№ 135
гр. Ловеч, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ИВАН И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20254300600305 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази :
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат Б. Ц.- ЛАК, лк. № **********,
сл.адрес гр.Тетевен, обл.Ловешка,ул."Иван Вазов"№9, като служебен защитник на
подсъдимия А. П. А., ЕГН:********** от с.**** против присъда по НОХД №39/2025г.
по описа на Районен съд-Тетевен, трети наказателен състав с посочено правно
основание: чл.318 и сл. от НПК
В жалбата сочи,че в законно установения срок обжалва пред Ловешки Окръжен
съд/ЛОС/ присъда от 22.05.2025г., постановена от Районен съд-Тетевен, трети състав
по НОХД 39/2025г., с която подсъдимия е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание - „лишаване от свобода" за срок от 6 /шест месеца/, като на
основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното на А. П. А.
наказание, за изпитателен срок от 3/три/ години.
Счита и моли ЛОС да приеме, че така постановената първоинстанционна
присъда е неправилна и несправедлива, поради което моли ЛОС да упражни
правомощията си по чл.337, ал.1,т.1„ във връзка с чл.334,т.3, да я измени като намали
така определеното наказание в определения от закона минимум.
Сочи,че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, е че подсъдимия А. П. А. е извършил от субективна и обективна страна,
състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК като в периода от месец септември
2023г. до месец ноември 2024г. в гр.Ябланица, след като е осъден с Решение №32/23г.
по Гр.Д№832/22г., допълнено с Решение№33 от 2023г. на Районен съд Тетевен да
издържа свой низходящ-дъщеря си Н. А.а П.а, съзнателно не е изпълнил това свое
1
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни
вноски по 200 лева на обща стойност 3000лв.
Счита, че първоинстанционният съд е приел, че преобладават предимно
отегчаващите вината обстоятелства, като е мотивирал размера и вида на наложеното
наказание с факта, че подсъдимия твърде дълъг период от време не е полагал каквито
и да е грижи за детето и не е плащал дължимата издръжка, с което е поставил същото
в крайно тежко положение. В хода на наказателния процес не са събрани
доказателства относно това,какво е било състоянието на детето в периода и от там не
могат да се правят изводи относно това дали е било тежко, а още повече крайно тежко.
По делото е разпитана само майката, като гласни и писмени доказателства в тази
посока не са представени. Обратно може да се твърди, че майката съзнателно не е
допускала бащата А. П. да осъществява присъдените с цитираното по горе съдебно
решение-режим на лични контакти. В периода, в който не е плащана дължимата
издръжка, бащата е бил лишен от възможността да контактува с детето и от там да
положи грижа извън присъдената издръжка.По този начин,приема,че той не може да
носи изцяло отговорност за състоянието на детето, макар да не е доказано ,че същото е
в „крайно тежко положение, факт който може евентуално да се установи от
съответните социални служби.
От друга страна смята, че са налице смекчаващи обстоятелства, които са в
превес и са основание за постановяване на присъда в долната граница на наказанието
предвидено за престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
На първо място подсъдимия А. е с чисто съдебно минало, той не е бил осъждан
в миналото .
В първите месеци А. е заплатил, макар и след като майката е сезирала
прокуратурата, сумата от 1000лв., което са пет месечни издръжки. В последствие
независимо от това плащане, той отново не бил допуснат до детето, което го е
мотивирало да се въздържи от плащане, докато не се промени отношението спрямо
него.
В настоящия момент при провеждане на наказателния процес, подсъдимия
многократно е изявявал желание да плати цялата сума ,която дължи за издръжка до
ноември 2024г. но в този момент е безработен почти от шест месеца и самия той е в
затруднено материално и финансово положение.
Смята, че в случая са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,
което не е отчетено от първоинстанциония съд и той е наложил наказание
несъответстващо, по вид и размер на извършеното от подсъдимия А. деяние.
Поради това и на основание чл.334,т.3 от НПК и чл.337,ал.1,т.1 от НПК, моли
ЛОС да измени първоинстанционна присъда от 22.02.2021 г. по НОХД 356/19г. на
Районен съд-Тетевен, и да намали наложеното наказание.
В дадения 15-дневен срок, РП – Ловеч, не са подали писмен отговор.
В проведеното публично заседание, представителят на Окръжна прокуратура -
Ловеч отправя искане до съда, да потвърди първоинстанционната присъда, като счита
същата за основателна и законосъобразна.
Въззивникът А. П., не се явява лично. Представлява се от служебен защитник –
адв. Ц., който поддържа изложеното във въззивната жалба, моли съда да постанови
съдебен акт, с който да измени постановената от РС – Тетевен присъда, като намали
наложеното с нея наказание.
Настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е допустима, като подадена в
предвидения в закона срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на
2
обжалване акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Досъдебно производство №62/2024 г. по описа на РУ – Ябланица, е било
образувано въз основа на жалба от Ж.В. И.а, в качеството на майка и законен
представител на малолетната Н. А.а П.а, за това, че А. П. А., след като е осъден с
Решение №32/10.03.2023 г. по гр.д.№832/2022 г. на РС – Тетевен, допълнено с Решение
№33/10.03.2023 г., в периода от месец септември 2023 до месец ноември 2024 г.
съзнателно не изпълнил свое задължение за заплащане на издръжка на малолетната си
дъщеря в размер на повече от две вноски.
След приключване на разследването РС – Ловеч, внесла обвинителен акт в РС –
Тетевен, се престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт се посочва, че Ж.В. И.а и обвиняемия А. П. А. са живели заедно на
семейни начала, като от съвестното им съжителство имат родено едно дете – Н. А.а
П.а с ЕГН **********. След прекратяване на съвместното им съжителство, с Решение
№32/10.03.2023 г., допълнено с Решение №33/10.03.2023 г., упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето били предоставени на майката, а за
бащата бил определен режим на лични контакти, като последният бил осъден за
заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева за своята малолетна дъщеря, чрез
нейната майка и законен представител. А. не изпълнявал задължението си, поради
което майката подала сигнал в РП - Тетевен, за което било образувано досъдебно
производство №73/2023 г. В хода на разследването, А. платил дължимото в общ
размер на 800 лева за месеците от април 2023 до юли 2023 г., поради което
производството било прекратено. След прекратяването, платил доброволно още една
вноска в размер на 200 лева за месец август същата година. За периода от септември
2023 г. до ноември 2024 г. А. преустановил плащанията, поради което Жени И.а подала
жалба, въз основа на която било образувано досъдебно производство №62/2024 г. по
описа на РУ – Ябланица. В хода на разследването било установено, че в рамките на
инкриминирания период, А. е бил трудово ангажиран при следните работодатели
„Алфа Билд Инжинеринг“ ЕООД, „МЛ – Инцинеринг“ ЕООД, „Едересил Билдинг“
ЕООД, „Прото Груп“ ЕООД, поради което държавното обвинение е счело, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, като съзнателно, при форма на вина пряк умисъл, не изпълнил
свое задължение за плащане на издръжка за малолетната Н. А.а П.а, в размер на
повече от две вноски, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски. В хода на досъдебното
производство са събрани доказателства относно имущественото състояние на
обвинаяемия и неговата трудова ангажираност.
Районен съд – Тетевен признал А. П. А. с ЕГН ********** за виновен, с
Присъда №8/22.05.2025 г., за престъпление по чл. 183, ал. 1, при описаните в
Обвинителния акт обстоятелства, като го е осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от 3 години. В мотивите си, първоинстанционният съд е приел за
безспорно, че подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка за 15 месеца, като през
това време е получавал трудово възнаграждение. Според мотивите към присъдата,
това е твърде дълъг период, в който А. не е полагал никакви грижи за детето си, с
което се е отнесъл безотговорно към родителските си задължения. Опита да оправдае
това свое поведение, с твърдението, че майката го е възпрепятствала да вижда детето,
съдът е счел за цинично и безотговорно. РС – Тетевен се е позовал на Решение
№188/2011 г. на ВКС относно съставомерността на деянието по чл. 183, ал. от НК,
съгласно което са без значение данните за трудовия статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител, здравословното му състояние, ново
фактическо или семейно съжителство, други деца, поведение и финансови
3
възможности на родителя, комуто за възложени родителските права. В хода на
съдебното следствие освен доказателства относно имуществено състояние и трудова
ангажираност на подсъдимия, са изслушани и свидетелски показания, майката на
непълнолетната Н.а П.а – Жени И.а, е потвърдила, че А. не е изпълнявал задължението
си заплащане на издръжка, не е подпомагал грижите за детето по какъвто и да било
начин, както и че не се е срещал с детето през посочения период.
Настоящата инстанция приема изводите на РС – Тетевен за правилни. Съдът
правилно е възприел фактическата обстановка, като се е позовал на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. От тях се установява по категоричен начин, че
А., след като е бил наясно с постановеното във влязлото в сила Решение
№32/10.03.2023 г. на РС – Тетевен, че има задължение за заплаща ежемесечно сумата в
размер на 200 лева, представляваща издръжка за малолетната му дъщеря, съзнателно
не е изпълнявал същото. Установява се също, че през инкриминирания период, А. е
бил трудово ангажиран, т.е. получавал е възнаграждение. Това обстоятелство се
потвърждава от приложената на л.88-89 от ДП, справка от ТД на НАП. По тази
причина, не може да се приеме, че са били налице обективни причини, които да са го
възпрепятствали да заплаща дължимата издръжка. Самият той не излага подобни
аргументи, а оправдава своето бездействие с поведение на родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права. Правилно първинстанционният
съд е изтъкнал обстоятелството, че за осъществяване на престъплението по чл. 183, ал.
