Решение по дело №151/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 117
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20205510100151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

гр. К., 04.03.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 02.03.2020 година, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.

 

при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 151 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Гражданско дело № 151/2020 г. по описа на Районен съд- К. е образувано от З.Н.Х., ЕГН ********** ***, против „Е.Б.е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с цена на иска *** лева.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че бил потребител на ел.енергия, доставяна до адрес: гр. К., ***.

Сочи, че с писмо от ответното дружество била уведомена, че на осн. чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за периода 30.8.2018 г. до 28.11.2018 г. сметката й за ел.енергия щяла да бъде коригирана за времето от 90 дни, като начислената сума била в размер на *** лева. Била издадена и фактура.

Сочи, че заплатила процесната сума.

Подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-П. за връщане на процесната сума, по която ответникът подал възражение.

Твърди, че не била потърсена при проверката на електромера, не е присъствала и на същата, констативен протокол не й бил връчван.

Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК да признае за установено по отношение на „Е.Б.е.“ ЕАД съществуването на вземането й за сумата от: *** лева – неоснователна получена от „Е.Б.е.“ ЕАД сума, начислена по фактура № *** г., представляваща допълнително начислена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето от 90 дни, т.е. за периода от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г.

Претендира за разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Сочи, че служители на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД на дата 28.11.2018 г. извършили проверка на електромер № *** , монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, демонтирали електромера, поставили го в безшевна торба, за да бъде изпратен за проверка. На мястото на стария електромер монтирали нов. Съставили протокол № *** /28.11.2018 г. Клиентът присъствал лично на проверката, подписал протокола и същият ме биле предаден  веднага следа приключване на проверката.

Сочи, че действително към датата на проверката, разпоредбите на ПИКЕЕ били отменени, но ред за извършване на проверки на СТИ бил разписан в ОУ на „Е. ю.“ АД.

Процесният електромер бил предаден на БИМ. Резултатите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № ***/22.03.2019 г. на БИМ, където било записано, бил осъществен достъп да вътрешността на електромера, било монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните  характеристики на електромера.  

Сочи, че били налице предпоставките в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът извършил преизчисление на количеството ел.енергия при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б.А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия в размер на 596 кв/ч и определил допълнителна сума *** лева с ДДС  за период от 90 дни – от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г.

ЕВН ЕС, като краен снабдител на ищеца, издало процесната фактура № *** г. и с писмо изпратило на клиента уведомление за това.

Сочи, че КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР  приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.

Сочи, че ЕВН ЕС нямало правомощия да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил то¬ва въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него.Сочи, че в ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред  за уведомяване на клиентите при извършена корекция. 

Излага правен анализ, като посочва и съдебна практика.

Сочи, че най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/ 2018г., сочила, че електроразпределителното дружество имало възможност да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и съответно заплатена в по-малък размер.

Моли съда да отхвърли изцяло иска, предявен от ищеца като не-основателен, като присъди в полза на ЕВН Б. Е.ЕАД сторените деловодни разноски.

 

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на страните, съдът намери за установено следното:

            Безспорно е, че ответникът „Е.Б.Е.“ ЕАД е търговско дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. Следователно, съгласно Закона за енергетиката ответникът е доставчик на ел. енергия, с която снабдява всички потребители, присъединени към електрическата мрежа.

Ищцата З.Н.Х. е клиент на ответното дружество за имот, находящ се на адрес в гр. К., *** с клиентски номер *** и ИТН ***.

           От представените писмени доказателства – констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване № ***  от 28.11.2018 г. се установява, че на 28.11.2018 г., при извършена проверка на състоянието на измервателното устройство на имот, находящ се в гр. К., ***, монтираният за него електромер бил свален за експертиза.

При извършената експертиза, отразена в констативен протокол № ***/22.03.2019 г. било установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики на електромера. Завързана пластина за индикация при отваряне горен капак на електромера  за капачето й.

