№ 254
гр.Дулово, 31.12.2019 г.
Дуловският районен съд, граждански състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ НИКОЛАЕВ
при секретаря РОСИЦА РАДЕВА, като разгледа докладваното гр. дело № 660 по описа на съда за 2018 година,и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ.
Пред РС-Дулово е депозирана искова молба от Ф.И.И., с ЕГН **********,***, с която се твърди, че страните са се на*али в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор, като в това учреждение е работила от 08.09.2014 г. първо на длъжност „чистач”, от 01.10.2017 г. е преназначена на длъжност „готвач”. Със Заповед № 22/28.09.2018 г. трудовото ѝ правоотношение било прекратено, на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.10.2018 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Било ѝ изплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 2 брутни заплати, което счита за непълно.
Твърди, че през последните 26 години е работила в системата на образованието и е изпълнявала различни длъжности като непедагогически персонал, и ѝ се полага обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 8.5 брутни работни заплати. Сочи, че вместо това определеното обезщетение в заповед № 22/28.09.2018 г. е в размер само на две месечни брутни възнаграждения, което ѝ е изплатено. Моли съда да осъди ответника да ѝ заплати сумата от 4 641.00 лв., представляваща 6.5 БТВ на посоченото основание. Излага допълнителни твърдения, че за последните 10 години не е налице прекъсване на трудовия ѝ стаж.
В рамките на едномесечния срок е постъпил отговор от ДГ „*” гр. Дулово, с който се оспорва предявения иск като неоснователен и недопустим. Моли, същият да бъде оставен без уважение. Излага подробни съображения по допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява, че не дължи на ищцата повече от две брутни възнаграждения, тъй като същата не е работила в ДГ „*” през последните 10 години. Същата е постъпила на работа, след като е било закрито ученическото общежитие, където е работила ищцата. В ДГ „*” – Дулово тя е започнала да работи по ново трудово правоотношение при нов работодател, поради което няма как да ѝ се дължи претендираното обезщетение от още 6.5 брутни трудови възнаграждения.
Съдът, като разгледа доводите на страните и представените по делото доказателства, на*а за установено следното:
С Решение № 430/27.06.2014 г. на ОбС-Дулово, което е неразделна част от Протокол № 27/27.06.2014 г., на основание чл. 21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 12, ал.7 от Правилника за прилагане на ЗНП е закрита дейността на ученическо общежитие гр. Дулово, поради липса на ученици, желаещи да ползват услугите на общежитието.
Видно от приложеното към исковата молба копие на трудова книжка, трудовото правоотношение на ищцата в ученическото общежитие е прекратено на 08.09.2014 г. на основание чл. 325, т.1 от КТ, като трудовата ѝ книжка е оформена съгласно изискванията на закона и е отразен трудовия и осигурителен стаж, който е придобила при този работодател.
Не е спорно между страните, че между тях е съществувал трудов договор № 1/05.09.2014 г., съгласно който, на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, считано от 08.09.2014 г., ищцата е работила при ответника на длъжност „чистач“ за определено време – до завръщане на титуляра.
С Трудов договор № 9/31.08.2016 г. ищцата е работила при ответника на длъжност „работник в кухня“ за неопределено време.
Със Заповед № 22/28.09.2018 г., на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото правоотношение на ищцата в ДГ „*” – Дулово е прекратено, считано от 01.10.2018 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С тази заповед е разпоредено изплащане на обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ – 2 месечни БТВ. Не е спорно, че към датата на подаване на исковата молба, определените два вида обезщетения са заплатени на ищцата в общ размер на 1 428.00 лв.
Спорни по делото са въпросите – налице ли са предпоставките на чл. 222, ал. 3 от КТ, дължи ли се на ищцата обезщетение в размер на още 6.5 БТВ и какъв е размерът на БТВ на ищцата, който следва да служи за база на изчисляване на обезщетението.
