Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260603
28.04.2021г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С
участието на секретаря П. Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№ 318/ 2021 г по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на П.В.Н. ***, чрез адв. Т.Т.,*** против Решение № 261415/
26.11.2020г. постановено по гр. д.№ 13544/ 2019г. по описа на ПРС – ХVIII гр.
с., с което е признато за установено по издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№
10615/ 2019г. на ПРС, че жалбоподателят дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД – гр. Пловдив суми за начислена топлинна енергия – 225,77 лв,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2017г –
30.09.2018г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, бул. “***, с ИТН: ****, обезщетение за забава за периода 02.12.2017г.
– 25.06.2019г. в размер на 29,47 лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.06.2019г. до окончателното погасяване, както и
направените от ищеца разноски по делото
в размер на 415 лева. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените от ищцовото дружество искове,
претендира се присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски по
делото.
Постъпил е отговор по въззивната
жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – гр. Пловдив, чрез юриск. И.Д.,
оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора
съображения, моли да се потвърди обжалваното решение и се присъди
юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
В производство по чл.422,
ал.1 във вр. с .чл.415, ал.1 ГПК ищцовото дружество е поискало установяване на
вземания против ответника Н., за които е била издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 10615/ 2019г. по описа на ПРС за сумите 225,77 лв, представляваща стойност на
топлинна енергия за периода 01.10.2017г – 30.09.2018г. по партидата на длъжника
за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, бул. “****, с ИТН: ***,
обезщетение за забава за периода 02.12.2017г. – 25.06.2019г. в размер на 29,47
лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019г. до
окончателното изплащане. С исковата молба са ангажирани доказателства във
връзка с доставката на топлинна енергия
до обекта на потребление - писмени доказателства за въвеждане в експлоатация ,
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, СТЕ , вкл. относно
разпределението на начислената на ответника като абонат топлинна енергия за ТЕ
за сградна инсталация и отопление , както и ССчЕ за остойностяване на консумираната топлинна
енергия.
При уважаване на така
предявените искове районният съд е изходил от разпоредбата на чл.150 ЗЕ във
връзка с условията за продажба на топлинната енергия на потребители от
топлопреносното предприятие, притежаваното от ответника качество на потребител
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, както и установеното в СТЕ относно наличието на
доставена за процесния период до имота на ответника топлинна енергия и спазване
на методиката за разпределението й с оглед техническите и нормативни изисквания
по чл.140а, чл.142, ал.2 и чл.153, ал.6 ЗЕ и конкректно установения размер на
задълженията по ССчЕ.
С въззивната жалба
постановеното решение се оспорва като неправилно въз основа на оплакванията,
свързани от една страна с позоваването на Решение № 15147/ 08.12.2020г. по адм.
д. № 172/2019г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение №Ц-6/ 07.04.2017г.
на КЕВР и с което се определят цените
на претендираните от ищцовото
дружество суми.
Възражението е неоснователно.
Действително видно от Решение № 15147/
08.12.2020г. по адм. д. № 172/2019г. по описа на ВАС, е отменено Решение № Ц-6/ 07.04.2017г. на
КЕВР за определяне на нови цени на топлинната енергия. Стойността по
претендираните от ищцовото дружество суми за заплащане цената на доставената
топлинна енергия за процесния период 01.10.2017г – 30.09.2018г. се установява
да е определена по решенията на КЕВР от 01.07.2017г. в частта на т.2.2 относно
еднокомпонентната цена на топлинната енергия / 82,91 лв/ и 01.07.2018г. относно еднокомпонентната цена на топлинната енергия / 83,69 лв /,
съобразно извършената проверка на в.л. по ангажираната ССчЕ по делото / на л.2
от заключението/.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, свързано с констатацията на в.л. по СТЕ за
наличие на затваряне на уреда щранг-лира в помещението „Баня“ с куфар от гипсо
- картон и фаянсови плочки, доколкото не се твърди и установява, посочените
действия за изолиране на щранг-лирата по описания начин да са извършени от
ищцовото дружество, в резултат на което този фактор да намалява степента на
топлоотдаване от процесния уред.
Неоснователно е и оплакването относно
неотчитане обстоятелството за липса на реално консумирано и реално измерено
количество енергия, основано на
възражението, че в случая при заплащането на топлоенергията не трябва да има
прогнозни дялове и пресмятания на сградни инсталации, с оглед изискванията на
Директива 2002/91/ ЕО и Директива 2006/32/ ЕО.
Възражението е неоснователно. Основанието за пораждане на задължението
за заплащане цената на топлинната енергия и начина на определянето за сградната
инсталация освен, че произтича пряко от уреденото в законовата разпоредба на
чл.142, ал.3 ЗЕ , така и съответства на Директива 2006/32/ ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 05.04.2006г относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 2012/27/ ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012г относно енергийната ефективност , за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ ЕО и 2006/32/ЕО,
които трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация
да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По така изложените съображения жалбата се
явява неоснователна, обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемото
дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 261415/
26.11.2020г. постановено по гр. д.№ 13455/ 2019г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХVIII гр. с.
Осъжда П.В.Н., ЕГН: ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 100 лева /
сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове:
opl