№ 57
гр. София, 31.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000251 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ Кардинал 08“ ЕООД
срещу Решение № 260389/10.11.2023год., постановено по т.д.№ 450/2020год. на СГС, с което е
уважен предявен от „ ЕйДжи Би Файнанс“ АД установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване същестувавне на вземане на ищеца към „ Кардинал 08“ ЕООД по договор за паричен
заем, обезпечен с договорна ипотека , за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение
от 10.11.2019год. на СРС по ч. гр.д.№ 61567/2019год.
На 30.01.2025год. е постъпила молба от „ Кардинал 08“ ЕООД , с която на основание
чл. 420, ал.5 от ГПК , моли да бъде постановено спиране на изпълнението по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр.д.№
61567/2019год. на СРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп.дело № 510/2024год. на ЧСИ Д. Н. . Искането е обосновано с предприети по
изпълнителното дело действия спрямо имущество на длъжника- възбрана върху самостоятелен
обект в сграда, находяща се в гр. Свети Влас, запор върху банковите сметки, извършен опис и
оценка на имущество на длъжника , предпоставящи извършването на последваща публична продан.
Твърди се ,че по образуваното по иска по чл.422 от ГПК производство е спорно и към настоящия
момент съществуването на вземането по процесната заповед за незабавно изпълнение и че
съществува реална опасност, при предприемане на действия по неговото събиране от длъжника,
имуществото на последния да бъде разпродадено, а това да доведе до трудно поправими вреди за
него . При така съществуващото обосновано предположение ,че процесното вземане не се дължи,
били налице основания по чл. 420, ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение.
За да се произнесе по основателността на така направеното искане настоящия състав
на Апелативен съд - София съобрази следните факти и обстоятелства по делото :
По подадено от „ ЕЙДЖИБИ Файнанс „ АД заявление е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 10.11.2019год., с която е разпоредено „ Кардинал 08“
ЕООД да заплати на „ ЕЙДЖИБИ Файнанс“ ЕООД сумата от 54 000 евро, представляваща
главница по договор за заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, за което е съставен
нотариален акт № 199 от 29.06.2017год., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.10.2019год. до окончателното й изплащане,
сумата от 10530 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
20.07.2017год. до 20.10.2019год., сумата 27407.39 евро, представляваща лихва за забава за периода
от 20.07.2017год. до 20.10.2019год. и сумата от 3596.28лева-държавна такса и 3250лева-
възнаграждение за адвокат. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
1
10.11.2019год. за сумите по заповедта. Поради подадено възражение от длъжника-„ Кардинал 08“
ЕООД на заявителя е указано да предиви иска по чл.422 от ГПК.
Заявителят в заповедното производство - „ ЕЙДЖИ Би Файнанс“ АД е предявил
срещу „ Кардинал 08“ ЕООД иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за установено
съществуването на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение .В исковата молба е
изложил твърдения че е предоставил на ответника паричен заем по сключен между тях договор за
предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека като заетата сума не му била възстановена,
ведно с договорната лихва и неустойка за забава в уговорения за това срок - 20.12.2018год.,
Ответното дружество е оспорило иска и в частност истинността на договора за заем
с твърдения , че същият не е подписан от представляващия и управляващия към този момент
дружеството М. С.. Основано на горното е изложило доводи ,че договорът за заем е недействителен
поради липса на съгласие. Същите доводи и оспорвания са направени и по отношение на
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 199, том-6, рег.№
8372. Оспорило е твърдението на ищеца , че дружеството е получило средства по процесния
договор за заем, че е открита сметка, по която са преведени сумите по заема ,както и че е
извършвало плащания за неговото погасяване .
От представените от молителя документи е видно ,че въз основа на издадената в
полза на „ ЕЙДЖИБИ Файнанс“ АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20248040400510 по описа на ЧСИ Д. Н. . На длъжника- „ Кардинал 08“ ЕООД е изпратена покана
за доброволно изпълнение , като е извършен опис на недвижими имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 11538.13.14.1.10,находящ се в гр.Свети влас, който е идентичен
с описания в нотариален акт за договорна ипотека , вписана в СВ Несебър под № 172,том-1, вх.№
3668/29.06.2017год., а именно апартамент № 65, находящ се в туристически комплекс „ Месембрия
Форд Бийч“ в землището на гр.Свети влас.
В подадената въззивна жалба се поддържа неправилност на решението на СГС, с
което искът по чл. 422 от ГПК е уважен. Сочи се, че направения от първоинстанционния съд извод
за основателност на исковата претенция се гради върху съдебно-почерковата експертиза по
делото, от която не може да се направи категирочен извод , че подписите и почерка при
изписването трите имена на управителя на ответното дружество върху договора за заем , са
положени от него. Това заключение било оспорено, въпреки което поисканата нова експертиза не
била допусната от първоинстанционния съд.
В определението по чл. 267 от ГПК въззивният състав е приел наличието на
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения , поради което и на основание
чл.266, ал.3 от ГПК е допуснал изготвянето и изслушването във въззивното производство на
повторна съдебно- почеркова експертиза.
При тези фактически констатаци, настоящият съдебен състав намира искането по чл.
420, ал.5 от ГПК за неоснователно.
С изменението на разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК - ДВ, бр. 100/2019 г. е
предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение,
подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените
доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на
вземането, сключен с потребител.
В хипотезата на чл.420, ал.2 от ГПК спирането зависи от преценката на съда
относно наличието на убедителни писмени доказателства , отричащи удостоверителната сила на
документа по чл.417 от ГПК ,съответно възможността вземането на визскателя да не съществува.
За да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение с такива
доказателства , от тях следва да може да се заключи ,че посочената в заповедта сума не се дължи.
В случая молителят твърди, че не дължи вземането по заповедта за незабавно
изпълнение , тъй като то произтича от договор за заем , който не бил поддписан от неговия
представляващ и управител. При тази обосновка на недължимостта на вземането , за да се
постанови спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение , следва да са налице
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК, които категорично да
2
отричат автентичността на подписа на едноличния собственик на капитала на дружеството –
длъжник върху процесния договор за заем. Категоричен извод , че подписът върху процесния
договор за заем не е положен от управителя на дружеството-длъжник не може да бъде изведен от
изготвената в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, доколкото в нея е
заключено ,че подписът вероятно е положен от управителя на дружеството. Въпросът за
автентичността на подписа е спорен и към настоящия момент, поради и този въпрос е подложен на
изясняване чрез допусната при условията на чл. 266, ал.3 от ГПК повторна съдебно – почеркова
експертиза. Същата е допусната в резултат на констатация на въззивния съд за допуснати
процесуални нарушения в първоинстанциноното производство , а не в резултат на формирано от
въззивния съд становище относно автентичността на подписа на процесуалния представител на
заемодателя по договора за заем , по който въпрос въззивната инстанция ще формира и изрази
становище едва след изготвяне на повторната съдебно-почеркова експертиза и в съдебния си акт по
съществото на спора.
Гореизложеното налага извод ,че липсват доказателства , годни да изключат
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което искането по чл. 420,
ал.2 от ГПК следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното и в същия смисъл, Апелативен съд-София, в настоящия си
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 420, ал.2 от ГПК на „ Кардинал 08“
ЕООД за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 10.11.2019год., издадена по ч. гр.д.№ 61567/2019год. на СРС до
приключване на исковото производство по предявения от „ ЕЙДЖИБИ Файнанс“ АД иск с правно
основание чл. 422 от ГПк, обективирано в молба вх.№ 2477/30.01.2025год.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3