При установената фактическа обстановка, съдът на*а от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ и трайната съдебна практика, както и задължителната такава - Решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, предпоставките за придобиване правото на обезщетението по този текст са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяване работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетение е придобиване на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В случая се установи безспорно от обсъдените доказателства, че съществувалото между страните трудово правоотношение е било прекратено на 01.10.2018 г. и към същия момент ищцата е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това съдът приема, че са налице първите две от сочените по-горе предпоставки за възникване право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
Не е налице третата предпоставка – трудовият стаж през последните 10 години да е бил при същия работодател – ДГ „*“ – Дулово.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че същите са били във валидни трудови правоотношения, като ищцата е работила при ответника и е изпълнявала длъжността „чистач“, а след това „работник кухня“. Не се спори, че по молба на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение, поради навършване на пенсионна възраст, със Заповед №22/28.09.2018 г. на директора на ответната детска градина, на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ /придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, трудовото правоотношение между страните е прекратено. Няма спор, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че към датата на прекратяване на договора ищцата има трудов стаж при ответника, в размер на четири години и двадесет и три дни. Няма спор, а се установява и от приложената по делото трудова книжка на ищцата, че преди започване на работа при ответника същата е работила в Ученическо общежитие гр. Дулово, като от там има признат осигурителен стаж в размер на четиринадесет години, единадесет месеца и двадесет и два дни, който осигурителен стаж е равен на така зачетения ѝ трудов стаж. При предишния работодател ищцата е изпълнявала длъжност „чистач“. Няма спор, че както при ответника, така и в ОДЗ „*“ – Дулово, ищцата е била част от непедагогическия персонал. Безспорно е и че по отношение на ищцата, като член на СБУ към КНСБ при ответника, на*ат приложение сключения на 11.06.2018 г. за системата на народната просвета колективен трудов договор /КТД/. Няма спор, а и се установява от приложените по делото доказателства, че при прекратяване на трудовото правоотношение, на ищцата ѝ е изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, равняващо се на сума от 1 428.00 лева /две брутни работни заплати/. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма спор, че предвид молбата на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение, последното е прекратено, като на ищцата ѝ е признато правото да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на две брутни заплати, равняващо се на сума от 1 428.00 лева. Няма спор, че тази сума е получена от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Няма спор, че в КТД, в това отношение, може да се предвидят по- благоприятни за работниците и служителите клаузи. Водейки се от смисъла на цитираните разпоредби, предпоставки за придобиване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези факти са безспорно установени. Основният спор е дали изплатената от ответника сума представлява пълната сума на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, което ищцата следва да получи. Според представения по делото официално заверен препис от КТД за системата на народната просвета, на работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение, на основание чл.222, ал.3 от КТ - на непедагогическите специалисти, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили при един и същ работодател в сферата на образованието. Както е посочено по-горе, няма спор, че ищцата е била част от непедагогическите специалисти при ответника, т. е. за нея следва да намери приложение цитирания текст от КТД. Съгласно разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Безспорно, водейки се от смисъла на тази легална дефиниция, ответната детска градина е последният работодател на ищцата. Безспорно, ищцата е работила при ответника /последния ѝ работодател/ четири години и двадесет и три дни, т. е. по- малко от предвидените в закона и договора десет години. Ето защо в случая на същата се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на двумесечното ѝ брутно трудово възнаграждение. Съдът не споделя изнесените от ищцата доводи, че в случая следва да се вземе предвид, че тя е работила в сферата на образованието повече от десет години и че нейните работодатели са в системата на образованието, поради което следва да ѝ се заплати предвиденото в КТД обезщетение в размер на 8.5 брутни заплати, от които към датата на подаване на исковата молба са останали дължими 6.5 БТВ. Ясни са, както текстът на КТ, така и нормата на чл.33, ал.1, т.3 от КТД, които поставят като изискване за получаване на обезщетение в по- висок размер, положен труд от работниците и служителите при един и същ работодател в сферата на образованието през последните десет години от трудовия им стаж. Поради изложеното така предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради недължимост на претендираното главно вземане, не се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ето защо следва да се отхвърли и иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
С оглед неоснователността на главния иск, такъв се явява и предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на сумата от 2 856.00 лв., представляваща дължимо на ищеца обезщетение от още 4 БТВ ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода на настоящият гражданско –правен спор разноски на ищеца не се дължат от
ответника, поради което такива не следва да бъдат присъждани, макар да е
направено такова искане от ищеца
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.И.Х., с ЕГН **********,***, срещу Детска градина „*”, чрез директора ѝ П.Д.М., със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Дулово, ул. „*“, № **, обл. Силистра, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 641.00 лева /четири хиляди шестстотин четиридесет и един лева/, представляваща дължима, неизплатена част от обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, ведно с обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва, считано 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение като неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: