ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 382
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500113 по описа за 2023 година
Жалба по реда на чл.419 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №8879/14.12.2022г. по ч.гр.д.№17189/2022г. по описа
на РС-Пловдив,ХIV гр.с-в,с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на извънсъдебно основание за сумата от
1786,55лв.,представляваща договорно възнаграждение,както и сумата от
428,27лв.,представляваща законна лихва върху договорното възнаграждение.Обжалва се
разпореждането и в частта,с която е отказано издаването на заповед за изпълнение против Е.
А. С..Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителя и моли да се
отмени разпореждането и да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумите,за които заявлението е било отхвърлено,както и спрямо солидарния длъжник.
В срока не е постъпил отговор на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Пред ПРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за сумата от общо 3881,41лв.,включваща неплатена главница в размер
на 1344,33лв.сумата от 1786,55лв.,представляваща договорно възнаграждение за периода
20.04.2014г.-20.10.2016г.Пловдивски районен съд е отказал издаването на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК за сумите 1786,55лв.,като е счел,че вероятно
клаузите за събиране на тези суми са неравноправни.Настоящата инстанция също счита,че е
налице вероятна неравноправност на клаузите по договора,тъй като възнаградителната
лихва възлиза на 76,84% годишно,което представлява размера на кредита и 2,5 пъти повече
или за срока на договора от 48 месеца длъжникът се е задължил да заплати размера на
1
кредита и 2,5 пъти договорно възнаграждение,което по своята същност представлява
неравноправна клауза и води до недобросъвестност и нарушаване на интересите на
потребителя.
Що се касае до отказа за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по отношение на Е. А. С.,то отново същото е правилно и в тази му част,тъй като
твърдението,че същия имал качеството на съдлъжник,представлява поръчителство по този
договор и няма качеството на солидарен длъжник.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното разпореждане за правилно и законосъобразно и като такова следва да
го потвърди.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №8879/14.12.2022г. по ч.гр.д.№17189/2022г. по
описа на РС-Пловдив,ХIV гр.с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2