точки, по които се
аргументираме за процесуална недопустимост на първоинстанционното
производство. Неколкократно пред РС-Шумен ние сме застъпвали тезата, че
производството е учредено по нередовна частна тъжба. С разпореждане от
04.04.2023 г. РС-Шумен даде възможност на ч. тъжител да уточни по
съществени пунктове ч. жалба, а именно в обстоятелствената част и
изпълнителните деяния за всяка една инкриминирана дата. В тази връзка аз
моля съда да се произнесе доколко така учреденото производство пред
първата инстанция е допустимо, предвид обстоятелството, че всички
съществени уточнения по частната тъжба са направени след изтичане на
шестмесечния срок от последното деяние, посочено в ч.тъжба. В тази връзка
считам, че е налице константна практика на ВКС, досежно обстоятелството, че
всички допълнения и уточнения в частната тъжба трябва да бъдат направени в
преклузивния шестмесечен срок. В тази връзка аз считам, че производството,
респективно постановената присъда, е процесуално недопустима и
настоящото производство следва да бъде прекратено.
Ако съдът не възприеме така изложените от мен аргументи по
отношение на процесуалната допустимост, то моля, след като разгледате
всички събрани по делото доказателства, да отмените постановената присъда
и оправдаете подзащитната ми по всички повдигнати обвинения в частната
тъжба.
На първо място моля да обърнете внимание на несъответствието между
2
обвиненията, които са възведени в ч. тъжба и престъпленията, за които
подсъдимата е била осъдена. Така ще дам пример с една от датите –
18.09.2021г. в подадената тъжба и направеното в нея уточнение последствие, е
повдигнато обвинение, че подсъдимата не се е намирала в дома си и не е
предала детето на тъжителя. В същото време подсъдимата е осъдена, като
съда приема, че подсъдимата е излязла от дома си заедно с детето, дома е
посетен от ЧСИ - т.е. налице е несъответствие между повдигнатото
обвинение и това, което приема в присъдата съда. Същото важи и за датата
06.11. – повдигнато е обвинение за това, че изпълнителното деяние, според
обвинението, е осъществено чрез умишлено осуетяване изпълнението на
съдебния акт, а в същото време съда признава подсъдимата не за осуетяване, а
за неизпълнение на съдебно решение. По всички дати е налице несъответствие
с повдигнатото обвинение и това, което е приел ШРС.
Отделно от това считам, че РС-Шумен е допуснал и съществено
процесуално нарушение за това, че същият е оставил частната тъжба в този
вид, а именно непрецизно посочване на основни факти от обективната страна
на изпълнителните деяния, което считам, че нарушава правото на защита на
подсъдимата, т.к. същата трябва да знае за какво е привлечена към
наказателна отговорност.
Моля да имате предвид също, че при постановяване на
първоинстанционната присъда считам, че РС-Шумен е допуснал и
съществени процесуални нарушения, т.к. в мотивите липсва анализ на
доказателствата за осъщественото деяние на всяка една от датите – т.е. за нас
не става ясно въз основа на кои доказателства съдът приема подсъдимата за
виновна, което също считам за съществено процесуално нарушение, което
няма как да бъде изправено в настоящата инстанция и в тази връзка считам, че
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на ШРС.
Отделно от гореизложеното, аз считам, че в хода на производството не
бяха събрани безспорни доказателства за това, че моята доверителка е
осъществила двете форми на изпълнителното деяние, които са предвидени в
нормата на чл.182, ал.2 от НК. Считам, че безспорно не се установи по делото
и виновно поведение от страна на подсъдимата, с което тя да не е изпълнила
съдебното решение. От събраните по делото доказателства смятам, че се
установи по неоспорим начин, че ако е имало някакво недоразумение по
3
отношение на осъществените срещи на бащата с детето, то това е станало по
причина, която е извън волята на подсъдимата и поради тази причина не
следва да й се вменява във вина.
Ако обърнете внимание на показанията на психолога, който е работел с
детето – Красимир Стойчев, същият е работел с детето по ползване на
социална услуга към ДСП-Нови пазар. Той заявява, че детето не желае да
говори за баща си по никакъв начин. Темата за баща му го фрустрира, напряга
го, реагира телесно, не дава повод изобщо да говори за баща му, очевидно е
изпитвал страх от своя баща. Според свидетеля Стойчев, много е вероятно
нежеланието на детето да контактува с баща си да се дължи на преживяно от
него насилие, но според експерта, дори едно незряло поведение от страна на
бащата в негово присъствие, също може да доведе до нежелание от страна на
детето да контактува с неговия баща. Считам, че по делото безспорно се
установи, че приоритетно за подсъдимата, в ролята на майка, е било запазване
на психо-емоционалното състояние на детето, да бъдат съхранени неговите
чувства и да не се стига до допълнително влошаване на и без това влошеното
състояние на детето. В същото време, въпреки че детето не желае да
пребивава при своя баща, ч. тъжител вместо да насочи вниманието си към
сближаване със сина си и прекратяване на вербалната агресия в присъствието
на детето, същия на 06.07.2024 г. нанесе в присъствието на своя син побой на
майката, за което има образувано наказателно дело пред РС-Нови пазар с
внесен обв.акт за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5 от НК.
Отделно от гореизложеното, през 2020 г. детето става свидетел отново
на нанесен побой от страна на тъжителя на неговия дядо по майчина линия и в
момента се води и производство за средна телесна срещу г-н К..
При тези факти аз считам, че напълно нормално е детето да се страхува
да се вижда със своя баща и да не желае да тръгне с него. Независимо,
въпреки нежеланието на детето, подсъдимата е правила всичко по силите си
да подготви детето, въпреки неговите реакции, излизали са навън. Вярно е, че
е имало случай, когато тя не е можела да изкара детето навън, т.к. той
заключва врати, изпада в състояния, и за нея най-важното е било съхраняване
на здравето - нещо, което явно бащата не разбира. Ето защо аз считам, че
неизпълнението на подсъдимата на съдебното решение, ако въобще е налице
такова, не е тенденциозно и самоцелно. Тя не е целяла постигането точно на
4
този противоправен резултат, а именно детето да не се среща с бащата.
Ако е налице въобще неизпълнение, то Ви моля да приемете, че майката
се е водила с единствената цел да предпази детето, предвид неговото
емоционално състояние, да запази неговото крепко емоционално и
психическо здраве, съобразявайки се и с неговото желание, защото
задължителната практика на ВКС на гражданската колегия и на търговската
колегия е, че детето не е предмет и в случаите на предаването му на другия
родител, в чиято полза е постановено съдебното решение, следва да бъде
много внимателно и съобразено с неговите чувства и емоции. Ето защо моля
въз основа на всички събрани по делото доказателства да приемете, че
обвинението не се доказа в хода на първоинстанционното производство,
същото е несъставомерно както от обективна и от субективна страна и в тази
връзка да оправдаете подзащитната ми, като това е в случай, че приемете, че
производството пред РС-Шумен е валидно учредено по редовна частна тъжба,
която е коригирана в шестмесечния срок, което не се е случило.
Моля да ни присъдите и направените пред двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски.
ПОДС.Д./право на лична защита/ – Поддържам всичко казано от
адвоката ми.
Относно самите срещи - много малко от тях са в лека обстановка.
Винаги са с агресия, винаги с чужди хора, които са водени явно да бъдат
свидетели. Винаги срещите се записват. На 50-60% от срещите се вика
полиция, за да се поиска протокол, даже детето да е против това. Понякога
изтъква, че не иска да бъде снимано, но бащата продължава да снима и да се
обръща с агресия към мен и членовете на моето семейство и съседите.
Пред детето ми е казвал „курва“, „ела ми направи свирка“ и то на
улицата. Пред детето си позволява да пикае на улицата, чупи му играчката или
я взема от ръката му и си тръгва, макар че вижда, че детето плаче и си иска
играчката, той не я връща и си тръгва.
Много пъти е казвал на детето, че няма баща и след му се плези. Казва
му, че всички имат бащи, само той няма и му се плези.
5
АДВ. К. – Считам жалбата и допълнението към нея за несъстоятелни и
неоснователни.
В мотивите си РС-Шумен е изложил подробно всички свои тези и е
анализирал доказателствата и на тази база се е произнесъл с осъдителна
присъда.
Относно недопустимостта на частната тъжба – ако Ви е направило
впечатление, в допълнението към частната тъжба първото изречение е, че по
първоначално образуваното дело пред РС-Шумен – това е абсолютна лъжа и
цели да заблуди и този състав на съда. Делото първоначално е образувано в
РС-Нови пазар под №199/2022г. още. Там се извършиха доста
съдопроизводствени действия, но се установи от съда, че компетентен да гледа
делото е на териториален принцип РС-Шумен и го препрати служебно на
него. Чак тогава, след повече от половин година, е образувано това
дело№738/2023г. по описа на ШРС, за което се твърди, че това е
първоначалното образуване на дело. Това е във връзка с твърдяните
преклузивни срокове. Държа да отбележа, че това са дежурни твърдения,
които аз слушам четвърта година. Аз от 2003 г. съм адвокат на тъжителя и във
всички тях се навеждат едни и същи твърдения, които не почиват на никаква
законова основа. Това е единадесетото дело, което в момента го гледаме, по
чл.182, ал.2 от НК. Има още едно, което ще гледаме след няколко дни в ОС-
Търговище.
Твърдейки тези нелепи дежурни доводи, процесуалният представител на
подсъдимата в едно от делата въведе в заблуждение състава на съда по
дело№129/2023 г. на РС- Шумен и се стигна до там, че съдията без законови
предпоставки за това, прекрати делото. За наша радост, грешката беше
изправена от въззивната инстанция на ОС-Шумен, който върна делото на
същия състав и това дело приключи с осъдителна присъда, като подсъдимата
беше призната за виновна за две деяния по чл.182, ал.2 от НК.
По отношение на цитираните две дела в допълнението към въззивната
жалба на ВКС - и двете дела са за прекратяване на производството от
въззивните инстанции, което прекратяване върховните съдии са счели, че е
незаконосъобразно и са върнали и двете дела за разглеждане от други състави
на въззивната инстанция.
С това приключвам относно недопустимостта на ч. тъжби и на тази
6
включително.
Относно незаконосъобразност на съдебното решение – твърденията
считам също за неоснователни и несъстоятелни. За да постанови
осъдителната си присъда, решаващият съд се е съобразил с всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а те са доста, особено свидетелските
показания, писмените също, т.к. те са изискани от полиция, от социални
служби, от водени от страните свидетели. Присъдата се базира и на анализ на
заключението на допусната и приета от съда СПЕ, от която става видно, че
детето, когато е само с баща си, то се чувства радостно, жизнерадостно и си
прекарват приятно моментите, когато той е успявал да го вземе, а в рамките на
шест години това са възможности, които се броят на пръстите на едната ръка.
По отношение на наложеното наказание – считам същото за
законосъобразно и справедливо, т.к. считам, че правилно решаващият съд е
приел, че при извършване на три престъпления в реална съвкупност от
подсъдимата, не е възможно за трети път да приложи чл.78А от НК, т.к. вече
по две от предходните дела е приложен, а съществува и забрана в ал.7 на този
текст изрична. В това си становище съдът се е позовал на практиката на две
решения на ВКС. Считам, че наказанието, макар и минимално - „Пробация“
за 6 месеца с две мерки, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
За съжаление на моя клиент и за мое съжаление, събраните по това дело
доказателства сочат единствено за една съзнателна, цялостна поведенческа
последователност от действия на подсъдимата, които целят единствено
препятстване упражняването на лични отношения на бащата с детето си и
насочени към отблъскване на бащата като родител към неговия син.
Предвид изложеното моля да потвърдите изцяло присъдата и да ни
присъдите изцяло сторените от клиента ми разноски.
Ч. ТЪЖИТЕЛ К. –Т.к. делата вече продължиха 6 години и нямам
никакъв резултат, за тези години детето не е преспало нито веднъж при мен,
на нито един празник не е присъствало, като Нова година, Колева, ваканции.
Три пъти съм успял от 2022 г. да го взема в режим от 10 до 18 часа да го взема,
за което има видеозаписи.