Ответното дружество  преизчислило количеството ел. енергия, като начислило допълнително 596 кв/ч на електромер с фабричен номер ***  от ИТН  *** на имот, находящ се в гр. К., *** с клиентски номер ***, равняващи се на *** лева,  видно от справка за коригиране на сметката за електроенергия, предоставена от ответното дружество и издало фактура № *** г. /приложена по делото/ за сумата от *** лева за неточно измерване на установеното количество  енергия за електромер № ***  за период от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г.

 

Видно от ч. гр. д. 17907/2019 г.по описа на РС-П. , заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 11030/06.12.2019 г. за сумите, предмет на настоящото производство, по която длъжникът „Е.Б.Е.“ е възразил на осн. чл. 414 ГПК. Заявителят в заповедното производство в законоустановения срок е предявил иск за установяване на вземането, по който е образувано настоящото производство.

 

  При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 19703./2019 г. по описа на РС-П., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като длъжникът е възразил.

            „Е.Б.Е.“ ЕАД в качеството си на „краен снабдител” по смисъла на §1, т.28а от ДП на ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си съгласно чл.98а от Закона за енергетиката в съответствие с публично известните общи условия, одобрени с решение № ОУ-13/10.05.2008 г. и решение № ОУ-14/10.05.2008 г. на ДКЕВР. Ищецът е клиент на електроснабдителното дружество.

Съдът намира, че в настоящия случай ответникът не установи по делото да е възникнал посоченият от него в отговора му правопораждащ факт по чл.28 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД /ОУ на ЕВН ЕС/, във връзка с чл. 54, ал. 2, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН Б.Е. АД /ОУ на ЕВН ЕР/ – констатирано по реда на тези ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху процесните средства за търговско измерване, което да се дължи на причина, за която ищецът да е отговорен.

В чл. 35 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б.Е.” АД  е предвидено, че при поискване на потребителя или по инициатива на електроразпределителното дружество, електроразпределителното дружество извършва проверка на СТИ, като при установяване на неизправности и нередности се съставя констативен протокол. При поискване на метрологична експертиза, същата следва да се извърши, като средствата, платени за нея са за сметка на инициатора на тази експертиза, но в случай че се установи от експертизата, че метрологичните и техническите характеристики не съответстват на нормираните, то тогава електроразпределителното дружество възстановява на потребителя разходите в срок до 7 дни от установяването им. В чл. 54 от тези общи условия е уредена процедурата по коригиране на сметки на потребителите. Съгласно Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б.Е.” АД потребителят заплаща на продавача стойността на електроенергията и дължимата сума за извършения пренос на същата.

Съгласно чл. 91, ал. 1 вр. с чл. 92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай сделки с  електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и крайният клиент. Количеството електрическа енергия се измерва по Правила, приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007 г., обн. в ДВ, бр. 38/2007 г. Приложима в случая е и Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови нужди и при предприятия с персонал до 50 души и оборот под определен размер съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални условия. Съгласно § 1, т. 42 на ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

