РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5136 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД в
качеството си на правоприемник на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“
ЕООД чрез пълномощника адвокат С. твърди, че ответницата В.Т.И. е ползвател на
ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество, и е титуляр на партида с
абонаментен № ********* на адрес: гр. П., ул. „П.“ № .., ет. .., ап. …. За
предоставените й ВиК услуги през периода от 02.06.2015 г. до 01.04.2016 г. от
ищцовото дружество са издадени месечни фактури за главница в общ размер на
238,10 лв. и мораторна лихва за периода от 31.07.2015 г. до 31.08.2018 г. в
размер на 62,91 лв., но ответницата не ги е заплатила.
За дължимите суми ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4163/2018 г. на
Районен съд – Пазарджик.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява на иск за установяване на вземанията за главница
за периода от 18.10.2015 г. до 01.04.2016 г. в размер на 160,68 лв. и мораторна
лихва за периода от 18.10.2015 г. до 31.08.2018 г. в размер на 31,77 лв. (след
направения частичен отказ от исковете), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземанията.
Моли за присъждане на разноските по делото.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата В.Т.И. чрез особения си представител адвокат Р. оспорва исковете по
основание и размер.
Отрича между страните да съществува
валидно облигационно правоотношение, тъй като ищецът не е представил договор за
доставка на ВиК услуги, а и няма доказателства ответницата да е била собственик
на водоснабденото жилище. В тази връзка оспорва качеството на потребител на ВиК
услуги на ответницата.
Оспорва верността и съдържанието на
представените с исковата молба карнети, тъй като в тях има задрасквания и не
става ясно от кого са положени подписите.
Оспорва ищецът реално да е доставял ВиК
услуги през процесния период и да ги е фактурирал.
Оспорва верността и съдържанието на
представената с исковата молба справка за задължения на абонат и твърди, че
липсват доказателства на ответницата да е съобщено за дължимите от нея суми.
Прави възражение за погасяване по
давност на задълженията за част от периода.
Не ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства
намира за установено следното:
Установява
се от представената от ищеца справка от Службата по вписвания – Пазарджик, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.2004 г. ищцата е
закупила апартамент, находящ се в гр. П., ул. „П.“ № .., бл…, вх. .., ет…, ап. ...
По делото са представени карнети за
отчитане на потреблението за обекта, в които като абонат е посочена Е. А. К.като
името е зачеркнато и е изписано името на ответницата В.Т.И.. За процесния
период в карнета има шест записа: на 02.11.2015 г., 01.12.2015 г., 20.12.2015
г., 29.01.2016 г., 07.03.2016 г. и 01.04.2016 г. Отчетеното количество
потребена вода на 01.12.2015 г. е 342 куб.м., а на 01.06.2016 г. – 375 куб.м. На
тези дати в колона 8 „Подпис клиент“ има положени подписи. На останалите дати има
запис, че водомерът не е отчетен.
Установява се от заключението на вещото лице Ц. по съдебно-икономическата експертиза,
приета по делото, което съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано изготвено, че за периода от 18.10.2015 г. до 01.04.2016 г. ищецът е
издал фактура № **********/08.12.2015 г. за периода от 01.07.2015 г. до
01.12.2015 г. на стойност 109,20 лв. и фактура № **********/11.04.2016 г. за
периода от 01.12.2015 г. до 01.04.2016 г. на стойност 51,48 лв. Общата стойност
на дължимата сума за претендирания период е 160,68 лв. Съгласно представените карнети
към 01.12.2015 г. са отчетени 342 куб.м. Предишното отчитане е на 01.07.2015 г.
– 272 куб.м. Разликата от 70 куб.м. е отразена във фактура №
**********/08.12.2015 г. Към 01.04.2016 г. са отчетени 375 куб.м. Предишното
отчитане е на 01.12.2015 г. – 342 куб.м. Разликата от 33 куб.м. е отразена във
фактура № **********/11.04.2015 г. Количеството консумирана вода, описано във
фактурите, съвпада с количеството вода, отчетено по карнета на В.И.. Цената на
количеството потребена вода, отведена вода и пречистената вода, описани в
издадените фактури, е изчислена съгласно утвърдените цени от ДКЕВР за
съответните периоди. Размерът на законната лихва за периода от 08.01.2016 г. до
17.12.2018 г. е 46,21 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и лихва
за забава, дължими за предоставени на ответницата ВиК услуги, по отношение на
които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
За
основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги, а
ищецът й е предоставил ВиК услуги през процесния период, а по иска за мораторна
лихва – настъпването на срока за плащане.
Ответницата
е въвела в процеса правопогасяващо възражение за погасяване по давност на вземанията,
по отношение на което в тежест на ищеца е да установи наличието на основания за
спиране и/или прекъсване на давността.
