№ 1559
гр. Русе, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520102418 по описа за 2025 година
Адв.С. К. – пълномощник на „********“ ЕООД заявява, че на *********г. между
„*********“ ЕАД и П. Г. С. е сключен Договор №******** за кредитен лимит на физически
лица, който се ползва чрез кредитна карта, по силата на който кредитната институция
одобрила и предоставила на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на
1000 лева, при следните условия: срок – една година; лихвен процент върху текущия дълг,
начислен за всеки отделен месец през срока на действие – 1.35%; ГПР – в рамките на
лихвения процент и минимална изискуема погасителна вноска в размер на сума равна на 3%
от кредитния лимит. Кредитният лимит следвало да се усвои чрез платежен инструмент –
кредитна карта, издадена при условията на отделен Договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти.
Твърди, че ответникът не плащал месечните вноски, съобразно договореното.
На 11.06.2024г. „*********“ ЕАД прехвърлило на „********“ ЕООД вземанията си,
основани на договора, ведно с привилегиите и обезпеченията. В изпълнение императивната
разпоредба на чл.99 ЗЗД, на 01.10.2024г. до длъжника били изпратени уведомления за
цесията и известие за доброволно изпълнение.
Поради непредприемане действия на доброволно изпълнение от страна на длъжника,
с оглед факта, че задължението падежирало, ищецът входирал заявление по реда на чл.410
ГПК и се снабдил със заповед №******г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ЧГД №*******г. по описа на РРС за дължимите суми.
Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.С. К. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че П. Г. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
1
******** дължи на „********“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление –
гр.София, ******** сумите: 1000 лева – главница дължима по Договор за кредитен лимит на
физически лица, който се ползва чрез кредитна карта №********/*********г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2024г. до окончателното й изплащане; 134.15
лева – договорна лихва за периода *********г. – 28.04.2022г., предмет на заповед №******г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело
№*******г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. Г. С. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На *********г. между „*********“ ЕАД и П. Г. С. е сключен Договор №******** за
предоставяне на платежни услуги, чрез използване на платежна карта и предоставяне на
услугата за електронно банкиране „******“, по силата на който кредитната институция
одобрила и предоставила на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на
1000 лева. Договорът е сключен за срок от една година, при лихвен процент върху текущия
дълг, начислен за всеки отделен месец през срока на действие – 1.35%, ГПР – в рамките на
лихвения процент и минимална изискуема погасителна вноска в размер на сума равна на 3%
от кредитния лимит.
На 11.06.2024г. вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на „********“
ЕООД. През м.юни 2024г. до длъжника е изпратено уведомление за цесията.
Въз основа заявление, депозирано на 25.11.2024г., по реда на чл.410 ГПК, „********“
ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение №******г., издадена
по ЧГД №*******г. по описа на РРС срещу П. Г. С. с ЕГН ********** за сумите: 1000 лева –
главница дължима по Договор №********/*********г., сключен между „*********“ ЕАД и
П. Г. С.; 134.15 лева – договорна лихва за периода *********г. – 28.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2024г. до окончателното й изплащане; 25
лева – заплатена държавна такса и 240 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата
държавна такса.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1000 лева –
главница дължима по Договор №********/*********г., сключен между „*********“ ЕАД и
П. Г. С.; 134.15 лева – договорна лихва за периода *********г. – 28.04.2022г., ведно със
2
законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2024г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед №******г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по гражданско дело №*******г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №5195 от 05.06.2025г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №*******г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 265 лева –
разноски по ЧГД №*******г. по описа на РРС и 75 лева – разноски по ГД №2418/2025г. по
описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че П. Г. С., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ******** дължи на „********“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление – гр.София, ******** сумите: 1000 лева – главница
дължима по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна
карта №********/*********г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
3
25.11.2024г. до окончателното й изплащане; 134.15 лева – договорна лихва за периода
*********г. – 28.04.2022г., предмет на заповед №******г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело №*******г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П. Г. С., ЕГН ********** да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ********
направените по ГД №2418/2025г. по описа на РРС разноски в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА П. Г. С., ЕГН ********** да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ********
направените по ЧГД №*******г. по описа на РРС разноски в размер на 265 лева.
Дължимите суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
BG15 UNCR 7000 1522 6243 20, BIC: UNCRBGSF
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4