В чл. 110, ал. 2 от ЗС законодателят е разписал, че електрическата енергия е движима вещ и в този аспект един от индивидуализиращите й белези е нейното количеството. Разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ предвижда, че електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Тази уредба е последователно развита от законодателя и в разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада  имот с адрес: гр. К., ***Ето защо задължение на ответника е да поддържа СТИ в изправност съгласно ЗЕ и ОУ на ответника. В случая отношенията между страните се уреждат от разпоредбите на ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В тези нормативни актове липсват конкретни разпоредби за определяне на количеството доставена и неотчетена електроенергия при неизправност на средството за търговско измерване. В конкретния случай за определяне на количеството електрическата енергия уредените в Общите условия на ответника правила са ирелевантни. Те не могат да послужат за установяване на конкретно потребеното количество електроенергия по начин, който да обвързва страните. Действително с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Решение П-1/10.04.2007г., обн. в ДВ, бр. 38/11.05.2007г., Комисията в чл. 45 и чл. 39 от същите е препратила към процедура за измерване на количеството електроенергия, предвидена в договора за покупко-продажба на енергия. Съдът приема обаче, че енергийните предприятия и потребителят не разполагат с правомощия да уреждат правилата, по които се измерва количеството потребена електроенергия. Това е така, защото разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2, предл. 2 от ЗЕ сочи изрично, че компетентна да уреди правилата за измерване на количество доставена електрическа енергия е единствено Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Законът не предоставя възможност на ДКЕВР да делегира тези си правомощия на друг орган, а още по-малко на страна по правоотношението за доставка на електроенергия. Не е предвидено и КЕВР да предостави възможност на страните по правоотношението сами да регулират този елемент от правоотношението си. Тази част от правоотношението по доставка на електрическа енергия не може да се урежда свободно и доброволно от потребителя и доставчика. Целта на законодателя е, независимо от това кой е страна по правоотношението, за всички тези правоотношения да има единни правила за измерване на електрическата енергия. Предоставянето на възможност на страна или на страните по конкретното правоотношение за доставка на електроенергия да уредят начина, по който ще се измерва енергията, би довело до липса на единна политика в областта на енергетиката. Действително в разпоредбата на чл. 83, ал.1 т. 6 вр. с ал.2 от ЗЕ е посочено, че правилата за измерване на електрическата енергия се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия. Това обаче не означава, че ДКЕВР може с приетите от нея правила просто да препрати към общите условия на отделните енергийни предприятия. Законодателят изрично е определил поредността на изявленията на ДКЕВР и на енергийните предприятия по повод на тези правила: енергийните предприятия предлагат на ДКЕВР, а едва след преценка на същите, ДКЕВР приема такива правила за измерване на електрическата енергия. Съдът приема, че в случая при логическо и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 83 от ЗЕ се налага изводът, че целта на законодателя е след обсъждане на всички предложения на енергийни предприятия, да се изготвят единни за цялата държава Правила на измерване на количеството електрическата енергия.

Според чл.40 и чл.41 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 г. измервателните системи за търговско и контролно измерване удовлетворяват изискванията за обща точност само в случаите, когато качеството на ел.енергия в мястото на измерване отговаря на изискванията на стандарта. Всички СТИ подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. При неизпълнение от страна на ЕВН на задълженията по поддържане годността на СТИ, дружеството, а не клиентът, следва да отговаря за възникналите вреди. Само при отклонение от нормалната работа на средството за техническо измерване в резултат на въздействие от клиента-потребител върху електромера, би било налице виновно неизпълнение на задължението на потребителя да не препятства работата на средството за търговско измерване. В основата на преизчисляването по реда на чл.48 от ПИКЕЕ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки почива на предположение за ползване на ел.енергия.  В разпоредбата на чл.8, т.5 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа са регламентирани основните задължения на клиента в т.ч. „да не променя самоволно схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не снема самоволно или поврежда средствата за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено на тях от представител на ЕВН ЕР или овластен орган, да не препятства правилната им работа”, а в чл.10, т.2 на същите Общи условия са визирани задълженията на ЕВН да упражнява контрол за спазването на задълженията на клиента, като при установяване на тяхното неизпълнение – да съставя констативни протоколи.

Съгласно чл.48, ал.2, когато при проверка на измервателната система, а електромерът е основна съставна част на всяка измервателна система, която осигурява измервателна информация за търговски цели- §1 т.8 на ДР на ПИКЕЕ, се установи промяна в схемата на свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол, който отговаря на изискванията на чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

