№ 3204
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508464 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на малолетния А. Б. Б., действащ чрез неговата
майка и законен представител Т. К. Р., срещу Решение № 5662/31.05.2022 г. по гр. д. №
58740/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 86-ти състав, в частта, в която е отхвърлен искът му с правно
основание чл. 150 във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за увеличение на месечната издръжка на
въззивника за разликата над присъдените 200 лева до 3 230 лева. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано по подробно изложени
съображения. Въззивникът желае да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск за увеличение на месечната му
издръжка. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. Б. Б. е депозирал отговор, с
който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, твърди същото да е правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Установява се от представените в заверени преписи удостоверение за раждане №
**********/27.05.2014 г., издадено от Столична община – район „Илинден“ въз основа на
акт за раждане № 0115/27.05.2014 г. и Решение № 53316/05.03.2017 г. по гр.д. № 40180/2016
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83-ти състав, поправено с Определение № 92120/12.04.2017 г., че
въззивникът е роден на 26.05.2014 г. по време на брака на родителите му Т. К. Р. (с
предишно фамилно име Б.) и Б. Б. Б.. След прекратяване на брака на същите на 05.03.2017 г.
родителските права по отношение на въззивника са предоставени за упражняване от
неговата майка, при която е определено и местоживеенето му, фиксиран е режим на лични
отношения на въззивника и въззиваемия и последният е осъден да заплаща на сина си А.
месечна издръжка в размер на 105 лева.
С декларация с нотариална заверка на подписа рег.№ 4247/29.03.2018 г. на М.И.,
помощник – нотариус при М.Е., нотариус рег.№ 140 на НК, въззиваемият се съгласил синът
му А. да пътува в чужбина неограничено, за неограничен период от време, многократно,
придружаван от майка си Т. К. Р..
Страните не спорят, че детето А. живее със своята майка на територията на Кралство
Нидерландия. Последното е установено при възложеното от въззивния съд социално
проучване, проведено от АСП, Д „СП“ – Възраждане на основание чл. 21, т. 15 във вр.с чл.
15, ал. 6 ЗЗДет.
С Решение № 5662/31.05.2022 г. по гр. д. № 58740/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 86-ти
състав, съдът е увеличил размера на определената с Решение № 53316/05.03.2017 г. по гр.д.
№ 40180/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83-ти състав, поправено с Определение №
92120/12.04.2017 г., месечна издръжка от 105 лева, осъждайки Б. Б. Б. да заплаща на
малолетното му дете А., действащо чрез неговата майка и законен представител Т. К. Р.,
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 14.10.2021 г. (датата на предявяване на
иска), ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, и е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 3 230 лева. Районният съд е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка и е осъдил въззиваемия да заплати на Т. К. Р.
сумата от 100 лева разноски в производството, а на СРС – държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 136,80 лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
При опреД.е размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
2
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на детето А. от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 105 лева
(05.03.2017 г.). През изминалия период ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се
увеличили и неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Към момента на опреД.е на издръжката ищецът не е бил навършил
три години години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт той е на осем
години и е ученик в учебно заведение в гр.Амстердам, Кралство Нидерландия и нуждите му
са обичайни за децата на неговата възраст. От представените пред СРС писмени
доказателства се установява, че за училищна такса и занимания след училище на детето са
необходими месечни разходи в размер на 396,53 евро, както и 63 евро за извънкласни
спортни занимания и 150 евро за езикови курсове, избрани от майката. Правилно
първоинстанционният съд е отчел нарасналите нужди на детето за учебници, учебни
помагала, дрехи и посещения на извънкласни занимания, за което доказателства са
ангажирани с исковата молба. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че
за цялостната издръжка на малолетното дете е необходима месечно сумата от 500 лева като
участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 150 лева или той трябва да
заплаща 350 лева, а разликата да се поеме от майката. Във връзка с възраженията на
въззивника за стандарта на живот в Кралство Нидерландия и разходите за издръжка на
детето на територията на тази страна следва да се посочи, че не би могло на бащата да се
вмени задължение да поддържа стандарт на живот за детето в друга държава, който сама
майката е избрала, доколкото издръжката следва да покрива нуждите на детето, както те
биха били задоволени ако родителите живеят заедно.
Доказва се в производството, че въззиваемият няма незадоволени жилищни нужди,
на млада възраст е (съгласно Класификация на възрастовите групи според Световната
здравна организация), здрав и трудово ангажиран. От приетото от въззивния съд фишове,
издадени от „САП ЛАБС“ ЕООД се установява, че за периода месец 11.2021 г. – месец
10.2022 г. Б. Б. е получавал среден нетен трудов доход в размер на 3 275,85 лева. Доказва се
от прието от въззивния съд удостоверение № **********/10.08.2022 г., че въззиваемият има
алиментни задължения към друго малолетно дете и не се установява да получава приходи от
дейността на „П.Г.“ ЕООД, но с оглед получаваните доходи и липсата на доказателства за
изпитвани от бащата материални затруднения, то следва да се приеме, че същият разполага с
възможността без особени затруднения да отделя, над средствата за собствената си
издръжка и тази на второто си дете, сумата от 350 лева месечно за издръжката на детето А..
Видно от декларираното пред въззивния съд Т. К. Р. е получила в периода месец
10.2021 г. – месец 09.2022 г. среден нетен доход в размер на 1 087,67 евро. Установява се, че
и майката има друго дете, но същата е и обременена с непосредствените грижи за
3
отглеждането и възпитанието на детето А.. Поради това оправдано и законосъобразно е
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на подрастващия, а
именно 350 лева.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която
искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата над 200 лева до 350
лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка от още 150
лева, считано от датата на подаване на исковата молба (14.10.2021 г.), ведно със законната
лихва за забава, а решението в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е
отхвърлен за разликата над 350 лева до претендираните 3 230 лева – да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Върху определената издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 216
лева по сметка на СГС.
В тежест на въззиваемия не следва да се възлагат допълнителни разноски за
заплатеното в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на въззивника, тъй като същите са определени от
първоинстанционния съд в завишен размер, включващ частта, съответна на увеличената от
въззивния съд издръжка на детето.
Съобразно уважената част от претендирания с въззивната жалба размер на
издръжката на въззивника се следват разноски пред въззивния съд в размер на 35,64 лева.
На въззиваемия не се следват разноски съобразно отхвърлената част от
претендирания с въззивната жалба размер на месечната издръжка на детето, доколкото не се
установява реално заплащане на договореното с представения контракт от 04.08.2022 г.
адвокатско възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие, приложен на л.18 от
делото удостоверява размера на договореното възнаграждение, но не представлява разписка
по смисъла на чл.77 ГПК за реалното заплащане на същото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5662/31.05.2022 г. по гр. д. № 58740/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 86-
ти състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на
детето А. Б. Б., родено на 26.04.2014 г., за разликата над 200 лева до 350 лева, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 53316/05.03.2017 г. по гр.д. №
40180/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83-ти състав, поправено с Определение №
92120/12.04.2017 г., в полза на А. Б. Б. месечна издръжка от 105 лева, на основание чл. 150,
във вр. чл.143, ал.2, като:
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете А. Б. Б.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Т. К. Р., ЕГН
4
**********, още 150 лева месечна издръжка (или общо 350 лева), считано от 14.10.2021 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5662/31.05.2022 г. по гр. д. № 58740/2021 г. на СРС,
ІІІ ГО, 86-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 216 лева
– държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на А. Б. Б., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител Т. К. Р., ЕГН **********, сумата от
35,64 лева, представляваща сторени пред въззивния съд разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5