1 от НК имущественият и здравословният статус на субекта са без значение.
Родителите държат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, безусловно.
Въззвният съд приема за неоснователно възражението, съдържащо се в
подадената от служебния защитник на А. жалба, относно наличието на смекчаващи
вината обстоятелства. В този смисъл неоснователно и неоправдано е искането за
намаляване на наказанието.
В случая, отегчаващо вината обстоятелство, се явява продължителността на
бездействието. А. не е изпълнявал своето задължение в продължение на 15
последователни месеца. Както е приел и първоинстанционния съд, този период е
твърде дълъг. Предвид, че законодателят е инкриминирал неплащането на две поредни
вноски, в случая е налице трайно отношение на дееца към престъпното деяние, като се
отчете и факта на предходно образуваното срещу него производство за същото
престъпление, което е било прекратено, тъй като е внесъл дължимата сума, но след
образуване на производството.
Съдът счита за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че не е
доказано по безспорен начин, че детето е било поставено в крайно тежко положение. В
този смисъл, достатъчен е фактът, че то е разчитало единствено на грижите и
финансовите възможности на своята майка. Дори последните да са в достатъчен обем,
това не освобождава от отговорност другия родител. Целта на издръжката е да бъде
осигурен нормален живот на детето, като се покрият всички негови базови
потребности. Тази отговорност е вменена и на двамата родители.
Неотносимо към случая е твърдението, че майката е възпрепятствала контактите
на бащата с детето. Подобни обстоятелства не оказват влияние върху неотменното
задължение за заплащане на издръжка. Освобождаване от заплащане на издръжка
може да стане само след нарочно производство пред граждански съд. В случай, че
такова не е проведено, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване, осъденият да заплаща издръжка родител я дължи ежемесечно.
Изключение може да бъде случай, в който са налице обективни причини, които да го
възпрепятстват и да не могат да му бъдат вменени във вина. Съдебната практика
отчита случаите, в които обстоятелства като оставане без работа за дълго време, липса
4
на какъвто и да било доход, полагане на фактически грижи за децата, като смекчаващи
вината или дори в някои хипотези оневиняващи обстоятелства. В настоящия случай,
категорично се установява, че такива не са били налице през инкриминирания период.
Напротив, от събраните и вложени в досъдебното производство доказателства, от
разпитания свидетел в съдебно заседание по време на първоинстанционното
разглеждане на делото, става ясно, че подсъдимият не е полагал каквито и да било
грижи за детето си. Работил е по трудово правоотношение и е получавал доходи.
Твърденията във въззивната жалба, че към момента на постановяване на присъдата А.
е бил и продължава да бъде безработен са неотносими. През времето от септември
2023 до ноември 2024 г., същият е получавал трудово възнаграждение. Периода след
ноември 2024 г. не попада в обсега на доказване. Нещо повече, при действително
заявено желание за заплащане на дължимото, не са налице пречки за А.. Видно от
приложените на досъдебното производство разписки, същият е превеждал предишно
дължими вноски чрез пощенски запис. До приключване на съдебното следствие пред
въззивната инстанция няма данни това да е сторено. Изразяването на подобно
намерение е крайно недостатъчно, за да бъде отчетено като смекчаващо вината
обстоятелство.
Настоящата инстанция споделя извода на РС – Тетевен, че за постигане целите
на наказанието и за да бъде превъзпитан деецът, следва да му бъде наложено по-
тежкото от двете предвидени, като не е необходимо същото да бъде изтърпявано
ефективно. Достатъчно би било изпълнението на наказанието да бъде отложено за
срок от три години. Принципно следва да бъде посочено,че на л.123 от ДП е
приложена справка за съдимост на въззивника,видно от която същия е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,за престъпление по
чл.343в,ал.2 от НК с Решение №18/25.03.2021г.,с което му у наложено
административно наказание –глоба в размер на хиляда лева.В смисъл,че посочената
норма е неприложима,каквото искане се поддържа от стана на защитата,тъй като не са
налице данни това наказание да е изпълнено от страна на въззивника./арг.чл.86,ал.1,т.3
от НК/.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на РС – Тетевен,
обективирани в Присъда №8/22.05.2025 г. обосновани. Съдът е обсъдил е цялост
събраните в хода на производството доказателства, както и твърденията и
възраженията на страните.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, като не се откриха основания за нейната отмяна или изменение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 от
НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда с рег. № 8/22.05.2025 г., постановена по НОХД №
39/2025 г. по описа на Районен съд-Тетевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал. 2 НПК до страните за изготвеното
решение.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6