Това, на което искам най-много да наблегна е, че госпожата твърди, че
съм бил с агресия към детето – както тя твърди, че съм снимал, тя също снима
7
и тези неща ако са се случили, тя щеше да ги представи и до сега щях да бъда
с повдигнато обвинение и с отменен режим на лични отношения с детето.
15 съдии са ми дали режим на лични отношения с детето. Минал съм
през 8 експертизи. Детето е минало през синя стая за разпит, скоро е било в
ДПС за разпит. Ако има нещо от този род и аз да съм виновен, само с една
декларация по чл.9 нещата се решават без доказателства. Аз нямам никакви
обвинения. Два пъти съм завел граждански дела, на районен съд – един съдия,
на окръжен съд – трима, на ВКС – трима съдии. Т.к. не се изпълняваше
режима и поисках изменение на постановените мерки, пак мина на районен
съд, окръжен съд и ВКС. Петнадесетият съдия за тази Нова година задължи
госпожата да предава детето в ДСП – Шумен на психолог или на социален
работник, за да няма контакт и да се избегне конфликта от срещите. И това не
се изпълни.
Звъни по телефона, идват бащата, т.е. дядото, бабата с джип с тъмни
стъкла. Един път не съм го взел детето. Трябва да кажа, че и моята майка
също има режим на лични отношения, който също не се изпълнява. Тя се
опита да заведе едно дело по чл.182 от НК и каза, че повече няма да се
занимава. Тя е възрастна, акушер-гинеколог е и дори каза в съда, че по 30
раждания е правила на вечер, а не може да си види собственото внуче. Баща
ми е стоматолог, той почина без да си е виждал внучето две години. Ако тя
продължава да твърди, че аз съм агресивен, то щяха да ми бъдат отнети
режима на лични отношения. Всеки път с едни и същи обвинения. Ходил съм
да й искам свирки и секс и да си видя детето. Много е грозно пред детето да
хвърли такива неща.
Госпожата ме съди 2020 г. за блудство с тригодишния ми син. Това беше
голям шок за нас. Аз съм стоматолог и в съда станах и казвам, че на три
години дете няма полови белези и това е срамота. Кой е този човек, който би
извършил такова нещо?! Това е срамота само да си помислиш, че ще правиш
такова нещо. Почнаха се - ДП, прокуратурата прекратява, тя обжалва,
прекратява, обжалва. Районен съд прекратяват, обжалва. Окръжен съд
прекрати и каза много хубаво, че детето е асоциално, неадекватно поведение,
не говори български език и вместо това да тревожи майката, тя единствено се
занимава с болни фантазии и тормоз над бащата да се защитава от безумно
срамни обиди. 14.01.2022 г. е определението, с което се прекратява ДП по
8
чл.149 от НК, но това се използва, за да ми се ограничават срещите, дадени ми
с режими на лично отношение. Тогава започват три плавни прехода, но имаме
протоколи и ако има нещо, щяха да отменят режима.
Както е казано в едно ВКС тълкувание, че режима се дава във висш
интерес на детето и никой няма право да го изменя, камо ли едно дете, което
няма валидна правна воля, същото това дете често си мени мнението, а може
би и често е манипулирано. Ако имаше нещо такова, не да се саморазправя, а
съда да прецени и да отмени и да си виждам детето само в защитена среща.
Аз имам право да го виждам и отивам, а те стоят на тераса отгоре и се моля да
дойде. То казва, че съм го удрял, че съм го бил, че съм го заключвал. Аз се
виждам в чудо и нищо не мога да направя. Единственото законно, което
можех да направя, е в началото наистина ходех със свидетели. После каза, че
свидетелите също са проявили вербална агресия срещу детето. Звъня на 112 за
съдействие от полицията, и с боди камера съм ходил, защото казват, че съм ги
бил, убивал. Подавам флашка с видеозаписа и това нещо се прекратява. Това е
моята защита, за да докажа, че не съм такъв.
Шест години търпя, детето го съжалявам. Като я няма госпожата или
като има социални, то се заиграва с мен, защото тя не го провокира и не му
въздейства и то е щастливо. То един път не е дошло във Варна да преспи с
мен, нито една лятна или пролетна ваканция, макар че имаме право, бабата
също.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС. Т. А. Д. - Моля да бъда оправдана.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като след съвещанието счете
делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9