ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27982
гр. С., 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110153185 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. К. Р., ЕГН
**********, с адрес - град П., ул.(АДРЕС) чрез адв. К. И., тел. ********** (ЕЛ. АДРЕС), със
съдебен адрес - гр.С., бул.(АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.С., ул. (АДРЕС) представлявано от всеки двама изп. директори.
В молбата се твърди, че по Изпълнителен лист от 21.06.2021 г. по ч.гр.д.№
71902/2018г. на СРС- 143с-в срещу ищеца е било образувано изп.д.№ 20227530401443 по
описа на ЧСИ С.Б. - рег.№ 753 (Район на действие ОС- П.).
Твърди се от ищеца, че е налице новонастъпило /след заповедното производство/
обстоятелство, а именно вписан под № 1672/08.09.2021 г. в особената книга на Софийски
Районен съд отказ от наследство, сторен от С. К. Р. от наследството, останало след смъртта
на Р.Н.Р., като в този смисъл се твърди, че ищецът не дължи търсеното по издадения
Изпълнителен лист от 21.06.2021г. по ч.гр.д.№ 71902/2018г. на СРС- 143с-в вземане в общ
размер на 3901,64лв., представляваща непогасена част от задължение по Договор за кредит
за текущо потребление, сключен между (ФИРМА) ЕАД и Р.Н.Р.. Твърди се, че ищецът не е
приемал наследство, оставено от майка му, с която са били в лоши отношения и не са
поддържали типичните за майка и син взаимоотношения.
С исковата молба е заявено искане да бъде допуснато обезпечение на предявения
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, предявен от С.
К. Р., ЕГН **********, с адрес - град П., ул.(АДРЕС) чрез адв. К. И., тел. ********** (ЕЛ.
АДРЕС), със съдебен адрес - гр.С., бул.(АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.С., ул. (АДРЕС) представлявано от всеки двама изп.
директори с петутим:
„Да бъде признато за установено в правоотношенията между С. К. Р., ЕГН **********,
1
с адрес - град П., ул.(АДРЕС) чрез адв. К. И., тел. ********** (ЕЛ. АДРЕС), със съдебен
адрес - гр.С., бул.(АДРЕС) и (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.С., ул. (АДРЕС) представлявано от всеки двама изп.директори, че С. К. Р.,
ЕГН **********, с адрес - град П., ул.(АДРЕС) не дължи на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.С., ул. (АДРЕС) представлявано от всеки
двама изп.директори правото на принудително изпълнение на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК
********* по Изпълнителен лист от 21.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 71902/2018г. на СРС- 143с-в е
поради погасено поради вписан под № 1672/08.09.2021 г. отказ на С. К. Р. от наследството,
останало след смъртта на Р.Н.Р. - длъжник на банката по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.10.2008 г., сключен между нея и наследодателката на ищеца, вземанията
за: - 1260,60 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен между банката и Р.Н.Р., ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до изплащане на
вземането; - такса в размер на 22,50 лв.; - договорна лихва в размер на 1530,26 лв. за
периода от 25.09.2010 г. до 08.11.2018 г.; - наказателна лихва в размер на 987,26 лв. за
периода от 08.01.2018 г. до 08.11.2018 г.
Иска се да бъде наложена обезпечителна мярка – „спиране на изпълнително дело №
20227530401443 по описа на ЧСИ С.Б. - рег.№ 753 (Район на действие ОС- П.).
Настоящият съдебен състав след като се запозна с молбата и извърши анализ на
твърдяното в нея приема, че искането за обезпечение на предявения иск, следва да се уважи
поради следното:
Категорично е, че по своята правна същност обезпечително производството е уредена
от закона самостоятелна форма за защита на граждански права. То от своя страна доколкото
засяга съдебна намеса в правната сфера на ответника се следва и е допустимо при
кумулативното наличие на регламентираните в ГПК предпоставки – по аргумент от
разпоредбата на чл. 391 от ГПК.
При горното съдът е длъжен да следи и прецени наличието на: допустимост на
исковата защита, както и обезпечителна нужда от постановяване на обезпечението, както и
посочване от молителя на адекватна на вида и естеството на охраняваното право
обезпечителна мярка.
С оглед характера на производството и предпоставките за допустимост и
основателност на заявеното искане за допускане на обезпечение на иска, настоящия съдебен
състав приема заявения такъв за допустим и вероятно основателен.
С разглежданата молба съдът приема, че е заявен конкретен установителен иск с
правна квалификация – чл.439, ал.1 от ГПК, с който се цели да се постигне защита от
длъжника, като се твърдят обстоятелства, които са настъпили след приключване на
производството, по което е бил издаден изпълнителния титул, станал повод за образуване на
изпълнителното производство. Следва да се посочи, че съдът допуска обезпечение на иск, не
абстрактно и по принцип, а във връзка с точно и конкретно определен иск, който е предявен.
2
Несъмнено е, че в разглежданата молба са посочени всички съществени елементи на
основанията на които ищецът основава искова претенция, така, както са изискванията на чл.
127, ал.1 от ГПК.
При горното е категоричен извода на съда, че исковата претенция е допустима –
произлиза от лице, което има правен интерес, родово подсъдна е на районен съд като първа
инстанция, доколкото цената на установителния иск е под 25 000.00 лева.
Относно вероятната основателност на иска, съдът следва да посочи, че на фазата на
обезпечителното производство не е необходимо провеждането на пълно главно доказване по
смисъла на чл.154 от ГПК. При това от приложените към молбата за допускане на
обезпечение писмени доказателства – може да са направи извод за вероятната
основателност, което се основава като извод на съда и на факта, че с оглед на формулирания
петитум на исковата претенция, който съответства на сочените в молбата основания за
предявяването му е налице вероятна основателност на същия.
По аргумент от разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК съдът приема, представените с
молбата писмени доказателства за убедителни такива.
Съдът прави извод, че в казуса, са налице в кумулативност всички посочени по–горе
условия. Допустимостта на сочения иск и търсената с него защита е безспорна.
Следва да се отбележи, че във връзка с твърденията и доказателствата съдът е
мотивиран да стори изводи за необходимост от обезпечението на иска, т.е. за наличието на
обезпечителна нужда, доколкото описаните в исковата молба и допълнителната такава
факти, подкрепят твърдяното, че в хода на изпълнителното производство срещу длъжника –
ищец продължават да се извършват изпълнителни действия, като това предполага опасност
без допускане на исканото обезпечение да се достигне до неправомерно навлизане в
правната сфера на ищеца, чрез накърняване на субективните му права.
Съдът съобразява, че по начало обезпечителната нужда се предполага и при липсата
на данни, които я опровергават, следва да се приеме, че тя съществува, още повече, че
наличието на обезпечителната нужда не винаги следва да се доказва от търсещия
обезпечителна защита.
Поисканата от молителя обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по
изпълнителното дело” съдът приема, че е адекватна и подходяща с оглед обезпечителната
нужда и вида на охраняваното право. Адекватността на обезпечителната защита предполага
еквивалентност между нуждата от същата и естеството на правото, което се цели да се
съхрани, поради което с посочената обезпечителна мярка съдът приема, че ще се охранят
правата и интересите при висящността на процеса.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички условия за допускане
на исканото обезпечение до размера на заявената искова претенция.
Мотивиран от горното и на основание чл.389, ал.1 и ал.2 от ГПК във връзка с чл.391,
ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявения отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, предявен от С. К. Р., ЕГН **********, с адрес - град П.,
ул.(АДРЕС) чрез адв. К. И., тел. ********** (ЕЛ. АДРЕС), със съдебен адрес - гр.С., бул.
(АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.С., ул.
(АДРЕС) представлявано от всеки двама изп. директори с петутим:
„Да бъде признато за установено в правоотношенията между С. К. Р., ЕГН **********,
с адрес - град П., ул.(АДРЕС) чрез адв. К. И., тел. ********** (ЕЛ. АДРЕС), със съдебен
адрес - гр.С., бул.(АДРЕС) и (ФИРМА) ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.С., ул. (АДРЕС) представлявано от всеки двама изп.директори, че С. К. Р.,
ЕГН **********, с адрес - град П., ул.(АДРЕС) не дължи на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.С., ул. (АДРЕС) представлявано от всеки
двама изп.директори правото на принудително изпълнение на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК
********* по Изпълнителен лист от 21.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 71902/2018г. на СРС- 143с-в е
поради погасено поради вписан под № 1672/08.09.2021 г. отказ на С. К. Р. от наследството,
останало след смъртта на Р.Н.Р. - длъжник на банката по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.10.2008 г., сключен между нея и наследодателката на ищеца, вземанията
за: - 1260,60 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен между банката и Р.Н.Р., ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до изплащане на
вземането; - такса в размер на 22,50 лв.; - договорна лихва в размер на 1530,26 лв. за
периода от 25.09.2010 г. до 08.11.2018 г.; - наказателна лихва в размер на 987,26 лв. за
периода от 08.01.2018 г. до 08.11.2018 г.
НАЛАГА като обезпечителна мярка – „Спиране на изпълнително дело №
20227530401443 по описа на ЧСИ С.Б. - рег.№ 753 (Район на действие ОС- П.).
Да се издаде обезпечителна заповед.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок – за ищеца от съобщаването му, а за ответника – от деня на
връчване на съобщението от съда по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4