Както беше посочено по-горе обаче, действащите ПИКЕЕ не уреждат процедура за едностранно коригиране на сметката от страна на доставчика на електрическа енергия. Освен това следва да се посочи, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена за изминал период от време електрическа енергия. Такова право доставчикът не може да обосновава и с клаузи, сдържащи се в приетите от  доставчиците на ел.енергия Общи условия, поради неравноправния характер на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Такива клаузи са нищожни по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и  чл.  26,  ал.1 от ЗЗД, защото  нарушават основни  принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметка само въз основа  на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставена електроенергия противоречи и на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Съдът приема, че при липса на доказано виновно поведение от страна на потребителя, препятствало правилното отчитане на доставената електроенергия, в тежест на същия не може да се постави отговорността за заплащане на енергия, определена едностранно от доставчика на същата. Правомерност на корекция не може да произтича от чл. 54 от Общи условия, защото същата е нищожна,  доколкото  не се основава на закона /в този смисъл са  Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.;  Решение № 104/05.07.2010 г.по т.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение № 26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение № 177/12.12.2011 г.по т.д.№ 1008/2010 на ВКС, ІІ Т.О./.

Следователно, първото необходимо условие, за да възникване право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищецът е, да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие на средството за търговско измерване /чл.54 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР/. Според чл.35 ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, последното се установява със съставен констативен протокол, а според чл.63 от същите ОУ на ЕВН ЕР в случаите, в които по силата на последните се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, то ЕВН ЕР има право да го състави само в присъствието на свидетели, в който случай констативният протокол се изпраща след това на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и тогава се счита връчен в деня на неговото получаване. Тези протоколи не могат да бъдат противопоставени на ищеца, защото представляват само частни свидетелстващи документи, в които са удостоверени изгодни за ответника факти, които поради това тези протоколи не доказват. / Решение № 166 от 17.04.2015г. по възз.гр.д. № 1138/2015 по описа на ОС- С./.

По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6и  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

От друга страна цитираните от ответника решения на ВКС касаят случаи при които са отменени част от ПИКЕЕ, а настоящия случай касае период през който ПИКЕЕ са отменени изцяло и не съществува законов ред за извършване на корекция в сметки те на абонатите за стар период. Нови ПИКЕЕ са обнародвани на 30.04.2019 г., в конкретния случай проверката на СТИ е от дата 28.11.2018 г., т.е. след цялостната отмяна на ПИККЕ.

 

Съдът намира, че ответникът не доказа основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

 

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

Относно становището на особения представител на ответника, че същият не е дал повод за образуване на делото и във връзка с искането за неприсъждане на разноски, както по настоящото производство, така и по заповедното производство, съдът счита следното: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване на настоящото производство, същият не е представил доказателства до приключване на  производството, че е платил задължението си към ищеца,  предвид което следва да бъдат присъдени  разноските в заповедното и в настоящото производство в негова тежест.

 

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

 

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № 19703/2019 г. по описа на РС-П. съдебни и деловодни разноски в размер на *** лв.

 

В производството по гражданско дело № 151/2020 г. ищецът има разноски в общ размер на *** лева, от които *** лева държавна такса и  *** лева адвокатско възнаграждение.

 

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на  *** лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

             

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Б.Е.“  ЕАД  с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление *** че дължи на З.Н.Х., ЕГН ********** ***, по Заповед за изпълнение № 11030/06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 19703/2019 г. по описа на РС-П. следните суми: *** лева главница представляваща недължимо платена сума,  допълнително  начислена от „Е.Б.Е.“  ЕАД  за обект за потребление гр. К., ***, ИТН *** за периода от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г., за която е издадена фактура № *** г. и законна лихва от 04.12.2019 г.  до окончателно заплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА  Е.Б.Е.“  ЕАД  с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на З.Н.Х., ЕГН ********** *** по Заповед за изпълнение № 11030 г. по ч.гр.д. № 19703/2019 г. по описа на РС-П.  сумата от *** лева  разноски по заповедното производство.

 

ОСЪЖДА  Е.Б.Е.“  ЕАД  с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на З.Н.Х., ЕГН ********** *** направените съдебни и деловодни разноски в размер на *** лева в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- С.

                                                                      

  След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 19703/2019 г. по описа на РС – П..

                                                                

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: