№ 843
гр. Плевен, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430101071 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против Н. ХР. АНДР., с ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, в която се твърди, че ищцовото дружество
се намирало в облигационни правоотношения с ответницата, които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ***, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98 от ЗЕ обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Съгласно тях, ищцовото дружество изпълнило
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от
06.03.2021 г. до 03.07.2021г., но ответника не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури.
Твърди се, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия
на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17/01.07.2013г. Като такова е доставяло на ответника Н. ХР. АНДР. за
1
електроснабден имот находящ се в *** с ИТН *** ел.енергия за периода от
06.03.2021 г. до 03.07.2021г., за което били издадени следните фактури: 1.
Фактура № *** на стойност 56,98лв. за периода 06.03.2021 – 05.04.2021г.; 2.
Фактура № *** на стойност 129,94лв. за периода 06.04.2021г. – 05.05.2021г.;
3. Фактура № *** на стойност 22,74 лв. за периода 06.05.2021 - 03.06.2021г. и
4. Фактура № *** на стойност 1,54 лв. за периода 04.06.2021 - 03.07.2021.
Излага се, че посочените задължения по процесните фактури били
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ***, абонатът разполагал с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия. Излага се,
че чл.19, ал.8 от Общите условия изрично предвиждал, че неполучаването на
съобщението не освобождавало потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума.
Навеждат се доводи, че поради забава потребителят дължал и
законната лихва върху вземанията по отделните фактури от съответните дати
на падеж до 26.08.2021г., като общия размер на мораторната лихва възлизал
на 5,55лв.
Твърди се, че вземанията били претендирани от кредитора по реда на
чл.410 от ГПК пред *** и по образуваното ч.гр.дело *** била издадена
съответна заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
вземанията за главница и лихва, за които е била издадена заповедта за
изпълнение в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, както следва:
сумата от 211,20 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 06.03.2021 г. до 03.07.2021г. и сумата от 5,55 лева -
законна лихва за забава, считано от 27.04.2021 г. до 26.08.2021г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане.
Ответникът Н.А. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който оспорва исковите претенции.
2
След завеждане на делото е настъпила промяна в наименованието на
ищцовото дружество на ***, което следва да намери отражение в крайния
съдебен акт.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след даване на
указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***, поради което са допустими и
следва да се разгледат по същество.
Безспорно е, че ищеца *** е лицензиран доставчик на електрическа
енергия съгласно издадена от ДКЕВР при МС лицензия №Л-409-
17/01.07.2013 г., препис от която е приложен по делото.
Установява се от приложения препис на Заявление за продажба на
електрическа енергия, изходящо от оветника Н. ХР. АНДР. и входящо при
ищцовото дружество с №120190 от 22.07.2015г., че същия е декларирал, че е
влязъл във владение на процесния имот в ***, посочвайки и нотариален акт,
обективиращ договора, от който черпел правата си и е заявил искане за
доставяне и продажба на ел енергия до описания имот. При това изрично е
декларирал, че приема Общите условия за продажба на електрическа енергия
на *** и Общите условия за използване на елекроразпределителната мрежа на
***.
От приложените преписи на фактури № ***, № ***; № *** и № *** и
представената счетоводна справка се установяват следните обстоятелства:
Установява се, че на името на ответника е открита при ищцовото дружество
партида с ИТН *** за процесния имот в ***. Установява се, че сочените по-
горе фактури са били издадени съответно за стойност консумирана ел.енергия
в размер на 56,98лв. за периода 06.03.2021 – 05.04.2021г.; в размер на
129,94лв. за периода 06.04.2021г. – 05.05.2021г.; в размер на 22,74 лв. за
периода 06.05.2021 - 03.06.2021г. в размер на 1,54 лв. за периода 04.06.2021 -
03.07.2021г. или обща стойност от 211,20лв. За размерът на мораторната
лихва не е налице спор по делото, а тя се установява и при използване на
онлайн калкулатор за законна лихва, като се изчислява на 5,55лв. за период от
датата на изискуемостта на всяко плащане до 26.08.2021г.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа
енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в
ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
електрическа енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и
произвели действие. Според §1, т.42 от ДР ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си.
В настоящото производство се установи от представеното заявление на
ответника с №120190 от 22.07.2015г., че сам е декларирал пред ищцовото
дружество, че е собственик на процесния имот и желае да заупува доставяна
до него ел.енергия. Декларирал е изрично и приемане на приложимите Общи
условия.
Установи се също така, че водената при ответното дружество партида
за отчитане консумираната в имота ел.енергия е била открита на името на
ответника Н.А. по неговото изрично заявление.
При горните изяснени обстоятелства, съдът приема за установено, че
към момента на подаване на заявлението за откриване на партида през 2015г.
ответника е бил собственик на процесния имот. В случай на последващо
разпореждане с имота потребителя има произтичащото от чл.13, т.5 от ОУ
задължение да уведоми доставчика за настъпилата промяна. В случая не се
установява такава заявена промяна.
Ето защо, съдът приема, че ответника има качеството на потребител на
електроенергия, доставяна до процесния имот в ***.
4
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността на
доставената и потребена в имота ел.енергия за процесния период от
06.03.2021г. до 03.07.2021г. се изчислява на 211,20лв.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от представените по делото Общи условия
(ОУ) потребителят заплаща на продавача (доставчика) стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността
на периода за плащане е десет дни, след изтичането на който вземането на
доставчика на ел. енергия за съответния месец става изискуемо. Дължимите
от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение, изпращано
до потребителя на адреса на обекта ежемесечно (когато отчетния период е
един месец) и съобразно графика на отчитане (когато периодът на отчитане е
по – дълъг от един месец) – чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от ОУ. Съобщението по ал. 3,
съответно по ал.4 задължително съдържа абонатния номер (ИТН) на
потребителя, количеството електрическа енергия за отчетния период,
продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на разпределение,
дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък
върху добавената стойност (ДДС), както и периодите на плащане и следващо
отчитане – чл. 19, ал. 5 от ОУ. Според чл. 19, ал. 8 от ОУ неполучаването на
съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок, така както и подаването на възражение срещу
сметката поначало не освобождава потребителя от задължението за плащане
на дължимата сума – чл. 19, ал. 9 от ОУ.
Предвид на това, че ответника не е заплащал дължимите главници в
определения според ОУ срок, същия дължи обезщетение за забава за периода
от изпадането си в забава за плащане на всяка отделна главница до
26.08.2021г., изчислявано в общ размер на 5,55лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че установителите претенции са
изцяло основателни и доказани иследва да пбъдат уважени като такива.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца заплащане на направените деловодни разноски, които са в
общ размер на 90лв. за заповедното производство (25лв. за държавна такса и
5
65лв. за адвокатско възнаграждение) и 475лв. за исковото производство (25лв.
за държавна такса, 150лв. за адвокатско възнаграждение и 300лв. за
възнаграждение на особен представител).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, че Н. ХР. АНДР. , с ЕГН **********, с настоящ адрес
***, ДЪЛЖИ на *** (предишно наименование ***) с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 211,20лв.,
представляваща стойност на консумирана ел.енергия за периода от
06.03.2021г. до 03.07.2021г. и сумата от 5,55 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 27.04.2021г. до 26.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2021г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №4155
от 23.11.2021г. по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. ХР. АНДР. , с ЕГН
**********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 90лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
475лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6