Приложим е Законът за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената въз основа на него Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По
смисъла на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са: юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води, а съгласно чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. потребители
на ВиК услуги са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ищецът е ВиК оператор, който предоставя ВиК услуги при
публично известни общи условия, одобрени от КЕВР.
Ответницата
е собственик на имот, който е присъединен към ВиК мрежата на ищеца. Като
собственик, съгласно § 1, т. 2, б. „а“ ДР ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 Наредба №
4 от 14.09.2004 г., ответницата се явява потребител на ВиК услуги и е обвързана
от общите условия на ищеца.
За да
възникне валидно облигационно правоотношение между страните по доставка на ВиК
услуги, не е необходимо сключване на договор, тъй като такъв е необходим само
в случай на присъединяване към водоснабдителната система от обект, който до
този момент не е бил водоснабден.
По
делото са налице писмени доказателства, а именно представените от ищеца карнети,
че през процесния период имотът на ответницата е бил водоснабден и е доставяно,
респективно отчитано количеството на потребената вода по правилата на чл. 22 и
следващите от общите условия на ищеца. Без значение е на чие име е водена
партидата и кой е полагал подписи при реалното отчитане на услугите, доколкото основният
правнорелевантен факт е собствеността на имота, а липсват твърдения или данни
по делото за учредено върху имота право на ползване на друго лице. Задължение
на ответницата съгласно чл. 61, ал. 1 от общите условия на ищеца като нов собственик
на имота е било да заяви пред оператора на ВиК услуги промяната в собствеността
на водоснабдения имот, за да бъде отразена тя в партидата, водена от
дружеството, и в карнетите. Неизпълнението на това задължение не я освобождава
от заплащане на стойността на консумираната питейна вода за периода след
придобиване на собствеността на имота – чл. 63, ал. 2 от общите условия на
ищеца.
През процесния шестмесечен период водомерът е бил
засечен два пъти, като от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че е фактурирана разликата в отчитанията. Обстоятелство,
че отчитането на потреблението в процесния имот не е било ежемесечно, не може
да носи негативи на ищеца, доколкото съгласно чл.
24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване
на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните
водомери. В случая от отбелязванията в карнетите може да се направи извод, че
посещения на адреса от инкасатор на ищеца са извършвани, но не е имало достъп
до обекта, за да бъдат отчетени показанията на водомера.
Размерът на дължимите суми за
потребената в имота на ответницата вода се установява от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице Ц. по съдебно-икономическата експертиза.
Доколкото
по делото се установи, че през процесния период ответницата е имало качеството
на потребител на ВиК услуги и такива са й доставяни, съдът приема, че за нея е
възникнало задължението да заплати на ищеца потребените услуги.
Ответницата
не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатила претендираните суми.
Възражението на особения представител
на ответницата за погасяване по давност на спорното право е неоснователно с
оглед направения от ищеца частичен отказ от исковете. Давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на
фактуриране. Вземанията на водоснабдителните дружества съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Настоящото производство се развива по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, поради което искът се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018 г.
Погасени по давност следователно са вземанията, чиято изискуемост е настъпила
преди 17.10.2015 г. По отношение на тези вземания производството по делото е
прекратено поради частичен отказ от иска. Претендираните вземания за главница за
периода от 18.10.2015 г. до 01.04.2016 г. и за лихва за забава за периода от
18.10.2015 г. до 31.08.2018 г. не са погасени по давност и са дължими,
доколкото изискуемостта им е настъпила след 17.10.2015 г.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени
изцяло, като главницата бъде присъдена ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да възмезди ищеца за
сторените по делото разноски в размер, съответстващ на уважената част от исковете
(след приспадане на частта от исковете, по отношение на която е налице отказ от
иска), а именно държавна такса в размер на 47,95 лв., адвокатско възнаграждение
в размер на 230,16 лв., депозит за възнаграждение на особен представител в
размер на 191,80 лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 127,87
лв. за исковото производство, както и държавна такса в размер на 15,98 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 95,90 лв. за заповедното производство.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Т.И., ЕГН ********** ***
дължи на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6, в качеството му
на правоприемник на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“ ЕООД, сумата
от 160,68 лв. – главница по неплатени месечни фактури за доставка на питейна
вода и отвеждане на отпадни води за периода от 18.10.2015 г. до 01.04.2016 г.,
и сумата от 31,77 лв. – лихва за забава за периода от 18.10.2015 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 17.10.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4163/2018 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Т.И., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6 разноски за държавна такса в размер на 47,95 лв.,
за адвокатско възнаграждение в размер на 230,16 лв., за депозит за
възнаграждение на особен представител в размер на 191,80 лв. и за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 127,87 лв. за исковото производство,
както и държавна такса в размер на 15,98 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 95,90 лв. за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: