Р Е Ш Е Н И Е
Номер 905 / 13.7.2020г. 13.07.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шести юли Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар:Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00170 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД .
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.М.Ф., с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.79, вр. чл.86 ЗЗД, с които ищецът иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 944,34лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода 01.12.2015г.- 30.04.2017г., сумата от 123,05лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2016г. до 30.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът К.М.Ф. е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, ищецът “Топлофикация-П.”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 01.06.2020г.
По делото е приет като доказателство Нотариален акт №***. на нотариус И. Б., видно от който ответникът К.М.Ф. е придобил чрез дарение правото на собственост върху апартамент с идентификатор №***по КККР – гр.П., находящ се на адрес: гр.П., ул.“***. По делото обаче няма доказателства, че същият апартамент е идентичен с процесния, който е с различен административен адрес.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300,00лв., представляваща направени поделото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.М.Ф., с адрес: ***, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 944,34лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода 01.12.2015г.- 30.04.2017г., сумата от 123,05лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2016г. до 30.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, да заплати на К.М.Ф., с адрес: ***, сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: