№ 1677
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
Гражданско дело № 20211110145377 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
Молител ЕК. Г. В., със снета по делото самоличност, лично и като законен
представител на М. АЛ. КР. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Г., с пълномощно от днес.
Ответник АЛ. Т. КР., със снета по делото самоличност – редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. В., с
пълномощно по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило на 28.10.2021 г. писмо от 01 РУ
СДВР, с което уведомяват съда, че не могат да предоставят изисканата
преписка по случая.
Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Страните (поотделно) – Водим допуснатите свидетели.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Допуснатият на молителя свидетел беше въведен в съдебната зала и
съдът снема неговата самоличност, както следва:
1
Г.В.В. – 69 г., неосъждан, баща съм на молителката.
Самоличността на свидетеля снета по лична карта № ..., издадена от
МВР София.
Съдът разясни на свидетеля правото му да откаже да свидетелства на
основание чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Свидетелят – Желая да свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по реда на чл.
290 от НК и обеща да каже истината.
Свидетелят В. на въпроси на адв. Г. – На 31.07.2021 г. имахме
уговорена среща с А.К., да му предам внучката някъде в 13:30 часа. Тръгнах
да взема внучката от дъщеря ми и да отида на мястото на срещата да му я
предам. По пътя дъщеря ми Е. се обади разтревожена, с треперещ глас и каза,
че Сашо я нападнал. Обиждал я. Казал, че „ще счупи главата“, че „кръв ще
се лее“. Наричал я „мърша такава“. И аз побързах да отида там. Отдих на
адреса в ж.к. С., бл. .., вх. 1, където живее дъщеря ми, за да взема внучката.
Паркирах колата до колата на А., която е Фоклсваген „Голф“. В този момент
пристигнаха и полицаите. А. беше до неговата кола сам. Дъщеря ми си беше в
апартамента. С полицаите отидохме във входа да взема внучката. Този път не
е била целта да му предам внучката, защото това съм го правил преди това
много пъти 0 над осемдесет пъти, защото той има ограничителна заповед към
дъщеря ми. Този път той отишъл на адреса на дъщеря ми в С., а не на мястото
на уговорената среща. Целта му е била да тормози дъщеря ми, както
неведнъж се е заканвал. Когато и дъщеря ми се обади и говорихме с нея по
телефона, чух и внучката си да плаче. Внучката ми се казва Мария и е на
четири години. По време на инцидента внучката е била с дъщеря ми, те
живеят двете заедно. Инцидентът се е случил пред колата на дъщеря ми,
където е паркирал А.. Колата е паркирана пред бл. .. в кв. С., пред вх. 1,
където живеят дъщеря ми и внучката. Присъствах, когато дойдоха полицаите
и с тях отидохме за разпитват дъщеря ми. А. беше там. Той дойде във входа
също. А. започна да говори на висок глад. Дори един съсед от втори
апартамент, .. се казва, излезе, защото се вдигна голям шум. А. искаше да
вземе детето, което щеше да получи само след десет минути. Аз щях да му го
предам. Тогава действаше заповед за забрана А. да доближава дъщеря ми.
Преди да отида, А. вече беше на адреса да иска детето, а не на уговорената
2
среща – на мястото, където обикновено предавам детето на ул. „С.“ и „Г.М.“.
Аз винаги там приемам и предавам детето, за да няма той достъп до дъщеря
ми. Това е моята цел, защото той я тормози. Този тормоз не е единствен
случай. Той винаги се е заканвал на дъщеря ми и затова аз му предавам
детето, за да няма той достъп до нея, да не я тормози. А. се обади около 13:00
часа на 31.07.2021 г., че иска да вземе детето и си уговорихме среща на
обичайното място. Имало е случаи да го вземе и от нас, когато е в нас, но най-
често я взима на това място, което е на една спирка от блока на дъщеря ми в
кв. С.. Минах покрай мястото, но него го нямаше. Не съм питал А. защо се
намира пред блока на дъщеря ми. Не съм говорил с А. тогава. Като дойдоха
полицаите, дъщеря ми излезе във входа. Не е излизала отвън, пред блока,
когато дойдоха полицаите. В мое присъствие А. не е отправял реплики към
дъщеря ми. Не видях дъщеря си да разменя реплики с А.. Полицаите му
казваха да излезе, но той казваше, че това е обществено място и няма да
напусне. Дъщеря ми ми обясни, че се е прибирала, защото е водила детето на
занималня. Той я причакал при колата и я нападнал там. Започнал да я
обижда и да дърпа да вземе детето. Колата на А. беше паркирана и аз минах
на един метър от нея. Нямаше хора в колата нито до него отвън. Когато А.
отиде във входа, с него нямаше друг човек. Дори накрая полицаят каза
„Изпълни полицейско разпореждане и отиди до твоята кола“, той пак
отказваше. Тогава аз му казах „Тези хора – полицаите не са дошли тука за кеф
или някакво удоволствие. Те искат да потушат конфликта, който правиш“ и
тогава той с неохота отиде до колата си.
Адв. Г. – Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелят В. на въпроси на адв. В. – Пристигнах на адреса, на който
живее дъщеря ми около 13:20 часа. В момента, в който паркирах колата на 2-3
метра от неговата кола, видях, че има и полицаи. Знам, че към този момент
имаше издадена заповед за незабавна защита, дори и сега знам, че има. Затова
ходя аз, да му предавам детето. Чухме се с А. около един часа и си
определихме среща предишния ден. Той каза „Ако не съм на работа, ще дойда
да го взема“. Колата е тъмнолилава на цвят със затъмнени задни стъкла.
Много пъти съм виждал тази кола. Сигурен съм, че А. влезе във входа. Тогава
показваше нещо по телефона „Вижте тука за какво става въпрос“. Полицаите
му казаха „Няма да Ви разглеждаме телефона, ние сме полиция“.
3
Свидетелят на въпрос на адв. Г. – А. се уговори с мен, да вземе
детето. А. не е казвал, че ще ходи да вземе детето от майката. Винаги с мен се
уговаря. От предните стъкла на колата на А. всичко се вижда. Не съм видял
нито отзад, нито отпред да има човек. Аз бях на един метър от колата и видях,
че в колата няма никой.
Страните (поотделно) – Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля.
Допуснатият на ответната страна свидетел беше въведен в съдебната
зала и съдът снема неговата самоличност, както следва:
Т.К.С. – 51 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
Самоличността на свидетеля снета по лична карта № ...., издадена от
МВР София.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по реда на чл.
290 от НК и обеща да каже истината.
Свидетелят С. на въпроси на адв. В. – Познавам А. живеем в един
квартал от много години. Познавам молителката. Не сме в лоши отношения с
нея. Знам, че А. има огромни проблеми по повод детето – той иска да го
вижда, а тя не му го дава. Бил съм свидетел на няколко случая. На 31.07.2021
г. бяхме се разбрали с А. да водим децата на басейн. Не мога да кажа какъв
ден е било. Във връзка с неразбориите, които имат, той ме помоли първо да
отидем да вземем неговото дете, за да не стане както обикновено, да не му го
дадат. Аз нямам дете, щях да водя племенника на жената, с която живея.
Отидохме с неговата кола до жилището, в което живеят майката и детето.
Уговорката му беше с нейния баща. Те не се разбират и каквото и да става,
той комуникира с баща . Бяха са разбрали към обяд да доведе детето и той
да го вземе и да го води на басейн. Отидохме там, където живее детето -
срещу училището в Г.М.. Доколкото знам това е адресът, на който живее
детето. А. и бащата на молителката се бяха уговорили той да вземе детето от
адреса, на който живее детето. Появи се Катерина или Е., не знам точно, аз я
знам като Катя, с детето. Детето познава колата на баща си. Аз стоях отстрани
и пушех. Детето се затича към колата и започна да вика „тате, тате“. Тя го
настигна, започна да го дърпа. Каза му „Тръгвай с мен“, „Няма да ходиш
никъде“ Сашо тогава слезе и каза „Спри да дърпаш детето, не се излагай“, но
4
тя си тръгна към входа. Викаше нещо и го задърпа нататък. А. звънна в
полицията. Каза „Спри да дърпаш детето. Защо го дърпаш? Какъв е
проблемът?“ А. не е тръгвал след нея. Просто се показа от колата. Не мога да
кажа след колко време дойдоха полицаите. Бащата на молителката не беше
там. Доколкото си спомням А. звъня на баща . Бащата на молителката и
полицаите се появиха почти по едно и също време. Полицаите тръгнаха с
баща към входа. А. тръгна след тях, но не знам дали е влизал във входа.
След това дойдоха полицаите и той писа обяснение. След това те си тръгнаха
и тя се появи. Нещо снима, пак влезе, после пак дойдоха полицаите, за да го
предупредят да не тръгва да я преследва. А. не е отправял закани към
молителката. Бях на два, три метра от тях, всичко се вижда и се чува. Закани
не съм чул.
Адв. В. – Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелят С. на въпроси на адв. Г. – Не мога да кажа с какво дойде
бащата на молителката. Не го познавам лично, виждал съм го няколко пъти.
Не съм свидетел по друго дело на А., но ако се наложи, ще бъде. Не съм
виждал А. да влиза във входа. Не мога да кажа след колко време втория път
дойде полицейската кола. Всичко се случи в разстояние на час, час и нещо от
идването ни до тръгването ни. Полицейската кола втори път мина без да спре.
И трети път мина, спря и го помолиха в неофициален разговор да не вземе да
тръгне по жената да я преследва, което беше много странно. Може да сме
стояли пред входа час и трийсет минути, може и повече да сме стояли.
Адв. Г. – Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелят С. на въпроси на съда - А. си мислеше, че като се
приберат вътре и като се разберат тя и баща , баща ще изведе детето и ще
го пусне с нас. Просто чакахме детето. Никой не казва, че детето ще бъде
изведено, но и никой не казва, че детето няма да бъде изведено. А. няколко
пъти звъня на бащата на молителката. Той първо говори с него по телефона.
След това си изключи телефона. Той му звъня няколко пъти, за да го попита
точно това, дали ще пуснат детето или няма да го пуснат, за да знаем дали да
седим да чакаме или да не чакаме. Не съм давал сведение пред полицията,
никой не ми го е искал.
Страните (поотделно) – Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля.
5
Адв. Г. – Държим на полицейската преписка. Държим на допускане и на
втория свидетел, който лично е възприел поведението на ответника, поискан с
депозирана молба с вх. № 64110/04.10.2021 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКАТ от 01 РУ СДВР само изготвените докладни записки
и предупредителни протоколи по преписка № 225000-13048/21 г.
Адв. Г. – Моля да бъдат изискани и дадени сведения от лицата, защото
ни е известно, че в сведението като извънсъдебно изявление, лицето е
записало, че е било само.
Съдът намира направеното искане за ненеобходимо по делото предвид
което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА да бъде изискано снето обяснение от ответника по
образуваната полицейска преписка.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 18.01.2022 г. от 11:30 часа, за
когато страните уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:40 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6